Имам две деца- момиче на 11и половина и момче на 5 и половина.Имаме две спални и голям хол. Кой според вас е по- добрият вариант-всяко дете да си има отделна стая, а ние с таткото да спим в хола или децата де спят в една стая заедно , а ние в другата? Разликата във възраста им е голяма та за това се чудя.Досега каката спеше в едната стая, таткото в хола на дивана, а аз бях приходяща / при таткото и при малкият,че имаше здравословни проблеми/ Но ми омръзна с това разнасяне на одеала всеки ден.
- Публикувана: 21 ян. 2013, 10:31 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2013, 21:45 ч.
Отделно или заедно да спят деца с по-голяма разлика?
Бих обособила стая за всяко от децата. Разнополови са, голяма им е разликата, за мен това са достатъчни условия да се разделят.
Особено предвид факта, че едното навлиза в пубертета и има нужда от свое пространство.Защо е това разнасяне на одеала? Вие с таткото си спите в хола, ако сте на разтягащ се диван, отдолу има място за чаршафите и одеалата, просто вашите ги прибирате там, а децата са си по стаите - всяко си има съответния комплект спално бельо в стаята си.
Долу горе на тази възраст ги разделихме, викам си - най-после ще спре това - ама тя , ама той - кой разхвърлял, кой не си прибрал играчките. Но те си играеха и спяха в едната стая. Но по-късно почват да си канят приятелчета, имат нужда от пространство. Та и аз съм за отделни стаи, пък холът го направете максимално удобен за вас.
Моите са със същата разлика във възрастта, като на авторката и спят заедно (разнополови са). Няма да ги разделям... Конфигурацията на жилището е, като при вас, но не смятам, че е удачно някой да спи в хола, освен ако не ми е на гости.
Много по-весело и забавно е да са заедно децата. Изхождам от моето детство. Вярно, с по-малка разлика сме с брат ми, но ни беше много приятно да сме си 2мката.
Почистват и подреждат и 2-мата. Тя си кани приятелки, но и той обича да е с тях. Е, понякога те не го искат и тогава е малко кофти. Но генерално и категорично - не бих си разделила децата. После живота така или иначе ще ги раздели, нека не им отнемам аз спомените от съвместното съжителство.
Много по-весело и забавно е да са заедно децата. Изхождам от моето детство. Вярно, с по-малка разлика сме с брат ми, но ни беше много приятно да сме си 2мката.
Почистват и подреждат и 2-мата. Тя си кани приятелки, но и той обича да е с тях. Е, понякога те не го искат и тогава е малко кофти. Но генерално и категорично - не бих си разделила децата. После живота така или иначе ще ги раздели, нека не им отнемам аз спомените от съвместното съжителство.
Шани, то съвместното съжителство и общуване нямат нищо общо с това дали са в една или в две стаи. До 14 годишна положението вкъщи беше такова, че нямах собствена стая и не ми беше особено приятно.
Най-малкото, след една определена възраст започват да се зараждат едни такива първични нужди и желания, които не виждам как ще се задоволят в присъствието на компания в стаята. А ако са с по-малка разлика, съвсем неприемливо ми се вижда ситуацията, в която 15-годишната сестричка излиза от банята и се налага да се съблича пред 17-годишния брат.
Разбира се, всичко това, ако семейството живее в апартамент с необходимата конфигурация. Ако просто няма къде да се разделят, колкото и да искат, не става.
Най-малкото, след една определена възраст започват да се зараждат едни такива първични нужди и желания, които не виждам как ще се задоволят в присъствието на компания в стаята. А ако са с по-малка разлика, съвсем неприемливо ми се вижда ситуацията, в която 15-годишната сестричка излиза от банята и се налага да се съблича пред 17-годишния брат.
Разбира се, всичко това, ако семейството живее в апартамент с необходимата конфигурация. Ако просто няма къде да се разделят, колкото и да искат, не става.
