Истината е, че се забравя какво е като си бил дете.
Поне аз - имам откъслечни спомени за сълзи и от какво точно са били предизвикани.
Истината е, че колкото по-малко е едно дете, толкова по-големи са проблемите му, по самоусещане говоря. Тъй като ресурсите му да се справи само са така силно занижени, то се нуждае от помощ, подкрепа, разбиране, любов.
Често възпитавайки, утешавайки, подкрепяйки се опитвам да си спомня какво е било за мен нещо подобно или дори и конкретно, но някак не успявам. А така ми се иска...
Поне аз - имам откъслечни спомени за сълзи и от какво точно са били предизвикани.
Истината е, че колкото по-малко е едно дете, толкова по-големи са проблемите му, по самоусещане говоря. Тъй като ресурсите му да се справи само са така силно занижени, то се нуждае от помощ, подкрепа, разбиране, любов.
Често възпитавайки, утешавайки, подкрепяйки се опитвам да си спомня какво е било за мен нещо подобно или дори и конкретно, но някак не успявам. А така ми се иска...
). И случките помня - както и всички болки и огорчения... 
....И никъде не съм казала,че детските проблеми са глупави-напротив....Но заставам зад позицията,че само трябва да надскочи ситуацията.Следващия път като се повтори,пак ли да затъне в самосъжаление...Ето в този момент е нашата роля-да ги подкрепим,да ги изслушаме,да ги погалим....
