Представлява ли емоционално изпитание настъпването на 50-тата година в живота на човека?Как се отразява този момент на жените и на мъжете?Нормално ли е човек да се страхува,да се чувства сам и да си мисли,че този юбилей е краят на младостта му?И въобще възможно ли е да се противодейства на такива мисли?
- Публикувана: 8 авг. 2012, 14:44 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2012, 11:20 ч.
50-годишнина,равносметка и други съсипващи мисли
Предполагам, че ще ми е доста сдухано и ще трябва да давя мъката в алкохол:
http://www.tumblr.com/tagged/stacee-jaxx?before=1341078884
http://www.tumblr.com/tagged/stacee-jaxx?before=1341078884
Мидичка, не съм сигурна, но май съпругът ти ги навършва. Сигурно не му е лесно с млада "булка".
Напомни му, че по подобен начин се чувстват повечето хора в навечерието на кръгла годишнина, независимо дали е 30, 40, 60.
Аз съм така поне де, но като мине денят Х се успокоявам, че цели 10 години ме делят от следващия
.
Напомни му, че по подобен начин се чувстват повечето хора в навечерието на кръгла годишнина, независимо дали е 30, 40, 60.
Аз съм така поне де, но като мине денят Х се успокоявам, че цели 10 години ме делят от следващия
.
моя опит е свързан с баща ми - той навърши 50, когато аз бях в ранния пубертет... помня, че толкова много се размазваше от работа, че си забрави рождения ден (отбелязал го като дата на няколко фактури през деня, но не се сетил, че му е р.д). така че, не е имало изпълнения с червено кабрио, секретарки итн. бяха гладни и трудни години.
На тази възраст, казва Джоузеф Камбъл, мъжете отиват за риба, но тайно се надяват да хванат русалка.
Около годишнините се сдухваш, ако не направиш нещо за душата си, така че намерете достоен заместител на русалката.
Аз лично си съставям списък от "неща, които да направя след 30"- що не списък от "неща за правене след 50"...
Около годишнините се сдухваш, ако не направиш нещо за душата си, така че намерете достоен заместител на русалката.
Аз лично си съставям списък от "неща, които да направя след 30"- що не списък от "неща за правене след 50"...
А, отминала младост...АМи зависи.Тя моята реална младост си отмина, макар и да не съм на 50.Майка ми на 50 си изкара чудесно, весело и дундуркаща внуче, много се кефеше.Ясно и е било, че младостта и е отминала, като е с големи деца, създали собствени семейства още преди това очевидно.
Аз самата как ще се чувствам-не мога да знам.
Предвид средната продължителност на живота у нас, 50 години са си прескочили младостта, клони към друго.
Ама пък всички го знаем, всички натам вървим, няма повод за страдания баш на тази тема, излишно е.Рожден ден като рожден ден и това си е.Моите родители си празнуваха, веселиха с приятели и така.
Весел празник и наздраве!
Аз самата как ще се чувствам-не мога да знам.
Предвид средната продължителност на живота у нас, 50 години са си прескочили младостта, клони към друго.
Ама пък всички го знаем, всички натам вървим, няма повод за страдания баш на тази тема, излишно е.Рожден ден като рожден ден и това си е.Моите родители си празнуваха, веселиха с приятели и така.Весел празник и наздраве!
Тук хората чакат с четири очи да станат на 60 и да се пенсионират . И наистина започват да се радват на постигнатото и на живота.
Аз съм от вечно недоволните и все смятам, че нещо пропускам, та за мен всяка година си е загубена, но аз съм си тежък случай.
Мидичка, смятам, че е нормално да е леко "сдухан". Остави го да му мине и не прави голям въпрос за годишнината, ако той не държи да я отбележи.
Годините си оказват влияние, но наистина зависи и от средата и темпото ти на живот. Аз се чувствам стара на 36, а имам познати на 42 с бебета и в разцвета на силите си.
. И наистина започват да се радват на постигнатото и на живота. Аз съм от вечно недоволните и все смятам, че нещо пропускам, та за мен всяка година си е загубена, но аз съм си тежък случай.
Мидичка, смятам, че е нормално да е леко "сдухан". Остави го да му мине и не прави голям въпрос за годишнината, ако той не държи да я отбележи.
Годините си оказват влияние, но наистина зависи и от средата и темпото ти на живот. Аз се чувствам стара на 36, а имам познати на 42 с бебета и в разцвета на силите си.
Не се чувствах зле, когато станах на 50. По нищо не ми личеше, че остарявам- нито по външен вид чак толкова, а никак по поведение и начин на живот. Сега, когато наближавам 60 /имам още малко време до тогава/, някак си ми е неспокойно. Вече не ми се излиза толкова често, спрях да купувам тоалет, след тоалет, а само при нужда, видимо лицето ми, а и фигурата ми поостаряха. Иначе по душа съм си същото момиче.
Имам и приятни усещания. Децата ни са големи, осигурихме им нормален живот, вече са самостоятелни и от тази гледна точка изпитвам облекчение и удовлетворение. Имам и мечти. Ще ми се да попътуваме повечко с мъжа ми, който ми е връстник. Той като че ли повече се сдухва от наближаването на шейсетака.
Мисля си, че всяка възраст си има свое очарование, ама си беше по- хубаво до 50.
Имам и приятни усещания. Децата ни са големи, осигурихме им нормален живот, вече са самостоятелни и от тази гледна точка изпитвам облекчение и удовлетворение. Имам и мечти. Ще ми се да попътуваме повечко с мъжа ми, който ми е връстник. Той като че ли повече се сдухва от наближаването на шейсетака.
Мисля си, че всяка възраст си има свое очарование, ама си беше по- хубаво до 50.
Всеки се сдухва на тема възраст.Всеки.
