Аз, както го виждам, по-скоро драмата е в премълчаването.
Не съм била на такива събития без половинка и обратно, но на нашата сватба, например, бях поканила няколко колеги, с които се бяхме сближили /работех там от 2 месеца/, но без половинки. Просто не се познавахме и самите хора си казаха, че ще дойдат сами. Впоследствие се опознахме и семейно и сме излизали и празнували рождени дни примерно всички накуп.
Не бих се обидила, ако по същата схема поканят само мъжа ми. В края на краищата той отива там с колеги примерно, с които се познават, имат общи теми, а аз ще седя и ще се налага да ми обясняват за кого си говорят или за какво и така нататък. Не бих се чувствала комфортно и сама бих отказала да ходя на такова мероприятие. Но ако отиде, без да ми каже, определено щях да се почувствам зле.
Не съм била на такива събития без половинка и обратно, но на нашата сватба, например, бях поканила няколко колеги, с които се бяхме сближили /работех там от 2 месеца/, но без половинки. Просто не се познавахме и самите хора си казаха, че ще дойдат сами. Впоследствие се опознахме и семейно и сме излизали и празнували рождени дни примерно всички накуп.
Не бих се обидила, ако по същата схема поканят само мъжа ми. В края на краищата той отива там с колеги примерно, с които се познават, имат общи теми, а аз ще седя и ще се налага да ми обясняват за кого си говорят или за какво и така нататък. Не бих се чувствала комфортно и сама бих отказала да ходя на такова мероприятие. Но ако отиде, без да ми каже, определено щях да се почувствам зле.
Аз пък не се ужасявам ,че няма да съм заобиколена от познати .На последната сватба на приятел на мъжа ми имах познати ,но на масата ни не познавах никой ,ами запознах се .
). А и нямаше да ни натовари чак толкова финансово на фона на цялото стълпотворение... Както и да е. 
И не за друго, ами защото ще е излъгал къде е най-вече. Поне това правим, да си казваме, кой къде отива...
