За лекарствата и листовките към тях!

Да случвало ми се.
Определено е било за доброто на детето, поради липсата на други лекарства.
Вярвам в Педиатъра си на сто процента, все пак има поне 500 деца при нея и години опит, както и нито едно оплакване от проведено лечене.

Така стоят нещата при мен

Да случвало ми се е. Имам доверие на докторката си и съм сигурна, че знае кога и какво да предпише.

Да, случвало ми се е и на мен. Но лекарката винаги ми казва, че на лекарството пише "Да не се дава на деца под... години", но ме предупреждава, че няма проблем ако го дам в по-малка доза или в предписаната.

И  на мен  ми  се  е случвало , но  може  би  се  получава от  липсата  на  лекарства  за  малки  деца ,а какво  да направим  ако детето  е  болно  не  можем  да  го  оставим така .

И аз отначало се стресирах и се чудех да давам ли лекарство, предписано на 9 месечно дете, при положение че на листовката пише, че е за над две години. Налагало ми се е да давам много малко пъти лекарства и може би заради това не съм попаднала на такова, на което да пише, че става и за деца под две години. А аз винаги чета най-внимателно листовките. Педиатърът каза да не им обръщам внимание, защото производителите се презастраховали по този начин. В крайна сметка давах лекарствата, защото нямах избор. но категорично смятам, че не е нормално да има разминаване между листовката и това, което казват педиатрите. Ако има разминаване, каква е изобщо ролята на листовката? Друг е въпросът, че на повечето листовки последната им актуализация е от 1999/2000 година. Мисля си, че не можем да очакваме някакъв ефективен контрол от страна на държавните институции, тъй като отношението на държавата към гражданите си личи навсякъде и аз дотук не съм видяла нещо да защитава правата на обикновените граждани.

Винаги много се ядосвам на това-познати и приятелки ми казват,че педиатрите изписали на децата им това или онова лекарство,което е за над 2 или 3 години и ги успокоявали,че може Е,да,но мен никой,ама никой не може да ме убеди да давам на дъщеря си неподходящи за възрастта и лекарства (да не говорим,че винаги си казвам мнението за това или онова лекарство и искам или не искам да бъде изписано на дъщеря ми).
Не напразно фирмите производителки са задължени да указват подходящо ли е или не дадено лекарство за 2-годишно дете например.А за да напишат това,са направили куп изследвания и са хвърлили куп пари за тях.И за какво-за това нашите педиатри да не ги спазват ли...или просто ей-така-да има нещо писано на листовката?!Няма да продължавам,че ще изляза от рамките на добрия тон...

И на мен ми се е случвало.
Попитах лекаря дали мога да давам на дете под годинка хомеопатичния сироп за успокоение /мисля че беше Киетюд/. На листовката пише да не се дава повече от 10 дни. Лекаря ми обясни, че това било за тези които го взимат без лекарско предписание. Щом той го е изписал мога да го давам без прекъсване и един месец.

Да, на една позната, понеже детето не спеше през нощта, лекарката беше изписала Перитол далеч преди вашата възраст - някъде преди годинката мисля. И, забележи - не защото е алергично - по принцип е антихистаминов препарат, а един вид заради един от страничните ефекти - а именно сънливостта. Както и да е, пак не спеше детето  .

         Излишно е да го правиш! Доста сложно и дълго е да се обясни всичко по този въпрос, но все пак ще се опитам да кажа две-три думи.   По принцип  със всяко лекарство за да бъде одобрено и пуснато в употреба се правят клинични изпитвания за да се установи как действа върху хората. Това са групи от доброволци.  Такива изпитвания не могат да се правят с малки деца, а и мисля, че малко майки биха се съгласили на това, нали   За това на повечето лекарства, особено на новите, пише, че не са подходящи за деца под 3, 2, 1 год. възраст.  Длъжни са да го направят, защото не са опитвали и видяли как ще действа на тази възрастова група. С една дума "си измиват ръцете" за да нямат проблеми след време... Това не означава, че докторът, който трябва да лекува дадено заболяване, категорично не може да прилага този продукт.  Това дали ще го използва или не зависи от много неща - професионална преценка, опит, липса на голям избор от медикаменти за лечение на даденото заболяване, вида медикамент,  нужда от  животоспасяващо лечение и т.н.   За това обучението по медицина /за да се нарече един доктор специалист/ продължава общо 10 години, а в същност и до края на практиката му.                                                                                                                                                                                               Наистина е нужно да се има някакво доверие в лекаря и в лекарите като цяло, защото иначе човек четейки листовките ще се обърка съвсем, а и в никакъв случай няма да помогне на детето си или на себе си!                                              Когато в листовката на дадено лекарство пише, че не се дава на деца под дадена възраст, това означава, че не бива да се използва за самолечение. Дали може и е необходимо да се прилага, това ще каже единствено лекарят.

Здравей,
Доста си запалила по въпроса  

Да случва се. На почти всички майки се е случвало. Защо ли?
Задай си въпроса защо се случва много рядко при възрастни хора и доста често при деца. Дали лекарите са виновни или производителите?

Много по-скъпо, по-рисково да се направят изследвания за дозировки при деца. Дори да погледнеш един от факторите - набирането на доброволци за клинични изпитания. За себе си веднага отговарям - ако ме поканят да участвам в клинично изпитване на ново лекарство има голяма вероятност да се съглася и почти НУЛЕВА да дам съгласие за детето си.

Та какво правят производителите - нямат достатъчно данни за деца - решението е просто. "Не е подходящо за деца под 2 години" в указанието и са чисти пред света  

Дали да даваш лекарството е твоя работа. Ако вярваш на лекарката - ще го даваш. Явно не вярваш. За да си спокойна по-добре не го давай.

Лекарката на сина ми му изписа АСС, като беше на 10 мес. В указанието - пише прием под непрекъснат лекарски контрол за деца под 2 год.   Тя ми разясни /после и аз проверих/, че няма отхрачващ медикамент за бебета. Е, ама той имаше хрипове. Да чакам плевмония ли? Тя прецени риска за приемлив и аз се съгласих. Вярвам й и това решава въпроса.

Тала
едновременно сме писали едно и също 

Напълно подкрепям казаното!
Не съм съгласна с Мам-Ам и с Тала по въпроса за клиничното изпитание от доброволци. За да бъде забранен под дадена възрастова група един медикамент има съвсем друга причина. Тук възрастта се посочва заради въздействието на дадено вещество върху някой орган, тъкан, жлеза, система ... Статистически е установено (за стастиките и начините за набиране на информация за тези статистики въпросът е доста спорен!), че след еди-каква си възраст еди-кой си орган е напълно съзрял. За да съм по-ясна ще дам прост пример, който на всички ще е кристално ясен. Всички знаем, че детеродните органи съзряват най-късно и са напълно готови чак към 15-16 г възраст (и тази възраст също е доста спорна, но да се спрем на нея). Следователно до тази възраст не е желателно децата да приемат вещества, които по принцип имат отношение към тези органи. Същото важи за всички останали системи и органи в човешкия организъм. И тук по-конкретно ще визирам бъбреци, черен дроб, чревна бариера и други детоксикиращи органи, които все още не са съзрели. Кой ще отделя токсините? По тази причина, ако се знае, че някакво вещество уврежда орган, който към две-годишна възраст все още не е съзрял, не е необходимо да се набират двугодишни доброволци, за да се изпита лекарството.
В тази връзка да ви питам: Как си обяснявате, че еди-кое си лекарство не се препоръчва за бременни? Смятате ли, че бременни жени са били доброволци за клинични изпитания? Има ли според вас наистина достатъчно безотговорни бременни жени (или пък аморални изследователи-производители), които биха приемали лекарства, с които има дори и 0.0001 % вероятност да убият или (още по-лошо) увредят дете?

От една страна производителите са с чиста съвест, защото на продукта, който са произвели, са написали ограниченията. Ако някой не се е съобразил с тях, те вина не носят за това. От друга страна, обаче, лекарят в института е учил - това лекарство вреди на черния дроб (примерно). Но няма никаква алтернатива, а пораженията са пренебрежими в сравнение с положителния ефект, който има, така че предписваме него. Разбирате ли? Никой не е виновен. Самата система не работи. В крайна сметка отговорността за това какво да се дава на детето е на родителя. Но той не може да е "специалист по всичко" и трябва да се довери на преценката на специалист.
И какъв е изводът? Щом си избрала да се лекуваш алопатично - не чети листовките, а се доверявай на преценката на лекаря. Той знае с какво вреди и доколко вреди на детето ти. Въпреки това, ако се наложи още една доза (защото не е оздравяло), той ще я предпише. Ако и това не помогне, ще предпише следващото химическо лекарство, с което се вреди на нещо друго (примерно Аугементина води до разстройство и алергии, но кой го е еня - нали мори микроорганизмите и врагът ще бъде сразен! За страничните ефекти ще помислим после какви други химически вещества да даваме.), но за това ще берем грижа, когато му дойде времето.

Конкретно за случая - антихистаминовата терапия не е лечебна, тя е поддържаща.

И какво очакваш да се случи с Валя Ахчиева. От една страна - похвална реакция. Нали знаеш приказката за котките мишките. Ако гражданите спят върху главите им ще се сипят ли, сипят какви ли не неща. Но от друга страна какво ще постигнеш? Ще се сбориш с производителите? С преподавателите от институтите? С лекарите? С кого по-конкретно? Имаш ли си на представа колко финансови интереси (и в какви размери) са засегнати? Валя Ахчиева и Миглена Ангелова много ще се зарадват на будната ти гражданска съвест, защото ще направят перфектни предавания. И толкова! Аз лично бих те подкрепила в което и да е предаване. Аз също много се засягам, когато ме правят на идиотка. Особено като решат да ми скочат върху егото и да ми обясняват да не чета много-много листовки, кодекс на труда, правилник за движение по пътищата и т.н правила, пред които уж всички сме равни, само дето някои от нас са по-равни от другите. Но си давам ясно сметка (всъщност сигурно и ти си даваш), че ще бъде безсмиселно.
Оплака се пред нас, ние ти съчувстваме, потупваме по рамото, подкрепяме.
Не му давай на детето тъпото лекарство, което не отговаря на възрастта му. Смени си педиатъра (колкото и да е добър) или метода не лечение. Направи нещо, с което да се чувстваш с чиста съвест и се успокой. До следващото разболяване, когато отново ще си изправена на нокти и отново ще си раздвоена - да дам, да не дам. И ние отново ще сме тук и ще те подкрепим.

Изписването на шепи лекарства с лека ръка е болна тема и за мен - напълно разбирам обидата от начина, по който е реагирала докторицата. Щом ти е лична лекарка, поговори с нея и обясни, че не приемаш подобно отношение и че искаш всичко да ти се обяснява подробно, да ти се предлагат алтернативи и т.н. - да си знае за в бъдеще. Респективно ако не може да го приеме и да се съобрази - ти да си знаеш, та при първа възможност да я смениш.

Друга тема е самият факт, че се изписват лекарства в разрез с листовките им и тук в общи линии съгласна с това, което е написала tala - макар че за повечето лекарства не е доказано и проверено как действат върху деца под еди-каква си възраст, лекарите би следвало да имат знанията да предположат въз основа на действието им върху възрастни. Затова не мисля, че имаш повод да правиш принципен проблем от този факт, още повече, че и самите листовки не се знае колко са точни... За съжаление всичко в медицината се базира на повече или по-малко обосновани предположения, както за причините на болежките, така и за евентуалните ползи и вреди от дадено лечение, които от горе на това са доста изменчиви във времето. Питай, който искаш лекар или фармацевт, стига да си сигурна, че ще ти даде искрен отговор, но това е факт - факт, който за още по-голямо съжаление нито Ахчиева (така ли се пишеше), нито Михнева, нито всички журналисти на куп са в състояние да променят.............................

При цялата тази несигурност това дали ти ще дадеш лекарството на детето зависи основно от няколко фактора:
1) спешността и сериозността на ситуацията (реална или възприемана от теб) - сега седиш, чудиш се и дискутираш, ама ако (не дай си, Боже) вдигне детето ти 40 градуса няма да четеш листовката нито на течния аналгин, нито на диазепама, нито на фенобарбитала;
2) доверието ти в лекаря;
3) собствените ти знания и интуиция относно конкретния проблем и лечение;
4) наличието на алтернативи;
5) състоянието на детето;
6) сигурно има и други 

Стискам палци да се оправите бързо!

все пак, ако можеше да си лекуваме дацата по листовки и указания, лекари нямаше да има.
Аналгин принципно също не се дава на малки деца, но понякога по преценка на лекаря върши чудеса.
Хубаво е да се четат указанията, но ако не вярваш на лекаря и се съмняваш в него, потърси алтернатива.

  Тази наредба се отнася за  производителя - къде пише, че ЛЕКАРЯТ не може да изписва дадено лекарство? Напротив, в много от листовките пише : "Не се дава под ...... год. възраст БЕЗ ЛЕКАРСКО ПРЕДПИСАНИЕ! Т.е. лекарят е този, който в крайна сметка ще прецени какво да прави и това е негово задължение, а не на фармацевтите...                                                                                    Лекарите не учат фармакология и медицина по листовки - за тази цел има учебници, справочници, указания от производителя написани за докторите и много, много друга СПЕЦИАЛИЗИРАНА  медицинска информация, която се ползва от лекаря в работата му.                                                                                              Тъй като ти не си медицинско лице, дискусия извън това, което пиша е много трудно, да не кажа невъзможно  да правим.                                                              Мога да ти дам прост пример:  В листовката на Виброцил пише, че  се дава на деца под 6  мес. възраст само по лекарско предписание! Лекарят ще ти каже дали да ползваш тези капки, ако твоето дете има нужда от тях. Когато ползата е по-голяма и нужна, отколкото евентуалната вреда, използвайки своите знания за съставките, действията  и страничните  ефекти и своя опит, лекарят с право ще ги предпише. Медицината използва огромно количество лекарствени продукти, консумативи и материали, за които пациентите не знаят абсолютно нищо, а и това не е тяхна работа.                                                                             Това се прави така абсолютно навсякъде по света.  А огромен проблем на българина е фактът, че той има лошия навик да разбира от всичко, освен от своята работа...Това само усложнява животът му.                                                     В никакъв случай не искам да обидя никого /може би думите ми звучат така /.  Просто трябва да се знае, че лекарят е този който трябва да лекува. А негово основно задължение е да не вреди на пациента. Добрият лекар знае как да изпълнява това - просто трябва малко повече доверие...

Понякога се налага да се изписват такива лекарства на деца под посочената възраст. И на мен ми се е случвало, но педиатъра не го прави нарочно, а за оздравяването на детето. Аз се доверявам на нашия личен лекар и на правилната му преценка.

При липса на подходящ заместител съм напълно съгласна-в тези случаи се избира по-малкото зло.Но да се изписват например капки за нос,съдържащи ксилометазолин,при положение че има много други видове-

  Може да се изпише Виброцил напр. /аз бих постъпила така/. Голяма част от капките за нос съдържат ксилометазолин, но всеки производител слага различно търговско име - задължен е!  Когато запушеният нос на кърмачето пречи на храненето и сънят му - това са единствените "задължения"  на децата под 4-5 мес. например, такива капки могат да се изпишат с условието да се прилагат умерено. Причината за това е, че сученето със запушен нос става трудно за детето - кърмачето диша само през носа си и представете си как ще прави това ако има цица или биберон в устата   В ранната кърмаческа възраст детето много лесно може да се обезводни особено ако има висока телесна температура и околната температура е висока.  Тогава при него нещата стават за броени часове, а дехидратацията на организма може да има лоши последствия и да доведе до усложнения и налагащо се лечение в болница.   Това не го иска и трябва да предотврати както лекарят, така и родителят.

Именно.Това ми беше мисълта.

