50-годишнина,равносметка и други съсипващи мисли

Съжалявам, че го няма преведено, за тези които разбират английски е в десятката по темата.

http://www.youtube.com/watch?v=WzEhoyXpqzQ

Кризата при мъжете. Купи му порше.  Млада любовница вече си има, да ти е жив и здрав.

Тъй като следващата година ще навърша 50 / лукс/ ще си позволя да изкажа мнение.
Не се чувствам нито като на 20, 30,40.
Половин век, все пак са години които не могат да се пренебрегнат.
Младостта не се връща, но поне трябва да се живее така, че да имаш спомени когато станеш на 100.
Равносметка - да, но съсипващи мисли за минало или апокалиптични за бъдеще нямам. Просто живота следва своя ход. Един етап от живота в който си даваш сметка защо си живял и как.

Към авторката. Когато изпадна в състояние на дупка, правя нещо за себе си или много неща.
Първо - оглеждам се около себе си и си казвам- това е моя живот, това постигнах аз, това са най- близките ми хора заради което си заслужава да живея.
Второ - купувам си  нещо ново, пускам си любима музика, отивам на разходка сама с мислите си , сядам в парка и гледам минаващите хора. В най- тежко състояние отивам в планината... Един ден просто няма да ме има и никога няма да мога да чувствам, усещам, виждам... Толкова е красиво за да си отиваш от земята...
Трето- винаги се нуждая от някой, нещо да ти каже или покаже, че изглеждаш добре.
Например вчера си пуснах сегментен анализ на състава на тялото. Подсъзнателно си мислех, че изглеждам по- добре от годините.Е, метаболитна възраст - 34г.
Срещнах и един познат / не известно защо в трудни моменти винаги срещам този човек/ който с един комплимент и усмивка ми върна самочувствието на добре изглеждаща жена за тези години.

Всичко е до нагласа. Далеч съм от мисълта, че всяка възраст си има хубавите неща / не, с годините те стават все по- малко/, но приемаш, че на този свят си живял вече половин век, че навсякъде има следи от теб, че слънцето свети и за теб, че живота е създаден и за теб, че си щастлив човек, че си се родил, живееш и се радваш на тази земя.

Снежа63 , като цяло споделям поста ти, само с ей това


не съм много съгласна.Защото това зависи изцяло от човека.....и съвсем нямам предвид материални придобивки.
Аз съм на 45 и определено смятам, че Сега в живота ми има доста повече хубави неща, отколкото когато бях на 25, на 35......
Е, младостта вече .....не е същата, образно казано    , но това да ми е кахъра.Ще съм благодарна.... 

Сигурно на всяка възраст нещата се усещат различно.Той казва,че аз няма как да разбера как се чувства,просто защото не съм на 50.А равносметките му се отнасят за приятелите-няма истински такива,а явно му се иска с приятели,а не просто познати да го отпразнува юбилеят.За това какво е постигнал-ами достатъчно,за да не работи на заплата на някой.Обаче е много суетен.Сигурно една част от настроенията му се дължат на това.Като чуел 50 годишен и си представял белобрад старец.И нещо ми подмята,че не ми пукало за него-такива като него имало много (ако нещо му се случи).Абе ще му мине,трябва му време да свикне.

Аз имам още годинки до 50, но си представям усещането. Според мен е готино да напредваш в годините. До 30г. си бях леко неуверена, все още имах задачи на развитието за приключване (учене, кариери и т.н.). Сега се чувствам много добре, успокоена съм, знам че доста неща зависят от мен (без неща като болести и смърт) и вървя уверено по пътя, който сама съм си избрала. Не ми пука за хорското мнение, нямам нужда да се харесвам на този или онзи (просто знам, че винаги мога да намеря хора, които да ме харесват и уважават). Имам реална представа колко голям е светът и колко незначителен е всеки от нас. И т.н.
Надявам се да си родя детенце в скоро време и после към 40 -44г. още едно  . Така няма да усетя годините покрай грижи и радости. Дай Боже, работя по въпроса!
А пък една жена на 50 е страшно секси със стила си, богатия житейски опит, класата си, и най-вече духът си. Според мен в тази възраст е разцвета на живота - като узряла чепка грозде през късен септември - наситен меден вкус и аромат, поел по малко от всичко  !
Наздраве за рождениците и за всички готини мацки, на които им предстои този красив юбилей!
 

