И моята майка е страхотна и много я обичам.
Дразним се често, направо ми идва до гуша от нея чат пат, но същевременно не мога без нея.
Когато бях малка бях лепната за нея, изживявах истински ужас като я нямаше.Един от най-ужаснитв ми моменти е в 9 клас 3 месеца без нея, сама с баща ми и сестра ми.Беше ужасно.
В последните 1-2 години повече се караме, отколкото обичаме, но не я сменям за никой.
Просто си действа с размах жената, бърка се навсякъде и изисква някакви неща.Но главният проблем от моя страна е човекът, с когото се е обвързала.Не, защото е друг, а не баща ми...лично като човек не го понасям, гнус ме е от него, надявам се да изчезне от лицето на земята...но тя явно го обича.
Дразним се често, направо ми идва до гуша от нея чат пат, но същевременно не мога без нея.
Когато бях малка бях лепната за нея, изживявах истински ужас като я нямаше.Един от най-ужаснитв ми моменти е в 9 клас 3 месеца без нея, сама с баща ми и сестра ми.Беше ужасно.
В последните 1-2 години повече се караме, отколкото обичаме, но не я сменям за никой.
Просто си действа с размах жената, бърка се навсякъде и изисква някакви неща.Но главният проблем от моя страна е човекът, с когото се е обвързала.Не, защото е друг, а не баща ми...лично като човек не го понасям, гнус ме е от него, надявам се да изчезне от лицето на земята...но тя явно го обича.
Тогава тръгнах на градина, но до обяд (иначе не успях да се адаптирам преди това и ходех с майка ми на работа). Следобед мама ме взимаше, прибирахме се, лягахме и ми четеше книга - не че не можех сама, но тогава четях доста бавно, а и ни беше много по-приятно тя да ми чете и да коментираме. Когато героите от книгата хапваха, огладнявахме и ние и мама правеше най-вкусните сандвичи с масло и сирене, които някога съм яла и ще ям в живота си - светкавичните сандвичи на Пипи Дългото Чорапче. Еееех, МАМА! 