Просто възрастта е различна....едни и на 30 вече се чувстват стари и амортизирани...а други и на 60 не се дават.
Явно си зависи от характер, манталитет, околен пример....
Има моменти в живота, когато дори и да не се замисляш, определени събития просто те провокират да си направиш равносметка на живота дотук, и какво ти престои още....
Ама, живот, какво да го правим....
Просто възрастта е различна....едни и на 30 вече се чувстват стари и амортизирани...а други и на 60 не се дават.
Явно си зависи от характер, манталитет, околен пример....
Има моменти в живота, когато дори и да не се замисляш, определени събития просто те провокират да си направиш равносметка на живота дотук, и какво ти престои още....
Ама, живот, какво да го правим....
Да навършиш 50-сет в наши дни е лукс!
Точно това щях да пиша, ама сигурно, защото скоро навършвам кръглите 40-ет и съм се сдухала, леееекичко.
За пръв път тялото ми сякаш се е захванало да живее свой собствен живот, ама ще го вкарам в пътя!
Да ти е жив и здрав човекът, Мидичка, да се заеме още по-сериозно да ти партньорства! Децата много, много подмладяват, особено мъжете!
То май при мъжете е сдухващо това за годинките
Хич не болеше и на трийсет, и на четирдесет и на педесет като ставах. Такъв купон му дръпнаааах. И до сега около мене все млади хора. Не усещам да ми показват, че съм динозавър.Спокойно момичета, не е страшно Важното е да си запазите духа!!!....Няма да е лошо да работите върух себе си за да изглеждате и добре, и в кондиция, да имате хъс за живот.
Не мислете, че ми е широко около врата, защото говоря така и ви давам кураж....Но не мога да си обясня, защо не съм се сдухвала, когато съм навършвала кръглите годишнини
Вижте..МойтУ ВсичкУ...и той като на Мидичка съкровището така малко се сдухваше....ама само малко, щото кака ви не му позволяваше да е повече.
Ей, там на аватара съм аз,..... да ми личи, че съм сдухана?, А съм на рожденният си ден, тази година. Пак щурея
Пазете младежкият си дух и детското в себе си и всичко ще минава по леко, ако се притеснявате на годишнините си
Хич не болеше и на трийсет, и на четирдесет и на педесет като ставах
. Такъв купон му дръпнаааах. И до сега около мене все млади хора. Не усещам да ми показват, че съм динозавър.Спокойно момичета, не е страшно Важното е да си запазите духа!!!....Няма да е лошо да работите върух себе си за да изглеждате и добре, и в кондиция, да имате хъс за живот.Не мислете, че ми е широко около врата, защото говоря така и ви давам кураж....Но не мога да си обясня, защо не съм се сдухвала, когато съм навършвала кръглите годишнини
Вижте..МойтУ ВсичкУ...и той като на Мидичка съкровището така малко се сдухваше....ама само малко, щото кака ви не му позволяваше да е повече.
Ей, там на аватара съм аз,..... да ми личи, че съм сдухана?, А съм на рожденният си ден, тази година.
Пак щурея Пазете младежкият си дух и детското в себе си и всичко ще минава по леко, ако се притеснявате на годишнините си
50-тарката е краят на младостта?... хехе, вярно е, че продължителносста на живота се е качила главоломно, но... 50-тката си е вече старост. Като цифра говорим. Иначе, аз скоро ще забия 40-така, но.... не се чувствам много по-различно отколкото като ставах на 30, даже тогава повече го мислех. Сега съм се примирила, че малко ми остава докато умра, така че бързам да живея, а не да мисля глупости. 50-60-70 - все тая - смъртта ни диша във врата и всяка една годинка отгоре е бонус. Аз така ги приемам вече нещата
Съпругът ми догодина навършва 50 и депресията му се изразява в " нищо не съм направил"
Обаче аз след 2г ставам на 40 и съм със същия извод.
Дали са 30,40,50, според мен всеки юбилей носи подобни черни мисли, които разбира се са неверни.
Трябва повече да се забавлляваме в живота, това е моят извод.
Много се губим в рутина, това ако се преодолява, всяка година ще се очаква с нетърпение, не с ужас
Обаче аз след 2г ставам на 40 и съм със същия извод.
Дали са 30,40,50, според мен всеки юбилей носи подобни черни мисли, които разбира се са неверни.
Трябва повече да се забавлляваме в живота, това е моят извод.
Много се губим в рутина, това ако се преодолява, всяка година ще се очаква с нетърпение, не с ужас
Като стана на 50, малкото ще е в 3-4 клас. Изобщо нямам никакъв шанс да се сдухам, дори и да искам. Тепърва ще трябва да ходя на още мнооооого родителски срещи, с преобладаващо младежко присъствие (Дай, Боже, живот и здраве!).
И абсолютно възможно е пък голямото да ме направи баба. Наложително е да се поддържам в топ-форма и физически, и душевно. Плаши ме като цифра, но не и като факт. И 30-те ме плашеха, и 40-те, но ето - прескочих ги и нищо не се е променило. Ако не се беше появил малкият ми подарък
, може би щях да съм на друга честота. Но принципно съм позитивен оптимист и се радвам на всеки един рожден ден като дете!
Някои от вас ще ме уморят бе 
На 50 си много стар и да ги достигнеш е лукс , а на 40 вече смъртта ти диша във врата и малко ти остава , докато умреш... Ей това ви е основният състаряващият фактор - нагласата.
Прекръствам се по 3 пъти за родителите , бабите и дядовците ми - да са още много дълго така здрави , жизнени и пълноценни , и се моля никога да не ми дойде и на мен такава черногледа нагласа за живота.
На 50 си много стар и да ги достигнеш е лукс , а на 40 вече смъртта ти диша във врата и малко ти остава , докато умреш... Ей това ви е основният състаряващият фактор - нагласата.
