Публикувана: 24 ян. 2006, 15:07 ч.
Последно мнение: 18 окт. 2006, 12:02 ч.

Дали това е краят?

6 937
72
1

Гост

# 30 25 ян. 2006, 23:17 ч.

Мнения: 1 043

Единственото, което ми се набива в очите е, че твоят съпруг изпитва чувство за малоценност и се стреми да привлича по неподходящ начин твоето внимание/имам предвид репликите относно ревността, съпругата-само домакиня, мерене на финанси и т.н./! Не те съветвам да променяш живота си/социално, професионално/, а опитай/може би за пореден път/ да му покажеш колко е велик, колко е най-най.....да му вдигнеш акциите Grinning

!
Приемай по-спокойно нещата от семейното ежедневието! Имам чувството, че връзката ви ще продължи! Ти си тази, която умело ще управлява "семейния кораб"! Не случайно казват, че "жената крепи брака"!

# 31 25 ян. 2006, 23:28 ч.

Мнения: 1 006

Цитат на: catnadeen в ср, 25 яну 2006, 20:21

...много бих исакала да видя смело пишещите мами за раздяла как ще нарамят детето и ще идат... хм на квартира? при мама и тати?...
...на кино и по книга е много лесно да оставиш 5-8-10 години връзка и да намериш и нова любоФ и ново начало...

Аз си позволих да дам подобен съвет за раздяла, но НЕ във варианта с нарамването на детето и беж на квартира или при мама и тати Confused

Финансовата и жилищната самостоятелност на Позната, според мен й дава относителна сигурност и спокойствие поне в това отношение.Не че това й решава проблемите, но поне не е в безизходица от този характер и не поставена на колене.Сори, че пак ще се повторя, но ако бях на нейно място бих предпочела да се разделя поне временно със съпруга си след като не сме на една вълна за каквото и да е и след като ме подтиска с действията и думите си.Пак според мен - трябва им време, през което да са далече един от друг, за да преоценят нещата, негативните страсти да се укротят, всеки да анализира грешките си и да вземе евентуални решения за промяна и чак тогава да разговарят, а не в момента...Всеки разговор в този момент би довел до поредната караница.И не смятам също, че тази раздяла означава да оставиш 5-8-10 години връзка в небитието и да се отречеш от тях и да ги стъпчеш Confused

Това е немислимо...Категорично смятам, че те И двамата се обичат, но обичат това или тези, които са били преди време / и може би това ги държи все още заедно по някакъв начин /, а не това, което са в момента.И тази раздяла не води автоматично след себе си нова любов и ново начало.Дори до желание за това може би не води на фона на психическата им умора, особено нейната Confused

.Последното, което желая на когото и да е, е да си разбие семейството.Понякога може би крайните мерки са в състояние да променят нещата в положителна насока.Но всеки трябва да прецени сам за себе си.Искам хепи енд, мамк* му...
Друго не ражда мозъка ми за момента, освен, че наистина годините около и над 30 са едни от най-прекрасните, но в същото време много често са едни от най-критичните и трудните в живота ни.Последното го казвам от собствен опит, за съжаление Confused

.

Позната, за теб - bouquet

П.С.Ще ми бъде приятно да ми пишеш на ЛС.

Последна редакция: ср, 25 яну 2006, 23:34 от Sakri

# 32 26 ян. 2006, 00:00 ч.

Мнения: 4 458

Позната, .......... направо незнам как да започна и от къде.....

Не мога да те посъветвам какво да парвиш, мога обаче да ти кажа личен опит.

Това което прочетох, което си описала за връзката ви се препокрива 90% с това през което аз съм минала. Вярно че при мен и останалите 10% имаха огромно значение но......
Въпроса е че знам как се чувстваш и какво търсиш. Няма да го намериш във форума повярвай ми. Хубаво си направила да се разделите. Дай време на себе си и него. За никъде не бързате. Знам и какво ще стане след това. Той ще се държи перфектно и ти ще си принцесата в двореца и така до следващия срив.

