7 месеца бяхм ззаедно, когато забременях.
Решението го взех много импулсивно, безумно влюбена съм в мъжа си и много исках дете от него. Той пръв повдигна въпроса.
Естествено има и други фактори - и двамата сме финансово независими, дето се вика и сама да остана, ще се оправя. Мъжът ми пък ни осигурява доста приличен стандарт на живот, без лишения и чудене как ще си платим сметките.
А съм и много малка, на 24, може би по - трудно бих взела такова решение към 30те.
Времето ще покаже правилен ли е бил изборът ми. Мъжът ми е чудесен баща и съпруг за сега, детенцето ни е на 7 месеца.
Решението го взех много импулсивно, безумно влюбена съм в мъжа си и много исках дете от него. Той пръв повдигна въпроса.
Естествено има и други фактори - и двамата сме финансово независими, дето се вика и сама да остана, ще се оправя. Мъжът ми пък ни осигурява доста приличен стандарт на живот, без лишения и чудене как ще си платим сметките.
А съм и много малка, на 24, може би по - трудно бих взела такова решение към 30те.
Времето ще покаже правилен ли е бил изборът ми. Мъжът ми е чудесен баща и съпруг за сега, детенцето ни е на 7 месеца.
Е, аз не съм много по-голяма от теб, но на този етап не ми е на дневен ред. С мъжа идва това, може би ако бях срещнала стабилен откъм доходи и отношение такъв по-рано, бих родила. Но при мен е свързано и с амбициозност.
. Забременях на 21, родих на 22. 
А и държах на сватбата да не съм бременна, пък бяхме определили вече дата за нея. 
, второто на 33. Вярно, че щерката не се получи веднага, но пак ми трябваха около 8-9 години докато се навия за дете. Инче се познаваме дори от по рано, може би от 15 годишна възраст.