Прекръствам се по 3 пъти за родителите , бабите и дядовците ми - да са още много дълго така здрави , жизнени и пълноценни , и се моля никога да не ми дойде и на мен такава черногледа нагласа за живота.
Ей това ви е основният състаряващият фактор - нагласата.
Правилно
.
Мисля, че основна роля играе и това, че хората на тази възраст трябва да са социално активни.Майка ми работи, има още до пенсия, когато децата ми станат пубери тя ще се пенсионира.Реално не е ангажирана с внуци в Онзи смисъл.Чувства се млада духом.Има приятели, ходят си на гости, театър, кино.Още си се кефи на типично женски неща-тоалет, прическа, грим.Мъжете...не знам.Наистина по баща ми не съм усетила драма.
50-тарката е краят на младостта?... хехе, вярно е, че продължителносста на живота се е качила главоломно, но... 50-тката си е вече старост. Като цифра говорим. Иначе, аз скоро ще забия 40-така, но.... не се чувствам много по-различно отколкото като ставах на 30, даже тогава повече го мислех. Сега съм се примирила, че малко ми остава докато умра, така че бързам да живея, а не да мисля глупости. 50-60-70 - все тая - смъртта ни диша във врата и всяка една годинка отгоре е бонус. Аз така ги приемам вече нещата
Мале, колко глупости си изписала.....Ама пуста свобода на словото - имаш правото.....
Имам намерение да родя четвъртото си дете към 42.
Хич не смятам, че броят на годините ще ми определя възрастта....
И се чувствам, и изглеждам на 38 по-добре от много жени на по 25-30.
Мъжете много преживяват тази цифра....По татко знам....Но му мина и сега на 62 е направо фурия....
Не се опитвай да успокояваш партньора си - това само ще го изостри още повече....
Имам намерение да родя четвъртото си дете към 42.
Оф,
, нещо и на мен взе да ми се върти из главата тоз мерак....Как искам момиченце! 
Имам намерение да родя четвъртото си дете към 42.
, нещо и на мен взе да ми се върти из главата тоз мерак....Как искам момиченце! 
Съжалявам, че го няма преведено, за тези които разбират английски е в десятката по темата.
http://www.youtube.com/watch?v=WzEhoyXpqzQ
http://www.youtube.com/watch?v=WzEhoyXpqzQ
Тъй като следващата година ще навърша 50 / лукс/ ще си позволя да изкажа мнение.
Не се чувствам нито като на 20, 30,40.
Половин век, все пак са години които не могат да се пренебрегнат.
Младостта не се връща, но поне трябва да се живее така, че да имаш спомени когато станеш на 100.
Равносметка - да, но съсипващи мисли за минало или апокалиптични за бъдеще нямам. Просто живота следва своя ход. Един етап от живота в който си даваш сметка защо си живял и как.
Към авторката. Когато изпадна в състояние на дупка, правя нещо за себе си или много неща.
Първо - оглеждам се около себе си и си казвам- това е моя живот, това постигнах аз, това са най- близките ми хора заради което си заслужава да живея.
Второ - купувам си нещо ново, пускам си любима музика, отивам на разходка сама с мислите си , сядам в парка и гледам минаващите хора. В най- тежко състояние отивам в планината... Един ден просто няма да ме има и никога няма да мога да чувствам, усещам, виждам... Толкова е красиво за да си отиваш от земята...
Трето- винаги се нуждая от някой, нещо да ти каже или покаже, че изглеждаш добре.
Например вчера си пуснах сегментен анализ на състава на тялото. Подсъзнателно си мислех, че изглеждам по- добре от годините.Е, метаболитна възраст - 34г.
Срещнах и един познат / не известно защо в трудни моменти винаги срещам този човек/ който с един комплимент и усмивка ми върна самочувствието на добре изглеждаща жена за тези години.
Всичко е до нагласа. Далеч съм от мисълта, че всяка възраст си има хубавите неща / не, с годините те стават все по- малко/, но приемаш, че на този свят си живял вече половин век, че навсякъде има следи от теб, че слънцето свети и за теб, че живота е създаден и за теб, че си щастлив човек, че си се родил, живееш и се радваш на тази земя.
Не се чувствам нито като на 20, 30,40.
Половин век, все пак са години които не могат да се пренебрегнат.
Младостта не се връща, но поне трябва да се живее така, че да имаш спомени когато станеш на 100.
Равносметка - да, но съсипващи мисли за минало или апокалиптични за бъдеще нямам. Просто живота следва своя ход. Един етап от живота в който си даваш сметка защо си живял и как.
Към авторката. Когато изпадна в състояние на дупка, правя нещо за себе си или много неща.
Първо - оглеждам се около себе си и си казвам- това е моя живот, това постигнах аз, това са най- близките ми хора заради което си заслужава да живея.
Второ - купувам си нещо ново, пускам си любима музика, отивам на разходка сама с мислите си , сядам в парка и гледам минаващите хора. В най- тежко състояние отивам в планината... Един ден просто няма да ме има и никога няма да мога да чувствам, усещам, виждам... Толкова е красиво за да си отиваш от земята...
Трето- винаги се нуждая от някой, нещо да ти каже или покаже, че изглеждаш добре.
Например вчера си пуснах сегментен анализ на състава на тялото. Подсъзнателно си мислех, че изглеждам по- добре от годините.Е, метаболитна възраст - 34г.
Срещнах и един познат / не известно защо в трудни моменти винаги срещам този човек/ който с един комплимент и усмивка ми върна самочувствието на добре изглеждаща жена за тези години.
