Постоянни болки в корема от СТРАХ

Това с психодрамата е много интересно, имах познат, който ходеше и беше изключително доволен.

bubka:), напротив, иска да спи с брат си, даже той ме накара да им залепя леглата.
но със сигурност имаше момент, в който големият разказваше на малкият такива страховити истории. Даже днес почти си призна. но се е усетил сам, защото от 3 дена всяка вечер му разказва смешни истории.
Явно процесът ще е бавен и труден обаче, няма да стане от раз да забрави страхотиите....

Как` Сийка, малкият сам си каза: не искам повече да гледам това и онова и каза да му махна всички плакати от стаята (имаха разни на Бен тен и т.н.)


Много ми е полезно като ми пишете, сама си вадя изводите и ще ми помогне да го преодолеем 

Успях да изкопча следното: "като заспивам си мисля за зомбита. Влизат през прозореца" и откъде тези зомбита "от играта Ядосана бабичка на таблета" 
Те свалили няколко игри на енгри бърдс и между тях свалили и Angry Grandma....
играта се деинсталира.
A на стъклото на прозореца залепихме плакати на кучета, като гледал към прозореца да си мисли за кучета (ние имаме куче и той много обича)
  да помогне

Аз бях в десети клас, когато гледах филм за зомбита и после много нощи не можех да спя и виках майка си при мене, представям си какво е за едно 5-годишно дете.

Това с кучетата ще помогне!Моята се страхува от мечката която видя в зоологическата градина.От месец насам слагаме едно куче играчка до леглото й да я пази.Малката вярва че кучето като е там мечката няма да дойде...Детската фантазия е уникална.Аз като малката(5-6г)се бях наплашила от едни крави които майка и татко ми показаха в една ферма.После бълнувах,ходех насън...Зор видяха да ме оправят.Сега и щерката се страхува от крави,дори само на рисунка,а никога не ги е виждала на живо

да... 
Рисковете на игрите на таблети, компютри...колкото и да ми се иска да ги лиша от това-не искам да растат в саксия.
Гледам да ги надзиравам и уж всичко е под контрол....ама ето на!

пък отделно от темата: като питах големият ми син какво точно разбира от секс, той ми разказа какви сцени (по-точно банери) има в сайтовете, където той играе на разни детски игри.
винаги съм около него, като играе, никога не съм виждала нещо подобно, ама явно пропускам....

Изводът: ние родителите трябва да сме по-отговорни и наблюдателни, колкото и да ми е удобно да легна през деня за 30 минути, докато те играят...

малко объркани мисли изстрелях 

дано 

Не са ти объркани мислите,резонни са Всеки родител се страхува за детето си,но наистина е трудно да ги държим под око нон стоп.Винаги ще пропуснем нещо...Колкото стават по-големи,нашите пропуски също ще стават по-големи...

И моя 5 годишен син се беше наплашил от безумните детски  Ставал е да провери дали вратата е заключена, плашил се е от прострени драхи... При нас кучето помогна - как ни пази и ще лае ако дойде някой и всички ще чуем. Скоро май не се е сещал за това.

Ето какво стана снощи: Заспа доста по-лесно от преди, пак се опита да каже нещо за корема, но ходех през 5 минути в стаята и го галех, после останах за малко при него, без да лягам на леглото и той заспа.
Но най-интересно беше: стана в 6, дойде при мен и каза: мамо, а сега пък си мисля, че кучетата ще ме изядат и пак ме заболя корема (нали сложихме плакати с кучета на прозореца, а те са едни сладички.....)

Децата на тази възраст имат трудности да определят и да изразят какво точно ги тревожи. Това, което назовава като причини- зомби, кучета не е задължително да са истинската причина за страховете чу. Възможно е и той самия да не може да определи точно. За това е добра идея консултацията при специалист - детски психолог/ психиатър. Какво ви притеснява в такова посещение?
Възможно е страховете да изчезнат сами, както имаше доста описани случаи тук. Понякога, обаче остават и това е много мъчително за детето. Със съвети по форумите от непрофесионалисти, макар и добронамерени трудно ще се постигне положителен резултат.

И двете деца са много малки за самостоятелни занимания с таблети, няма как да контролираш какво виждат там. Толкова ли няма какво друго да правят? Две момчета на 5 и 9 чудесно могат да си играят заедно с коли, на карти, на "Не се сърди, човече" и какво ли не.
В БГ, или по-скоро в София, е станало въпрос на престиж всяко дете в градинска възраст да ползва таблет. Ако като деца не играят истински игри, тогава кога... Не я разбирам тази мода, извинявам се ако засягам някой, но виждате какви са последствията и ще ги виждате и в бъдеще, ако тази тенденция продължи.

не ме засягаш, в известен смисъл си права.
Разбира се, че играят на всякакви игри, винаги, когато е възможно са и навън
Не става въпрос за престиж.
но и не виждам проблем да играят 30 минути дневно на таблет/компютър.
Малкият играе, защото големият играе. Ако имах само едно дете на 5, нямаше да знае какво е таблет.
Но на 9, когато всичките му съученици играят на компютър, когато аз самата имам лаптоп и работя на него вкъщи...няма как да му забраня. т.е. има как, но не смятам, че е правилна тактика, защото винаги, когато отиде на гости на приятелче, няма да става от компютъра.
По принцип съм на мнението и това важи за всичко във възпитанието с децата ми: всяко нещо трябва да е умерено, не да се забранява тотално каквото и да е (разбира се, става въпрос за допустимите неща)
Давам им да ядат почти всичко (чипсове, шоколади), но в много УМЕРЕНИ количества. така нямат зверски апетит за нищо, нито за вредни храни, нито за игри на компютър. От всичко по малко и умерено.

Но малко изместихме темата 

Не съм майка, но ще си позволя да дам своето мнение
Според мен страхът, породен в детето от нещо (независимо дали са зомбита или зомбирани бабички от игрите) не може да се изгони ей така. Казвам го, защото като малка аз имах такива страхове, нямам братя или сестри, но и сама се плашех достатъчно
До ден днешен си спомням много точно един сън, който сънувах доста често, когато бях на около 4-5 годинки (горе-долу колкото твоето детенце) и в който видно наистина няма нищо страшно, но ако искаш вярвай го сънувам сигурно всяка година от тогава и ме плаши по същия начин. От него се събуждах седнала на леглото и плачейки ... И най-интересното е, че в съня имаше едни същества като картофи, които се биеха на ринг, аз стоях отстрани скрита и гледах, след това се появяваше една игла, която се превръщаше в булка, нещо такова .. Така като го разказвам звучи смешно и за мен, но това е нещо, което адски много ме плашеше. Страхът от едно нещо много бързо може да се прехвърли на друго, точно защото въображението на децата, особено в тези години е още по-развинтено.
Не знам за психолози/ психиатри, но смятам, че на тези крехки години мама най-добре може да обясни на детенцето си, че тези лоши същества не съществуват, че кученцата са там да го пазят, а не да го наранят. Просто трябва да си уверена и да вярваш в това, което казваш, като се опитваш да мислиш като детенце, да се поставиш на неговото място, за да може то самото да ти повярва
Извинявам се, ако не съм прозвучала достатъчно ясно и се надявам да съм помогнала!
Успех!