нашите първи дни в ясла

Здравейте, и моето момиченце тръгна на ясла, ходила е три дни и мисля,че й е много трудно, сутрин плаче,тръшка се и не иска и дума да се отвори за яслата. Вечер като се прибере бълнува нощем, пита къде е мама в просъница и плаче, а започна и да повръща от стрес и в яслата и вкъщи. Не знам кога ще се адаптира, а се чудя и докога мога да подлагам детето си на този стрес, да не й навредя дълготрайно, ако продължава така, да не стане невротична нещо, знам ли? Моля ви кажете,това нормална реакция ли е и докога може да я караме така???

Ми моята беше същата и я спрях. Абсолютно същата, ходим по клубове по кафета, няма проблем, в яслата ми я показаха - седеше в страни и прехълцваше от рев. Повръща, две седмици болна след това, нищо не хапвала там. 4 дена ходихме. Реших да прекратя мъките по - навреме. Имаме баби и смятам че по-добре ще и е вкъщи, това си е голям стрес за нея, а и не сме се делили никога, то и с баба си докато свикне ще и е криво ама поне ще е вкъщи. Сега 2 седмици след като я спрях не мога да мръдна и сантиметър без нея, залепена е като ваденка, нощем постоянно лежи върху ръката ми да не би да изчезна някъде.

Ами за съжаление нямаме варианта за баба, която да я гледа вкъщи,а трябва да работя. Мислите ли,че няма да се адаптира, така както съм я описала? Просто не знам това нормална реакция ли е или се среща рядко, при чувствителни деца, които трудно се адаптират. И има ли изобщо деца, които да не са се адаптирали?

Здравейте момичета, моята щерка е вече в редиците на ясленчетата, тя е на 2г.и 1м. още не може да говори, казва по някоя думичка, но освен мама друг трудно ще я разбере. Имаме 11 дни без прекъсване в яслата - първите дни седях на пейката в коридора и плачех заедно с нея, на третия ден я оставиха да спи там, постоянно ми казваха, че плачела по цял ден, у нас беше ад, писъци, крясъци, тръшкане, абе страшна работа, а иначе е много кротичка и страхлива, децата в парка й взимат играчките, удрят я, а тя милата идва да си поплаче при мен. На седмия ден в яслата се бях отчаяла и вече клонях да се откажа, при нас другия проблем е, че и баткото е в същата градина и като излизат тя го вижда и плаче за него, та за нас седмия и осмия ден бяха пика, на деветия ден - чудо, обличам я без проблем сутринта, даже ми каза чао и даде ръчичка на баща си, на следващия ден пак така и на последващия пак, последния ден не е плакала въобще. Започнах да се успокоявам и аз, дано и утре да отиде без проблем, надявам се, че вече свиква. При нас се появи малък проблем обаче, в яслата хапва малко и си го държи в устата, не гълта, два пъти я взимам така с пълна уста, някой ако има идея какво да правя, на обяд преди да легнат сестрата и бърка в устата, за да не се задави като легне да спи, иначе винаги си е имала апетит, незнам храната ли не й харесва, друго ли е не мога да разбера.
Ето една статия, която прочетох и чаках тези 7-10 дни за адаптация, като че ли при нас се оказва вярна, поне за сега:
http://az-jenata.bg/article/341/Adaptatziyata-na-deteto-v-preduc … ishtno-zavedenie/

И моята се адаптира по-трудно според госпожите, т.е. била единствената която не се била адаптирала напълно  Ходила е 8 дни, като последния ден единствено тръгна без да ѝ слагаме коланите в колата насила  Отказва да яде там обаче и я вземаме наобяд. Сега след два дни почивка драмата сутрин е пълна.

Първата седмица беше много тежка, малката бе залепена постоянно за мен. Важното е да я уверяваш, че няма да я изоставиш (това много ги притеснява) и да обясняваш, ако те слуша изобщо  Освен това си говорим какво ще правим вечерта, като се върна от работа. 
Важното е да си спокойна и да не издаваш притеснение пред нея. И изобщо да не си говориш за яслата или адаптациятата ѝ с някой друг докато е при теб, всичко разбират и веднага ще схване, че нещо не е наред. 

