Публикувана: 26 юли 2012, 21:22 ч.
Последно мнение: 31 юли 2012, 12:08 ч.

Синът ми не иска да играе с деца

8 431
27
1

# 15 27 юли 2012, 14:02 ч.

Мнения: 676

Щом детето си има установени приятели, с които му е приятно да играе, не ми е ясно защо трябва да играе задължително с всяко срещнато дете.
Да, хубаво е да е контактен и т.н., но преди всичко е въпрос на темперамент и характер.
Аз също от дете подбирам приятелите си и никога не съм обичала и не обичам да контактувам с кой да е. Просто - характер.

# 16 27 юли 2012, 14:14 ч.

Мнения: X

Цитат на: Пингуи в пт, 27 юли 2012, 14:02

Щом детето си има установени приятели, с които му е приятно да играе, не ми е ясно защо трябва да играе задължително с всяко срещнато дете.

Подкрепям. На единият ми син никога не би му минало през ума да играе с деца, които не познава или са по-буйни.
Другият пък, за сметка на това, се хвърля да играе с всякакви деца - познати, непознати...

Не смятам, че трябва да си налагаш мнението относно избора му на приятели. Поне не на този етап Wink

Опитай да го срещаш със спокойни деца и момичета. Моят спокоен син отказва да играе със съседските момчета, те просто нямат мярка, но най-добрият му приятел е момиче. Simple Smile

# 17 27 юли 2012, 14:54 ч.

Мнения: 735

Сякаш чета за моя син Simple Smile

В началото и аз се притеснявах и се опитвах да го стимулирам да се отпусне и да търси контакт с непознатите деца, но стигнах до извода, че е влязъл във фазата на срамуване (също 5 г.) и го оставих да постъпва, както си иска.

# 18 27 юли 2012, 15:59 ч.

Мнения: 22 462

И дъщеря ми не винаги иска да играе с деца.
Напоследък не иска да играе с момчета. Те пък понякога са доста настойчиви да играят с нея, тя започва да се кара, да се дърпа, да бяга. ) Опитвам се да и обяснявам, че може да пробва поне.

Възможно е синът ти да минава през някакъв период. Или просто да е по-затворено дете и да не харесва много нови деца. Напълно нормално е това.
Не го заплашвай и не го карай на сила. Опитвай се по-елегантно да го подтикваш към игра.

# 19 27 юли 2012, 17:10 ч.

Мнения: 1 408

Първо да ви благодаря от сърце за отговорите и най-вече за успокоението,което ми донесоха! Май наистина ще се окаже,че драмата е само в моята глава. Като се замисля,аз също винаги съм имала малко,но качествени приятели. Но досега все се страхувах,че момченцето ми ще стане като баща си,който от много време няма нито един. Буквално.

Да уважа тези от вас,които са ми задали въпроси. Нямаме тук близки деца и братовчедчета,с които би могъл да играе. Освен,че са малко,са пръснати из страната и по света. И наистина сега се замислям,че синът ми никак не страда от ограничения си кръг приятели. Той има богато въображение и чудесно се забавлява сам. А когато го питам с кои деца е играл в детската градина,казва все едни и същи имена. Което според мен означава,че има някаква своя си среда там. И да,често ми разказва кой какво направил в градината,кой какво казал. Честно казано не мога да преценя с точност дали се чувства изолиран или съпричастен към случките. Един път е така,друг път-иначе. Дано не съм пропуснала някой въпрос.

Още веднъж-много ви благодаря,че обърнахте внимание на тревогата ми! Спирам да си правя излишни ядове и да тормозя детето Simple Smile

# 20 27 юли 2012, 23:31 ч.

Мнения: 15 379

Цитат на: sad_woman в пт, 27 юли 2012, 17:10

Спирам да си правя излишни ядове и да тормозя детето Simple Smile

Точно така!
Наследяват се много неща - очи, нос, уши, темперамент, но невъзможността да имаш приятели или поне да нямаш нужда от никого - не.
Не се притеснявай, защото няма защо.

# 21 30 юли 2012, 11:37 ч.

София
Мнения: 1 335

Понякога се получава такова нещо при деца с избързващо интелектуално развитие - трудно им е да открият равностоен събеседник или общи интереси с децата на собствената си възраст...

# 22 30 юли 2012, 15:25 ч.

Мнения: 508

И аз си мисля, че няма от какво да се притесняваш. Все пак това е човешко същество. Децата, както и възрастните са различни по характери. Все едно да те хвана теб и насила да те карам да си общителна и да се занимаваш с мен или още 5 такива, които не познаваш и нямаш намерение да опознаваш.Замисли се. На рождените си дни има кой да поканите-та той си има приятелчетата.И аз те критикувам за това, че си му казала такива неща.
Успокой се по-важно е детето да е здраво.Другото се намества с времето. Ще тръгне на училище и нещата коренно ще се променят. bouquet

# 23 30 юли 2012, 15:46 ч.

Мнения: 361

хм, аз бях като сина ти до завършване на училище.... просто не ми беше интересно с повечето от децата в градината, в класа и в блока. имах си 2-3 приятелчета и дотам. не помня обаче това да ми е влияело отрицателно по някакъв начин, да ме е депресирало или нещо подобно. чувствах се добре като си играя сама... или е с по-затворен характер, или избързва в развитието си и не му е интересно с останалите- ако това, че няма много приятели, не го тормози, не го карай да общува- стресът да общува с непознаи е голям понякога, особено, ако не му харесва нещо у децата, с които трябва да играе по задължение. затова- гледай спокойно на нещата- нека общува с когото и както му харесва

# 24 30 юли 2012, 19:17 ч.

Мнения: 4 841

От това, което прочетох, оставам с убеждението, че допускаш основната грешка на всички разведени родители - изреждаш си всички недостатъци на бившия, и ги търсиш дали ще ги откриеш у детето. А който търси - намира, дори и само в собствените си представи. Така че моят съвет е - спри да сравняваш детето с баща му.

От това, което чета, то няма никакъв проблем с общуването - има си приятели, контактува, анализира децата около себе си... Няма такъв човек - нито дете, нито възрастен, който да контактува с всички, които го заобикалят. Това дори е крайно нездравословно, защото показва пълна липса на преценка и лични предпочитания. В крайна сметка по-добре да контактува с две-три стойностни деца, с които да имат постоянни отношения, отколкото да се впечатлява и заиграва с всякакви непознати по площадките, от които не е ясно какво ще научи и прихване като поведение. Помисли и от тази гледна точка.

# 25 30 юли 2012, 22:55 ч.

Мнения: 5 940

Синът ми също до преди година беше дотолкова избирателен в контактите си, че не искаше да играе с почти никого, освен с момченцето, с което израснаха от бебета. Или ако играеше, много бързо му омръзваше и искаше да се прибираме. Аз също отчитах това като не особено хубаво за него, защото според мен във всекиго можеш да намериш нещо любопитно и интересно. И взех да му говоря някакви хубави неща за децата, които виждаме. Такива, каквито аз ги откривах. Той често ми опонираше, но пък се и замисляше. Дали с времето детето се промени или това е помогнало, но сега дори и с бебета играе, което преди време за него беше абсурд. Дете не говори ли, абсолютно не можеше да му привлече вниманието. Продължава да си обича много приятелчето, те всеки ден са заедно, но въпреки това играе и с други. Приятелството си е приятелство, но общуването може да се случва и без да е необходима близост.

# 26 31 юли 2012, 09:28 ч.

Мнения: 2 411

Синът ми също не играе с всяко дете,като беше по-малък се заиграваше с непознати деца ,но от 5год. възраст си подбира приятелчетата ''по общи интереси''.Не правя драма от това/за разлика от майка ми,която иска да е като еди кой си...и да играе с всеки/,че и ние възрастните не контактуваме с всеки срещнат,мисля го за нормално.

# 27 31 юли 2012, 12:08 ч.

Мнения: 1 408

Цитат на: Stelfy в пн, 30 юли 2012, 11:37

Знаеш ли,че май си права. Нещо такова чувам вече от няколко места,включително и от учителките му в детската градина.

Цитат на: BirdsFlu в пн, 30 юли 2012, 19:17

И това е вярно. Натрупах страшно много отрицателна емоция покрай развода и може би това ми повлия и в отношението към детето. Досега не се бях замисляла над това. Благодаря ти!

Надявам се,както казва Виктория,като тръгне на училище нещата да се променят и той да стане по-контактен. Ами в нашата група в градината има деца,които все още почти не говорят и си смучат палеца! Как да му е интересно на сина ми,който /нека не звучи пристрастно/ е на доста по-високо ниво от тях,и като развитие,и като интелект...И да-признавам,доста преекспонирах проблема пред него. Излишно е да се оправдавам.

Благодаря ви,наистина много ми помогнахте. Откак пуснах темата и получих първите отговори,се чувствам далеч по-спокойна и мисля,че и детето го усеща.

Препоръчани теми

Страх от други деца

Не се обръща на името си, притеснявам се, моля за съвет!

Не играе в яслата

Как може да се стимулира растежът на косата при децата?

Причина:

Причина: