си осиновят детенце, на които им се налага да преодолеят
какви ли не спънки в продължение на месеци.
Почти съм убедена, че има такава институция. Как обаче
се провеждат това проследяване, също ми е под въпрос.
Интересно ми е какъв е личният опит на писалите тук с приемното родителство. А вие какви приемни родители бихте били, как мислите? Кое е онова, което ви спира да отглеждате приемно дете? Дали е същото, което спира мен? А какво ли се вижда в подфорума на осиновителите? Дали другите виждат това, което виждам аз? На мен лично, когато ми писне от глупости за любовници и надничане под чуждите завивки в бг-мамма, отивам там и чета, да ми се оправи малко вкуса.
Многото желаещи да осиновят дете искат бебе, не от ромски произход, в отлично здраве. Няма много такива деца в домовете. Тези, които са, така да се каже, налични, все имат нещо, което ги дисквалифицира като желани - ромски произход, някакво заболяване. За тях остава варианта "приемен родител.
Разбира се, че има такава институция. И разбира се, че случаите се проследяват. Че децата не се извеждат извън институциите по най-добрия начин - в това съм съгласна. През 2003-та, като стажант, участвах в екипа на първия за страната случай на легално приемно родителство. Оттогава следя как се развиват законодателните промени и какво се прави за смисленото извеждане на децата от институции, което, няма спор, е много необходимо. Не се случва по най-добрия начин, съгласна съм, но трябва да се тръгне от някъде.
За доброто случване на реформата в грижата за децата без родители, пускане на теми в бг-мамма едва ли ще помогнат. В осиновителския подфорум има една тема "Защо осиновяването привлича толкова много клюкари", мисля, че вече разбирам защо са я пуснали. Тази енергия, която отива за небрежно обсъждане на важни въпроси, по които повечето от нас нямаме преки впечатления, може да се вложи в конкретни действия. Всеки по малко и ще се получи.