Имаш два избора - да продължиш да живееш така с надеждата че нещата ще се променят и в името на детето или да сложиш края докато не си се заличила от лицето на земята (психически де)

Аз лично съм преминала през двата етапа и съм стигнала до заключението, че той не се променя а времето си минава.....

Каквото и да решиш мисли първо за това ТИ какво искаш и ТИ как ще живееш така. детето е малко още и може както и другите деца да се нагоди към ситуацията. Прецени кое ще е в плюс на детето - коя обстановка и кое положение.....

Определено имаш много да мислиш и преценяваш
Искрено ти пожелавам успех

# 33 26 ян. 2006, 00:40 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

sakri не визирах теб - а някои доста крайни в мнението си съфорумки
теб ивинаги съм виждзала в друга светлбина - ако ида даваш мнение - никога не е натрапчиво или грубо
съжалявам са офф-а надявам се да не съм обидила някой

наистина да разбереш как точно ще реагираш в тежка ситуация - трябва май да попаднеш....

# 34 26 ян. 2006, 08:55 ч.

Мнения: 1 006

Цитат на: catnadeen в чт, 26 яну 2006, 00:40

catnadeen, стига, бе душа... Tired

Зная, че не визираш мен, защото аз не отсекох Позната да си събира багажа и да излети от дома си.С поста си исках да кажа, че в случая / а и не само в този/ не това е правилното решение според мен.Крайните окончателни мерки, фасоните и т.н. само биха усложнили и без това положението...Напоследък се научих / надявам се / да премислям нещата от стоте им страни и тогава да реагирам, говоря и решавам преди всичко като влагам основно разум, а не само емоции.
Втора седмица вече работя и нямам възможност и време за форума за мое съжаление.Щом кацна обаче се меткам първо в тази тема, защото пак за мое съжаление се намирам с единия крак в същата ситуация, макар и коренно различна, но с някои общи моменти Confused

Дано сме си полезни взаимно, както и на тези от вас, на които и през ума им не минава, че могат да попаднат в подобно положение.Не ви го пожелавам разбира се...И през моя ум не са минавали дори подобни мисли, но никой не знае какво ще му дойде до главата и в коя стена ще му се иска да си я блъска.Майката му е разум, търпение, и компромиси мамк* му. Confused

# 35 26 ян. 2006, 09:31 ч.

Мнения: 109

Цитат на: silviya.v в вт, 24 яну 2006, 18:42

Здравей!
Според мен тези няколко дни са прекалено малко, за да вземеш едно такова решение, а от друга страна колкото повече време минава, толкова повече се отдалечавате един от друг.
Първо искам да ти кажа да не се притесняваш сега за материалните неща. не мисли дали ти си си вкъщи, а той някъде другаде, дали сте изплатили жилището и дали сте го обзавели. Там не е нито причината за вашите проблеми, нито решението.
Нищо не прави от съжаление, било към него, било към детето.
Много хора те съветват да помислиш за детето ти. Аз мисля, че първо трябва да помислиш за себе си. Кое за теб е най-добре и колкото и да не ми се иска смятам, че по-добре е да продължиш живота си без тови човек.
Обичаш ли го? Според мен това няма значение, защото ти си толкова наранена, че едната Любов не може да те крепи. Какво значи Обичам го? Какво обичаш в един човек, който те кара да се чувстваш по-ниска, по-лоша и т.н. Какво обичаш в един човек, който вместо да те испрати с усмивка на работа и да ти каже колко се хубава, те пита за кого си се нагласила така. Този човек те убива. Убива това, което си и те кара да се чувстваш не достатъчно добра за него, за детето, за работата си. Запомни, че ревността, не е болест, която се лекува. Това е убило не един брак.
Може да ти се сторя много черногледа, но това е което мисля.
Детето ти има нужда от щастливи родители, а не от съсипана майка и мрънкащ баща. Понякога хората са по-щастливи разделени, отколкото заедно. Именно за това те съветвам да почакаш още малко с решението си. Виж как ще се чувстваш сама с детето. Не мисли постоянно за него, колкото и да е трудно. Мисли повече за детето, дома, работата и най-вече за себе си.
На него сега му е гадно, че е останал сам. Трудно е да направиш такава промяна, да оставиш детето си и жената си. Да променил се е, но не мисля, че това е нещо постоянно и след три месеца най-много ще си поставена в същата ситуация. Само, че тогава ще си кажеш: е защо пак да се разделяме, като не можем един без друг и пак ще се съберем. Ще започнеш да правиш още и още компромиси, докато накрая във всичко това загубиш себе си.
Помисли много добре за самата теб преди отново да отвориш вратата и ако го направиш то бъди непреклонна пред исканията си и бъди безцеремонна дори и при най-малката грешка. Покажи му, че си личност, че знаеш какво искаш и нищо по-малко от това.
Успех във решението, каквото и да е то!

