дам.Моите са колкото еднакви, толкова и различни. 
- Публикувана: 29 дек. 2012, 15:47 ч.
- Последно мнение: 2 март 2013, 23:54 ч.
По- лесно ли се отглежда второто дете?
Записвам се да следя темичката,понеже е много интересна....
Незнам всъщност дали бих се навила някога за второ,но със сигурност съм на мнение,че няма да се вглеждам толкова задълбочено в някои неща,както сега.
Много примери имам пред очите си с първо кротко дете и второ-непослушно.Обратното също често съм срещала,но за себе си все се надявам тайничко,ако един ден имам да е коренно различно от сегашното.Синковеца е много ревлив,всичко при него става по трудния начин,злоядичък малко или много,но за сметка на това ми е здравичък(да чукна на дърво)и дай Боже всекиму.
Незнам всъщност дали бих се навила някога за второ,но със сигурност съм на мнение,че няма да се вглеждам толкова задълбочено в някои неща,както сега.
Много примери имам пред очите си с първо кротко дете и второ-непослушно.Обратното също често съм срещала,но за себе си все се надявам тайничко,ако един ден имам да е коренно различно от сегашното.Синковеца е много ревлив,всичко при него става по трудния начин,злоядичък малко или много,но за сметка на това ми е здравичък(да чукна на дърво)и дай Боже всекиму.
Не, не е по-лесно, но по-лесно се свиква 
Просто по-лесно приемаш нещата. Да, не спи през нощта, ама на 2г ще почне. Да, реве от зъби, ама до 2г ще му мине. Някакси си по-подготвена за нещата и въпреки съвсем различните деца, просто знаеш какво да очакваш. А и вече станала майка веднъж, ти съвсем си се променила като човек (дори и да не го осъзнаваш). И втория път нещата не ти се струват толкова страшни, неразбираеми и трудни.
Просто по-лесно приемаш нещата. Да, не спи през нощта, ама на 2г ще почне. Да, реве от зъби, ама до 2г ще му мине. Някакси си по-подготвена за нещата и въпреки съвсем различните деца, просто знаеш какво да очакваш. А и вече станала майка веднъж, ти съвсем си се променила като човек (дори и да не го осъзнаваш). И втория път нещата не ти се струват толкова страшни, неразбираеми и трудни.
А как стои въпроса с ревността? Имам много чувствително и емоционално дете, твърде привързано към мен. Все си мисля, че ще страда, ако вниманието ми не е насочено само към нея, но знам ли? 
Аз лично си спомням, че като се роди брат ми, била съм на 7, бях ужасно обидена на майка ми, не й говорех много дълго време. Имаше си страдалчески период, спомням си го.
Аз лично си спомням, че като се роди брат ми, била съм на 7, бях ужасно обидена на майка ми, не й говорех много дълго време. Имаше си страдалчески период, спомням си го. 
Ами ревността винаги я има,малко или много проявена.Възрастовата граница не играе роля тук.
А родителите са тези,които трябва да балансират нещата.
Аз с пък си спомням за един период от времето,когато нямах никакво намерение и нагласа за второ дете,но с ужасен мироглед върху нещата.Все ми се въртеше в главата,ако един ден имам второ дете дали бих го обичала толкова всеотдайно както първото......
И цялата бременност все това натрапчиво мислене ми се появяваше.
Е,много бързо се изпари,щом се прибрах с бебето в къщи.Абсолютно хормонално разстроство......
Едва ли има родител,който да обича в пъти повече едното от другото си дете.Знам ли,поне така си мисля аз
А родителите са тези,които трябва да балансират нещата.
Аз с пък си спомням за един период от времето,когато нямах никакво намерение и нагласа за второ дете,но с ужасен мироглед върху нещата.Все ми се въртеше в главата,ако един ден имам второ дете дали бих го обичала толкова всеотдайно както първото......
И цялата бременност все това натрапчиво мислене ми се появяваше.
Е,много бързо се изпари,щом се прибрах с бебето в къщи.Абсолютно хормонално разстроство......
Едва ли има родител,който да обича в пъти повече едното от другото си дете.Знам ли,поне така си мисля аз
Много интересна и полезна тема.
Винаги съм казвала, че искам поне 3 деца и все още ми се иска. Но в момента сме в период на никнене на зъби и никакъв сън и единствената ми мисъл е "Само един път да свърши, никога няма да се навия за още едно"
Малкият е много трудно дете - ужасни колики, малко спи и то винаги гушнат в някого,въобще - много изискващо дете.
Дано наистина да се забравят трудностите, защото не си се представям само с едно детенце. От друга страна всичко покрай бременността, раждането (което хич не ми беше лесно) и първите месеци на бебчо много ми липсват - явно май наистина човек помни само хубавите неща Дано има баланс във вселената и второто ми детенце някой ден е по-спокойно и кротко. Ако не - здраве да е
Винаги съм казвала, че искам поне 3 деца и все още ми се иска. Но в момента сме в период на никнене на зъби и никакъв сън и единствената ми мисъл е "Само един път да свърши, никога няма да се навия за още едно"
Малкият е много трудно дете - ужасни колики, малко спи и то винаги гушнат в някого,въобще - много изискващо дете.Дано наистина да се забравят трудностите, защото не си се представям само с едно детенце. От друга страна всичко покрай бременността, раждането (което хич не ми беше лесно) и първите месеци на бебчо много ми липсват - явно май наистина човек помни само хубавите неща
Дано има баланс във вселената и второто ми детенце някой ден е по-спокойно и кротко. Ако не - здраве да е 
Ами ревността винаги я има,малко или много проявена.Възрастовата граница не играе роля тук.
А родителите са тези,които трябва да балансират нещата.
А родителите са тези,които трябва да балансират нещата.
Една приятелка много искаше второто и дете пак да е момиче. В депресия изпадна тази жена като разбра, че ще е момче. Но сега мисля, че обича еднакво силно и двете си деца
Аз също имах притеснения дали ще обичам толкова много второто си дете. Когато се роди, обаче веднага изчезнаха 
После се оказа, че много по-лесно се гледа второто детенце, но за това пък гледането на първото става по-трудно-по-малко време за него, от там ревност, и му се карам за нещо, за което той не смята, че е виновен и той не е де, и така. С време, желание и много любов, нещата се оправят и колкото повече растат и двамата ми става все по-лесно и хубаво. Надявам се и занапред да е така.
После се оказа, че много по-лесно се гледа второто детенце, но за това пък гледането на първото става по-трудно-по-малко време за него, от там ревност, и му се карам за нещо, за което той не смята, че е виновен и той не е де, и така. С време, желание и много любов, нещата се оправят и колкото повече растат и двамата ми става все по-лесно и хубаво. Надявам се и занапред да е така. 
Не знам как е с ревността от появата на второто дете, но вече я изпитвам още преди да се е появило...)
Щерката започна да си измисля какви ли не болежки, да прави драми вечерно време преди сън (защото не и се спяло) и т.н. от сорта.
Представям си какво чудо ще настане когато бебето се роди...
Та...ако се гледа само от гледна точка на това дали е лесно да гледаш второто дете, или не....ми може и по-лесно да е.
Но не виждам никак да е лесно да се справяш с 2те деца заедно.
Щерката започна да си измисля какви ли не болежки, да прави драми вечерно време преди сън (защото не и се спяло) и т.н. от сорта.
Представям си какво чудо ще настане когато бебето се роди...
Та...ако се гледа само от гледна точка на това дали е лесно да гледаш второто дете, или не....ми може и по-лесно да е.
Но не виждам никак да е лесно да се справяш с 2те деца заедно.
Моите са с прекалено голяма разлика, за да говорим за ревност от страна на баткото. И въпреки това, макар че от много малък се дистанцира от майчините ласки, особено пред хора (щот нали е мъж голям! 
), откакто се роди малкият, кара-вара и току дойде и се гушне в мен да го понагаля и нацелувам. Той е хладнокръвен и прикрит в чувствата си, но знам, че би изживял в себе си едно пренебрежително отношение, каквото всячески се стараем с баща му да не допускаме.
), откакто се роди малкият, кара-вара и току дойде и се гушне в мен да го понагаля и нацелувам. Той е хладнокръвен и прикрит в чувствата си, но знам, че би изживял в себе си едно пренебрежително отношение, каквото всячески се стараем с баща му да не допускаме. Моите са с прекалено голяма разлика, за да говорим за ревност
откакто се роди малкият току дойде и се гушне в мен да го понагаля и нацелувам.
откакто се роди малкият току дойде и се гушне в мен да го понагаля и нацелувам.
Моите са с прекалено голяма разлика, за да говорим за ревност
откакто се роди малкият току дойде и се гушне в мен да го понагаля и нацелувам.
откакто се роди малкият току дойде и се гушне в мен да го понагаля и нацелувам.
Точно така! И нещо от рода - не оцених това, което до скоро беше само мое, докато не се появи някой друг и взе да се опитва да ми го отмъкне!
Моите са с прекалено голяма разлика, за да говорим за ревност
откакто се роди малкият току дойде и се гушне в мен да го понагаля и нацелувам.
откакто се роди малкият току дойде и се гушне в мен да го понагаля и нацелувам.
Точно така! И нещо от рода - не оцених това, което до скоро беше само мое, докато не се появи някой друг и взе да се опитва да ми го отмъкне!
Казват, че най-трудно се дели майчината обич.....