Кога мъжът е готов за дете...

Е, все пак не е като изобщо да не иска дете, явно според него трябва да изчакате. Ти пита ли го, ако сега не е момента то кога ще е момента и какво трябва още да се случи с вас или около вас за да е подходящо време? Ако финансово не сте стабилни то е напълно оправдано мъжа ти да има съмнения дали ще се справите. Не знам каква ви е ситуацията.
Важното е вие двамата да си говорите открито, ти да му кажеш как се чувстваш и да разбереш какви са неговите съображения да отлага. Ти си на 26 год. сега, не отлагай за първо дете още много, казват че до 30 год. е добре да родиш първо дете, после вече става по-трудно.
Има и друго - то ако човек чака всичко да му се нареди и подреди така както го иска, годинките си минават, и после в един момент вече си готов, обаче пък тогава то бебето не става...
Той мъжа ти определено не може да почувства това, което ти чувстваш, за това комуникацията е важна, да му обясниш как се чувстваш и той да се опита да погледне нещата от твоята гледна точка.
Успех   

Здравейте, момичета, един мъж по никакъв начин не можеш да го накараш да има дете, можеш да му помогнеш. Аз лично започнах 2 години преди той да иска бебчо да мрънкам, да се умилвам и какво ли не, но уви. Затова започнах да го срещам с щастливи семейни двойки с деца. Като и това не подейства мигновенно, започнах да излизам секси навън и винаги на майтап му казвах, че отивам да си търся мъж за бебе, това като че ли помогна малко, уплаши се. Казвай му, че си виждала много секси мъже с деца навън на разходка, гали го по егото му, трябва ти стратегия, трябва ти съюзник. Вярвай си, но не го мъчи дълго, ще дойде момент, в който ще спреш за малко, не говори за бебе, той ще се зачуди сега какво си измислила, пак ти повтарям - бъди лисица, щом се обичате, ще се справиш. Един ден той каза - искам тази вечер да правиме бебе. Аз ..... Невероятно е, той сам реши, аз му помогнах, поне той така мисли, че сам е решил. Успех

Според мен няма нищо по-долно и гнусно от това да изнудиш един мъж, да го принудиш да имате дете.
Решението за дете се взема от двамата, а не тя да реши, че иска дете и да му играе номерца, за да го убеди за дете.

Не задължавам никого с мнението си.

      при нас беше така,поради финансови причини все отлагахме,казвам отлагахме,защото и аз не се чувствах сигурна,бяхме в чужбина,зле финансово и т.н. Когато се стабилизирахме аз повдинах въпроса за бебе,и от негова страна отговорът беше,че е готов за това.Но вече доста време не става,тръгнахме и по доктори,но засега резултат все още няма.Сега си говорим с него и двамата съжаляваме ,че сме чакали толкова време,а не сме в първа младост.Така ,че говори с мъжа си ,кажи му ,че при някой двойки отнема години мечтата за дете,дано при вас да не така

На никой не съм натрапила мнението си, явно не си ме разбрала, момичето иска МНЕНИЯ по въпроса, а думата гнусно и бебе в едно изречение. Няма как да използвам. Някои мъже са по-трудни на тази тема и според мен се иска малко повече стимул да им дадещ, защото времето си върви. А той е на 36, до кога иска да чака. Но това те трябва да решат. Не ми се вярва, че тя не е опитала да говори с него за бебе по невъзможни начини. Мъжът е друга натура. Не е устроен като жената. Защо трябва да дойде време и да решат, че някои е трябвало да им даде съвет. Не казвам, че моя съвет е праведен. Но няма нищо лошо в това да убедиш мъжа си, че момента е настъпил за теб. Някои говорят, други действат. Хората са различни. При мен станаха нещата горе долу, както написах по-горе. И няма да се извинявам, че съм постъпила така. Защото сега въпросния мъж, които АЗ убедих с действия, сега ми казва, че закъсняхме. И след разговора, който проведохме за действията ми до момента, които според ТЕБ те са гнусни - сега той ми казва - закъсняхме. Защо направих така? Защо по-рано не започнахме опитите? и т.н. Успех на момичето. Аз вървам, че каквото и да реши, ще успее, защото каузата сама по себе си е много чиста и желана.

vivi_v, и при нас така, дълго време отлагахме за второ, и сега когато толкова много го искаме то не се получава, и ние съжаляваме, че толкова време чакахме, но то човек никога не знае какво ще му дойде на главата. И да, понякога отнема години до като стане бебето, то не е като да решиш и гарантирано след 2-3 месеца ще си забременяла. vivi_v желая ти скоро време да се сбъдне мечтата ви за дете 

MARGO_, никъде не съм писала, че твоите действия са гнусни  Само писах, че мъжа не бива да се изнудва да има дете с номерца.
На авторката мъжа сигурно си има причини да не иска дете точно в този момент. И тя трябва да разбере какви са тези причини и заедно да решат какво да правят. Но той да смята, че сега не е момента, а тя да излиза примерно с приятелки и да му подхвърля, че отива да търси мъж за бебе - за мен това е един вид манипулиране и изнудване на мъжа.
Сигурна съм, че всяко едно мнение ще й е полезно на авторката 

Да, Фики, при мен подейства, при други може да последва раздяла, аз съм емоционална личност. Казвам всичко в очите на хората, най- малкото след първия опит си казах почти всичко на мъж ми и той пак каза, че и с опитите за убежденията съм закъсняла. Трябвало е да започна да действам по- рано. И пак идваме на темата, че щом се обичат, ще решат това различие в желанието си за бебе. Само да уточня излизанията си навън - през деня по 1-2 часа. Вкъщи винаги ми е било чисто, сготвено, подредено, той изгладен и т.н.

Напоследък и аз съм на подобна вълна.. С моят половин сме от 5 години заедно, преди 2 седмици му поставих ребром "въпроса" и му дойде като гръм от ясно небе. Направо е невероятно колко са заблеяни мъжете понякога, не можех да повярвам, че не му е хрумвало за толкова време.. И аргументът му е, че не бил готов, че сме имали още толкова неща да направим заедно и на толкова места да отидем, преди да дойде бебето.. Тогава реших да не отварям темата за известно време, да видим накъде ще го избие.

Резултатът от цялата работа е, че напоследък е видимо притеснен, все нещо премисля и претегля и очевидно се опитва да вмести бебе в картинката. Идеята ми е да го оставя така и да не го притискам, нека свиква с мисълта. Ако иска да говори, на разположение съм. Само дано е скоро, че той може да е "малък още", но моето време вече драстично напредва и току виж докато се намисли, то бебето не ще да става вече..

MARGO  ти си уцелила идеалния начин как да подходиш към твоя мъж; сега остава и keri123456 да намери начин как да влезе под кожата на нейния мъж 
Пух, да, на мъжете им трябва време да узрее идеята за дете в главите им  Успех и на теб!

Понякога мъжете просто се страхуват от това, но не означава че не го искат. И при нас беше така. В началото аз отворих приказка за дете, но той беше категоричен , че не е готов и така си остана в пространството въпросът ми. /между другото и той излезе точно с това обяснение, че иска да си походим на екскурзии и да пообиколим свят и тогава   /.......
После започнах аз да ходя по гинеколози, че имах разни проблеми, на неговият брат му се роди детенце /сега и второ  / те ни идват често на гости и мъжът ми в началот се държеше много странно с малката , направо си го беше страх от нея   , но пък ние двете си бяхме първи дружки и мъжит ни ни наблюдаваше как се случва спонтанно връзката с детето. После някой лекар беше подхвърлил, че е възможно да имаме репродуктивни проблеми и сега погледнато, може би това го е накарало да седне и да мисли по въпроса, а в последствие той самият да го повдигне. Междувременно малката ни племенница растеше пред очите ни и той наблюдаваше брат си, че всъщност нищо страшно не се е случило и сякаш озря идеята в главата му. Двамата с племенницата ни  си създадоха връзка, а сега се обичат много и са и те първи дружки  .
При него стана като процес /не трая повече от половин година от както аз хвърлих въпроса в пространството, но не го натиснах тогава, просто така си остана. атарябваше му време да осмисли нещата явно и да преодолее първоначалният страх който имаше.
От тогава минаха 2 години и вече сме си в графата двойка с репродуктивни проблеми и то по мъжки фактор. Сега му е много кофти всеки път като ми дойде и сякаш аз дори се изморих, пък той се нахъса и се бори и за мен дори и добре, че е той де, миличкият  ми  

Та мисъта ми е, че повечето случаи при жената това е спонтанно решение, а при мъжете процес, но в никакъв случай не трябва да се оказва натиск, защото шанса като мине време да се врътне и да каже искаше дете тогава , за това се съгласих, та дори и да си тръгне е голям. Трябва сам да узрее, а това ще се случи, малко са хората които не искат поколение и обикновенно те си казват директно.

п.п имам позната която натисна мъжа си за дете, сега никаква помощ не вижда с него а той всеки път и казва нали ти го искаше.......а за детето са нужни двама да го искат и да са напълно със съзнанието какво правят.

Пух, аз също оставих моя сладур да го измисли. Явно мъжете гледат на бебчо по различен начин. Радвам се, че той поиска да създадем семейство, защото ако не беше така, незнам какво щях на права.  Обичам го. При нас първо дойде желанието му за бебе, а после получих годежен пръстен. Но при нас, натиска за някой "нежелания", дойде от свекървата. Затова аз извадих тежката артилерия. Но това е друга тема на разговор. Желая ти успех от все сърце.

Благодаря   ,и на вас пожелавам в най-скоро време едно голямо тумбаче..

Те никога не са готови, до момента в който бебето не проплаче, при някои дори докато бебето не проходи или не прорита топка... Зависи от мъжа де, но ма мнага такива примери.