Паническо разстройство-част 10

Здравейте момичета днес ми е ужасен ден от сутринта ме  задушава взех 1/4 Ривотрил от 2 мг. и пак не ме отпуска .Втълпила съм  си че имам белодробна емболия а вчера бях на пулмолог който ме увери че дишането ми е перфектно.Възможно ли е да е сбъркал или всичко това е  от гадните нерви.

жужка82, била си и на пулмолог. Добре е , че не те е изгонил. Не, не, не може за има грешка - белодробна емболия ???? Ти  изобщо наясно ли си какво е болодробна емболия??? Ами не си!!! Ако да кажем, че я имащ, до сега тебе нямаше да те има. Тази хипохондрия е нещо изключително мъчително и тя предизвиква неописуем страх. Успокой се, това са само нерви. Можеш да си помогнеш като започнеш да вдишваш и извишваш в един хартиен плик. Моята лекарка ми го препоръча, и да знаеш работи. Споооооко, няма да умрем!!!

жужка82 не е сбъркал пулмолога спокойно.Успокой се сега че ти няма нищо и всичко ще е ОК!

Не е сбъркал.. И аз много пъти съм имала задух. Когато се успокоиш и задуха ти ще престане. Успех!

Мила,каква е тази терапия?Аз сега почнах да чета всички теми отначалото(и 9-те)извинявам се,ако го пише някьде назад в темите.Но сьм на 17-та страница на пьрвата тема.Иначе страдам от 4 години от паническо разтрйство.Но от преди това-горе-долу преди 9 години получих пьрвата си паническа атака.Имам по-голямата част от симптомите на ПР.Да не кажа,че са малко тези,които не са ми се случвали.Много е труден живота,но какво да се прави!?Трябва да се борим!!!

жужка,не ми отваря линка,мила 

Да се запиша и аз в новата темичка. Онзи ден трябваше да си направя стандартните изследвания на кръв и урина при бременност. Докато си чаках резултатите умирах от страх да нямам албумин (понеже нали съм луднала на тема кръвно налягане). Излезнаха резултатите, всичко наред и се успокоих. Казах си - ето , утре ще отида на ЖК абсолютно спокойна , имам перфектни ррзултати , усещам бебчо , какво по - хубаво от това. Отидох на ЖК леко разлюляна и като легнах на кушетката от самото вълнение при вида на малкото ми момченце и цялата почервенях , не можех да си поемам въздух , имах чувството , че просто емоциите ми са по - силни от мен и всеки момент ще припадна . Кръвта така беше нахлула в главата ми , че в един момент вече не можех да слушам лекарката какво ми говори. Станах и тя като ми видя кръвното й стана лошо. Явно много високо е било , аз още повече се паникьосах , но се разбрахме , че е от вълнение. Естествено като се прибрах в нас нямаше и помен от високото кръвно. После много мислих и много страдах от това , че за пореден път не можах да сдържа емоциите си и , че се предавам толкова лесно. Можех просто да легна на тая кушетка и да съм спокойна , че всичко е наред с бебо , да стана щастлива от това, че съм го видяла , а аз си тръгнах разстроена , че за пореден път се държах като кифла. Понякога се питам ще имат ли край тези моменти , имам чувството , че вече не издържам. Писна ми всеки път да правя сцени и хората да ми се чудят как може да съм толкова загубена. Лекарката определено ми се скара и каза да се взема в ръце. Ами като тръгна да раждам , тогава какво? Пак ли така ще се държа?

Момичета проверете си щитовидните хормони, възножно е от там да идват проблемите с ПР.  

galant на мен ми обясниха че ципралекса е по-изчистения вариант,но е едно към едно със серопрама...Но както казваш ти за всеки е индивидуално....

Elizabeth недей да се притесняваш..по време на бремеността и аз имах такива моменти...даже ми се е случвало аз да успокоявам докторите след като ми измерят кръвното...всичко е от мисълта,но при бременост страховете се увеличават....ще се справиш сигурна съм...а раждането минава толкова бързо,че съм сигурна че като настъпи момента изобщо няма да мислиш за нищо друго,а ще си се съсредоточила само върху бебо...спокойно !

dior.84 , а това кръвно , което вдигаше инцидентно повлияя ли по някакъв начин на бебето? Смисъл нали казват , че високото кръвно води до по - бавно развитие , изоставане и т.н. Мен от това най ме е страх. Иначе лекарите какво ти казваха , пиеше ли хапчета?

