ВТОРИ клас - първи срок - 1

Тъй, тъй. Вярно е! Ние понеже сме сме на вълна ендокринолози, хр. режими, кила и т.н. и точно онзи ден еднокриноложката ми каза да очаквам, че при Цвети всичко, свързано с хормоните ще се случва с 6 до 9 месеца по-рано отколкото при Плами точно заради, че е почта двойна в сравнение с близначката си.
Аз до утре трябва да реша да пускам ли Цвети на екскурзия в петък. Бях категорична, че този път ще я накажа, но вчера класната изказа друго мнение и едва ли не ме помоли да не го правя, защо или щяло да има обратния ефект или, ако е положителен, то то ще е временен. Причината е държанието й, което е непоносимо - измисля си, послъгва, проявява агресия, после пък изпада в самосъжаление, как все на нея не вярвам, че нея я обичам(е) най-малко  , че все ощетена(в същото време онзи ден ми е пуснала бележка в чантата, че ми е много благодарна,че съм родила Леа и откакто съм я родила се чусвала (правописът е от оригинала )много щастлива.), но в същото време не ни бръсне за сливи с баща й и изобщо живее с чувство на безнаказаност, че всички с нещо са й длъжни, всички са й виновни, а сама тя тя никога и изпада в истерични състояния. Говорихме, говорихме, убеждавахме се, обещавахме си ред сълзи- ред сополи и така този проблем се влачи вече 3 г., а подобрение няма - напротив влошава се. Мисля отново да посетим психолог (ходихме преди 1.5 г и тогава едва ли не ми каза, че хиперболизирам и си измислям проблеми). Вече си мисля, че има връзка между поведението й и надебеляването. Ще ви кажа и мнението на класната, ама отивам да ги положа.

Запис и от нас.
Всичко при нас е наред, добре се справя с училище, и с извънкласните занимания (волейбол, китара и английски).
Само дето много трудно става все още сутрин и мърмори ли мърмори.

Дзвер   

Ето ме и мен! И при нас е като при всички ви. Има какво да се желае. С ученето се справя, но дисциплината ни е ужас. Последно по английски госпожата ми се оплаква, че казал, че му е безинтересно и си извадил да рисува 

 

Запис и от нас. С учението госпожицата е добре, стига само да не е разсеяна. С дисциплината в училище също нямаме проблем. Сега на този етап момичетата в класа са на етап - Коя е най красива !!!Има 1 2 приятелки в класа с останалите не дружи толкова много.

На моя второкласни к запомнянето на всички помагала учебници по зипове,сипове,в кой ден какво да носи(по реално един и същ предмет!)му идва в повече.Справя се детето,иска да е прилежен,но с тия помагала....вика мамо дай да нося всички за секи случй,да не ми се карат..ама как да носи всички,тя раницата едвам я нося аз..боли го гръбчето вече.Прекаляват,трябваше да опростят това с различните пособия,ама нали пусто всичко е за пари... :

При нас помагалата стоят в училище носи си само по основните предмети. Това не означава че чантата е лека пак си тежи а като си сложи любимата книга която се оказа една тухла щото щяла да си преписва в почивките Не се е разпреписвала тъй както я гледам ама и не я оставя. Но раницата така или иначе аз я нося и затова все още не съм я изхвърлила книгата 

ПП И ние все още вярваме в Дядо Коледа май тази година ще ни разкрият вече

Мен не ме притеснява СЕГА тежестта на раницата, защото я водим и взимаме. Но към 6-7 клас, когато ще ходи сама (евентуално) вече ще е проблем. Нооо няколко класа по-нагоре ще се започне ходене с по две-три тетрадки и всичко ще си дойде на мястото. 
Вчера пак се върна с две шестици, ако не беше този водолейско-рибен инат щях да имам най-златното дете на света. Но не би.

Ние с Цвети си говорихме за Дядо Коледа миналата Коледа, защото заедно избирахме подарък за татко и. Тогава и обясних, че Дядо Коледа носи подаръци само на малките деца, на порасналите не може, защото няма да успее на всички хора по света да раздаде. Но пък на  порасналите вече толкова им харесва споменът за Дядо Коледа и вълшебната нощ, че сами си подготвят един на друг изненади и ги оставят под елхата. Така дори и някое дете да я просвети, няма да изживее шок от измамата.

Здравейте,

да се включа и аз в новата темичка
Моята второкласничка от снощи е с гипсиран крак- стъпила накриво на танците и пукнала костта.
До петък няма да ходи на училище, а от понеделник ще видим дали ще може да ходи с този гипс и как ще й понесе.
 Като отворихме темата за Дядо Коледа- аз миналата година се опитах да й обясня, че всъщност, той не съществува. Голям рев беше, отказа да повярва. Голямо тръшкане , голямо чудо. Най-накрая брат ми спаси положението, като й каза, че Дядо Коледа съществува, за този който вярва в него и че той е на 30 + години и още вярва, а ако майка й не вярва, си е нейн проблем. Сложихме подарък под елхата, все едно той го е донесъл. И сега вече не зная какво си мисли, ще видим тази година как ще бъде положението.