Всичко е до нагласа. Далеч съм от мисълта, че всяка възраст си има хубавите неща / не, с годините те стават все по- малко/, но приемаш, че на този свят си живял вече половин век, че навсякъде има следи от теб, че слънцето свети и за теб, че живота е създаден и за теб, че си щастлив човек, че си се родил, живееш и се радваш на тази земя.
Снежа63 , като цяло споделям поста ти, само с ей това
не съм много съгласна.Защото това зависи изцяло от човека.....и съвсем нямам предвид материални придобивки.
Аз съм на 45 и определено смятам, че Сега в живота ми има доста повече хубави неща, отколкото когато бях на 25, на 35......
Е, младостта вече .....не е същата, образно казано , но това да ми е кахъра.Ще съм благодарна....
Цитат
. Далеч съм от мисълта, че всяка възраст си има хубавите неща / не, с годините те стават все по- малко......
не съм много съгласна.Защото това зависи изцяло от човека.....и съвсем нямам предвид материални придобивки.
Аз съм на 45 и определено смятам, че Сега в живота ми има доста повече хубави неща, отколкото когато бях на 25, на 35......
Е, младостта вече .....не е същата, образно казано
, но това да ми е кахъра.Ще съм благодарна....
Сигурно на всяка възраст нещата се усещат различно.Той казва,че аз няма как да разбера как се чувства,просто защото не съм на 50.А равносметките му се отнасят за приятелите-няма истински такива,а явно му се иска с приятели,а не просто познати да го отпразнува юбилеят.За това какво е постигнал-ами достатъчно,за да не работи на заплата на някой.Обаче е много суетен.Сигурно една част от настроенията му се дължат на това.Като чуел 50 годишен и си представял белобрад старец.И нещо ми подмята,че не ми пукало за него-такива като него имало много (ако нещо му се случи).Абе ще му мине,трябва му време да свикне.
Аз имам още годинки до 50, но си представям усещането. Според мен е готино да напредваш в годините. До 30г. си бях леко неуверена, все още имах задачи на развитието за приключване (учене, кариери и т.н.). Сега се чувствам много добре, успокоена съм, знам че доста неща зависят от мен (без неща като болести и смърт) и вървя уверено по пътя, който сама съм си избрала. Не ми пука за хорското мнение, нямам нужда да се харесвам на този или онзи (просто знам, че винаги мога да намеря хора, които да ме харесват и уважават). Имам реална представа колко голям е светът и колко незначителен е всеки от нас. И т.н.
Надявам се да си родя детенце в скоро време и после към 40 -44г. още едно. Така няма да усетя годините покрай грижи и радости. Дай Боже, работя по въпроса!
А пък една жена на 50 е страшно секси със стила си, богатия житейски опит, класата си, и най-вече духът си. Според мен в тази възраст е разцвета на живота - като узряла чепка грозде през късен септември - наситен меден вкус и аромат, поел по малко от всичко!
Наздраве за рождениците и за всички готини мацки, на които им предстои този красив юбилей!
Надявам се да си родя детенце в скоро време и после към 40 -44г. още едно
. Така няма да усетя годините покрай грижи и радости. Дай Боже, работя по въпроса!А пък една жена на 50 е страшно секси със стила си, богатия житейски опит, класата си, и най-вече духът си. Според мен в тази възраст е разцвета на живота - като узряла чепка грозде през късен септември - наситен меден вкус и аромат, поел по малко от всичко
!Наздраве за рождениците и за всички готини мацки, на които им предстои този красив юбилей!
Мидичка , защо трябва да празнува с познати, ако не желае. Толкова ли е трудно да спретнеш изненада спрямо него. Не го познавам, но всеки има мечти и "тайна" същност.
Суетността си е нормално, особено когато човек остарява.
Навремето, когато бях млада се учудвах защо ли някой толкова се готви за банкет. Сега разбирам. Когато си млад ти трябва само желание, а сега трябва и подготовка за да изглеждаш и за да се чувстваш добре, а и по- млад.
Толкова ли ви е трудно да разберете, че възрастните искат да изглеждат по - млади.
Когато бях в пубертета войниците ми се струваха толкова големи и имах желание да порасна, да стана на 18. Ох, колко дълго време ми костваше да стана на 18. След това изведнъж много остарях. Е, около 40 ми се струваше, че съм по- млада отколкото на 25-30.
След 45 времето започва да си казва своето, но уви когато реших, че съм си изживяла живота и сега ще се наслаждават, то пак сначале.
Това е то. Аз няма да остарявам.
Хепи, това е апарат който пристигна във фирмата. Нали ще работим до 63, грешка 67 /може би, по европейски/ та явно да видят на каква възраст сме -бабки, старци и какво може да се очаква от нас. Никой не си вкарва средства в нещо/ някой който е с единия крак в гроба.
Апаратът е като кантар и си поставяш ръцете като на дръжките на колело. Удобен е защото освен телесна маса +- разпределена, дава костна маса, мускулна маса, дневен прием на калории... По последните можеш да регулираш +/- килограми.
Суетността си е нормално, особено когато човек остарява.
Навремето, когато бях млада се учудвах защо ли някой толкова се готви за банкет. Сега разбирам. Когато си млад ти трябва само желание, а сега трябва и подготовка за да изглеждаш и за да се чувстваш добре, а и по- млад.
Толкова ли ви е трудно да разберете, че възрастните искат да изглеждат по - млади.
Когато бях в пубертета войниците ми се струваха толкова големи и имах желание да порасна, да стана на 18. Ох, колко дълго време ми костваше да стана на 18. След това изведнъж много остарях. Е, около 40 ми се струваше, че съм по- млада отколкото на 25-30.
След 45 времето започва да си казва своето, но уви когато реших, че съм си изживяла живота и сега ще се наслаждават, то пак сначале.
Това е то. Аз няма да остарявам.
