родители на тинейджъри

24 юли 2012, 12:47 ч.

Мнения: 1

Да станеш родител е най-прекрасното нещо на света,пред теб има един безкраен път,който трябва да извървиш-няма правилен или грешен ход...вървиш понякога щастлив,друг път притеснен,уверен,неуверен....докато твоето бебе стане на 12-13г.-тогава се луташ и съвсем се изгубваш в някакъв лабиринт от емоцийте на детето....тотално изумяваш от реакцийте му ,неминуемо си задаваш въпроса"добър родител ли съм?Познавам ли детето си?"
Да си родител на тинейджър е предизвикателство,изпитание-тук не можеш да допуснеш грешен ход....защото това би струвало много или дори всичко на детето ти....
В тази възраст децата са още бебета(ако питате мен)спят си с бебешките плюшени играчки,но си мислят,че са много разумни,не приемат мнение различно от тяхното,депресират се лесно....
Аз се се опитах да потърся тема за тинейджъри(не много задълбочено),но не намерих и затова решиха да поставя такава.Бихме могли да си споделяме,съветваме и помагаме....

# 1 24 юли 2012, 13:28 ч.

Мнения: 5

Дес, и моето "бебе" е вече на 12, почти 13 години.
И аз споделям вълненията ти...задавам си разни въпроси и не знам кой е верния отговор.
И аз си задавам въпроса - добра майка ли съм...минавали са ми и мисли за психотерапевт.
Мисля, че моята вече тийнейджърка е доста особена, което допълнително "нажежава" и без това нелесната картинка.
Ще следя темата Hug

Последна редакция: ср, 25 юли 2012, 00:03 от az__

# 2 24 юли 2012, 19:06 ч.

волно калдъръмче
Мнения: 6 321

Ай стига ве, baby_neutral

на 12-13. И на 23-33 ли пак ще са на мама шушулчетата?

По-лесно е на мъжките майки, знам. Момчетата не позволяват да се отнасят с тях като с бебета. Но и това е относително. Аз си имам колега, който иска разрешение от майка си за всяко увеселение, организирано в службата. Ако тя му подпише пътния лист - отива Laughing

От предприятието организираха скокове с бънджи, полет с делтапланер. Той /ама съвсем сериозен/: мама не дава, че вземе да стане някой сакатлък.

# 3 24 юли 2012, 19:18 ч.

Мнения: 66

Нещо интересно:
http://www.hristiyanstvoto.eu/pred.php?n=348

# 4 24 юли 2012, 21:19 ч.

Пловдив
Мнения: 3 358

Аз на тази възраст си спомням, че исках малко повече самостоятелност - не смятах, че имам нужда да ми се виси на главата за неща като ядене например, или пък баба ми да изявява желание да учи с мен. В крайна сметка търсила съм и сама помощ, ако ми се налага, но предпочитах да се оправям сама

# 5 24 юли 2012, 22:20 ч.

Мнения: 276

Съвсем повърхностно мога да споделя лични наблюдения с кака, излязла от пубертета и малка щерка на 13г. - във вихъра на тийнейджърството. Голямата, за щастие мина леко през т.нар. трудна възраст. Имаше разни странни периоди - кисели настроения, облекло изцяло в черно, няколко обици на едното ухо, придобити независимо от мнението и съгласието ни. Сега всичко това е зад гърба й и вече е новоприета студентка по право в Хага / стискайте ни палци Praynig

/
Сега е ред на малката и пак се започва - кисели настроения, критикарство, прекомерна обидчивост Whistling

Аз си мисля, че е много важно да не губим връзка и диалог с децата си. Не винаги ще бъдем на едно мнение с тях, дори ще е по- скоро изключение. Важно е да се чувстват разбирани, значими и пълноценни.

Причина:

Причина: