Здравейте,намирам се в една атинска болница.
Напоследък ми се случиха невероятни неща и въпреки ,че опасността за живота ми отмина,все още съм в шок от преживяното и страхът не е отминал.
Та,ето моята история.
Влязох в болницата на 01.10 за премахване на жлъчка с лапароскопия(не с робот)
Операцията продължи около три часа и половина,но по време на същата ,лекарите са открили и херния в областта около пъпа с която,набързо са се справили.
По време на операцията съм получила проблеми с дишането с които също са се справили.Дотук добре.
На третият ден след операцията,усетих тежест в гърдите и лек задух.
Изведнъж се започна голямо тичане,изследвания ,усещах ,че са много притеснени.
Опасенията им се оказаха верни,белодробна емболия(05.10).
Останах на легло в продължение на седмица,овързана с кабели следящи дейността на сърцето .
Лечението-пълно обездвижване,антибиотици венозно и инжекциите за разреждане на кръвта(такива ми даваха и преди операцията).
От това,което разбрах,съсирек кръв е влязъл в малките артерии(не знам дали превеждам правилно думата''артерии'' )в долната част на левият дроб и е под сърцето.
Очаквам в понеделник да ме закарат в съседната болница за компютърна томография (по този начин и се увериха за емболията) и евентуално да ме изпишат.
Грижите за мен бяха страхотни,не мога да го отрека.
Въпреки това,бях на косъм да загубя живота си.
Питам се,какво стана?Защо се случи на мен?
Има ли някой лекар (или знаещ) в този форум,който може да ми обясни?
Грешка ли е на лекарите ,които ме оперираха?Случайност ли е?
На 36 години съм,здрава и права.Нямам и не съм имала проблеми с краката(подувания,тромбофлебит)значи ,потвърдено е на 100% ,че емболията е вследствие от операцията.
Мисля,че лекарите действаха бързо и адекватно,но се чудя,ако все пак този съсирек беше продължил,щяха ли да ме спасят лекарствата и разреждането на кръвта?
Въпрос на време или късмет?Кое ме спаси все пак?
Случило ли се е на някой нещо подобно?
Съжалявам ,ако звуча объркано.Дано сте ме разбрали
Благодарна съм,на всеки ,който може да каже нещо по ситуацията
Напоследък ми се случиха невероятни неща и въпреки ,че опасността за живота ми отмина,все още съм в шок от преживяното и страхът не е отминал.
Та,ето моята история.
Влязох в болницата на 01.10 за премахване на жлъчка с лапароскопия(не с робот)
Операцията продължи около три часа и половина,но по време на същата ,лекарите са открили и херния в областта около пъпа с която,набързо са се справили.
По време на операцията съм получила проблеми с дишането с които също са се справили.Дотук добре.
На третият ден след операцията,усетих тежест в гърдите и лек задух.
Изведнъж се започна голямо тичане,изследвания ,усещах ,че са много притеснени.
Опасенията им се оказаха верни,белодробна емболия(05.10).
Останах на легло в продължение на седмица,овързана с кабели следящи дейността на сърцето .
Лечението-пълно обездвижване,антибиотици венозно и инжекциите за разреждане на кръвта(такива ми даваха и преди операцията).
От това,което разбрах,съсирек кръв е влязъл в малките артерии(не знам дали превеждам правилно думата''артерии'' )в долната част на левият дроб и е под сърцето.
Очаквам в понеделник да ме закарат в съседната болница за компютърна томография (по този начин и се увериха за емболията) и евентуално да ме изпишат.
Грижите за мен бяха страхотни,не мога да го отрека.
Въпреки това,бях на косъм да загубя живота си.
Питам се,какво стана?Защо се случи на мен?
Има ли някой лекар (или знаещ) в този форум,който може да ми обясни?
Грешка ли е на лекарите ,които ме оперираха?Случайност ли е?
На 36 години съм,здрава и права.Нямам и не съм имала проблеми с краката(подувания,тромбофлебит)значи ,потвърдено е на 100% ,че емболията е вследствие от операцията.
Мисля,че лекарите действаха бързо и адекватно,но се чудя,ако все пак този съсирек беше продължил,щяха ли да ме спасят лекарствата и разреждането на кръвта?
Въпрос на време или късмет?Кое ме спаси все пак?
Случило ли се е на някой нещо подобно?
Съжалявам ,ако звуча объркано.Дано сте ме разбрали
Благодарна съм,на всеки ,който може да каже нещо по ситуацията
