Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 19

Доника,
това спиране пред плакати и гледане с любов на буквите го имаше и при нашето момченце на 3-4 годишна възраст. Чак ми ставаше неудобно, когато стоеше по близо час пред ценоразписа пред едно кафене в близката градинка, където имаше и масички с хора. По някое време почваха да го питат какво иска. Той явно се беше научил да чете сам, защото започна да чете гладко преди да е проговорил добре (малко след 5-годишна възраст).

Прописа също по това време с печатни букви, като преди това, а и дълго след това подреждаше реклами с букви-карти от 4 комплекта, които му бях купила уж да го уча да чете.

Хиперлексията е по скоро четене без разбиране на смисъла на прочетеното. Моя син знаеше азбуката преди да може да изговори дори сричка, камо ли дума. Четеше гладко преди да проговори със сложни изречения. Но е по скоро неразбиране на прочетеното.

Констанца, допълних обясненията за ехолалия по простичък начин. Съгласи се, че научните термини са трудно разбираеми за недостатъчно запознати с материята потребители. Не ти обясних на тебе - ти си стар краставичар и не се опитвам да ти продавам краставици 

Да, хиперлексията е радостна заблуда за родителите на деца от спектъра. Казваме си:"Виж, колко е умно. Чете по-добре от всичките си връстници. Не срича. Е, поне едно предимство." Е, не е като да не е добре като начало, но идва периодът на изтрезняването за нас, когато осъзнаем, че детето ни не разбира напълно това, което чете. Нашето чете с упование и демонстрираше на всички познати безпогрешното си гладко четене. Но когато дойде време за разказване и отговор на въпроси, нещата се промениха. Сега със зор се хваща за книжките, над които преди 2 години се прехласваше с часове и си ги четеше сам на глас. Мисля си, че това му повдигаше самочувствието, че може да прави нещо добре и да го хвалят.

Интервю с Владислава Цолова в списание"Посока":
http://psychology-bg.ucoz.com/spisanie2012/Prilojenie23.pdf

Много се извинявам, че се изразих двузначно. Понякога, както казва психоложката на Мишо аз си знам нещо и говоря така, сякаш и другите го знаят и ще ме разберат от половин дума 

Неразбирането на прочетеното би могло да означава не само хиперлексия, но и много други неща, например дислексия. По скоро неразбирането на прочетенето паралелно и въпреки четене от много ранна възраст е хиперлексия.

nie sega po4naxme da xodim po psixolozi i o6te niamame konkretna diagnoza mili dami no kato 4eta kvo pi6ete mi se reve. edno ne moga da razbera samo kak da go nay4a da vzima v race ne6to i da go iade. toi ne dav4e xranata a ia pogla6ta ciala i kogato e na edri par4eta se davi i tragva da povra6ta

djozi, колко е голямо детето?
Това е една от характерните черти за типичните аутисти.
Пробвай със солети или каквото яде твърдо / ако има такова/ накъсано на малки хапки. Давай му го ти. Ако стой с отворена уста, се опитай да я затваряш и отваряш като дъвкане. На малки хапки.

n_alex76,
Благодарение на твоите линкове, вчера и миналата нощ четох с голям интерес поредицата на доц.М.Маркова, посветена на аутизма, а днес прочетох пространното интервю с Вл.Цолова.
Тази личност (М.М.) е много ерудирана и умее да представя научната фактология на прекрасен и разбираем български език. Откровено казано, през последните години почти не съм срещала така добре поднесена информация на медицинска тематика. Може да не съм съгласна с някои нейни твърдения, но се прекланям пред задълбочеността й като учен (тя е на 40 години, видях кратко CV в интернет и снимка.) Мисля, че за всички родители на деца от спектъра ще е полезно да прочетат тази аналитична информация от един биолог, запознат детайлно с физиологията и патофизиологията на човека (тя работи в МУ, София).

Няма да коментирам интервюто. То като че ли обединява всичко, което досега съм чула и прочела от В.Цолова. Хубаво е, че така откровено разказва за добрите и не толкова добрите си изживявания и майчината си любов и преданност. Бих я посъветвала само да бъде по-предпазлива при ползването на медицински термини и представянето на хипотези като доказани факти. Това например е съвсем имаджинерна трактовка на нещо, вероятно прочетено някъде:

"Няма увредена тъкан, различва е само структурата на мозъка, което се обуславя от липсата или недостатъчността на нервни връзки в най-висшата нервна система на човека – периферната нервна система на мозъчната кора. Еволюцията на човешкия мозък постигната с хилядолетия се преповтаря през първите 4 години от човешкия живот. В случай, че се провокира от силен стрес, възможно е мозъчната еволюция да заседне в нивото, при което е бил мозъкът в момента на стреса."

Ако това твърди който и да е родител е едно, но когато излиза от устата на председател на фондация, е друго!

