Да си майка на много деца! - един ден от живота ни

Разплакахте ме, мили майчета, невероятни сте!!!    Много, много здраве на вас и дечицата ви.

Ето идея за всички многодетни мами! Не знам дали ще ни дадат някакви облекчения,но защо не издадем книга - Ежедневието на многодетните! Бетселър! Какво ще кажете,а?

    Просто, браво!

Деметра - страшно лъчезарен човек си. Евалла.   

Баба Цоцолана - и аз съм като теб..., обичам децата ми да са покрай мен  . Много по-спокойно ми е и да си призная галя и целувам ги и си мисля, дали ще е така след време... 
И брат ми и мъж ми не са кой знае колко близки с майките си и затова имам такива мисли...искам сина ми да не е кат' тях  . Щерката ще си е до мен - то е ясно. 

  Браво момичета, живот и здраве след някоя и друга годинка и ние ще се увеличим . Ние сме четири сестри и отлично знам какво е да живееш в голямо семейство, няма по-добро училище, което да те учи как да общуваш и да се съобразяваш с околните от това .
 За колко точно деца ще имам, обаче не съм планирала, вече имам две и съм 100% убедена, че искам още, това ми е мотивацията .

И аз да си похваля нашия тати.
Още от първото дете всички спят от неговата страна на спалнята!Много хора не ми вярват,но наистина е така.Често аз нищо не съм чула,а детето се е събуждало няколко пъти за вода.Освен това и през деня много помага.Изоставя своята работа,за да ме отмени.Не е ли чудесен!?
А за фигурата,по-добре не питайте...Е,аз и не спирам да ям.
 
Тъй като нямаме цифров фотоапарат,нямаме и такива снимки.Ето защо немога да ви покажа нашето семейство "в целия си блясък".Имаме само една снимка на диск,но незнам как да я кача тук.Ако някой иска може да ми обясни и ще видите децата ни.
Лека нощ,момичета!
Теди

Мами, наистина ми напълнихте душата. Познах се в много моменти и ситуации нищо, че съм само с 2. Но пък малката разлика си казва думата, така че се чувствам почти в кюпа. Знам, че това "почти" прави голяма разлика. Някой ден живот и здраве ще се присъединя, нека само мине срока след, който докторите са ми казали, че може са се мисли (че първоначално съвсем забраниха идеите за 3-то). Та аз да си се подковавам от сега. Голям кеф ми е, че имам няколко близки приятелки с по 3 деца
Да сте живи и здрави, все така оптимисти, все така весели, бойни и неуморни   

нали? особено ако започнеш второ от съвсем начолото след като 5 години си търкал банките на един ВУЗ и после решиш да започнеш от АБ друго - то пък само 4, ама вече съм почти на края и не мога да се откажа.....

Поклон и от мен,мили момичета!
Бъдете здрави и вие,и вашите дечица!

Не само за книга е достойно това,което вършите...За жалост в телевизията и вестниците се отделя много малко внимание на героини като вас...Мисля,че подобни разкази трябва да стават достояние на много повече хора...
 Прегръщам ви силно!  

Деметричка, липсваше ми   
Цветуща си както винаги! (тайничко завиждам на "тримата мускетари" ииии "Дартанян").

Възхищавам ви си, мили многодетни мами! Наистина вие за мен сте си майки-героини, не знам от къде намирате сили за всичко, което описвате, че и имате време тук да го напишете! Страшни сте!

Е, аз лично никога няма да се присъединя към вашия отбор - и едно ми стига и годините са ми доста, а и силите не биха ми стигнали за повече деца......
Успех на всички мами, независимо от броя на децата, здрави нерви и много смях

Мили мами, разплакахте ме и мен от умиление  Страхотни сте и ви се възхищавам от сърце  Много здраве и щастие на всички пожелавам 

Аз съм само с две деца, така че не съм сред вас, но поне си позволявам да надникна, за да си изкажа поздравленията и възхищението.   Наблюдавала съм такива родители, и са ми пълнели душата, признавам.  Това лято наблюдавах на детската площадка едно семейстно с 5 деца. Най-голямото момиче, около 13-годишно, беше толкова добре възпитано да е детегледачка, че организира в някаква игра от типа на "гори, гори кърпа" не само братчетата и сестричетата си, но и другите деца на площадката, включително моите. През това време майката и таткото седяха на една пейка и кротко си приказваха. Чудя се, колко ли организация, постоянство, дисциплина и любов крепят една такава идилия!