Снеже ,   

А какъв е този сегментен анализ ?

Аз пък изобщо не броя години , ако ги навърша 50 ( живот и здраве ! ) , ще се чувствам щастлива и доволна .

Мидичка , защо трябва да празнува с познати, ако не желае. Толкова ли е трудно да спретнеш изненада спрямо него. Не го познавам, но всеки има мечти и "тайна" същност.
Суетността си е нормално, особено когато човек остарява.
Навремето, когато бях млада се учудвах защо ли някой толкова се готви за банкет. Сега разбирам. Когато си млад ти трябва само желание, а сега трябва и подготовка за да изглеждаш и за да се чувстваш добре, а и по- млад.
Толкова ли ви е трудно да разберете, че възрастните искат да изглеждат по - млади.
Когато бях в пубертета войниците ми се струваха толкова големи и имах желание да порасна, да стана на 18. Ох, колко дълго време ми костваше да стана на 18. След това изведнъж много остарях. Е, около 40 ми се струваше, че съм по- млада отколкото на 25-30.
След 45 времето започва да си казва своето, но уви когато реших, че съм си изживяла живота и сега ще се наслаждават, то пак сначале.
Това е то. Аз няма да остарявам.

Хепи, това е апарат който пристигна във фирмата. Нали ще работим до 63, грешка 67 /може би, по европейски/ та явно да видят на каква възраст сме -бабки, старци и какво може да се очаква от нас. Никой не си вкарва средства в нещо/ някой който е с единия крак в гроба.
Апаратът е като кантар и си поставяш ръцете като на дръжките на колело. Удобен е защото освен телесна маса +- разпределена, дава костна маса, мускулна маса, дневен прием на калории... По последните можеш да регулираш +/- килограми.

Въй, ЖДНБ! Верно ли заради пенсиите?! Машала! И какво, ако ми покаже метаболитен статус 65+ и нестабилна костна система, ще ме пенсионират предсрочно с бонуси? Или ще ми отпуснат допълнителна отпуска? Допълнителни медицински грижи? Ще ме пратят на санаториум? Или ще ми кажат: "Я се взимай в руце, не те е срам, имаш още годинки да работиш, заплата да ти плащаме!"
Снеже, много хубави постове!
Мидичка, извинявал, че ти заспамих темата, ама изумително просто ...

Шегувам се!
Мисля, че поне в болниците и училищата трябва да се разполага с такива апарати за профилактика и съответно да има препоръки.
В края на краищата живеем в съвременно общество. За мен такива въведения, както и профилактични прегледи са изключително ценни.
Звучи вече като реклама, но едно общество трябва да се интересува от своите членове, както и един човек на какво ниво е в обществото в което живее.

Мерси , Снеже !  Жалко , че  при нас няма такъв апарат !

Аз също на 40 се чувствах и изглеждах в пъти по-добре от на 20 !

То ако става на въпрос аз наближавам 30.Емоционално се чувствам по-добре в сравнение на 20.А като бях ученичка си виках ехее 30,аз ще съм дърта тогава!Сега повечето ми приятели (освен половинът) са на 50 години плюс/минус и в никакъв случай не ги намирам за остарели,даже мисля,че те са в разцвета си,изглеждат и се чувстват прекасно.Повечето.

Най-трудно ги преживях 30те. До един момент 20 и ... младост, и изведнъж 30.

Да,за жена и 30 са си трудни.Ето,аз си мисля след 30 идват бръчките и това леекинко ме притеснява.

 
ако ти, на 20 години се сдухваш на тема възраст...наистина няма как приятеля ти на 50 да не се, ако му носиш такива послания...За коя жена точно 30-те са трудни?За теб?
Майкоооооооу, ужасТ!Съжалих го сега човека.Аз си викам-млада е, ще му повлияе, а то излиза, че ти и за 30-годишните си мислиш, че са зле...