Моят юнак се отби сам, сега на Коледа. Направо още не мога да повярвам, че стана така лесно.
След като в градината бяха писали писмо до Дядо Коледа, мъжа ми вечерта небрежно вметна, че подаръци ще има само за деца, които не цоцкат от майките си. И така на Бъдни вечер, след като си получи подаръка, каза че е вече голям и няма да си цоцка. Днес му е седми ден, не си иска, само ме пита: „Е сега вече почина ли си”.
Извървях пътя, както повече от дълго кърмещите майки са минали – късно захранване, нисък хемоглобин, неразбиране от роднини и приятели. Но нямах проблеми с нощния сън. Някъде преди да направи годинка, започнах да му давам кисело мляко преди заспиване и опита ми показа, че когато е ял мляко не се буди през нощта.
В заключение, чувствам се щастлива и удовлетворена от това, че кърмих детето си до тази възраст, и че кърменето е взаимен процес, и в него трябва желание и и от двете страни.
Весела и Щастлива Нова година!!!