Мъже, как се чуствате и какво правите, когато.....

Нито дума за пари.
Не може да помогнеш.

Как така "нито дума"?  Искаш да кажеш, че положението е неспасяемо? Аз не вярвам, че е така. Или тогава какъв е изхода- да си намеря ниско платена работа, за да има хармония в семейството ? Шегувам се, разбира се.
Трябва да има начин да  се повдигне това пусто мъжко его ! Не мога да го гледам такъв унил. Сърцето ми се къса. А не е да не прави усилия. Скъсва си з..а от работа, но  за съжаление има и външни фактори, които е зависят от него.

Мисълта ми е, че докато има неуспех с бизнеса си ще бъде унил.
Ти там ако има как да помогнеш - помогни за да потръгне, но иначе каквото и да правиш той ще се чувства зле ... не заради теб, а заради себе си. Няма как да искаш някой който е неуспял във собствените си очи да се чувства добре.

Не го слушай-мъжете са егоисти!Как ли пък не да му помагаш в бизнеса!
Колкото и малко пари да иэкарвам,все пак в последните 10г. печеля повече от съпруга си.И трябва да ти кажа ,че той много бързо свикна да не дава пари за храна,сметки и т.н.После като спести някой друг лев -копува нещо голямо и  само се перчи:Купих ти пералня,купих ти компютър...
Чакай,как щеше да ги купиш,ако плащаше текущите разходи?

Защо да не му помогне, стига да може?  Нали са семейство. Нещата са общи, успехите също. Няма да се `съревновават` я.  И точно егоистите мислят само за себе си, и не ги интересува другия.

Защото имам за пример случки от реалния живот.Ако на мъжа не му върви бизнеса-той приема от съпругата си финансова помощ,но акъл НЕ.
В най-добрите семейства ,които познавам,всеки си работи в своята сфера и не се меши в работата на другия.

 Виждаш ли, твоя начин да създаваш конфликт със съпруга си и да му доказваш, че няма пари, няма нищо общо с темата. Авторката на темата иска да помогне на съпруга си, а не да му докаже че е неспособен.

Не мисля, че има начин да помогнеш на съпругът си с успокояващи разговори или разни подобни, няма начин да накараш глава на семейството да се чувства добре, след като не може да осигурява финансово семейството, това е основно, непреодолимо, инстинктивно продиктувано задължение на мъжа. Няма такъв мъж, който да се чувства добре в такава ситуация.

Можеш да помогнеш единствено ако съдействаш по някакъв начин в работата му, дори да си намериш по-ниско платена работа, но последното все пак е глупаво в тези времена.

Това беше...
Ако човекът не е мързел и изкарва малко или по-малко,защото не му се работи...разбирам.
Но ако се опитва,ако си работи не виждам защо не го оставя като купи пералня да се поперчи 3-4 дни.Не мисля,че той не схваща,че ежедневието ни се спонсорита от моите пари(които всъщност са общи)...просто всеки би имал нужда да се почувства значим.
Аз изкарвам много по-малко пари от моя мъж.Може би 4-5 пъти по-малко.Отделно той печели добре и от едно свое "хоби".  Почти всичко се плаща от него...но когато успея да спестя пари от моята заплата и му купя нещо или го заведа някъде..или пък купя нещо за вкъщи се чувствам много горда,че съм успяла..не виждам защо да не се чувствам добре и да се похваля " не изкарвам много ама виж как успях да те заведа на един специален уикенд" .
Същото би трябвало да е и при мъжете.Още повече,че им е вменено,че мъжете са водещите,глава на семейството,че отговарят за финансите...затова им е трудно.

 
Това според мен е истината, поне при нас винаги е било така и никога не са се делили пари на мои и твои.
Много тежко се преживява срив в доходите, казвам го от собствен опит, преживявам го в момента и зная добре какво е. Не съм в ситуацията, описана в темата, защото по една или друга причина съм единствен източник на доходи вкъщи, но това не е успокително никак  .

При нас също винаги парите са били общи, без значение кой колко печели. На времето, когато се плащаше предимно в брой, всеки слагаше заплатата си на определеното място . Винаги аз съм била "финансовия министър" в къщи, и  слава Богу  малко са били случаите, в които сме имали тежки финансови затруднения. Сега в ерата на банковите карти, пак сме с общи сметки, т,е той има пълен достъп до моите сметки и аз до неговите посредством банкови карти и на двамата.
Съпругът ми изобщо не е мързел. Напротив, трепе се здраво и нещата му се получават, но има субективни фактори, както казах. Започна да губи самочуствието си малко по малко. Виждам как започна да се чуства несигурен да вземе решения, които преди на са му били проблем. Особено, когато са свързани с изходящи парични потоци, започва да ме пита, едва ли не да ми иска разрешение, което мен допълнително ме натъжава. Ако се опитам да му говоря, че това са нашите, а не моите пари и т.н., той се сдухва още повече.  Между нас има много здрава връзка и си говорим по тези въпроси открито. Той сам разбира, че в живота има спадове и възходи, но сякаш егото му много засегнато и казва, че се чуства зле от това, че не той е източника на пари в семейството.
Преди няколко години аз получих и не голямо наследство, което също ми даде малко увереност, но той категорично отказва да ги инвестираме в бизнеса му, Това, някак си ме обижда.
Та, така.
Аз не търся съвет. Просто имах нужда да споделя и да "чуя" мнението на мъжката половина от човечеството
Защото наистина в много ситуации съм се убеждавала, че мъжката психика и логика са коренно различни от нашата.

 Ако наследството ти е достатъчно, вложете го в имот,така ще получиш съгласие, сигурен съм! Не го натрапвай излишно като инвестиция в бизнеса му, явно е несигурен и не иска да те разочарова (в неговите си очи) повече при евентуален провал.

У нас парите седят в едно шкафче - изобщо не знам какво значи мои и твои. Общи са. Имало е времена, когато аз съм изкарвала повече от него, но то не беше проблем. То е ясно, че на мъжа му е гадно, но тогава моя мъж си намери друга работа и сега изкарва 2 пъти колкото мен.

Питате защо самочувствието на мъжа зависи от порите.Ами много просто:когато има пари по-лесно получава нещата от живота.По същата причина самочувствието на жената зависи от външния й вид.

 Доста повърхностно.
 Когато мъжът стане наистина мъж и жената наистина жена започват да ги вълнуват и други неща, свързани с парите.