нашите първи дни в ясла

И аз така процедирам. Към 8 часа вече става страшно. Един път го водих по това време - много ревящи дечица има на куп. И аз не бих го спряла, то твоето дете клони повече към тези, на които им харесва яслата.

ами втория ден да кажа мина добре, влезе сама, заплака като не ме видя но са я успокоили,повече не е плакала, на обед са я насилили да хапне, а тя не искала и се разплакала така и си я взех. Тя е същата като мен, аз не плачех, слушах стисках зъби и като дойде майка ми да ме взема.....рев. Като я гледам и тя е така май май. На обед не можах да я приспя до 14.40 от възбуда(по - скоро отризателна)а принцип заспива в 13.30 и сега вечерта ми вика че неискала да ходи утре. Аз искам да и е хубаво, да ходи с желание, да и е интересно, а не защото трябва да ходи....а имам чувството че при нея май ще е така, тя не е ревала днес не защото не и се реве а защото я е срам ....и като знам как му се е свило сърцето, просто ако не му е хубаво да стои все нещастно.Дано не съм права де, дай боже....

Onana, подобен проблем и при нас. Не иска да ходи, не иска да влиза, прави сцени на госпожите, реве, тръшка се, а вече е 3-та седмица там. Трябват ни сили да издържим този период ... Изобщо не е спал там, а и се разболя, прекъсна за седмица и сега наново отрицание. (( Казаха от яслата да разговаряме и непрекъснато го правим, но уви - ефект никакъв! Знае, че ако слуша, си намира в шкафето награда като го вземам. Наистина, ако някой може хитринка някаква да сподели, ще съм благодарна!

Здравейте!
Днес става една седмица на ясла. Трети ден - по цял ден.  Първите дни - малко поплакваше, докато влезе, след това - спокоен, храни се, спи на обяд. Госпожите все го хвалят. Като го вземаме обаче, се отприщва като река и плаче горко. От две вечери - неспокоен вкъщи, плаче безпричинно, през нощта се буди също с плач, а снощи беше просто ужасно - 3 часа не мога да го успокоя. Не дава да го гушна, а като изляза от стаята ме гони пищейки, подавам ръце да го вдигна - започна да ме удря ядосано, сякаш искаше да ми каже "Защо ме оставяте, защо?". Мисля, че въпреки че там е спокоен, му се натрупва напрежение и емоции, които все повече ескалират и избиват, като ни види. Вкъщи разтоварва стреса, милото! Снощи плаках с него, а днес не мога да се съсредоточа в работата си от мисли. Вместо да става по-добре, става по-зле. Нормално е, след като сме ги зафучили в абсолютно непозната среда, с абсолютно непознати хора сам сами ( защото в душиците си са сам сами) и ще мине време да се преборят и посвикнат. Не знам аз как ще го изживея обаче този период. Идва ми да захвърля и работа и всичко..

Бенисима, не плачи пред детето. Миналата година, когато го оставих още бебе в ясла и при баби и на мен са ми минавали подобни мисли - да зарежа всичко, но все пак този период е няколко месеца. Ще отмине, не се притеснявай. Знам, че е тежко.

Калм, аз не му говоря, че е хубаво в яслата.

Благодаря ти! Крих се, да не ме види. И сега си плача, да ми поолекне. Добре, че таткото го води сутрин, та си поделяме емоциите. Минала съм веднъж през всичко, но няма свикване. И за баткото си поплаквам, макар че е 2 метра. Все си има поводи за тревога.

Еее, поплачи си, и аз така правя - скришно. Не видях, че имаш двама героя. Да са живи и здрави, всичко ще си влезе в релси след няколко месеца. Ти вече знаеш 

 

Току-що едва убедих таткото да се върне обратно.
Беше паркирал колата пред яслата да си го прибира. 

Irina St., а какво да му говоря? (( Аз се опитвам да го убедя да слуша, че за добро го оставям и такива "бля-бля".

Калм, всяко дете е различно, ти познаваш своето. Но все пак на моя син му казвам, че ще ходи на ялса и му обяснявам какво ще прави там - ще ядете филийка с чайче на едни масички с другите деца, после ще играете малко с камионите и количките, после пак на масичката за обяд и т.н. В смисъл - не му казвам - ама много е хубаво там, мамо, страхотно и то като отиде - нали вижда - това ли е страхотно? И му казах също така - ти ходиш на ясла, мама и тате на работа - колкото на теб ти се ходи, толкова и на нас - но това е, мамо. И такива - като на голямо момче - колко ме разбира милото, не знам.
И не прекалявам с говоренето - това съм му го казвала няколко пъти, не му натрапвам яслата и реда там. Дано скоро свикне и твоето детенце!