Изцяло споделям това мнение! Кураж, каквото и да е решението ти!!!!

# 36 26 ян. 2006, 10:51 ч.

Мнения: 291

Здравейр Позната, аз съвети няма да ти давам, хубаво е, че си си изляла душата. Това много помага. Какво ще се случи от тук нататък между теб и съпругът ти, зависи само от вас двамата. Не от теб, не от него, ОТ ВАС. Идеята за брачен консултант е чудесна и я подкрепям с две ръце. За съжаление в БГ не е много разпространено да се посещават такива консултанти, но едно посещение направено на време, понякога спестява на двойките много проблеми. Със сигурност, брачният консултант ще ви помогне да общувате истински по между си и ще ви припомни да бъдете откровени. Желая ти УСПЕХ bouquet

# 37 26 ян. 2006, 13:37 ч.

Мнения: 918

Позната, мисля, че аз в подобна ситуация, бих постъпила като теб.
Понякога, човек трябва да се "качи" на високо, за да може да погледне ситуацията като страничен наблюдател. Толкова често се заплитаме в излишни и незначителни подробности, все едно сме в гъста гора, а светлината не се вижда, забравяме да слушаме, и себе си и човека до нас. Затова е хубаво, че сте се разделили временно, всеки да успее да чуе собствения си глас.
Аз мисля, че бихте могли да запазите връзката си. Има още какво да дадете един на друг, поговорете, не веднага, дори не и другата седмица. За очакванията, кой с какво е бил наранен Rolling Eyes

, без обвинения и излишни обиди. Не е вярно, че човек не се променя, ние се развиваме всеки ден. Въпроса е в това, дали имаме желание да го направим, дали сме достатъчно "емоционално интелегентни", за да го направим. Сигурна сым, че ти ще го усетиш още при първата ви среща.
Кураж bouquet

# 38 26 ян. 2006, 14:53 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: Позната в ср, 25 яну 2006, 17:46

Ех, MamaZ, толкова завиждам на хора като теб ... Такива, които могат да бъдат крайни. Аз не мога Sad

Аз се хванах за това: " Когато човек отиде за новогодишната вечер с жена си и детето си на екскурзия с компания, предполага се че прекарва по - голямата част с жената и детето (или поне нощите), а не с компанията, нали? И не една цяла нощ с една друга жена от компанията, нали (говорили си на чашка - хубаво де - ама )?"
И затова съм крайна... Радвам се, че ти не си...
Човек, който след толкова години не се е научил да усеща и чувства жената до себе си, да знае какво я наранява и какво не, или пък обратно и да го прави умишлено..., няма шанс да се научи някога...
Освен това много ме заболя, чисто по женски от критиките, които ти е отправял по отношение на теб като майка.
Осъществяването на една жена като майка, зависи преди всичко от обкръжението й, от подкрепата, която получава от най - близките си хора...
Затова съм скептик. Явно този човек не може да помисли и за детето си - как ще му се отразиш ти, носейки тези терзания и съмнения в себе си, какво остана за теб самата...
Много се надявам да греша. Наистина!!!