За запушен нос физиологичен разтвор или лайка вършат чудеса. Ксилометазолин ще капна на детето си точно никога. Нека тези, които повече знаят (със съответното образование са) да пишат тук до какво докарва прекомерната му употреба.
Алтернативи има на абсолютно всяко химическо лекарство. Лекарите учат само фармакология, която е за химическите медикаменти. Кой лекар е учил за действието на билките? Никой. В кой институт по медицина се изучава хомеопатия или какъвто и да е друг неконвенционален метод на лечение. В нито един. Така че няма и да предпише алтернативно лекарство. Лекарите можем да обвиним във много неща, но не са безотговорни. Ако на всеки студент по медицина му се предостави пълната информация за химически и нехимически лекарства и му се обясни кое какви последствия има, съмнявам се, че ще са много тези, които ще предпочетат химическите. Самият факт, че вече почти всеки алопат предписва успоредно с антибиотика и нещичко хомеопатично говори много. Не предписват само хомеопатични, защото имат откъслечна информация за тях (тъй като не се обучават) и не им е напълно ясно действието им. Но вече разбират, че хомеопатичните медикаменти действат. Повярвайте ми, че не ги изписват просто, защото е модерно.

Guga, твоят проблем е, че отказваш да разбереш това, което доста хора се опитаха да ти кажат по един или друг начин, в този смисъл комуникацията с теб май е трудна. Давай тогава, викай журналистите и действай - даже и тема не ти трябва, освен ако целта ти не е била само да събереш "последователи", а не да има дискусия...

Мда, това й се случва не само в тази тема.

 

Просто споделям впечатления и се съгласявам с нечие мнение. Къде видя злоба и отмъстителност  Пречупваш думите през някаква супер странна призма...

Бях останала с впечатление, че темата не касае конкретно изписания перитол и поведението на твоята лекарка, а е като цяло за лекарствата и листовките към тях. Ако не бяха въпросите в края на първия ти постинг, бих написала просто, че на твое място нямаше да дам перитола. Все ми се струва обаче (а като гледам не само на мен), че не това ти беше основното питане.

Ставайки майка, ти вече си поставена в такава ситуация. Дай Боже да не се случва често, но изборът на лекар/лекарство е просто един от многото поводи за чудене дали си постъпила правилно...

Както и да е, мисля, че приключих участието си в тази тема. Каквото и да решиш, желая ти да е най-доброто за вас 

Случвало ми се разминаване между листовка и лекарско предписание, което едва не коства живота на дъщеря ми. Моето джипи беше в отпуск и отидох при заместничката й. Дъщеря ми беше много болна и й предписаха Аугментин в доза за възрастни. В къщи прочетох листовката, обадих се и разговорът протече горепосочения дух. След 12 часа дъщеря ми повръщаше черен сок /вече нямаше какво друго да повръща/ и не можеше да ходи сама от слабост. От тогава основен лекар съм аз. Ровя из медицински сайтове, чета за видовете лекарства, образовам се доколкото мога. Както са казали хората "На вълка му е дебел врата, защото си върши сам работата".

 На мен също ми се е случвало няколко пъти. Най-фрапиращи случаи бяха - като бременна ми изписаха лекарство против киселини. Купих си го и на листовката пишеше"В никакъв случай да не се дава на бременни". Не съм го пила. После на прегледа той ми казва, че нямало такова нещо (можело до една седмица да се пие, само дето беше забравил да ми го спомене)и това било презастраховка от страна на производителите.
 Та това мнение за презастраховка от страна на производителите в текстовете на листовките съм го чувала от много лекари(вкл. в Медицинска академия в Алергология раздаваха лекарства с изтекъл срок на годност от 6 мес.с думите"А, то няма проблем").
   

Само малко встрани да допълня - по-горе имаше чудене как на бременни жени се изследва действието на дадено лекарство. Ами има заболявания, при които риска да се спре лекарството е по-голям отколкото бременността - т.е. животоспасяващо за майката е...тогава при раждане се наблюдават малформациите за детето. Оттам се определя групата за риск за всяко лекарство - А- означава, че е изследвано върху бременни и деца и няма проблем, В - ведостатъчни изследвания и така....ама да не влизам в толкова детайли.
Знам, че звучи жестоко, но е факт - налагаше ми се да правя преводи точно по въпроса Лекарства и бременност и там разбрах как се правят тези неща.
Колкото до "химически" лекарства - как да ви го обясня по-просто, че живота е химия?! При естествените източници на природноактивни вещества тези "химии" са в по-малка концентрация и за да се произвеждат в голям мащаб се налага тяхното синтетично получаване!
И накрая - мисля, че се знае от всеки че разликата между лекарството и отровата е дозата! А и лекарят е този, който преценява рисковете и ползите при даване на дадено лекарство за дете!

