Въпроси към Класически хомеопати 23

Не виждам как човек ще гушка болното си дете и ще е спокоен. Въпросът е доколко е силна тази тревога.  Приема хубаво, ама вероятно друго е имано предвид. Приема изнервеността, когато чувството е например"Ох, аман. Пак трябва да ми спи в ръцете, щото е болно." Разлика от тук до небето. А пък може точно затова да е болно, за да поседи повече време в ръцете на мама. Остави се малко на инстинктите си какво иска детето, а не кое е редно, и кое не.

Имам един въпрос, знам че ще ми кажете, че е индивидуално и аз си го знам, но все пак може да ми дадете някакви насоки.
Първо патология ли се води нощното напикаване или симптом?
Големият има проблем с нощното напишкване от около 3 месеца вече, лекуваме се с ХЛ, но все още продължават. ХЛ каза и аз да започна лечение, за да може лечението на детето да е максимално ефективно. Започнах - точно този симптом или патология, не знам, няма промяна.
За ХЛ има много насъбрани емоции, които чрез напишкването изразява и за ХЛ това е нещо, което не е необходимо да се спира.
Но пък още в началото на леченеито имахме същия проблем и като спря да се напикава  ХЛ беше доволна.
Какво мислите? Може би само ако ми отговорите на въпроса напикаването дали е патология или симптом ще се успокоя, за мен си е патологично и затова се притеснявам вече.Детето също не се чувства комфортно, защото и в ДГ се напишква. Допускам, че вината може и да е в мен, да не съм пресъздала или изкривила някои неща, за които ме е питал ХЛ....
Какво мислите?

Мечка, много благодаря за отговора  !
Всъщност аз записах час първо за себе си за интервю с идеята да насоча хомеопата, но тъй като детето се разболя, използвахме часа за го. Хомеопатичката каза, че няма нужда да започва с мен, че работи направо с децата, а майките се включват, ако имат нужда. Честно казано в момента нямам нужда и желание да променям каквото и да е , но така или иначе до сега разговорите ни са концентрирани върху детето, което е разбираемо.
Аз не мога да дам  необходимата информация, защото никога не съм се взирала в детайлите, неглижирам нещата, детето е част от света на семейството ни ,а не негов център. Когато хомеопатичката ме попита дали ръцете и носът са й студени, си дадох сметка, че никога не съм проверявала това. Ей такива дребни неща, които явно са много важни.
За състоянието на болест имах друго предвид. Като конституция малката беше определена като фосфор. Веднага се сетих за една моя приятелка, която я нарича "гръмотевичко". В състояние на здраве всичко съвпада до най-малката подробност. Но когато е болна, тя никога не е изтощена, няма и намек за източване на енергията, изхабяване или всичко останало, което е описано. Когато сме били в болница, наистина в много, много тежко състояние ( като показатели на изследвания, медицинска находка и т.н.), тя не се спира за минута в леглото- тича по коридорите, скача , подкукуросва другите деца да играят, няма спирачки.

Малката втора нощ има кошмари и започна да се плаши от разни герои в анимационните филми, което е абсолютно нетипично за нея.  Това дали e в резултат на това, че присъстваше на разговорите ни за страховете й или е ефект от хл( последното ме притеснява)? Иначе днес е с лека хрема, което май е добре като реакция. Потенцията е lm1 . Хомеопатичката каза, че това може да я разбута до момента на зачеването й ( каквото и да означава това). Честно казано не ми звучи добре това да започне да се страхува от неща, които до момента не е отразявала.

И още нещо искам да попитам . Възможно ли е , след като детето приема хл , аз да давам някакви реакции. Изобщо не се бях замисляла за това , но се чувствам много странно.

Не мога да коментирам. Не познавам случая. Имайте предвид, че често в книгите се описва крайна патология на лекарствения тип. Рядко се среща хубаво да се обясни патологията в еволюцията й, тоест от -  до. Централната идея е най-важна. Рядко, и то в остро състояние, се налага да се гледат белези като студено носле и т.н., макар че понякога и един език (видът на езика като орган) може да помогне. Ако ми изпратите това, което сте чели за фосфор, мога да ви маркирам основното, най-важното за типа фосфор. Защото като се схване несъмнено болестното и начините на адаптация предвид раната, модалностите нямат значение като ....знам ли.... лъскаво лице, пърхут и т.н.  Като пример: Аз съм приемала лекарство, което се води изключително топлокръвно, може би едно от най-топлокръвните, а съм категорично зиморничав човек. Но покривах основното усещане по умствената картина и емоциите. И ми помогна.
И  силно се надявам да сте попаднали на точния за вас човек. И заради здравето на детето, и заради вас самата.