Нужни са промени в специализираните ТЕЛК


констанца, наистина е положила много труд въпросната личност.Не е нужно да се съгласяваме с всичко написано, но информацията е доста изчерпателна и може да отсеем това, което е полезно за нас като майки.

Моето мнение е почти  противоположно / относно обработката на информация/ и причините за аутизма.
Това наблюдение е от особено значение за адаптацията на детето.
Околните или заобикалящата среда ли не е възприемчива за детето или обратно тя е крайно противоположна на неговото светоусещане и възприемане на света?
Може истината да е някъде по средата или съвсем различна, но за всяко дете е много важно това изясняване.

Снеже,
не ти разбрах поста. Аз, пък мисля и n_alex, говорим за поднесената от М.М. информация, а не за обработката на информация от страна на децата. Поправи ме, ако съм те разбрала неправилно. Аз лично съм съгласна с всичко, казано от М.М. по отношение на научните факти и материалите за "историята" на аутизма. Написаното от нея е очевидно резултат от много, ама наистина много четене и справки. И проникновено разбиране.

Не съм съвсем съгласна с нея, че няма действително нарастване в честотата на аутизма или както нарича тя "епидемията от аутизъм" "градска легенда". Но ще коментирам в нейното "ъгълче" с други научни факти. Не съм съгласна и с това, че "холдинг терапията" е вредна за нашите деца и довода й за влошаване поради нарушените сензорни възприятия.

Неприятно ми е, че гледа на родителите на децата от спектъра като на една маса от тъжни, уплашени, същисани хорица, които не разполагайки с достатъчно информация, се поддават на шарлатански лечения. Както и с някои други нейни съждения по отношение на родителите.

Но все пак, тя плува в свои води в качеството си на медицински ориентиран биолог, микробиолог и имунолог и справката й за съвременните виждания за причините на нарушенията от аутистичния спектър са "железни".

Тя не е една от нас и й прави чест, че се опитва да ни разбере и е изключително положително настроена към хората от спектъра.

Аз имам принцип, към който съм се придържала през целия си професионален път - всеки да плува в своя коридор. Когато нещо, както е винаги в медицината, е интердисциплинарно, демонстрирай най-доброто ниво от своята специалност и не навлизай ненужно дълбоко в "коридорите" на колегите си. Никой не може да бъде еднакво добър във всичко. И затова си мисля, че в изявите си Владислава би трябвало да акцентира върху  други неща - като майка, финансист, юрист и ръководител на фондация, което и прави, но не да представя хипотези за неща, които може да й харесват, но са меко казано спорни (да не говорим за използваните термини, някои от които са  само погрешни, а други не съществуващи). Това можем да правим всички ние тук и в каквито и да е изяви като майки и обществото ще ни възприема като майки, но нея обществото и специалисти като М.М. възприемат като лице на общността, от което съдят за останалите.

Явно, говорим за различни неща.
Аз говоря за това
http://psychology-bg.ucoz.com/spisanie2012/Prilojenie23.pdf стр.1-6

Кой е М.М.?

Снеже,
аз пък говоря за този линк http://www.bg-mamma.com/url.php?u=aHR0cDovL21heWFtYXJrb3Yud29yZH … jbXNnMjI2NjE5MTA= който n_alex пусна онзи ден. М.М. е Майя Маркова, която има блог "Моето ъгълче". В него публикува доста остри неща за горе долу всичко от живота ни. На този линк е част V от "История на аутизма", но има още 4 части + други неща като "Що е аутизъм?" и "Към шарлатаните от всички страни ...". Последният материал бе възприет зле от част от майките в нашата тема. Но приемаме, или не тезите й, мисля, че ще е от полза за всички да прочетем поне "историята на аутизма", която ни се дава на готово. Аз бях чела всичко това, но въпреки това, не мога да не оценя начина, по който М.М. го е събрала като пчелича. и изложила дидактично (нали все пак е "даскал?!) Най-малкото спектява време за търсене и е особено ценно за мами с езикова бариера.

Що се отнася до другия материал, спирам да говоря. Надявам се никой да не се почувства засегнат от вече казаното от мен.

Рядко чета хора които са просто наблюдатели, дори и да са квалифицирани специалисти.
Определено, от родителите на спектъра има голяма полза защото са преки участници и наблюдатели. Дори и в емоциите им има. Просто пречупват своето дете през своя поглед и през погледа на околните.
Тъй като всяко дете е специфично и все пак има доста общи неща и между децата и между нас, то считам, че някои становища, независимо дали са научно обосновани са изпитани. По- добре добър опит без обяснения, отколкото много пояснения с грешен резултат.

Знаете ли, аз имах период от време в който се бях замислила, дали Алек не чете мисли.

Много се чудех дали да пиша, затова ще го сложа в скрит текст, който не иска да го прескочи