Излизаме встрани от темата, но се чувствам длъжна да обясня.

Не съществува понятие "химически" за вас - алопатите (ако правилно съм разбрала, че си с медицинско образование). Всъщност изказването ти е изцяло в духа на алопатията (напълно незлобливо го отбелязвам) и в това няма нищо чудно. Ясно е, че хомеопатията е твърде далечна тема за теб (което е много тъжно).
Напълно съм съгласна, че телата ни са биохимични лаборатории. Вярно е, че телата ни непрекъснато синтезират химични вещества. Но ще се съгласиш с мен, че човешкият атропин не е 100 % идентичен на синтетичния. Както казеина в майчиното мляко не е същия като в кравето мляко (затова има деца, които не възприемат добре адаптираните млека, колкото и адаптирани да са). Има огромно значение дали атропина (и не само него, а изобщо всичко) съм произвела аз или го приемам отвън под формата на “лекарство”. Всички химически лекарства, с които работи алопатията, са вещества, чието действие е насочено към подтискане на симптомите, тоест действат срещу посоката на проява на болестта. С това подтискане на симптомите, подтискат и самия организъм. Защото чрез симптомите организма всъщност се опитва да се лекува. За пример ще дам температурата. Точно на теб не е нужно да обяснявам, че патогенните микроорганизми живеят в нормалната за човешкото тяло температура. И като се приеме химическо вещество (антипиретик), който да подтисне температурата се създават благоприятни условия за развитието на патогенните микроорганизми. Отделно от това подтискаме допълнително тялото си с антибиотик и му даваме и шепа витамини (химически!), за да допълним картинката. Същото важи за хремата, кашлицата, декубиталните рани, обривите, диарията и прочие. Това са симптоми, чрез които тялото се опитва да се отърве от токсините, които са натрупани в него. Ние, обаче, не слушаме тялото си (което очевидно е по-умно от нас, но нали не може да говори с човешки глас...), а го тъпчем с още химикали (тоест го снабдяваме с още токсини). И какъв е резултатът? “Докторе, пак сме болни! Този антибиотик не ще да помага! На това отгоре се появи и обрив!” “За трети път този месец пием антибиотици” “Това е четвъртата гнойна ангина тази зима, аман, писна ми!” и прочие изречения, които се чуват нормално в кабинета на доктора. Погледнете първите 3 страници на форума и ще ги видите всички тези изречения. Това са напълно реални неща от живия живот.
Като казах, че съществува алтернатива на всяко лекарство имах предвид, че съществува хомеопатичното лекарство. То не е химическо вещество. То действа обратно на химическото – засилва естествените защитни реакции на организма и му помага да се справи с болестта, действа по посока на проявата.
Хомеопатията вече фигурира в Закона за здравето. Дори и да не е отредил полагащото и се място, закона все пак признава, че тя  съществува. Това е доста голяма стъпка напред. Не съм сигурна, че ще са нужни чак десетилетия, за да се въведе като дисциплина в институтите. Защото институтите се ръководят от пазарния принцип – ако едно нещо се харчи, значи  трябва да се продава. Факт е, че огромна част от алопатите изписват хомеопатични лекарства, макар изобщо да не вярват в тях, а и да нямат никакви познания в тази област. Специално в нашия град  пациенти са споделяли с мен, че като отидат в аптеката да си купят хомеопатично лекарство аптекарката ги пита за какво е то, а и джи-питата любопитстват “доктора с какво оправи пневмонията на твоето дете”. Движа се и в кръгове на алопати и не са редки въпросите “добре, де, ай кажи какво ще дадеш в случай, че...”.
А защо изобщо трябва да приемаме химични, чужди за тялото ни вещества? На моята приятелка лекар-гинеколог (име в града ни) и изписа антибиотик, на който ясно пишеше, че не се препоръчва за бременни, а тя беше в 9 месец. Това как го възприемаш? Като лекарска етика? Тя не взе антибиотика (по съвет на хомеопат, който също е с висше медицинско образование) и без да пие нищо (дори хомеоптични лекарства) проблема сам отшумя.
И още нещо във връзка с бременните - ами ако не е животозастрашаваща ситуацията? Би ли ми обяснила например как се изследва дали този антипиретик или лекарство против кашлица или против херпес са вредни за бременната или не.

