Отвротително просто. Имам чувството, че вече съм в 12- ия месец. Нервна, 5 декара задник, недоспала, притеснена...ох, още 20 дни и край с бременностите.
- Публикувана: 4 окт. 2004, 01:10 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2004, 15:56 ч.
Как се чувствате/хте в 9ия месец?
Бях огромна! Всеки месец си правех снимки на корема в профил, по бански. Последната е точно преди да тръгна за родилното. Който я види, ме пита: "Ама ти как не си се пръснала!". Освен това краката ми бяха оттекли и не се побирах в обувките си, а кожата по цялото ми тяло беше в ужасно състояние...
От друга страна и аз се натъжавах, като си помислех, че ще родя и вече няма да усещам онова прекрасно чувство, че има нещо живичко вътре в теб... Страхувах се от неизвестното - колкото повече наближаваше термина ми, толкова повече си виках: "Не искам да раждам"... Е, раждането мина, и, честно казано, сега изобщо не ми е мъчно за 9-ия месец...
От друга страна и аз се натъжавах, като си помислех, че ще родя и вече няма да усещам онова прекрасно чувство, че има нещо живичко вътре в теб... Страхувах се от неизвестното - колкото повече наближаваше термина ми, толкова повече си виках: "Не искам да раждам"... Е, раждането мина, и, честно казано, сега изобщо не ми е мъчно за 9-ия месец...
Болеше ме само тазът. А хората си мислеха, че съм най-много в 7-ми месец, нямах особено голям корем 
Чувствах се оооогроомна 
.Обикалях цял ден по магазините и вече си позволявах да влизам и в бебешки,но нищо не купувах,само гледам и набелязвахме с моя съпруг какво да купи и откъде веднага след като родя.Прави списъци и после той купи всичко .Изглеждах,като че ли нося близнаци и спомням си деня ,когато родих на обяд ходих на консултация и и казах да ме прегледа вагинално,за да види дали нямам разкритие и тя каза че няма и тази седмица нямало да стане.Отидихме до хепи онова около театър 199 и влизам да си оставя палтото и жената на гардероба ми вика а бре жена ти къде отиваш,казвам и ами да обядвам.А тя ми казва какво хранене бягай в болницата ти ще родиш всеки момент.Ама ние със съпруга ми влязохме да хапнем и обядвах като за последно,толкова много ядох и вечерта към 18.00 часа ми изтекоха водите.Тази жена на гардероба е била ясновидка сигурно .Ох много дълго стана 
.Обикалях цял ден по магазините и вече си позволявах да влизам и в бебешки,но нищо не купувах,само гледам и набелязвахме с моя съпруг какво да купи и откъде веднага след като родя.Прави списъци и после той купи всичко .Изглеждах,като че ли нося близнаци и спомням си деня ,когато родих на обяд ходих на консултация и и казах да ме прегледа вагинално,за да види дали нямам разкритие и тя каза че няма и тази седмица нямало да стане.Отидихме до хепи онова около театър 199 и влизам да си оставя палтото и жената на гардероба ми вика а бре жена ти къде отиваш,казвам и ами да обядвам.А тя ми казва какво хранене бягай в болницата ти ще родиш всеки момент.Ама ние със съпруга ми влязохме да хапнем и обядвах като за последно,толкова много ядох и вечерта към 18.00 часа ми изтекоха водите.Тази жена на гардероба е била ясновидка сигурно .Ох много дълго стана Препоръчани теми