Амая, приеми, че не всички са сантиментални лигли.
- Публикувана: 17 авг. 2012, 20:04 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2012, 16:35 ч.
питане до родителите на пораснали деца
Споделям мненията на Приятно ми е 
Всеки ден звънене за какво може да си говорите
ежадневие , спах , ядох битовизми ...
Примерно с нашите се чувам 1 път седмично понякога и по-рядко
Свекито па звъни всеки ден ,е чесно незнам какво да и говоря
даже и детето не му се говори , като позабрави пропусне ден/дни малкия пък и аз с кеф си говорим , споделяме 
Всеки ден звънене за какво може да си говорите
ежадневие , спах , ядох битовизми ... Примерно с нашите се чувам 1 път седмично понякога и по-рядко
Свекито па звъни всеки ден ,е чесно незнам какво да и говоря
даже и детето не му се говори , като позабрави пропусне ден/дни малкия пък и аз с кеф си говорим , споделяме По тази логика защо говорите всеки ден с мъжете си? 
Достатъчно динамично е ежедневието ни, че да има какво да се каже 
Спирам до тук, защото си казах мнението вече Хора много и различни
Достатъчно динамично е ежедневието ни, че да има какво да се каже Спирам до тук, защото си казах мнението вече Хора много и различни Е , ти па старшна логика извади
за сравнение 
Честно, наистина ли е много животоутвърждаващо всеки! ден да отговаряш на въпроса: "Какво прави/папка/спинка? Каква е цената на доматите? и пр."
Не разбирам какво толкова може да има вълнуващо в подобен безсъдържателен разговор.
Не разбирам какво толкова може да има вълнуващо в подобен безсъдържателен разговор.
Ще ни перат килимите, без никой да ги е молил, ужас е.
А се сърди майка ми, като кажа че няма нужда.
Науми ли си нещо, така трябва да е.
И ние с майка ми се чуваме всеки ден поне по един път, понякога и доста повече. Но ако не се чуем ми е наистина тегаво и ме гложди. За сметка на това приятелят ми се чува с неговата майка веднъж на една-две седмици, което за мен е ужааааасно рядко, а с баща си - още по-рядко.
Но хората са различни - всеки както е свикнал.
Но ако не се чуем ми е наистина тегаво и ме гложди. За сметка на това приятелят ми се чува с неговата майка веднъж на една-две седмици, което за мен е ужааааасно рядко, а с баща си - още по-рядко.Но хората са различни - всеки както е свикнал.
добре, 4е ги има мобилните и нета, 4е не знам как би било!следя им фб публикациите и скайпа,стига ми да ги видя ,4е са "зеленки"и ми е по-спокойно.когато ги нямаше мобилните в един период от 5 г ми беше адски трудно и на тях предполагам, малко се полу4и от4уждение, обаждах се само аз , те бяха у4еници и от бг разговорите бяха адски скъпи, радваха се да ме 4уят,4акаха ме на нета!! пораснаха , самостоятелни са, казвали са ми ,4е досаждам особено като са по път или ве4ер закъсняват, но са го приели , 4е като тяхна майка се притеснявам много!аз не досаждам с ежедневни обаждания, пиша им в нета и 4акам да 4уя как са!звъня понякога и на техни приятели, не съм безгрешна, като се усетя притеснена от закъсняване, затворен гсм или дълго отсъствие в нета!
аз ли4но не оби4ам дългите разговори по телефона , 4е и по нета, особено пък излишните такива пък било и с половинката ми!с децата ми е някак по- негузно!така,4е разбирам авторката!
аз ли4но не оби4ам дългите разговори по телефона , 4е и по нета, особено пък излишните такива пък било и с половинката ми!с децата ми е някак по- негузно!така,4е разбирам авторката!
