Колко още мога да издържа?!

Съболезнования за свекърва ти 

Мисля, че съпругът ти също трябва да помисли за финансовото ви състояние. Не виждам нищо срамно да говори с баща си да подпомага бюджета, след като живее при вас. Интересно ми е защо самия той (свекър ти) не се сеща да ви помогне 

Защото цял живот си е живял само за себе си.
Разведен е със свекърва ми от 30 г и живее сам, в собствено жилище.

Ще издържиш, това е първоначалната истерия. Мисли си за съпругата на този баща, колко ти е помагала. 15 дни е твърде кратко време за съпруга ти да постави въпроси за финансите, просто изчакай малко. Дядото едва ли ще се сети сам, те на тази възраст стават безумни егоисти. Но ако е немислим за вас варианта за дом, където да се грижат за него, очевидно нямаш избор. Но не се навивай сама. Не съм гледала лично възрастен, но майка ми гледаше майка си. По-зле от трето дете е меко казано, макар и да обожавах баба си. Така че - събери си силите.
P.S. Е, явно не може да му прехвърлиш дивидентите от свекърва си, но все пак баща му е...

Разбирам, макар че това не е извинение за егоизма.

Той и сега явно живее само за себе си - може да дава пари за себе си. Все пак вие не искате да ви финанасира почивка на Малдивите  
Мъжът ти да измисли начин и да поговори с него.

Наистина е доста възрастен.Какво му е на крака? В смисъл трябва ли чавек да се грижи непрекъснато за него? Ти ли си този човек?
Щом сте притеснени финансово трябва мъжа ти да поговори с него.Така е според мен.
Когато мъжът ти реши да го прибере не поговорихте ли за това?

Говори със свекър ти в прав текст, сподели му всичките си финансови притеснения, обясни му, че няма да успеете да се справите без неговото парично участие в домакинството ви, в което и той участва сега.

Много правилно, но не е ли по добре този разговор да се проведе от синът на дядото за да не се окаже авторката злобната алчна снаха, която иска да прибира пенсията на горкия старец. На тия години хората са по сръдливи от пубери и по неразбиращи от бебета.

Това е проблем на съпруга, явно той осигурява финансите, бащата също е негов. Като свършат парите, той трябва да плати сметките, нали така? Като няма откъде, сам ще говори с баща си. Гледам, че по-младите много се товарите с излишни ядове. То не че и аз не бях същата, ама...
В цялото откровение на мен ми се наби това:
ТМ никога ли не те пита за мнението ти по такива важни въпроси като стоварване на още един човек на твоята глава? При това някой, който казваш, че си живял цял живот само за себе си? Предполагам, че положението е само временно, докато се пооправи кракът му, но все пак е трябвало да го обсъди с теб...

Поне доколкото "познавам" мъжа й от писаното за него във форума, няма да поиска от баща си нищо. Това е и причината да я съветвам открито и честно да говори със свекър си. Не да му иска пълна издръжка на семейството й, а поне да плаща своята част.

unadaptable, на мен също това ми направи впечатление, но има един важен факт- зависи чие е жилището.

След като мъжът ти е решил на  своя глава, без да се допита  до  теб, да прибере баща си у вас, редно е  той  да уреди  създалите  се проблеми  от всякакво естество.
На първо място, твоите планове   за  връщане  на  работа  са отишли  на кино.Следователно  не  бива  да  се чувстваш виновна  да си потърсиш и намериш работа, още повече, че семейството  ви се нуждае  от  допълнителни  приходи. За  наглеждане  на дядото, срещу  скромно заплащане,  можете  да потърсите   някоя   държелива  пенсионерка, живееща  наблизо, която  да  го наглежда през деня, ако  той  сам   не може да се справи. Под "наглежда" имам предвид  не  да му готви, пере и обслужва, а  да   го посещава, за  да  види дали всичко е наред и  да си разменят по някоя дума. Средствата  за  пенсионерката  ще  отделите от свежите  пари, които  ще влизат от твоята  заплата.
На  второ място, обясни  на  мъжа си, че заради неговото  неудобство  да говори с баща си   по финансови  въпроси, нямаш намерение  да късаш от и без това  оскъдния  залък  на  децата си. Разбирам, ако дядото  беше  много  затруднен  финансово, този въпрос  да не се повдига и вие  някак си да понесете  тежестта  от  издръжката  на още  един човек. Но това, той да си крие парите по кьошетата, а ти  да се чудиш   с какво  да купиш храна  на децата си ми се вижда неприемливо  до ента степен.
На трето място, мъжът ти е длъжен  да  взема участие в обгрижването  на  баща  си, а  не  ти  да се нагърбваш  и с дядото и  да останеш вкъщи  още незнаен брой  години. Докато  се усетиш и  ще  останеш зад борда  като  неконкурентноспособна  на пазара  на труда. И   ако утре същият този мъж   го тресне  критическата  и реши  да те напусне, големият пешкир ще го опереш ти.
Ако някой  има  пряка и директна  отговорност  към стареца, това не си / само/  ти.
На четвърто място, ако благоверният продължава  да се прави  на   срамежлива девица и въпросът  не може  да  се реши  со кротце и со благо, ще се наложи  да включиш и  малко кютек. А ако мъжът ти много знае, питай  го  , ако  ти беше приютила някой от родителите си при тези обстоятелства, а той беше на твое  място, дали  щеше да умира от  кеф и дали  и той  не би ти поставил  ребром тези въпроси.
Съжалявам, че  съм толкова  груба и черногледа,  но много ми  домъчня за теб и за дребчовците. Защото  за издържането- ти можеш и безкрай  да  издържиш, но  на  каква цена? И струва  ли  си да я плащате и ти, и децата?! И  да не можеш  едно  сокче да им купиш, когато поискат, заради  някакъв дърт  егоист.

Добре де, но извън емоциите обмислила ли си точно какви възможности имате?
В смисъл до каква степен има нужда бащата от помощ, може(те) ли да си позволите някаква почасова платена грижа за него, или мъжът ти да минава да го поверява веднъж дневно? Можете ли да го настаните за непрекъсната грижа, можете ли да го финансирате с пенсия, с имот?
На всеки му идва до шия понякога, но и в обувките на мъжа си стъпи, трябва да намерите вариант приемлив и за двамата.

Тя в неговите  очеизвадно е  стъпила. Той в нейните  не  ще.

Аз бих дала под наем жилището на стареца и с парите бих плащала за наглеждане през деня. А аз бих приела всякаква работа, само да не съм по цял ден у дома. Това, ако дядото живее при вас.
Друг вариант дядото си остав в апартамента и  пускате в една стая  някоя бодра пенсионерка да живее без наем и да го обслужва. Една от сестрите  на Скъпия живее така в апартамент със стара баба. Децата на бабата плащат сметките и носят продукти за готвене. Гледачката готви, почиства, слага инсулин на бабата и живее без наем и разходи.

 
Не знам какво да кажа. Усещам, че по някое време и ние ще се окажем в същата ситуация. Говори директно с мъжа си. Питай го как смята да организира финансовата част. С цифри да отговори.
И му намекни все пак, че баща му си е баща, но децата са му деца. Та да си реди приоритетите.