Иначе дивана ни е голям и удобен за спане.Стаите са доста просторни/едната е 20 кв./ Всяко дете може да има място за каквото пожелае.
, в която 15-годишната сестричка излиза от банята и се налага да се съблича пред 17-годишния брат.
елементарно е, да го помоли да отиде в друга стая, докато се облече
Това не е никакъв довод.Самозадоволяването - също.
Всеки си знае дереджето.
Аз лично съм видяла с очите си, че всяко дете в собствена стая е всичко друго, но не и комфорт - душевен, предимно. Материалният не е важен. За мен не е...
В друга тема, която по принцип е за съвсем друго, но спонтанно тръгна дискусия по този въпрос и не приключи никак добре. Накрая завърши със сърдити и обидени, а премина през идеи тийнейджърите да си намерят почасова работа, вместо да бият чекии... Една съфорумка много ми се обиди, а аз искрено недоумявах от решението им да сложат в обща стая 15г момче и 3г. момиче, при положение, че жилището има 2 спални. Поне научих, за пореден път, но явно все не успявам да запаметя, че хората са много различни и виждат по много различен начин нещата. Аз имам сестра, само 4г разлика и пак в пубертета не ми/ни беше комфортно в една стая, а за разнополови според мен би било ужас. Разбира се ако семейството живее в гарсониера няма какво да се коментира, но при възможност не бих се колебала дори за миг.
Моите са с по голяма разлика(8г и 4м),за сега са отделно защото малкия спи все още при нас в спалнята,но ще бъдат в една стая след време.Нямаме възможност за отделни стаи.А с това разпъване на дивана всяка вечер ми се вижда голяма мъка.Свекървата преди време бяха отстъпили спалнята на зълвата и девера ми с разлика 1г а те спяха в хола,но го бяха обособили имаше спалня Приста в единия край и от там дивана и холовата секция.
Освен ако не сложите гипсокартон по средата на тези 20 квадрата, едното помещение си е едно помещение. Но ако съдя по този отговор, на теб дилемата ти не е дали всяко едно от двете да си има отделна стая, а да чуеш от някого, че няма нужда от това. Ако е така, и такова мнение беше изказано.
Ако пък не съм разбрала правилно, извини ме
Между другото, аз спя в хола и не разпъвам дивана всяка вечер. Просто преди да изляза, си оправям леглото, дивана събирам единствено, когато ще идват гости, което нито се случва всекидневно, нито е изненадващо - знае се поне един ден предварително.
Ако пък не съм разбрала правилно, извини ме
Между другото, аз спя в хола и не разпъвам дивана всяка вечер. Просто преди да изляза, си оправям леглото, дивана събирам единствено, когато ще идват гости, което нито се случва всекидневно, нито е изненадващо - знае се поне един ден предварително.
Има и нещо друго, което трябва да се вземе под внимание - хората, в това число и децата, сме различни. Мен например, като дете и особено по-късно в пубертета, ме ужасяваше мисълта да нямам своя стая и свое пространство, където да се затворя, когато имам нужда. И до днес имам нужда от малко самота и свое кътче, където никой да не ме безпокои.
Има обаче деца, които са коренно обратния случай... винаги имат нужда от компания и не обичат да стоят сами.
Така че, важно е жилището какви възможности предлага и също толкова, дори една идея по-важно е децата какви са и какво искат.
Аз имам син на 7г, когато живот и здраве се роди сестра му ще е на 7г и 8 мес някъде, отсега ще бъдат в отделни стаи.
Има обаче деца, които са коренно обратния случай... винаги имат нужда от компания и не обичат да стоят сами.
Така че, важно е жилището какви възможности предлага и също толкова, дори една идея по-важно е децата какви са и какво искат.
Аз имам син на 7г, когато живот и здраве се роди сестра му ще е на 7г и 8 мес някъде, отсега ще бъдат в отделни стаи.