# 39 26 ян. 2006, 16:20 ч.

София
Мнения: 18 679

Позната, аз много рядко съм клюкарски настроена, но във вашия случай наистина не мога да се стърпя Embarassed

Умирам от любопитство - дом номер 8 твоят мъж ли се оказа?За това ли е пуснал темата в другия форум - да я прочетеш и белким се смилиш над нещастната му душа Twisted Evil

# 40 26 ян. 2006, 17:13 ч.

Мнения: 2 782

Знаеш ли, мисля, че ти вече сама знаеш отговора, но просто не ти се иска да го кажеш на глас.
Осъзнаваш, че още от самото начало помежду ви е имало проблеми, които уж дребни с времето се натрупват и се превръщат в препъни-камък за по-нататъшния ви живот в мир и любов.
Аз не вярвам в чудеса, както и в промяната за един ден и на твое място сигурно бих си тръгнала, независимо от цената, която трябва да платя за това! А детето със сигурност усеща какво става, но според мен дете на разделени родители, които го обичат и му показват това е по-щастливо от дете на родители, които са заедно, но без разбирателство. Живяла съм в такова семейство - идеално само погледнато отвън и хиляди пъти съм предпочитала родителите ми да се разделят, отколкото със сестра ми да сме свидетели на все повече влошаващите се с годините отношения.

Ако мислиш, че можеш да продължиш да преглъщаш и с цената на пренебрегване на собствените си чувства да осигуриш нормално семейство за детето си - давай! Може би с времето ще започнеш да гледаш на мъжа си с повече безразличие и няма да се впечатляваш от това какво прави или не прави той за вас.
... А може пък ако му дадеш още един шанс нещата наистина да се променят в положителна насока!

Както и да постъпиш, в началото ще ти е трудно, но съм сигурна, че ще се справиш. Това е решение, което сама трябва да вземеш и който и каквото и да каже ти самата най-добре знаеш кой е верният път. Сега просто имаш нужда от малко време да подредиш мислите и чувствата си.

Последна редакция: чт, 26 яну 2006, 17:32 от Mama Svetla

# 41 26 ян. 2006, 17:52 ч.

За любопитните - да, той е. Големи сте конспиратори Simple Smile

Сега обаче бързам (на работа съм), а и за момента се чувствам като ваш подзащитен в съда Embarassed

след неговата тема ... и ми се струва тъпо да пиша каквото и да било ... стана като шоуто по Reality TV Mr. Green

# 42 26 ян. 2006, 18:03 ч.

Мнения: 625

Мнооооооооого съвети са ти дали.Аз бих казала,че за да оцелее един брак трябват мнооооооого компромиси. ooooh!

# 43 26 ян. 2006, 18:49 ч.

Балчик-Сливен
Мнения: 1 058

Трудно е човек да опише нюансите в брака си,човека,с когото живее в една страничка.Затова съвети не бих ти дала.Искам само да ти кажа,че не е лесно да живееш сама с детето си,дори и да си финансово осигурена.Ти сама усещаш колко компромиси можеш да направиш и какви.Първо опитай да спасиш семейството си-с разговори ,с помощта на психилози.Но не допускай да станеш жертва в брака-може би този компромис аз лично не бих допуснала.
А иначе идеалните,усмихнати,щастливи винаги майки,съпруги,професионалисти ги има само в романите и романтичните филми...Пожелавам ти да бъдеш силна и се моля това да са временни настроения,дупка, в която си изпаднала.
След нощта идва ден...Дано! Hug

# 44 26 ян. 2006, 19:04 ч.

София
Мнения: 18 679

Миии, аз може и да съм наивна, ама момчето ми звучи искрено Sad

Сбъркал-сбъркал, кой не е бъркал Rolling Eyes

Поддържам становището си - временна раздяла, да си починете от борбата един с друг, дано чувствата тогава изплуват, да се сетите за какво всъщност е бракът Heart Eyes

Стискам палци bouquet

Препоръчани теми

Нови чехли - убиват!

Много съм объркана!?

Май се нуждая от помощта ви !!!

Малко тъжна тема..............но имам нужда от съвет...

Причина:

Причина: