Проблемно раждане - информация

Аз също съм с тромбофилия. С този проблем почти винаги се ражда със секцио. Затова най-добре е с избор на екип. Много акушер-гинеколози не са наясно с това състояние и не винаги взимат правилното решение.
През първата ми бременност този проблем се откри късно. Отлепи ми се плацентата и нещата станаха фатални. Попаднах спешно в МД, но тъй като си нямах лекар /по-точно двама лекари от там се чудиха как да се отърват от мен/, дежурните не ми обълнаха достатъчно внимание.
Съвет: при тромбофилия раждане с избор на екип.

ПП: съжалявам за това, което си преживяла.

 Почти винаги се получава така ,много хубаво го каза "да се отърват".Представям си какво ти е било-все едно искаме нещата да се развиват така .И да -съветът ти е добър ИЗБОР НА ЕКИП!
 Благодаря за споделянето!

Като чуя Шейново и ми се повръща. Първата си рожба родих там с големи мъки.
Ето я и моята история:
На 11.12.2007г вечерта започнаха контракции. И не както обикновено първо слаби и постепенно да се засилват. Мен директно ме преряза корема. И веднага започнаха силни болки. Обадих се на майка ми и тя дойде с баща ми и ме закараха в столичната болница Шейново. Имах един см разкритие. И както следва: Бръснаха ме на сухо с един ръждясал бръснач (макар че преди това бях ходила на кола маска-за какво ме стъргаха не знам), после ме настаниха в една стая с още 2 жени и ми казаха че на сутринта ще раждам. През нощта имах 3 слаби до умерени контракции, но тъй като болката беше поносима не повиках лекар. Но малко ме беше страх от това което ми предстои тъй като е ново усещане за мен и не знаех какво следва и какво ще се случи. За това и не можех да мигна цяла нощ. Само ставах и се разхождах в коридорите. На сутринта12.12.2007г. около 6:00ч. отидох да ме видят за разкритие. Не помня колко беше но казаха че още не съм готова и ако искам да се разходя на вън в двора на болницата. Отидох и си взех някаква принцеса за хапване и сок. А никой не ми каза че не трябвало да ям и да пия преди да родя. За това и се наядох и се напих. След това се качих в стаята и зачаках. Към 7:30 започна големия ад. Страшно силни и непоносими контракции и много болка. Отидох да потърся лекар, но нито в манипулационната, нито в стаичката на сестрите, нито по другите стаи открих лекар. Имаше някакви писъци от родилната зала , но ме беше страх да вляза там че не знаех какво ще видя. Влачех се като парцал из коридорите търсейки някой. Отидох до тоалетната.
 На излизане от тоалетната мярнах една санитарка и я попитах къде са всички лекари. Тя ме видя че едвам седя на краката си и ме заведе да седна в манипулационната и тя отиде да повика лекар. Дойде една лекарка с много нацупена физиономия и ме погледна с такъв изгарящ поглед че направо се стъписах.  И ми каза да се кача на магарето да ме види за разкритие. Беше ми трудно да се кача, заради болката която изпитвах. А и каквато съм цапната в устата и малко й се сопнах. И и казах : Не стига че се влача с болки като парцал ами се държите с мен като с боклук. Искам да раждам и да си ходя.
 Това май беше фаталното. Видя ме за разкритие и ми направи клизма. Отидох си до тоалетната после се върнах в стаята и зачаках. Тогава дойде една лекарка и каза да си взема нещата и да ида след нея. Последвах я и тя ме настани на едно легло в предродилна зала.  Прегледаха ме за разкритие, но не ми казаха колко е и директно ме заведоха в родилна зала и ме качиха на магарето и започнаха 4 човека да ми крещят на главата: ДИШАЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ! НАПЪВАЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ! НИЩО НЕ ПРАВИШ! НАПЪНИ МАЛКООООООООО! Аз вече бясна и ядосана се развиках и аз: Нали напъвам какво искате от мен? Няма ли някаква упойка? Много ме боли! Всички тези мъки на магарето бяха от 8:00ч. сутринта до 14:00ч на обяд.
Забравих да кажа че ме караха да напъвам и да дишам без да са ми изтекли водите. Имах само контракции. Даже не ми ги пукнаха. Буквално ме караха едва ли не сама да си предизвиквам раждането на сухо.
После се почна да ме бъркат, да ме натискат , да ме въртят във всички посоки. И след около още един час единия лекар каза че бебето няма да излезе скоро и ми каза да се разхождам.
И пак се отвори устата ми готова да се заяде с тях: И за това ли напъвах и дишах и ми скачахте по корема, за да ми кажете че бебето няма да се роди скоро и да се разхождам?
Тогава единия лекар ми се сопна: Ти да не мислиш че е толкова лесно раждането. Докато се шибаше не те болеше , а сега ревеш.
С ИЗВИНЕНИЕ ПРЕД ВСИЧКИ ВАС , НО ТОЙ СЕ ИЗКАЗА ТОЧНО ПО ТОЗИ НЕДОПУСТИМ И ГРУБ НАЧИН.
Казаха че има епидурална упойка ако искам и че струва 200 лв. Тогава се обадих на майка ми и тя дойде да ме види. Бяхме долу в кафето и й разказах какво се е случило , а на нея и идеше да отиде и да ги убие.Каза ако много ме боли да поискам епидурална упойка и тя ще я плати на следващия ден. Започнах да плача и в този момент водите ми започнаха да се стичат по краката ми. Майка ми каза да тичам да викна някой лекар. Разделих се с нея и като се качих първо отидох до тоалетната и видях че на бельото имам едно червеникаво и може би кафеникаво НЕЩО наподобяващо на месо. (Това беше ТАПАТА , но до този момент не знаех какво е това) И си мислех как съм изчела 2 книги за бременността и раждането и какво съм чела не знам но за тази тапа бях пропуснала някъде из страниците. Като излезнах от тоалетната с бельо в ръка видях в манипулационната една много добра лекарка. Попитах я какво е това като й показах бельото. Тя ми се усмихна и ми каза няма страшно скоро ще имаш най-красивото бебче и ми обясни за тапата. Тогава мислех че тя ще ми изражда бебето и се успокоих. Поиска да ме види за разкритие и беше много внимателна. Страхотна жена. И я попитах тя ли ще е  с мен в родилното, а тя отвърна Не ще има други добри доктори при теб. Моята смяна приключва. Тогава сякаш земята се срина под краката ми. Какво ли има предвид добри доктори?!
Върнах се в пред родилна да ми видят тоновете на бебето. После на видеозон. После пак мъчителното бърникате. И накрая се оказа че повече от 7 см разкритие не мога да направя и бебето се е усукало около пъпната си връв. Качиха ме пак на магарето към 16:00ч.
За тези които са раждали нормално, знаете че раждането наподобява все едно ви се ходи по голяма нужда.
 И тогава единия лекар беше до мен и каза ако имам напъни да му кажа. А аз му викам че ми се ака. Тук ми стана малко смешно сега като ви разказвам но точно така се обърнах към него и викам : Ака ми се бе!
А едната лекарка ме чу и вика: Ми то това е раждането бе момиче айде роди го най накрая това бебе бе изакай го и си отивай.
И доктора вика: Това са напъните при следващия напъвай!
Викам: Добре!
И като дойде следващия напън доктора ме усети и нямах време да напъна в момента в който ми скочи на корема буквално ми изкара въздуха.
Викам: Не ме натискай така бе човек или по полека. Как да напъвам като ми изкарваш въздуха.
И вече към 20:00ч. Нямаше напредък и мислеха да ме карат за секцио. Обаче след толкова часове молби от моя страна за епидурална упойка накрая ми сложиха. Казах че искам упойка и майка ми на сутринта ще я плати.
Заведоха ме сложиха ми упойка. След половин час упойката ме хвана. Качиха ме на магарето цепнаха ме и бебето се роди за 10 мин.
