Изразявате ли свободно негативните си емоции пред партньора,или ги подтискате в името на разбирателството?Всеизвестно е,че жените сме по-емоционално нестабилни-понякога ни идва да плачем,понякога да се разкрещим,друг път да се заядем с най-близкият,защото той ни е под ръка.Позволявате ли си такива емоционални изблици и как реагира партньорът ви на тях?
- Публикувана: 12 септ. 2012, 22:12 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2012, 16:34 ч.
Женската емоционалност и връзката
Естествено. Ако пред най-близкия си човек не си показвам емоциите, то пред кого? Познава ме достатъчно добре, за да знае, че ще покрещя, ще порева, но това ще ми помогне да ми олекне и да се успокоя. Слуша ме, понякога мълчаливо, друг път ми отговаря, но като цяло ме оставя да се излея.
Аз май съм кълбо от емоции. 
Винаги съм била много прикрита, дори пред майка ми.
Единствените хора, пред които съм изразявала емоциите си са бившият ми мъж и
дъщеря ми. Понякога си мисля, че приятелят ми, с който сме от 2г. не ме познава
и общо взето двамата сме си загадка един за друг. Той никога не ме е виждал да
плача за разлика от БНД. Да крещя не мога. Глас не ми стига и имам чувството, че
ще се задуша, а и май си падам малко непукистка.
Е, когато съм ядосана, никога не
започвам да нападам невинни хора. Стремя се да не го показвам, несполучливо
обаче...
Ставам раздразнителна, та и дете, и мъж, всичко бяга от мен. 
Предупредила
съм ги, за да не се получат недоразумения... Иначе редовно спорим за дреболии, ама
това си е част от спектакъла.
И той е много емоционален, но е по-открит за разлика
от мен. За ревност при нас не може да се говори-май сме оперирани от туй чудо.
С бившия, пък, там имахме сериозни проблеми, че май и това е главната причина да сме си ''бивши''...
Винаги съм била много прикрита, дори пред майка ми.Единствените хора, пред които съм изразявала емоциите си са бившият ми мъж и
дъщеря ми. Понякога си мисля, че приятелят ми, с който сме от 2г. не ме познава
и общо взето двамата сме си загадка един за друг. Той никога не ме е виждал да
плача за разлика от БНД. Да крещя не мога. Глас не ми стига и имам чувството, че
ще се задуша, а и май си падам малко непукистка.
Е, когато съм ядосана, никога незапочвам да нападам невинни хора. Стремя се да не го показвам, несполучливо
обаче...
Ставам раздразнителна, та и дете, и мъж, всичко бяга от мен. Предупредиласъм ги, за да не се получат недоразумения... Иначе редовно спорим за дреболии, ама
това си е част от спектакъла.
И той е много емоционален, но е по-открит за разлика от мен. За ревност при нас не може да се говори-май сме оперирани от туй чудо.
С бившия, пък, там имахме сериозни проблеми, че май и това е главната причина да сме си ''бивши''...
Едно е да изразяваш емоции, друго е да крещиш, удряш и обиждаш, и после да минеш с номера че "ми ние жените сме такива" 
Затова ни се носи репутацията на ненадеждни хормонални бури, и затова много мъже не ни взимат насериозно и не могат да ни търпят. Тая репутация ме дразни. Не мисля че мъжете, или приятелките, или роднините, или там който ти е попаднал под мерника в момента, е длъжен да търпи цирк само защото не знаеш границата между разтоварване от емоции и хлапешко тръшкане и реване. Ако бях мъж, второто не бих могла да го търпя. То и като жена не мога. Ако човекът отсреща се явява рамо на което да поплачеш, добре, но ако става боксова круша (в пряк или в преносен смисъл) само защото не можеш да се контролираш, това вече е друга работа. Не казвам, че някой от коментиралите визира точно това, но познавам много жени които са точно такива, и очакват това да им е позволено, че и да няма последици даже.
Директно по темата - изразявам емоции, но в цивилизовани рамки. Не крещя, не рева и не нападам, не само защото не го одобрявам като отношение към другия, но и защото не съм такъв човек и италиански драми не са ми присъщи. Емоционалната нестабилност ме е подминала. Аз съм мъж под прикритие
Затова ни се носи репутацията на ненадеждни хормонални бури, и затова много мъже не ни взимат насериозно и не могат да ни търпят. Тая репутация ме дразни. Не мисля че мъжете, или приятелките, или роднините, или там който ти е попаднал под мерника в момента, е длъжен да търпи цирк само защото не знаеш границата между разтоварване от емоции и хлапешко тръшкане и реване. Ако бях мъж, второто не бих могла да го търпя. То и като жена не мога. Ако човекът отсреща се явява рамо на което да поплачеш, добре, но ако става боксова круша (в пряк или в преносен смисъл) само защото не можеш да се контролираш, това вече е друга работа. Не казвам, че някой от коментиралите визира точно това, но познавам много жени които са точно такива, и очакват това да им е позволено, че и да няма последици даже.Директно по темата - изразявам емоции, но в цивилизовани рамки. Не крещя, не рева и не нападам, не само защото не го одобрявам като отношение към другия, но и защото не съм такъв човек и италиански драми не са ми присъщи. Емоционалната нестабилност ме е подминала. Аз съм мъж под прикритие
Аз никога не съм си позволявала такива емоции пред него.И не,че съм ги крила,просто не ги е имало.Преди няколко дни обаче ми се случи да заплача.Ей така,без истерии,просто сълзите ми се стичаха.И причината беше той,т.е. беше станало едно недоразумение.Не съм обвинявала,не съм се карала.Неговата реакция ме разстрои още повече.Наговори ми ги едни-приличала съм на бившата му,същата като нея съм била,и тя от нищото правела скандали,само дето моето не било скандал.Само че,тя била в критическата,а на мен какво ми имало?Почувствах се още по-зле,защотото за първи път за 6 години връзка ми се случва да изразя такива емоции и той няма право да ме сравнява с бившата си,която познавам и е вечно недоволна жена.
Изразявам ги естествено.
Приема ме каквато съм. А и аз не прекалявам. И ако му викам за нещо, в 99% от случаите съм права. И той го знае.
По същия начин знае, че ако плача, има защо... опитва да ме успокои или просто ме изслушва. Или ме оставя сама, ако аз така пожелая...
Но емоции вкъщи не прикривам така или иначе. В рамките на нормалното и разумното. Типичните женски истерии са ми чужди.
Приема ме каквато съм. А и аз не прекалявам. И ако му викам за нещо, в 99% от случаите съм права. И той го знае.
По същия начин знае, че ако плача, има защо... опитва да ме успокои или просто ме изслушва. Или ме оставя сама, ако аз така пожелая...
Но емоции вкъщи не прикривам така или иначе. В рамките на нормалното и разумното. Типичните женски истерии са ми чужди.
О, изразявам и още как! И плача, и крещя, и хвърлям предмети (е, последното се е случвало 1-2 пъти за над 10 години). Това съм аз. Такава съм. Познава ме прекалено добре, за да го катурне такова поведение. Защото освен, че съм лесно запалима съм и лесно угасима. Паля, крещя, след 5 минути ми е минало. И съм забравила. 
Не съм емоционално нестабилна. Не си позволявам да натоварвам никого с негативните си емоции, а най - малко пък съпруга ми. Вярно е, че е най - близкият ми човек и именно поради тази причина не заслужава да обила негативите от проблеми в служата, битовизми и т.н.
Виж позитивните си емоции ги изразявам често и без да се притеснявам.
Виж позитивните си емоции ги изразявам често и без да се притеснявам.