Хепи, това е апарат който пристигна във фирмата. Нали ще работим до 63, грешка 67 /може би, по европейски/ та явно да видят на каква възраст сме -бабки, старци и какво може да се очаква от нас. Никой не си вкарва средства в нещо/ някой който е с единия крак в гроба.
Апаратът е като кантар и си поставяш ръцете като на дръжките на колело. Удобен е защото освен телесна маса +- разпределена, дава костна маса, мускулна маса, дневен прием на калории... По последните можеш да регулираш +/- килограми.
Хепи, това е апарат който пристигна във фирмата. Нали ще работим до 63, грешка 67 /може би, по европейски/ та явно да видят на каква възраст сме -бабки, старци и какво може да се очаква от нас. Никой не си вкарва средства в нещо/ някой който е с единия крак в гроба.
Апаратът е като кантар и си поставяш ръцете като на дръжките на колело. Удобен е защото освен телесна маса +- разпределена, дава костна маса, мускулна маса, дневен прием на калории... По последните можеш да регулираш +/- килограми.
Въй, ЖДНБ! Верно ли заради пенсиите?! Машала! И какво, ако ми покаже метаболитен статус 65+ и нестабилна костна система, ще ме пенсионират предсрочно с бонуси? Или ще ми отпуснат допълнителна отпуска? Допълнителни медицински грижи? Ще ме пратят на санаториум? Или ще ми кажат: "Я се взимай в руце, не те е срам, имаш още годинки да работиш, заплата да ти плащаме!"
Снеже, много хубави постове!
Мидичка, извинявал, че ти заспамих темата, ама изумително просто ...
Хепи, това е апарат който пристигна във фирмата. Нали ще работим до 63, грешка 67 /може би, по европейски/
Въй, ЖДНБ! Верно ли заради пенсиите?! Машала!
Мисля, че поне в болниците и училищата трябва да се разполага с такива апарати за профилактика и съответно да има препоръки.
В края на краищата живеем в съвременно общество. За мен такива въведения, както и профилактични прегледи са изключително ценни.
Звучи вече като реклама, но едно общество трябва да се интересува от своите членове, както и един човек на какво ниво е в обществото в което живее.
То ако става на въпрос аз наближавам 30.Емоционално се чувствам по-добре в сравнение на 20.А като бях ученичка си виках ехее 30,аз ще съм дърта тогава!Сега повечето ми приятели (освен половинът) са на 50 години плюс/минус и в никакъв случай не ги намирам за остарели,даже мисля,че те са в разцвета си,изглеждат и се чувстват прекасно.Повечето.
ако ти, на 20 години се сдухваш на тема възраст...наистина няма как приятеля ти на 50 да не се, ако му носиш такива послания...За коя жена точно 30-те са трудни?За теб?
Майкоооооооу, ужасТ!Съжалих го сега човека.Аз си викам-млада е, ще му повлияе, а то излиза, че ти и за 30-годишните си мислиш, че са зле...
Най-трудно ги преживях 30те. До един момент 20 и ... младост, и изведнъж 30.
Това ми се размина, защото бях бременна и повръщах, аха-аха да си пропусна рожденния ден. На 35 - абсолютно същото. Пропуснах първите два "стряскащи" юбилеи. Сега ми е паднало да усетя кръгла годишнина!
Най-трудно ги преживях 30те. До един момент 20 и ... младост, и изведнъж 30.
Това ми се размина, защото бях бременна и повръщах, аха-аха да си пропусна рожденния ден. На 35 - абсолютно същото. Пропуснах първите два "стряскащи" юбилеи. Сега ми е паднало да усетя кръгла годишнина!
Спокойно може и нея да пропуснеш по същите причини
Най-трудно ги преживях 30те. До един момент 20 и ... младост, и изведнъж 30.
Това ми се размина, защото бях бременна и повръщах, аха-аха да си пропусна рожденния ден. На 35 - абсолютно същото. Пропуснах първите два "стряскащи" юбилеи. Сега ми е паднало да усетя кръгла годишнина!
Спокойно може и нея да пропуснеш по същите причини
Без такива, без! Сега се отдавам на купон, че към 60-ет ще стягам абитуриентки, на 70-ет - булки, на 75 - люлки! Дай, Боже, амин!
.................Сега се отдавам на купон, че към 60-ет ще стягам абитуриентки, на 70-ет - булки, на 75 - люлки! Дай, Боже, амин!
.................Сега се отдавам на купон, че към 60-ет ще стягам абитуриентки, на 70-ет - булки, на 75 - люлки! Дай, Боже, амин!
Е, ами какво чакахте та се не женихте и раждахте по- рано?! По мое време женене на 18-22 г., венага раждане и сега млади свекърви /тъщи/ и баби. Аз до 45 г. вече бях отмляла абитуренти. Около 50-52 сватба, сега съм баба, а до 60 имам още малко време за още една сватба и пак баба да стана. И си мисля, че съм позакъсняла, защото мои връстнички са по- напреднали и от мен. Имат внуци вече абитуренти.
Е, ами какво чакахте та се не женихте и раждахте по- рано?!
Аз чаках Милото да втаса.
Ами може точно Мидичка да го е сдухала
А,не,не съм аз
Приятна, и за мен като наближаваща 50-те, любопитна темичка. Само не разбрах защо този Мидичкин партньор се е сдухал? Аз да посрещна с 29-годишно гадже петдесетака, пък ще се сдухам сигурно....Еееех, айде да не се разсейвам излишно....
Нали,и аз това се чудя.Какво повече му трябва
.Всъщност предполагам,че една от причините е заради това,че е много суетен.Старае се много да изглежда добре,а 50-те нали ги свързва с белобради старци...Криза на 50-те (така казват)...знам ли?О,аз няма да го оставя да се самосъжалява.
