от погледа на един татко

"Зад всеки интересен възрастен индивид се крие едновремешният училищен хаймана, странното дете, губещото, бунтарят. Ако някое дете чете това, съветът ми към него е такъв: ако много те бива с цигулката или по математика, за Бога, не казвай на никого. Най-малко на майка си и баща си. Ако разберат колко си добър, ще те принудят да го правиш цял живот. Един ден ще отвориш очи и ще се намериш в потен костюм и папийонка как свириш в оркестрината за хиляден път "Музиката на нощта". Или ще си онзи дебел счетоводител на средна възраст, който смята данъците на хората, прекарали училищните дни в закачки с момичетата и усъвършенстване на умението да свиваш джойнт. "

само бих попитала себе си ли не знам... или просто така- Защо?

С противоречива нагласа съм към прочетеното.
От една страна прав е- хлапетата ги побъркват, побъркваха ни и нас едно време.
От друга страна- реве за свобода, но в същото време не е доволен, че синът му е свободен и си прави каквото му е на сърце.
От трета- не пише за никаква алтернатива- той как вижда нещата да са правилни и мерки, за да се постигнат.
Та, според мен като цяло истината е по средата- нито прекалено юркане, нито пълен пас.

лузър някакъв се изявява като писач ...

А малко по-ясно? Да обясниш този кратък коментар - интересно ми е.....

Аз съм съгласна с много неща от думите на лузъра.....

И аз съм съгласна с "писача".
Наистина често губим себе си в делничните грижи по децата и в стремежа да им осигурим "най-доброто" образование и бъдеще. Лошото е, че и на тях самите не им даваме много свобода.
Алтернатива няма. Просто такъв е животът. И аз съм минала по този път, както и всички вие. И на мен навремето родителите ми избраха професията. Сега се усещам, че правя същото със собствените си деца. Но ако не го правя ще съм един безотговорен родител. 
Кръгът е омагьосан за съжаление.

Алтернатива винаги има.
Друг е въпросът дали сме готови да я видим и използваме....
На мен никой не ми е избирал  нито образованието, нито професията.
Аз също не ги избирам на децата си.
Те са отделни личности, и най-вярното решение , а и най-отговорното като родители, е да ги оставим сами да избират пътя в живота си.
За да са доволни от своя живот.
Натрапеното щастие не е щастие, а принуда.
А принудата няма как да осигури щастие.

Е, нямам предвид изпадането в абсолютни крайности! Айде да оставим професията настрана. Да поговорим за избора на образование.
Със сигурност  не бих нарекла "родителска отговорност" това да оставя детето ми само да си избира образованието. Може ли то на 13-години да вземе разумно и самостоятелно решение, че не иска да учи в езикова примерно, а предпочита да иде в техникум??? И това, защото го мързи да учи в 7-ми клас, а предпочита да слуша музика нон-стоп. Това добре ли е за детето?!?!

Ами, ако езиците му се отдават трудно, да , по-добре е за детето за отиде в техникум.
До 13-годишната си възраст вече би трябвало да е съвсем видно в каква насока има повече способности, кое му се отдава по-лесно-точните науки или хуманитарните.
И аз не говоря за крайности.
А за насоки, съответстващи на възможностите на детето.
И най-вече за неговото желание.
Защото ако добре му се отдава да свири на пиано, ама това хич, ама хич не го влече, кое ще е по-добре за него:
да стане нещастен пианист, защото така е решила мама/тати
или
да стане добър архитект, например, с хоби-свирене на пиано?

Роджър Федерер, един от най-великите тенисисти на всички времена в интервюта казва, че като малък въобще не се е увличал по тениса, а е бил запален по футбола. Чупел ракети, изпадал в гневни изблици, било мо отегчително и досадно. Докато един ден майка му се намесила...

Днес на 31 години той казва, че това, което го държи още на върха е безкрайната му любов към този спорт и насладата, която изпитва от играта.

Подобни са спомените и на друг голям тенисист Рафаел Надал, чийто талант бил забелязан от неговия чичо, докато малкия племенник, подобно на всеки втори испанец, умирал за футбол. Мечтаел да стане футболист. Дори играел в местен клуб

Не смятам, че временни възрастови затруднения трябва да са определящи за важни житейски избори. 

Ами, не знам....
Явно имаме твърде различни виждания за живота .
За мен, най-важното нещо в живота е той да бъде изживян щастливо и с желание.
А това противоречи на насилственото усвояване на каквото и да било.
Животът е прекалено кратък, за да го изживяваме в угода на другите.....
Даваш два примера със известни спортисти.....О.к.., дори да приемем, че си умират от щастие, колко от хората все пак са като тях?
А и се съмнявам, че ако бяха останали на някакво посредствено ниво, щяха да твърдят ,  че са щастливи от избора на родителите си.
В масовия случай какво се получава?
Имаме едно неориентирано дете, което бива тласнато в някаква област заради родителски амбиции, или родителски неосъществени мечти, или родителски предразсъдъци..... причината не е от кой знае какво значение.
И детето, понеже е дете, се подчинява.Завършва нещо, което не му е на сърце, започва работа, която му е досадна..... и цял живот живее като един неудовлетворен от живота индивид.
Да, славата и парите са добър стимул, но за съжаление масовият човек е далеч от тях.

Неслучайно дори и законодателството е регламентирало съзряването на човешкия индивид като до 14 годишна възраст той е малолетен, а от 14 до 18 е непълнолетен и за всяко правно действие от негова страна е необходимо изричното съгласие на родителите. Едва на 18 години човек придобива пълнолетие и пълна юридическа дееспособност. Това е възрастта, когато научно е установено, че индивидът е способен да вземе разумно самостоятелно решение.

От мен 1 глас за ''лузъра'', за свободата и против образованието!

+ още един!

 Вярвате ли, че е естествено и нормално човек да е ЗА необразоваността, а да се хвали с децата си колко знаят и докъде са стигнали в образованието си. Вярвате ли, че човечеството има бъдеще ако продължи в тая насока, а тя и без статията си е една- към незнанието и простотията. Днешните деца си мислят (а дори и някои родители), че са умни защото могат да играят игри на компютър и вече много "разбират" от компютри.
 Но те не знаят елементарни неща свързани с природата, както от гледна точка животински/растителен свят, така и с природните науки - физика, математика, въобще "хабер" нямат от каквато и да е техника, както и повечето от родителите им.
 Ние живеем във време, в което се наблюдава много бърз спад в образоваността и грамотността. И тук няма нищо общо това, че карат децата ни да започват 1-ви клас на вече  5 или 4 години, за което и аз съм против. Това е необратим според мен процес. Издигната е на пиедестал глупостта, чалгата и простотията, факт е че това не е само при нас.

 ПП: И няма такава "игра" дето трябвало само детето да реши каква посока да избере, няма такъв филм просто. Познавам хора на 40 дето и да сега не знаят какво избщо трябва да правят в този живот, още не са решили. Рядко има деца дето могат "сами" да вземат решение на възраст около 15г. Казвам сами в кавички, защото обикновено възрастен е анализирал знанията и уменията му и го е насочил, не натрапчиво, а с много любов и такт, много трудна, почти невъзможна задача (за възрастния)!
  Ама детето ако знаело и обичало математика- да си траело - И ЩО  ? Вместо един ден да стане инженер, архитект, програмист с тези си знания и да е полезно, включетелно и на себе си, да си живее живота докато го 'ранят мама и тати, пък после ще стане битник, клошар, крадец и наркоман, не дай Боже?