marybj  аз смятам, че детето трябва да походи може би месец и ако има подобрение, значи започва някаква адаптация. Разбира се не всички майки имат баби или пък не всички могат да си ги гледат вкъщи, затова децата ходят на ясла. Аз просто имах опция, пък и тя каквато е чувствителна.... Мисля, че всяка майка си познава детето и ще прецениш дали наистина му се отразява толкова зле. По принцип психолозите дават от 2 седмици до 3 месеца адаптационния период. Аз пък познавам една майка с която си говорихме в парка докато играеха децата и тя каза, че нейното е плакало 6месеца постояно и не можели да го оставят да спи. Направо се било травмирало детето, ама свикнало след 6те месеца.....сега е голямо дете на 5г. и си ходи с желание. Има и др. случай, друг мой познат детето му е на 4г., ходило е на ясла и се ходи на градина, ами то не спира да боледува до сега и да плаче, за месеца му се събират 7,8дена на градина все е болно, това вече не го разбирам, а има баба да го гледа, но майка му иска да го социалицира. За мен е грешно. Аз смятам, че детето трябва да ходи с желание и да му приятно, в противен случай то все ще боледува и ще е нещастно. Аз не искам детето ми да ходи само защото трябва и да стои там месеци наред в страни и да страда. Всеки сам трябва да се прецени, но аз мисля, че ако походите още малко ще посвикне. Стискам палци.

Да , и аз съм на същото мнение , имаме ги за малки , и говорим пред тях  примерно за това как плаче, как  "дали ще свикне , или ще спра да я водя там , защото не искам да я гледам как плаче , не й харесва и т.н...." и то детето слуша , и всичко разбира, и плаче и си мисли как "мама няма да ме води тука , ако плача мама каза че няма да ме води тука " т е , "ще плача , за да спре да ме води , защото не искам да ходя при децата... "
Аз така се го обяснявам    , и винаги съм се съобразявала какво точно говоря в присъствието на детето , защото всичко разбира  , макар и да не се включва в разговора , виждам как се заслушва какво говорим и ни следи с поглед 

Е, моето дете не плаче, но не му харесва там. Децата искат да са с близък човек, защото се чувстват по-сигурни. Ако го чакам да ходи с желание и на училище няма да отиде. Не му харесва, защото не е свободен - има ред и дисциплина. С 30 деца няма кой да го изчаква и да има уговорки. От два-три дни ми се оплаква от някакво детенце, че го бие, дано сестрите оправят проблема.

Три дни плач не е много. Притеснително е бълнуването и нощния стрес. То ако детето изобщо не плаче, бих се притеснила много - значи в семейството има проблем щом като не му липсваме.
Днес мойта глезла ще спи там /надявам се/! 

От вчера и ние пак сме на ясла.Като го оставих плака,но после като го взех сестрата каза,че вече не е.Според нея му харесва,пяла им е песни,а той е пляскал и танцувал.Като отидох седеше на едно столче кротко,а вкъщи не може да се заседи на едно място.Може пък там да осъзнава,че трябва дисциплина и наистина да я спаза,надявам се поне.

Днес също плака като го заведох,но като влезе май спря

Ирина,добре,че поне твоето говори,щом ти казва такива неща.Дано мине бързо този проблем при вас, и да ни казват само хубави неща мъниците.

Чак да има проблем в семейството...Наистина има деца, на които веднага много им харесва. Мойто беше от тях, на 2г. толкова много й харесваше да е сред деца, че нейната адаптация беше да спре да реве като я взимаме, защото искаше да остава още. Първия ден баща й като е отишъл да я вземе, се е направила, че не го познава и му е отнело доста време да убеди персонала, че това всъщност е неговото дете

Sunshine Mom, говори доста, да. За мен това е голямо успокоение, защото миналата година като не можеше да ми каже какво го мъчи, а рева доста време и ми беше доста напрегнато и нервно. Виждам, че твоя син е започнал леко да посвиква, ще видиш, че скоро и ще спре да реве сутрин. Все пак има деца и си играят, поне това ги радва

Днес е плакал повече,май си е до госпожа.Тази днешната май по не му харесва,като одидох ги гледаше лелката,а тя си беше на седянка с колешките.Не беше свалила и елечето,вчерашна го беше свалила.

Иначе си седеше пак кротко на столчето и като ме видя,започна да вика нещо на другите и да ме сочи с пръст.На мен ми се видя спокоен.Купих му нова количка и му дадох,как мислите добре ли е всеки ден да му нося по нещо,или не?

С деца наистина обича да играе,покрай нас почти няма с кой да си играе и там поне за това ще му е добре.

Аз моето миналата година така го нучих с тези колички и после ако нямам време да му купя преди да го взема, се нервеше и трябваше веднага след като го взема да ходим да търсим кола.

И аз това съм се чудела дали да му купувам някоя играчка, не всеки ден ама от време на време по нещо дребно. Иначе нося сокче или солети като награда, така да се каже