Точно!
Голямата ми дъщеря е на 11 и половина почти и наскоро и дойде цикъл. Леко съм втрещена, макар че от около година и нещо има признаци . Лекарката ми ме успокои и убеди, че си е съвсем нормално, не е рано, а си е точно навреме за днешната младеж.
Малката второкласничка е съвсем наясно с тези промени в тялото и, които я очакват, обяснила съм и, знае какво следва оттук нататък в това отношение. Чисто практически ме разбира, обаче все пак си е дете, та някои неща са и мъгляви. Например като дойде цикълът на сестра и, малката каза- ето, кака е вече жена значи може и дасе ожени/омъжи вече .
С училището засега нямаме проблеми, малко затруднения имаме с школата по английски, много има за учене там, но основно почивните дни наваксва, през седмицата няма време.
Биоли, желая ви скорошно оздравяване!

При нас също разнообразие оценки. Предимно 5 и 4. 6ца досега съм виждала 2х. Все по Домашен бит и техника.

Имахме неприятен инцидент с телефона и тази неделя.
Бяха на организиран пленер от творческото студио, което преди време бях споменала, че посещава и и на което толкова се радва, всъщност.
Отидоха на излет с групата да рисуват на Златните мостове, по-специално  на Морените.
Случва се така, че телефончето и изпада от калъфа си и пада под една от Морените.
Опитвали са всячески  да го извадят, но не успешно .
Най-гадното е, че са го виждали през цялото време, но знаете местото какво е- между скали и той пропада и ...няма изваждане.
Следва страшен рев от цялата случка и ни се обажда госпожата, за да ни го съобщи.
Аз чула, недочула, все пак, да се обади госпожата, когато Лори е с телефона си... направо изпадам в паника, и решавам, че нещо се е случило с Лори на Морените и докато схвана, за какво ми говорят щях да умра от притеснение.
За съжаление, телефонът имаше огромна сантиментална стойност за нея и тя не може да спре да тъгува...
Мъчно ми е, понеже детенце няма да има спомен за незабравимото прекарване на Морените, а ще помни само лощата случка.
Поплаках си и аз с нея тия дни доста..

Дзвер, мерси за новата тема. 
Детенце го мързи да пише, днес пак ще се разправяме, май.

Чантите са безобразн тежки тази година, да. Всяка сутрин се потрисам. Не разрешавам на Ники да я носи въобще, това е безумие, въпреки, че не ми е дребничък
За пубертет ми е още много рано да мисля. Няма признаци, като изключим интереса към секса чат-пат, пита разни неща. Мъж ми се ужасява от анатомичната точност, с която му обяснявам Казва, че ще му убия романтиката и ще му формирам отношение като на гинеколог Пък аз мисля, че така е по-добре, отколкото да плещя за птички и пчелички.
Иначе физически признаци няма никакви. Оф, дано не идва скоро, че тамън да си почина малко от бебешкия, и той дошъл другия, аман!
За Дядо Коледа и феята на зъбките на няколко пъти ми е казвал - ама кажи ми честно, не съществуват, нали, вие с тати ми слагате подаръците под елхата? - ама ме гледа с едно такова наивничко мило изражение в очичките, сякаш знае истината, но просто не иска да повярва и разчита на мен да не му я казвам И аз реших да не я казвам. Нека си е още детенце. Писахме и тази година писмо, що Лего има да купувам, жална ми майка...А малкият ме пита от къде влиза Дядо Коледа, като нямаме камина с комин. Викам - през абсорбатора в кухнята, маме А Ники - еее, сега вече съм сигурен, че няма Дядо Коледа, как ще влезне с този голям търбух през абсорбатора? Аз казвам - С магия И те и двамата доволни.
Абе, гъби са още

Сетих се за един бисер на дъщеря ми от вчера. По повод приятелите, с които играе и това,ч е се оплаква как едно момче я обижда непрекъснато  училище, че е грозно момиче, което разбира се, не е случаят при нея.
 
Моята щерка я уча, да си подбира приятелите и и давам пример с мен самата, като дете, че винаги съм си харесвала отличници за приятели, защото знаят повече и на мен самата ми е интересно с хора да общувам, от които има какво ново да науча.
Тя ме прекъсва и казва:
-Е, що, бе, маме?! Отличниците са скучни, защото те само учат и пишат. Друго нищо не правят и не знаят . А, пък двойкаджиите са ми по-интересни, защото не си губят времето да учат, а да измислят винаги нови игри и забавления и те са ми затова по-забавни!