Onana, и аз вярвам, че детенцето Ви ще свикне с режима там, хитринки няма, при малките, те са много прями, такива трябва да бъдем и ние с тях. и аз не казвам колко е хубаво, разказвам какво ще правим и т.н. ние имаме ритуал преди влизане, гушкане, цункаме се, казвам й, че я обичам, че отивам на работа, а след това ще дойда да я взема, не й казвам да слуша, винаги носим нещо от вкъщи, малка кукличка или плюшка, питам я дали иска да я покаже на децата вътре или на лелята, на учителката и т.н. и гледам да влиза винаги спокойна и уверена. Много е важно и какъв персонал ще посреща детето.
Benisima, за мен този рев и това неспокойство през нощта не е нормално.
Само ще споделя и тук, че детето ми от миналата година ходи на ясла, адаптацията мина бързо и леко. Сега ни пренасочиха от градината, в която я преместихме да ни е по-близо, в друга по усмотрение на директорката, след първия ден още рев вкъщи, не можех да позная детето си, нощем рев не мога да я успокоя, на втория също, след третия вече не издържах, още повече и на каквото бях свидетел и не я пуснах повече там, не исках и ден повече да подложа детето си на това, върнахме я в старата градина докато оправят нашата, въпреки че е в друга група, нито е плакала вечер, влиза с желание в групата, има емоции, но всичко е нормално, пак усмихнатото и весело дете, щастливо 
затова обърнете внимание на този плач - може да е от страх, може да е отприщване на емоция, може да е притеснение, поговорете и с персонала как се държи там, дали комуникира с тях, дали се заиграва с децата, да не седи самотно и тогава повече гушкане вечер, по-голяма близост с Вас, дано всичко мине гладко и бързо се адаптира.
не знам дали ще съм от полза с личния пример, но не бих отминала така плача на детето си, това са чуствителни душички, искат нещо да ни кажат, само трябва да разберем какво е. 

jos, разбира се, че няма как да оставя нещата да продължат дълго така. Ескалацията е буквално от 2 -3 дни, детето още не говори, за да сподели и ще ми трябва малко време да се ориентирам откъде идва проблемът. Както казваш, не е нормално. Познавам си детето - весело, лъчезарно, любвеобвилно. И сега сякаш съм го хвърлила на лъвовете, така реагира. С персонала говорим всеки ден. В момента, в който влезе вътре, спира да плаче, още от първия ден се заигра, единствено той беше закусил. Още от първия цял ден си беше и заспал. Играе си, много са доволни. Освен това постфактум и двете сестри ( не знам дали има и други) се оказаха близки на наши приятели - съмнявам се да имат лошо отношение ( не че ако не са ни познати трябва да се държат лошо), а и детето не предразполага към такова. Сигурна съм, че там на място не се чувства зле. Вероятно страда от разделите с нас. Вчера баща му го взе - плакал. Нормално. Но после пред блока като видя и мен, също се разплака и хукна да ме гушка. Никога не е реагирал с плач, винаги се радва, като ни види. А прекара цяло лято на село с баба и дядо, през ден ходехме там, пак се срещахме и разделяхме, но такова чудо...Но и там все пак си е бил сред близки и в позната среда.  Става капризен, започна да се тръшка с лигавене, казвам "не" - той продължава. Изобщо- все неща, които дават сигнали, че протестира. Ама какво се чудя на него - днес, силно напрегната и разтревожена от снощи, като ми звънна мъжа ми одеве, че като му ревнах - не мога да си кажа приказката. Ще видим как ще се развиват нещата, ще помисля и за някакви успокоителни капки или нещо подобно. Някоя мама, ако е давала нещо такова на детето си, моля да сподели.

Benisima аз съм била така...като твоето детенце. Аз никога не съм плакала, а съм се чувствала зле, като видя майка си и бащи си и започва рев, просто така си го изживявах , беше ме срам, чужди хора, и си излавах всичко вкъщи. Някои деца са така. Аз и до сега трудно споделям. На ясла съм ходила и пак не съм плакала, а представи си какво ми е било....Никога не съм обичала да ходя на градина, за яслата не помня. Може твоето детенце да е такова, просто го гушкай говори му, че мама ще е винаги тука, а и то е доста мъничко, трудно му е да разбере, ще мине повече време сигурно, но е добре че играе там. Моето детенце да ви кажа днес не искаше да ходи особено но не е плакала, оставих я от 9 до 11.30 напишкала се два пъти и не е обадила, поплачквала като се сети, но там има едно момиченце което постояяно вика мама и плаче и тя като я чуе почва и тя. Но пък сега е по - спокойна, не хълца като вчера, заспа по лесно, абе май разба че мама винаги ще я взема, но пък друго ме притесни, има една такава темп 37.4 Вчера слетобед имаше, аз я отдадох на това че се беше позапекла и много се напъва, като пусна акото се заигра и имаше 37.1...странна работа, сега има пак 37.4 Няма сополи, няма нищо, ще ходим при личната да я види, да не би да е от емоции...Не е и от зъби

ОNANA, благодаря ти! Да, мъничко е още, не може и да си каже. Постоянно ми е на врата и ръцете през тези дни, не мога да сготвя. Даже го държа да спи при нас, за да ми е подръка да го успокоявам, биба, мляко. Ох, щом не се обаждат от яслата, значи всичко там е наред. Ще ходя днес аз да го взема, та ще поразпитам сестрите.

За температурката - непременно преглед.
Много е коварна тази 37 и нещо. Пишкала е доста, да не е настинала...

А има ли мами, чийто деца спят с тях и как свикват да спят в яслите. Моето заспива винаги с мен, и се буди да ме търси, напипва ме и пак заспива, на обед не спя с нея оставям я сама и като се размрънка отивам колкото да ме пипне и пак заспива. Това ме притеснява много. Ще опитам с плюшена играчка, ама до колко ще има ефект.