После ме зашиха с 24 шева.
Какъв извод си правите вие. Май същия като моя. Ако си платиш раждаш бързо и безпроблемно. Ако не си платиш умираш от болка и я излезеш жив я не.
А не трябва да е така. Не всички имат пари. Майка ми си даде половината заплата само и само да не уморят дъщеря й.
Като родих ми казаха че имам момче и до сега в тая болница толкова здраво бебе не се е раждало. 52см , 3.250кг. Поисках да го видя и още не го бяха измили и едната ми го носи и ми го надвесва над главата, разтърсва го и ми вика: Ето на момче имаш доволна ли си?
И пак го занесе на някъде. Бях потресена не само отношението към родилките е под всякаква критика ами и към бебетата нямат никакво отношение. И по едно време в родилната зала както си седях и ме шиеха се натресоха 15 човека и по скоро младежи. Явно стажанти бяха. И лекаря ме попита имам ли против да ми пипнат корема и да ме огледат отдолу. Аз пак се сопнах и викам: Естествено че имам против не ми стигат 13 часа раждане и ходене по мъките ами сега искате да съм опитно зайче на стажанти. Да ми се махат от главата.
И едната се обади: Ми ние и без това не искахме да и пипаме коремчето.
Викам: Като не искаш кво се редиш на опашка тука.
Бах твърдо решена да вдигна болницата във въздуха. В момента в който казах че майка ми ще плати и започнаха много да се грижат за мен. И си казах сега е момента да ги разигравам малко.
 Обърнах се към доктора и казах че ми е студено. Той веднага ми донесе олекотена завивка. После викам: Докторе ниско ми е. Той търчи да ми носи възглавница. След малко пак му викам: Докторе , пак ми е ниско. Доктора носи втора възглавница. И когато видях че му писна да се разкарва викам. Още ми е студено. И той пак носи още една завивка. Цялата тази сцена се разиграва на магарето в родилната зала докато ме шият. После доктора забягна на някъде явно му писна да го разкарвам и като влезе във родилната се втрещи и изпищя от ужас. Оказа се че тая малоумница която ме шие не е изкарала цялата плацента. Честно да ви кажа нищо не разбирам от техните термини , но така разбрах. Мислех че като се роди бебето и плацентата излиза с бебето. Тогава доктора я изгони и той лично май ми махна шевовете , изкара плацентата и ме заши пак. Аз нищо не усещах защото още ме държеше упойката. Само чувствах нещо студено отдолу. Или ръцете му или инструментите не знам и аз. Стоях 2 часа в родилно докато ме пусне упойката и гледах или по скоро чувах майки, които влизаха раждаха за 10 мин и излизаха. А аз се мъчих 13 часа. УЖАС И БЕЗУМИЕ. После ме преместиха на легло с колелца (може и носилка да е било) и ме заведоха в следродилно да ме наблюдават известно време как са шевовете и как е кървенето. После ме заведоха в стая със 7 жени и аз бях осмата. На следващата сутрин се обадих на майка ми , за да й кажа че всичко свърши. А тя малко ми се скара защо не съм се обадила по рано, че е умряла от притеснения горката. Обясних й че телефона ми беше някъде из торбите и чантите и нямаше как да го намеря, а в стаята ме заведоха към 02:00ч през нощта. И всички спяха и да не будя майките се обадих сутринта. После се видяхме и й казах че повече не искам да раждам. Стига ми едно детенце. Макар че винаги съм искала 3 деца. След 3 дена ни изписаха от Шейново и се възтановявах. И когато си мислех че всичко е свършило мъките започнаха отново. Една сутрин станах и от мен се изля една кофа кръв. Отидох при моята лична гинеколожка. Оказа се че са се скъсали 3 или 4 шева и пак трябваше да ме шият. Оооооо щях да припадна. Попитах я кой ще ме шие а тя пак ме прати в Шейново. УЖАС НЕ ИСКАМ ПАК ТАМ!!! Няма начин върнах се пак там. И пак същия лекар се падна на смяна. Казах му какво е станало и той ме заши отново. Имах чувството че съм родила още веднъж.
След известно време се оказа че доктора който е израждал моето бебе е убил една моя позната. Забравил й е плацента в нея. За малко и на мен да се случи. УЖАС
Казват че деня на раждането е най - прекрасния ден от живота ти. А на мен ми беше най-кошмарния!
Момчето ми е почти на 5 годинки.
След това се омъжих в Асеновград. С мъжа ми решихме да имаме още едно дете и хоп ето ме пак бременна.
Цялата бременност ми беше много лека. Нищо общо с първата.
Ходех на консултации при Д-р Кълев. Страхотен лекар е. Попитах го може ли да родя секцио и той да ме оперира. Той каза: Разбира се че може, щом така искаш няма проблем.
Термина ми беше на 29.02.2012.
Исках секцио поради 3 причини:
1. не исках да е баш на 29ти, защото ще има само 1 път рожден ден на 4 години.
2. Исках секцио защото ако ме напъне да се ражда по рано д-р Кълев излизаше почивка и не знаех кой ще ми се падне да ме изражда. А нали знаете че във всяко стадо си има черна овца. И тук има и се казва д-р Червенков.
3. Не исках пак да изживея тоя ужас на 13 часово раждане.

И така д-р Кълев ме попита на 21ви ли искам или на 28ми февруари. Избрах си 21ви. Хем да е по скоро хем да не се притеснявам като го няма. Отидох сутринта и го зачаках понеже малко закъсня. И чесно ви казвам бях се подготвила за адски изтезания и мъчения. Преди мен имаше още две секциота. Едната беше с планирано, а другата й паднаха тоновете на бебето. (и ще добавя че бебето й беше недоносено  и се роди кило и 600 грама и го спасиха).
Влизам аз в операционната и се оглеждам за някакви скалпели, ножици, ножове. Хаха смешно ми стана като ви пиша и ви разправям.Всичко беше скрито, не видях такива неща. Настаниха ме и от едната страна бяха двама от екипа които си приказваха с мен. Разпитваха ме какво ще е бебето, какво искам да бъде, първото какво е, как ще се казва. И от другата страна едната сестра каза аз съм готова с абоката. Обърнах се и видях че имам абокат в ръката. Лелееее викам кога успяхте да го сложите на мен най страхливата от игли и инжекции, а те започнаха да се смеят. После им дадох зор да ме приспиват че ме е страх А едната лекарка вика: Що бе миличка виж колко е хубаво тук а и ти ще си с пълна упойка няма да те боли. Като ти сложим упойката имаме срок от 5 мин да извадим бебето за да не стигне до него упойката. Ето и музика ще ти пусна и включи радиото. Помня че вървеше любимата песен на първия ми син. ai se eu te pego
И после нищо не помня. Само знам че сънувах раждането си. Беше забавно. Целия ми престой беше много лек. Болеше ме само като ме натискаха по корема ама нали трябваше да видят как е матката. Родих още едно прекрасно момче.
И въпреки че си избрах датата и екипа не съм платила една стотинка.
Даже първия ден понеже бях с катетър и не можех да ставам от леглото и пускаха мъжа ми при мен в стаята докато това в София го няма. Имаше си и стаичка за свиждане но той идваше при мен и гушкаше бебчето. Никой не ни се скара за нищо. Даже лекарките идваха да ме питат искам ли нещо да ми купят от магазина.
Искам да ви кажа че сега малкия е на 8 месеца и съм готова да сбъдна мечтата си да имам 3 деца. След второто раждане съм готова за още едно. А след първото не исках и да чуя за следващо раждане, не знам как се навих да бременея пак , но може би защото не бях в София и знаех че няма да съм пак в Шейново.
И в крайна сметка в малкия град не платих нищо и си избрах екип и родих бързо, а в София уж столица всичко трябва да е на ниво. Там буквално майката ми разкатаха.