Значи, по душа си е белобрад старец вече.Щом е убеден и свързва тази възраст с това, значи си е остарял човека.Зорлем да го тикате към младост кому е потребно?Той щом го няма младежкия дух му е време за внуци да се стяга явно, не знам.Ти си знаеш човека.Спрете да му насочвате вниманието тогава и да му пеете каква прекрасна възраст е това.Оставете го да си изживее драмата, какво пък толкова.
Ок, оставете го да си го изживее в крайна сметка и не му го навирайте силово с отрицания, ма как, видиш ли, колко е млад и готин.
Точно.Колкото повече му насочваш вниманието на един човек към болната му тема (да кажем),по-зле.
На 50г човек вече трябва да си е дал сметка какво е взел и дал на живота, или най-общо казано, трябва да е помъдрял. Няма място за кризи вече. Те са някъде около 40 -те, когато усети, че младостта си отива. По-скоро си дава сметка какви важни неща не е свършил и че е време да се наслаждава на живота, както това е възможно на 50.
Наскоро леля ми навърши 50.Изглежда все по-млада,красива и лъчезарна.Поддържа се изключително и за мен си е същата,както когато бях на 10.
Харесвам младежкото излъчване и дух независещи от възрастта.Човек е на толкова на колкото се чувства според мен
Аз лично съм на четвърт век и да си призная не ме е страх от остаряването.Приемам го като узряване.Всяка бръчка е спомен от нещо изживяно,а спомените са безценни
Харесвам младежкото излъчване и дух независещи от възрастта.Човек е на толкова на колкото се чувства според мен
Аз лично съм на четвърт век и да си призная не ме е страх от остаряването.Приемам го като узряване.Всяка бръчка е спомен от нещо изживяно,а спомените са безценни
Аз лично съм на четвърт век и да си призная не ме е страх от остаряването...................
Когато бях на толкова, все ми продаваха цигари срещу документ за самоличност....
въпреки че вече имах и дете. Май не сте виждали хора,които на 25/и мъже и жени/изглеждат на поне с 10г+
Казах,че не ме е страх да стана на 30-40...
Краси,на мен що не ми искат документи от 17 годишна Явно изглеждам по-голяма може би
Казах,че не ме е страх да стана на 30-40...
Краси,на мен що не ми искат документи от 17 годишна
Явно изглеждам по-голяма може би Виждала съм, разбира се.Изнурени и уморени хора от живота още в началото му.Да, с какъвто се събереш.....
На 50 половината ми отговорности ще отпаднат.Защо да бележат значителен ръст?Какво точно се случва на 50, че да бележат ръст отговорностите? 
Искаш да ми кажеш, че ако дъщеря ми се омъжи, което е реално, когато аз съм на 50-трябва да поема грижа по зетя? Или че на 50 съм остаряла и имам нужда от грижи? 
Или че на 50 съм остаряла и имам нужда от грижи? И на мен така ми прозвуча.
По всички правила, с малки изключения, 50г е една чудесна и в по-голяма степен освободена от много неща възраст.
Родила съм, отгледала съм, децата са поели по свой път, зетьове не хрантутя, сори...Получавам картички от по Света, примерно...хихихи
В кариерно отношение-или съм се доказала и бера плодовете , или съм в плато, но не съм в началото на кариерата си, великата, а имам статукво, имам позиции, опит и всичко нужно за спокойно съществувание на работното място.Бясното темпо е намаляло, младите търчат...
У дома-не се въргалят играчки и памперси-домакинската работа рязко намалява, денем съм на работа, вечер-с приятели-никой не разхвърля и никой не чака да му сложа масата.
Не на последно място-все още си работоспособен, жизнен, имаш социален живот, ходиш на кино, ресторант, без да бързаш, щото децата са сами...
Родила съм, отгледала съм, децата са поели по свой път, зетьове не хрантутя, сори...Получавам картички от по Света, примерно...хихихи
В кариерно отношение-или съм се доказала и бера плодовете , или съм в плато, но не съм в началото на кариерата си, великата, а имам статукво, имам позиции, опит и всичко нужно за спокойно съществувание на работното място.Бясното темпо е намаляло, младите търчат...
У дома-не се въргалят играчки и памперси-домакинската работа рязко намалява, денем съм на работа, вечер-с приятели-никой не разхвърля и никой не чака да му сложа масата.
Не на последно място-все още си работоспособен, жизнен, имаш социален живот, ходиш на кино, ресторант, без да бързаш, щото децата са сами...
Искаш да ми кажеш, че ако дъщеря ми се омъжи, което е реално, когато аз съм на 50-трябва да поема грижа по зетя? Или че на 50 съм остаряла и имам нужда от грижи?
Или че на 50 съм остаряла и имам нужда от грижи?
Не знам, Снеже.Във Враца може и да намаляват.Наистина не знам.Аз съдя по моите родители, те отдавна чукнаха 50, преди няколко години да е било, имах аз едно дете вече, бях им излезла от къщата.И действат и променят.Живота си живеят с две думи.Работоспособни, неангажирани...Баща ми смени работа, майка ми си ходи насам-натам... Има още години до пенсия, работят, живеят си, сменят туй-онуй от време на време...Радикална промяна ако искаш-винаги може да направиш.И на 20 и на 50.Ако ти е нужна.Например-да се разведат-могат ли-могат.
Има още години до пенсия, работят, живеят си, сменят туй-онуй от време на време...Радикална промяна ако искаш-винаги може да направиш.И на 20 и на 50.Ако ти е нужна.Например-да се разведат-могат ли-могат.
Децата са си отговорост и грижа както на 5 така и на 30 като станат/а ти си на 50/В много случаи понякога ти стават по-голяма отговорност,разчитат на теб за подкрепа,съвети и помощ за техните деца.Неслучайно повечето баби,които познавам казват,че са се научили как се гледат деца чак като се родят внуците.
Брат ми в момента е на 20,а още разчита за всичко на майка ни.Тя така си го е научила обаче.
От сегашните ми половина години от споменатите ми се иска да кажа,че на50 ще съм волна птичка с вече голееееми деца,че и с внуци сигурно.Пак казвам иска ми се,защото не е сигурно нищо в този живот
Доста 50 годишни се вдетиняват и вкопчват в децата си за да почувстват значими и все още млади и в "играта" така да се каже.
А други пък си живеят като свободни електрони и младоста не ги напуска нито външно,нито душевно или емоционално
Брат ми в момента е на 20,а още разчита за всичко на майка ни.Тя така си го е научила обаче.
От сегашните ми половина години от споменатите ми се иска да кажа,че на50 ще съм волна птичка с вече голееееми деца,че и с внуци сигурно.Пак казвам иска ми се,защото не е сигурно нищо в този живот
Доста 50 годишни се вдетиняват и вкопчват в децата си за да почувстват значими и все още млади и в "играта" така да се каже.
А други пък си живеят като свободни електрони и младоста не ги напуска нито външно,нито душевно или емоционално
Децата са си отговорост и грижа както на 5 така и на 30 като станат/а ти си на 50/В много случаи понякога ти стават по-голяма отговорност,разчитат на теб за подкрепа,съвети и помощ за техните деца.Неслучайно повечето баби,които познавам казват,че са се научили как се гледат деца чак като се родят внуците.
Брат ми в момента е на 20,а още разчита за всичко на майка ни.Тя така си го е научила обаче.
От сегашните ми половина години от споменатите ми се иска да кажа,че на50 ще съм волна птичка с вече голееееми деца,че и с внуци сигурно.Пак казвам иска ми се,защото не е сигурно нищо в този живот
Доста 50 годишни се вдетиняват и вкопчват в децата си за да почувстват значими и все още млади и в "играта" така да се каже.
А други пък си живеят като свободни електрони и младоста не ги напуска нито външно,нито душевно или емоционално
Брат ми в момента е на 20,а още разчита за всичко на майка ни.Тя така си го е научила обаче.
От сегашните ми половина години от споменатите ми се иска да кажа,че на50 ще съм волна птичка с вече голееееми деца,че и с внуци сигурно.Пак казвам иска ми се,защото не е сигурно нищо в този живот
Доста 50 годишни се вдетиняват и вкопчват в децата си за да почувстват значими и все още млади и в "играта" така да се каже.
А други пък си живеят като свободни електрони и младоста не ги напуска нито външно,нито душевно или емоционално
От сегашните ми почти 50 - децата са ми грижа и винаги ще бъдат, плюс зет , снаха, внуци. Но не отговорност. Внучката ми е огромно щастие, никога не съм си живяла като свободен електрон, но не се чувствам стара душевно и емоционално.
Искаш да ми кажеш, че ако дъщеря ми се омъжи, което е реално, когато аз съм на 50-трябва да поема грижа по зетя? Или че на 50 съм остаряла и имам нужда от грижи?
Или че на 50 съм остаряла и имам нужда от грижи? Не, на 50, дай Боже, се предполага, че ще имаш живи родители в диапазона 70-80+ и те ще искат някакви грижи. Ако и да са най-жизнените и здрави хора на тази възраст.
Дъщеря ти и зетят пък ще си имат техните проблеми и тях ще мислиш.
Според мен около 50, в стандартната ситуация, човек се явява основата на две други поколения - децата и родителите. Едните още не са съвсем укрепнали, другите вече не са така силни.
Ахам....мммм, ми...не знам.Моите родители, както писах, на 50 други неща правеха.Ни стари родители поддържаха, ни порастнали деца обгрижваха.На баща ми родителите си заминаха преди това.А на майка ми-след-сравнително бързо, за около година.Грижи има Всеки човек на Всяка възраст.Смешно е да товарите 50-те с най-великите грижи на света.
Писах, че това е обикновено стандартната ситуация, изключенията само потвърждават правилото.
Има и хора на 20 без родители, има и такива на 50 без деца или пък някаква компилация.
За мен 45-55 е най-натоварващият като грижи и отговорности, но пък не значи, че за някой друг това не е най-готиният период от живота.
Както и каквото дойде
Има и хора на 20 без родители, има и такива на 50 без деца или пък някаква компилация.
За мен 45-55 е най-натоварващият като грижи и отговорности, но пък не значи, че за някой друг това не е най-готиният период от живота.
Както и каквото дойде
Смешно е да товарите 50-те с най-великите грижи на света.
Въй,въй въй.....
Аз в момента съм на 36.За мен животът започва след 40.
Ще ми се да науча децата си да вземат сами решения в живота си,дори и да са грешни на пръв поглед.Щото ако ги дундуркам до 30-така ще им направя мечешка услуга-ще са убедени,че не притежават необходимите качества да са успешни личности,които имат достатъчно качества да се справят сами с предизвикателствата на живота.В крайна сметка всеки има право на свои собствени грешки и колкото по-рано го разбере толкова по-добре ще си научи уроците на живота.
Моят мъж след няколко години ще стане на 50.Каза,че май вече почвал да остарява.Предупредих го да не си го и помисля.Аз тъкмо ще съм на 40,децата и двете ще са в училищна възраст и тъй като по това време ще сме приключили със семейното планиране ,мисля да се отдам на секс и музика.До сега можех или само на секса или само на музиката, а много ми се иска да ги комбинирам.В крайна сметка,във всяка дрогерия продават виагра и облажняващ гел за по-продължително удоволствие.
Аз в момента съм на 36.За мен животът започва след 40.
Ще ми се да науча децата си да вземат сами решения в живота си,дори и да са грешни на пръв поглед.Щото ако ги дундуркам до 30-така ще им направя мечешка услуга-ще са убедени,че не притежават необходимите качества да са успешни личности,които имат достатъчно качества да се справят сами с предизвикателствата на живота.В крайна сметка всеки има право на свои собствени грешки и колкото по-рано го разбере толкова по-добре ще си научи уроците на живота.
Моят мъж след няколко години ще стане на 50.Каза,че май вече почвал да остарява.Предупредих го да не си го и помисля.Аз тъкмо ще съм на 40,децата и двете ще са в училищна възраст и тъй като по това време ще сме приключили със семейното планиране ,мисля да се отдам на секс и музика.До сега можех или само на секса или само на музиката, а много ми се иска да ги комбинирам.В крайна сметка,във всяка дрогерия продават виагра и облажняващ гел за по-продължително удоволствие.
Мисля, че Кеворк беше казал по повод възрастта, че е важно как остаряваш: като галош или като катедрала 
Виаграта и геловете...и изобщостимулантите някои ги почват преди 50.
Кофти е ако не разберат,че са им нужни а действат тъпо и упорито на базата "то ще си мине само".Ама не,не минава
Около мен близки на всякакви възрасти.От 5-10...та до 20-40...80 и нагоре.Всички са жизнени,готини и ме зареждат положително.
Свекърите ми правят 38г брак тази седмица.Радват се на себе си.Свекър ми си ходи по негови хобита,свеки се поддържа за срещи с дружки и така.Майките им са живи и здрави и те щастливи и готини баби.Моята майка също и баба ми и тя.
Майната ина възраста.Един живот ни е даден-да си го живеем с пълни шепи и докато дишаме да се радваме на всеки миг.Никой ден няма да се повтори и всяка минутка ни е дар
Така ги виждам аз нещата.
Кофти е ако не разберат,че са им нужни а действат тъпо и упорито на базата "то ще си мине само".Ама не,не минава
Около мен близки на всякакви възрасти.От 5-10...та до 20-40...80 и нагоре.Всички са жизнени,готини и ме зареждат положително.
Свекърите ми правят 38г брак тази седмица.Радват се на себе си.Свекър ми си ходи по негови хобита,свеки се поддържа за срещи с дружки и така.Майките им са живи и здрави и те щастливи и готини баби.Моята майка също и баба ми и тя.
Майната ина възраста.Един живот ни е даден-да си го живеем с пълни шепи и докато дишаме да се радваме на всеки миг.Никой ден няма да се повтори и всяка минутка ни е дар
Така ги виждам аз нещата.
Колкото хора, ставащи на 50 скоро, толкова и чувства и усещания.Ей го на-няма значение-родител ли, мъж ли, ти ли.Едни се сдухват, други бършат тепърва дупета, трети пътуват и се веселят, четвърти тепърва записват да учат, пети не дочакват 50-така, шести....Нито едно състояние не е запазена марка на определена възраст.
Нито едно състояние не е запазена марка на определена възраст.
именно
Ехее,то ако от 50 се почне с Виагра-та 
То да е само това... Но са достатъчно зрели (повечето) , за да не се сдухат от тия подробности. Млада си, има време да го разбереш Ехее,то ако от 50 се почне с Виагра-та
Ехее,то ако от 50 се почне с Виагра-та
То да е само това... Но са достатъчно зрели (повечето) , за да не се сдухат от тия подробности. Млада си, има време да го разбереш авторката е на двадесет и няколко, не е на 50...
Ехее,то ако от 50 се почне с Виагра-та
То да е само това... Но са достатъчно зрели (повечето) , за да не се сдухат от тия подробности. Млада си, има време да го разбереш авторката е на двадесет и няколко, не е на 50...
О, сега разбрах, съжалявам. Имаше известна доза самоирония в това, което написах Сексуалните проблеми съвсем не са при всички, но с нарастване на възрастта рисковете да се появят са повече. Също и здравословните проблеми, такива са ми преките впечатления. Пожелавам им щастлив съвместен живот
Сексуалните проблеми съвсем не са при всички, но с нарастване на възрастта рисковете да се появят са повече. Също и здравословните проблеми, такива са ми преките впечатления. Пожелавам им щастлив съвместен живот
Виагра едва ли, но общо погледнато сексуалното желание намаля, особено при дълъг съпружески стаж, при някои се появяват и засечки.
Но това ме подсеща за една сцена от филм, на която попаднах случайно (дори не зная кой е филма). Антъни Хопкинс (към 70г) с млада мацка,(която не можела да живее без него), като че ли в хотел. Момичето се появи по бельо, легна пред него в съблазнителна поза, а той постоянно си гледаше часовника. Тя го погледна въпросително, а той й каза - трябва ми още малко време, 3 минути. А тя изобщо не разбра какво й говори. Ситуацията беше и тъжна, и комична.
Но това ме подсеща за една сцена от филм, на която попаднах случайно (дори не зная кой е филма). Антъни Хопкинс (към 70г) с млада мацка,(която не можела да живее без него), като че ли в хотел. Момичето се появи по бельо, легна пред него в съблазнителна поза, а той постоянно си гледаше часовника. Тя го погледна въпросително, а той й каза - трябва ми още малко време, 3 минути. А тя изобщо не разбра какво й говори. Ситуацията беше и тъжна, и комична.
Виагра едва ли, но общо погледнато сексуалното желание намаля, особено при дълъг съпружески стаж, при някои се появяват и засечки.
...
...
E,да.Няма да е като на 20...Номално
всяко нещо си има живот и гаранция
Живот- да, но гаранция?
Къде дават гаранционна карта за нещо в живота?