Примерно аз като лекар съм учила за действието на билките. И още 299 души от моя курс. И още много хора преди мен и след мен - фитотерапията (лечението с билки) е раздел от медицинската дисциплина фармакология. Също така съм учила и хомеопатия извън курса по медицина. Имам си и диплома. И съм наясно с "действието" на хомеопатичните продукти. И не изписвам хомеопатичен препарат никога. Защо ли? Защото не мога да лъжа пациентите си, че ги лекувам с разредена вода, защото съм лекар, а не шаман.
Химически и нехимически - това що за смехория е? Можеш ли малко да мислиш, преди да пишеш?
Темата защо така се отклони към фанатична агитация за хомеопатията?

И на мен ми се е случвало, но почти винаги придружено и с обясненията, които е написала и Алекс 1. Още повече, че на повече (едва ли наистина на всички) лекарства пише "да не се дава на деца под...., без лекарско предписание.

Мели, мога да мисля и го правя непрекъснато. За теб предполагам, че го правиш.
За да имаш диплома по хомеопатия трябва да си ходил на курс година и половина. Още на първия обясняват какво е хомеопатичното лекарство. След като очевидно не са успели тогава да те убедят в лечебното действие на "разредената вода" защо си продължила да си губиш времето и парите толкова много време?      Да не би да имаш колекционерска страст за дипломи или пък думичката "хомеопатия" ти се струва модерна и искаш да сложиш и нея на табелката пред кабинета си?
Фитотерапията е толкова далече от хомеопатията колкото и алопатията. Как може човек, който е учил и двете да ги обърква?!  Това затвърждава в мен мисълта, че си ходила на семинари, но не си слушала какво ти обясняват. Има и такива, които ходят на семинар, за да се забавляват на плажа, а не да седят в залата (въпреки това дават дипломи и на тях) - да не би да си от тях? 
Що се отнася до "разредената вода" - не съм длъжна да те обучавам (още повече, че няма и да ми платиш за това), но заради другите, които четат и твоите и моите постинги ще попитам има ли тяло на цялата ни планета, което да не се подчинява на физични закони? Протича ли в тялото ни чист химичен процес? Защо разсъждаваш само в химична посока, за теб физиката не съществува ли? На първо ниво е физиката. Осмотичното налягане, Брауновото движение, транспорта - всичко е физика. Електричните потенциали съществуват. Енергията не е просто дума.  Хомеопатичните лекарства са направени именно на такава основа. Не е задължително да разбираш как се прави лекарството, за да знаеш, че то действа.
Това, че не можеш да видиш земното притегляне, значи ли, че трябва да го отречем? Има и други неща, които не можеш да обясниш, но приемаш, че съществуват, защото опитът ти показва, че е така. За пример мога да дам това, че ти пишеш у вас/на работа на собствената си клавиатура, при това в Пловдив, а това, което си написала го виждам аз в моя дом, на собствения ми компютър, при това в Свищов. Аз нищо не разбирам от тези неща. Ако на мен някой ми обясни как става и аз пак не разбера, трябва ли да отричам, че съществува?
Що се отнася до фанатизма: защо обвиняваш във фанатизъм само мен - инакомислещата? Защо не обвини във фанатизъм Медик или пък Моргана? Те също са изказали своите мнение, но подкрепят алопатията. Това прави ли ги нефанатици? Ако сега някой застъпник на хомеопатията ме подкрепи и него ли ще обвиниш във фанатизъм?
Темата се измества встрани от вас. Аз още в началото на предишния си постинг обясних защо го правя. Създай тема "Алопатия срещу хомеопатия" - уверявам те, че ще съм активна там.
За решението ти да не изписваш хомеопатични лекарства те поздравявам  Би объркала съдбите на много хора с твоето ниво по хомеопатия. А това не е шега.