Моят Боби скоро навърши 5г. Казва ми:"Мамо, искам да ми родиш сестричка."Аз отговарям:"Каквото дойде". А той:"Е, добре, може и кака. А ако ми родиш братче да се казва ер малък, за да се знае, че той е малкият."
Снощи каза:"Помогни ми да направя задна заобиколка"(задно кълбо)
Пита баща си:"Тате защо имаш бодли?"(Беше леко брадясал)
Веднъж чичото на Боби казва:"Ей, съвсем изперках!", а Боби:"Чичо, а къде ти е перката?"
Снощи каза:"Помогни ми да направя задна заобиколка"(задно кълбо)
Пита баща си:"Тате защо имаш бодли?"(Беше леко брадясал)
Веднъж чичото на Боби казва:"Ей, съвсем изперках!", а Боби:"Чичо, а къде ти е перката?"
Вместо "дай ми" казва "гив ми"...баси детето...откъде го е научил това никой не знае. Разбира се вече е обявен за много умно дете, щом говори и малко английски 
. Големи терци са, вие записвате ли ги? Аз все се каня да започна да записвам, и ще спра да отлагам, че вече много бърбори... Ето нещо пресно и от нас - онзиден подстригвахме Емо /след две седмици става на 2 години/ във фризьорски салон за втори път в живота му. По-"старите" потребители може би си спомнят първият ни трагикомичен опит. Та решавам аз да го подготвя психически за "великото дело" и му обяснявам как няма от какво да се страхува, няма защо да плаче, няма да пускаме машинка, само с ножичката "чак-чак" /щтрак-щтрак 
/, как дамата-фризьорка ще бъде много мила и т.н., чак на мен ми се приходи на фризьор като се слушах. И накрая забивам гвоздея в програмата, най-силният ми аргумент /според мен/, като му давам за пример баща му, как ходи често да се подстригва, И ТО С МАШИНКА, а пък нищо му няма и му соча врата на баща му. А Емо го поглежда с големи тъжни очи и тихичко го уверява "Емо п`аче..." /т.е. Емо все пак ще плаче, въпреки уговорките ни/. Е, плака, но значително по-малко от преди, а фризьорката каза че е очарована - почти не мърдал, само имаше монотонен рев за фон! 