Каквото и да напиша извода е един- при нас многодетните семейства винаги има купон!!!! вярно дори и под формата на шега на всички е ясно ,че труд и умора има в промишлено количество,но пък си струва. Аз не съм от супер организираните мами,но правилото в къщи е едно-всеки трябва да се чувства добре.Да прави това което умее и да помага на другия./как само го написах.../Иначе ежедневието ни е забързано,но затова пък събота и неделя са ни дните за почивка  и спорт!/може да се добави и нотка чревоугодничество/

Аз ще се върна малко назад във времето ,когато бяхме особено многочислени,защото сега батковците са студенти и са във Варна. Ставане около 6.00,кафето се слага в сънно състояние и се пуска телевизора.Приготвя се закуската за двама ученика,един младеж вече чакащ казарма/синът на мъжът ми/,една неориентирана в живота млада жена и нейното детенце около 2г и половина/дъщерята и внучката на мъжът ми/Значи си имате на идея колко закуска трябва,събуждане ,хапване и изпращане на училище,на работа и на ясла -аз на мивката и печката!За обяд се връщат учениците и дъщерята,слагане и дигане на масата,мивката и първа помощ за домашните!Кучето прилайва жално вън да ме подсети,че е забравено отново.Вечерта ах вечерта настъпва пиковият момент-татито и сина се завръщат от работа,малкото детенце е взето от яслите,останалите са налице вече ....и шетнята и олелията започват не ми се сеща!!!После сина отиде в казармата,дъщерята си взе детето и си намери квартира а ние си осиновихме момиченце....сега в днешни дни ежедневието е немного различно
...ставане пак в 6.30,кафето е пуснато да се прави и телевизора е включен,но има нова екстра-компютъра се включва също,спретвам закуска и преглеждам форумите за нещо ново,подслаждам кафето на благоверния и му слагам до чашката шишенцето с хапчетата за диабета,събуждам каката и пристъпвам към най-трудната част-събуждането на най-големият и най-малкият-на тях вечно им се спи  и искат "още малко " Малко ли-пускам музика  и започвам да дърпам завивките,първо се излюпва старшият с нервен поглед,след това грабвам малкият от креватчето и ще не ще след ред люти закани и уговорки  и той е съблечен и преоблечен,готов за нови диви подвизи,като първият незъкаснява-погва котката из апартамента щото бил Алф  ,после започва рев да му дам букет за госпожата аааааааа накрая крясвам и спора е решен/за момента/.Облечени и доволни тръгваме за градината!Връщам се и се започва   ,котката и тя чака ежедневни грижи от мен,иначе е общ домашен любимец.За обяд се връща тати да хапне,каката и тя след като сме решили някоя задача и сме се скарали поне веднъж...заминава на училище....малко спокойствие....тогава обикновено ходя да отчитам застраховки или събирам поръчки/дистрибутор съм на какво ли не/..идва късният следобяд и си прибираме малкото торнадо от градината и се почват уговорките-искам ШРЕК ВЕЧЕ ГО ЗНАМ НА ИЗУСТ ТОЗ ФИЛМ , вечеря,новините  задължително се гледат,щото в по-вечето случаи не се чуват познайте защо и заради кого Павчо обикаля с един акордеон и "свири" и пее с цяло гърло-"мила моя мамо..."Към 20.30 започват приготовленията за спане-миене на "машината"/младежът заяви ,че неговият...така се казва/,зъбите...ядене на ябълка,целувки за лека нощ...лягане в леглото на мама и приказки без край на третата вече се усещам как заспивайки разказвам небивалици!След кратка дрямка/а понякога и нетолкова кратка/премествам спящото ангелче в детското креватче и отивам във всекидневната при мъжът ми!Каката е легнала вече,а аз измивам чиниите ако са останали и сядам пред компа-благодатно време-никой не ти пречи и е тиха..тихо Задължително стоя поне до 00.30ч че вдигам дъщеря ми да иде до тоалетната,защото все още се напикава,а като я вдигнем по това време обикновено спасяваме мокрите чаршафи!Идва ред и аз да си легна...за да стана пак към 06ч.Така минават дните ни къде по-леко,къде по-натоварено -особено около църковните празници,защото всички стават и тръгват рано-рано -нямаме си бабин дом и сами се справяме!
Може да е натоварено ежедневието с многочислено семейство от към време,пари,нерви ,но пък си струва!Аз поне так мисля!Пък и като гледам и чета...май не само аз