Здравейте,
не мислех, че и на мен ще ми се наложи да споделя тук това което ме терзае, но ето, че и това стана. Явно трябва да съм много притеснена за да го направя, отчаяна не бих казала.
Та нашето семейство е от 9 години, живеем на семейни начала, имаме 6 годишен син. Проблемът ни е, че мъжа ми от 2 години е без работа и скоро не се и очаква да започне. Живеем в чужбина, той получава около година и нещо обезщетение за безработен, сега е на семейни помощи, съвсем без доход не е, но дохода му не стига за него, камо ли да издържа семейство. Живеем благодарение на моята заплата, която е достатъчна, но все пак е една. Между нас няма разправии, скандали и кавги, освен, когато аз ги направя, според него. Той е тих, грижовен баща, неконфликтен, отстъпчив, пестелив, домошар. Но аз винаги съм гледала, не как само да се пестят парите, а как да се изкарат, защото прекалената пестеливост и живеене като мишка в дупка, те превръща в малка, дребна душица, без големи желания и амбиции. Винаги съм искала повече от живота и съм се борела да го постигна. Той не е такъв, той се задоволява с малкото, не иска много.
Когато се запознахме работеше посредствена работа, макар, че имаше и има данни за много повече. Оправданието му беше, че в чужда държава, не можеш кой знае колко да израстнеш и директорските места отдавна са заети. Забременях, роди ни се син, около година не работех, получавах майченство, но тук е кратко. С неговата заплата едва изкарвахме. Аз никога през живота си не съм искала пари, винаги съм си планирала разходите, тогава за първи път ни се наложи да посикаме на заем да си платим наема, даже и за храна. Като стана малкия на 1 годинка, разбрах, че мъжа в семейството няма да е той. Плюх си на ръцете, ходих по курсове за преквалификация, образованието си го имам от БГ. След стаж в една фирма ме оставиха на работа, отначало на временен договор, на половин работен ден и лека полека, създадох малък отдел, постоянен договор и сносна заплата.
Той креташе в една фирмичка, която се подиграваше с работниците си, водеха го на 4 часа и даваха мижава заплата. Много сме спорили по въпроса, че трябва да си намери нещо по-стабилно, добре платено и да му е приятно да работи. На оправдания беше богат и доста убедителен, че питомното не се изтърва, докато не хванеш дивото, че за да търсиш работа, трябва да си свободен и да не работиш. Та така, позатегнаха се нещата в икономиката на страната, вкоято сме, взеха масовите съкращения да са ежедневие. Той и негов колега ги пратиха да поработят в друга фирма на хубави заплати 6 месеца и после ги съкратиха. И той се окуми в къщи, така вече 2ра година. Казва, че ходил, питал обикалял, работата не я подбирал, за каквото и да е се хващал. Но той шофщорска книжка няма, да шофира не може, защото има лош спомен на младини, психологически блокаж, с който не може да се справи и не иска. Това намалява с 50% вазможността му да почне работа, която и без това толкова ограничена. Не е гладен, не е без покрив, доход някакъв минимален си има, аз работя и плащам голяма част от разходите. И до кога ще е така го питам, помощите имат край, на 40 години е, не знам дали има 10 години трудов стаж. Вече на тази възраст не искат много да наемат, търсят млади, макар и не толкова обучени хора. Опитах с какво ли не, говорих, молих му се, карахме се. Последно ми вика, ами ако искаш ще се изнеса, ще се прибера в България. Да но той има задължения, има син, за това му ги дават тези социални помощи. Давах му идеи, да иде тук, да иде там, да се обади дори на старите си шефове. А ми отговаряше, че ти нали не искаше там да работя. А като няма къде?
Да не говорим, че от друга страна родителите ми са крайно недоволни. В къщи това безработен, на помощи не сме имали такова изкопаемо и нашите им е много чудно как млад, здрав мъж ще седи цял ден в къщи на телевизора и ще чака на държавата да го храни. В последно време, най вече майка ми даже и не му пази поведение. Директно показва недоволството си, че дъщеря й гледа "2 деца", сама в чужда държава.
Не знам как да постъпя, често съм била на кръстопът. Но мисля за детето си. И за мъжа си мисля, той е добър човек, даже прекалено добър, трябваше да е малко по егост, по-предприемчив и находчив.
Търсих подобна тема, но не намерих. Ще се радвам други с моята съдба да споделят опти. Има ли край това нещо или края трябва да го сложа аз?
не мислех, че и на мен ще ми се наложи да споделя тук това което ме терзае, но ето, че и това стана. Явно трябва да съм много притеснена за да го направя, отчаяна не бих казала.
Та нашето семейство е от 9 години, живеем на семейни начала, имаме 6 годишен син. Проблемът ни е, че мъжа ми от 2 години е без работа и скоро не се и очаква да започне. Живеем в чужбина, той получава около година и нещо обезщетение за безработен, сега е на семейни помощи, съвсем без доход не е, но дохода му не стига за него, камо ли да издържа семейство. Живеем благодарение на моята заплата, която е достатъчна, но все пак е една. Между нас няма разправии, скандали и кавги, освен, когато аз ги направя, според него. Той е тих, грижовен баща, неконфликтен, отстъпчив, пестелив, домошар. Но аз винаги съм гледала, не как само да се пестят парите, а как да се изкарат, защото прекалената пестеливост и живеене като мишка в дупка, те превръща в малка, дребна душица, без големи желания и амбиции. Винаги съм искала повече от живота и съм се борела да го постигна. Той не е такъв, той се задоволява с малкото, не иска много.
Когато се запознахме работеше посредствена работа, макар, че имаше и има данни за много повече. Оправданието му беше, че в чужда държава, не можеш кой знае колко да израстнеш и директорските места отдавна са заети. Забременях, роди ни се син, около година не работех, получавах майченство, но тук е кратко. С неговата заплата едва изкарвахме. Аз никога през живота си не съм искала пари, винаги съм си планирала разходите, тогава за първи път ни се наложи да посикаме на заем да си платим наема, даже и за храна. Като стана малкия на 1 годинка, разбрах, че мъжа в семейството няма да е той. Плюх си на ръцете, ходих по курсове за преквалификация, образованието си го имам от БГ. След стаж в една фирма ме оставиха на работа, отначало на временен договор, на половин работен ден и лека полека, създадох малък отдел, постоянен договор и сносна заплата.
Той креташе в една фирмичка, която се подиграваше с работниците си, водеха го на 4 часа и даваха мижава заплата. Много сме спорили по въпроса, че трябва да си намери нещо по-стабилно, добре платено и да му е приятно да работи. На оправдания беше богат и доста убедителен, че питомното не се изтърва, докато не хванеш дивото, че за да търсиш работа, трябва да си свободен и да не работиш. Та така, позатегнаха се нещата в икономиката на страната, вкоято сме, взеха масовите съкращения да са ежедневие. Той и негов колега ги пратиха да поработят в друга фирма на хубави заплати 6 месеца и после ги съкратиха. И той се окуми в къщи, така вече 2ра година. Казва, че ходил, питал обикалял, работата не я подбирал, за каквото и да е се хващал. Но той шофщорска книжка няма, да шофира не може, защото има лош спомен на младини, психологически блокаж, с който не може да се справи и не иска. Това намалява с 50% вазможността му да почне работа, която и без това толкова ограничена. Не е гладен, не е без покрив, доход някакъв минимален си има, аз работя и плащам голяма част от разходите. И до кога ще е така го питам, помощите имат край, на 40 години е, не знам дали има 10 години трудов стаж. Вече на тази възраст не искат много да наемат, търсят млади, макар и не толкова обучени хора. Опитах с какво ли не, говорих, молих му се, карахме се. Последно ми вика, ами ако искаш ще се изнеса, ще се прибера в България. Да но той има задължения, има син, за това му ги дават тези социални помощи. Давах му идеи, да иде тук, да иде там, да се обади дори на старите си шефове. А ми отговаряше, че ти нали не искаше там да работя. А като няма къде?
Да не говорим, че от друга страна родителите ми са крайно недоволни. В къщи това безработен, на помощи не сме имали такова изкопаемо и нашите им е много чудно как млад, здрав мъж ще седи цял ден в къщи на телевизора и ще чака на държавата да го храни. В последно време, най вече майка ми даже и не му пази поведение. Директно показва недоволството си, че дъщеря й гледа "2 деца", сама в чужда държава.
Не знам как да постъпя, често съм била на кръстопът. Но мисля за детето си. И за мъжа си мисля, той е добър човек, даже прекалено добър, трябваше да е малко по егост, по-предприемчив и находчив.
Търсих подобна тема, но не намерих. Ще се радвам други с моята съдба да споделят опти. Има ли край това нещо или края трябва да го сложа аз?
Той има хубава професия , но в БГ просто не е добре платена ... Много време ми трябваше да го убедя да повярва в себе си до толкова , че да поиска да се развива ... Подкрепяла съм го много , за да повярва в себе си ... Резултата е , че има собствен бизнес , който го кара да се чувства удовлегтворен и спокоен ... 
Безотговорен и използвач твърдо не беше. Просто беше човек, който хем държеше да го дава фрилансър, вместо например да се хване като наемен работник за сравнително малко пари (малко, малко, ама не по-малко, отколкото сега, и при това редовни), хем явно не умееше да привлече клиенти... а не беше и глупав, просто неоправен и инертен.