Елизабет,скьпа,ти не си виновна за това,което ти се случва.Аз през пьрвата ми бременност сьщо сьм имала подобни"инцидент",но никой не е разбирал за тях,защото на никого не сьм казвала-дори на мьжа ми!Представи си!Да няма на кой да кажеш какво преживяваш.НО!!!Уверявам те,че всичко ще е наред ,защото една бременност дава на жената такава мощна сила,каквата едва ли нещо друго може да й даде!!!Тя става "Желязна",не поклатима,толкова силна и борбена,че сама ще се учудиш от себеси.Повярвай ми,ако досега не си го усетила,то ще го усетиш когато видиш и прегьрнеш бебето си
Между другото и ние мислим този месец да почнеме да  бебеправим.Дано този пьт се отарва от гадното ПР!Ще го стьпча от всякьде.Много сьм му ядосана! Сьсипа ми голма част от живота и няма да му позволя да ме мьчи още и да ми сьсипва останалата част!
Момичета,не мислите ли ,че ПР е толкова излишно!?Нека се отьрвем ведньж за винаги от него!Просто да изчезне!

Благодаря за подкрепата, момичета  
Преди 8 год претърпях тежка автокатастрофа и от тогава започнаха съвсем явно да се рроявяват симптомите.... и като се има предвид, че съм малко по-лабилна отколкото ми се иска / заеквам от малка/ и стана страшно: явно съм подтискала емоциите и преживяванията си твърде много през всички тези години / а нямах щастливо детство и по-нататък минах през доста изпитания/...
След катастрофата не можех да се возя дори в автобус- ставаше ми лошо, бях пред припадък. На дълъг път беше още по-страшно: обилно потене, сърцебиене, виках при по-рискова ситуация, спрях да шофирам. Опитвах се сама да преборя: внушавах си позитивизъм, споделях преживяванията си със себе си- имаше лек терапевтичен ефект   Сега пътувам малко по-спокойно, но пак ми е напрегнато и се случва да викам.
Лекарства не приемам, в много редки случаи Лексотан 1/2 сутрин и то преди цикъла, когато ми е най-нервно. Преди 6 мес. направих абсолютно пълни изследвания на 14 показателя, отделно няколко хормона. Проверих и щитовидната на ехограф- всичко е в норма.
Но, вече не издържам на психическото напрежение и симптомите пак започнаха. Ужасявам се от тях, защото, както знаете, много пречат на нормалното ежедневие.
На всичкото отгоре, не мога да спя.... ето, сега се опитах, лежах 1 час, но гадното сърцебиене и чувство на гадене не отминаха и не можах да почина.
Натрупа ми се прекалено много през последните 5 год, особено от миналата година: фалит, развод, взеха ми апартамента, на майка здравослов. проблеми, на сестра ми, 2 премествания , аз заживях на 500 км. от дома с надеждата за нов живот, приятелски изневери и т.н.
Изтръпвам от мисълта какво ще ме чака след като се прибера в Сф. Споделях, полу на шега, на приятели и познати и чувах само едно : " Всичко ще се оправи, спокойно". Обаче, никой не предложи помощ.
Искам само едно: симтомите да спрат. но, явно това няма да стане, докато не се установя и не започна работа и да вляза в норм. работен цикъл, колкото и да ми е трудно като на самотна майка. И докато не си намеря мъж..нормален мъж  
Накратко, това е моята изповед. Ще я публикувам с доза страх, защото имам вътрешното убеждение, че такива неща не трябва да се публикуват в нета.
Ще използвам темата, да кажа, че търся апартамент под наем в Младост, София. Гарантирам редовно плащане и чистота.
Елизабет, имах нормална бременост, но с много негативни преживявания. Отделно и страхът. Може би, е нормално понякога да се проявава това чувство. Повярвай ми, всичко ще отмине и няма да се сетиш за тях след като родиш.

Elizabett не е повлияло и ти не се притеснявай..за притеснение  е когато кръвното постоянно е високо,а не когато го вдигаш инцидентно и междудругото всеки човек качва и смъква кръвно дори и без да подозират,но не го мерят като нас и не го мислят...Спокойно само,с нищо неможе да навредиш на бебчо...Всичко ще отмине,още малко кураж и не се притесняай излишно...Те си знаят работата,ако има нещо притеснително те ще ти кажат... Усмихвай се и си почивай,че после и да искаш няма почивка

kati4ka потърси в гугъла балнеокомплекс "Медика"Наречен.

dior.84 , kati4ka - благодаря ви момичета за утешителните думи , много ме успокоихте . И аз знам , че само трайно повишеното кръвно е опасно , то е и следствие обикновено на токсикоза на бременността така , че си има причини за него органични. Нашето ние си го предизвикваме. Не знам защо обаче лекарите толкова се шашкат - явно , защото не знаят , че кръвното е инцидентно. Аз на моята док от ЖК всеки път трябва да й напомням , че вдигам кръвно при нея , тя все забравя и първата й реакция като ми види кръвното е да се шашне .

писи-миси пиши в темата. То е ясно , 4е ще се орпавят нещата, но на теб няма на4ин да ти е трудно.
Според мен хората не предлагат помощ, защото не знаят каква помощ и какво да предложат. Пробвала ли си да ги молиш за нещо конкретно, което е по силите им и те отказвали ли са?
Аз имам опита , 4е хората смятат - 4овек когато се оплаква просто се оплаква за релакс. Може би ще отговорят на конкретни запитвания по-конкретно-?