Обръщам се за съвет към вас по една леко деликатна тема - а именно, голяма промяна в секса. Накратко: женени сме от 14 години, заедно от 18, аз съм на 36, той на 39, имаме 2 деца на 12 и 7,5 години. Милото от около 7-8 м. има нестабилна променлива ерекция, ту не му става, ту му пада в хода на секса и това побърква и двама ни особено мен. А досега сме си имали чуден, редовен, супер приятен и за двамата секс (говоря от мое име де), но наистина не е имало проблем никакъв, дори да сме се карали, винаги сме оставали без секс не повече от 10 дни, ако нещо са болни децата или сме командировка, такива неща.
Не знам какво да правя вече. Аз принципно много държа да изглеждам добре и той винаги ме е харесвал, слаба съм, все още държа фронта, купувам си готини дрехи и бельо, ходим по ресторанти и барове, забавляваме се сравнително редовно пътуваме, не е да сме седнали у дома с децата да тъпеем. Тия работи с ходенето по хотели, вибратори, игрички, пробвахме ги, но тъпото е, че аз се обиждам.... започвам да се чувствам стара и грозна и го удрям на флирт с по-младички колеги в офиса и се чувствам смешна и жалка в собствените си очи.
Той също е адски нервен от ситуацията и му е тъпо "че така ме мъчи". Ходя си незадоволена и нервна, започнах да викам за щяло и нещяло по малките като лелка на гише в администраця да се държа и това ме плаши. Както и да е, въпросът ми е мога ли да направя нещо и какво точно, защото съм на ръба да си извикам жиголо... само че ми се струва обидно за мъжа ми, защото го обичам и някак си вярвам че заедно можем да минем през тази история...
Не знам какво да правя вече. Аз принципно много държа да изглеждам добре и той винаги ме е харесвал, слаба съм, все още държа фронта, купувам си готини дрехи и бельо, ходим по ресторанти и барове, забавляваме се сравнително редовно пътуваме, не е да сме седнали у дома с децата да тъпеем. Тия работи с ходенето по хотели, вибратори, игрички, пробвахме ги, но тъпото е, че аз се обиждам.... започвам да се чувствам стара и грозна и го удрям на флирт с по-младички колеги в офиса и се чувствам смешна и жалка в собствените си очи.
Той също е адски нервен от ситуацията и му е тъпо "че така ме мъчи". Ходя си незадоволена и нервна, започнах да викам за щяло и нещяло по малките като лелка на гише в администраця да се държа и това ме плаши. Както и да е, въпросът ми е мога ли да направя нещо и какво точно, защото съм на ръба да си извикам жиголо... само че ми се струва обидно за мъжа ми, защото го обичам и някак си вярвам че заедно можем да минем през тази история...
, но не мога да предложа подходящ вариант за излизане от ситуацията.