Нещо друго се сетих.
Поведението на родителите си е поведение на родителите. Но: Главната "болест" при малките дечица, първите "рани" при тях идват от настроението, чувствата и мислите на майката по време на бременността; и от раждането и първите дни след раждането. От там насетне варианти за адаптационни механизми при детето колкото искате (е, има си и там допустими закономерности). И може една прекрасна майка, един разкошен човек, обичащ, топъл, отговорен към семейството си, просто да е имал някаква емоционална травма по време на бременността, нещо ужасно да се е случило, което тя е преживявала, и това автоматично залага модели в детето. Пиша това за тези, които са в крайността: "Аз съм виновна за всичко". И ако и в хода на раждането се намесят фактори като тежко раждане, мислите по време на самото раждане; лошо отношение на медицинския персонал; особено отделянето от майката, както е честа практика в болниците, и така връзката при отделянето на бебето от майката не може плавно да се изгради на ново ниво след прерязването на пъпната връв, това са често фактори, които изобщо не зависят от нас като майки. Но са си рани.

Напомням с молба към Само за малко да ме коригира винаги, като бъркам някъде.

Изпитвала съм го на гърба си. Всяка промяна в детето е нормално да рефлектира и върху майката. Въпросът е как и в каква посока, което вече е работа и на хомеопата да прецени.

http://www.puls.bg/health/homeopathy/news_11030.html
От една страна изобщо не ми се иска да се задълбавам в материята, а от друга- трябва да съм адекватна, за да следя реакциите на детето.
Хич ме няма по това говорене с часове, не го разбирам, не му отдавам такова значение, дори не ми е приятно.
Само се моля да не навредя по някакъв начин на детето.

По време на бременността всеки един ден го броях като подарен за детето. Но с раждането всичко изчезна като с магическа пръчка, все едно аз се преродих. Не пазя нито един лош спомен от този период, колкото и кошмарно да беше всичко. Спомням си само хубавите неща и то с умиление.
Няма начин всичко това да не се е отразило на детето, но защо се проявява след 2-3 години?

Шайн, хомеопатът изрично ме помоли докато приемаме ХЛ да не четем каквато и да е информация за него - като приключим да си четем каквото си искаме. Другото, което се случи - и аз и съпругът ми сме с едно и също ХЛ в един и същи момент с различен прием.
Опитах да прочета 4-5 описания (в една книга на Витулкас) и това внесе пълна каша в главата ми (това в самото начало на срещата ми с Хомеопатията като пациент). Непрекъснато се опитвах да видя някой от симптомите в някого или някой от близките ми.
В интерес на истината още не ми е хрумнала идеята да прочета отново което и да е описание на ХЛ. Единствено на скоро тук във форума се коментираше така рекламирания осцилококцинум.

Дали твоето четене на описанието на лекарството ще съвпадне напълно с това, което е видял вашият хомеопат?

Имам предложение за допълнение към новата тема. Тия дето често пишем и четем тук вече сме наясно кои са хомеопатите, кои дългогогодишни пациенти, кои сме от скоро. Може би за новите четящи във форума би било полезно в самото начало на темата да прочетат кои са хомеопатите отговарящи на въпросите им (имам предвид зад кои никове в темата са хомеопати). Разбира се, ако самите хомеопати са съгласни за това.

По този повод мога да споделя личен опит, мисля, че ще е най-показателен, в сравнение със суха материя. Когато започнах да уча хомеопатия, едни от първите лекарства, чиито картини изучих, бяха аконит и хамомила. И възбудена пиша на един от учителите ми в скайп. "Ехоооо, открих си конституцията, аз съм аконит" Голям смях беше...
От там нататък стана ясно, че човек открива части от себе си почти във всяко лекарство, при това не по-маловажните физически, а чисто умствени характеристики. И в ежедневието е така: В един цял божи ден можем да минем през какви ли не лекарства...Въпросът е пак основният - Кое е несъмнено болестното? Кое е това, заради което сме сега в това състояние? Защото за да се стигне до там да ни разболее, дори без външна изява, значи стоим дълго в него, на едно място. А животът стаза не търпи.

Мечо, днес тъкмо четох, че състоятнието на майката по време на бременността има значение за състоянието на бебето, а това на майката и бащата при зачатието имат значение за състоянието на детето. Чудя се, от каква възраст се има предвид, сигурно от 3 нагоре?

Моят син е със сополи, кашлица, пресипнал глас, не чува и е невероятно слънчице, страхотно настроение... много подозрително. Още чакам да му мине от само себе си

Няма възраст. Индивидуално е. Но си работи. Кога и дали ще се прояви...коя от раните ще надделее, божа работа и...работа на околната среда. Може би един мъдър хомеопат с опит или психолог биха могли да прогнозират. Важното е защо сега човекът е такъв. Станалото, станало, важното е нещата да се коригират.

След двуседмична чуденка - днес се разсвирихме и се обадих на хомеопатичката - смени ни лекарството до утре , когато ще сме на преглед . По неин съвет включихме и Вентолин /както обикновенно / . Ако избегнем Урбазонът и болницата ще е супер.
 Цялата тази ситуация - влошаване ли е или лечебна криза ?  Не добре подбрано лекарство или ..... . Нямам търпение да задам тези въпроси на хомеопатичката ни утре.

Аз да попитам може ли с хомеопатия да се излекува хронична инфекция от златист стафилокок и усложненията пречинени от това?

ЗАПОВЯДАЙТЕ В НОВАТА 24-ТА ТЕМА http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=690265.new#new

  КОЯТО ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АКТИВНИТЕ УЧАСТНИЦИ КРЪСТИХМЕ:

           КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