Виждам темата и щастливо връхлитам да пиша за сватбената традиция да се носи сокай в Габровския край. И какво виждам..... Има и прекрасни традици, позабравени, но много интересни. Сокай е много специфична украса за глава. И булката традиционно е в червено.
- Публикувана: 15 фев. 2013, 19:10 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2013, 00:02 ч.
Непознатите традиции
Да, счита се, че сокая е запазено от стари времена украшение на болярките.
Елиас, тази традиция... мхм.... естествено е умряла. Колко се женят девствени?
В село като това с рисуваните булки, нищо чудно да се държи на хорото с невестината риза 
И на мен ми е интересна традицията с благата ракия. Кога е изчезнала от обичаите?
а познай
за блага ракия трябва само едно нещо, а него вече и Диоген с фенера не мож' намери
от съседи, преселници от смесен район, чух за "побратимяването" и първата подстрижка на момчето
не разбрах всичко, та ако някой може да обясни ще съм благодарна. 
.
Инфантилна, колко големи са момченцата? И на живо ли ги дерат?
Гледах клипче във вбокс и изглежда ужасно. На живо не бих го издържала.
Няма ли и тая традиция да умре?
Кафеин, това е защото жената е била безгласна буква. Като отиде при свекър и свекърва, те сякаш са ѝ родители и могат да я командват здраво.
Мъжа естествено си има само едни "мама и тате".
Гледах клипче във вбокс и изглежда ужасно. На живо не бих го издържала.
Няма ли и тая традиция да умре?
Кафеин, това е защото жената е била безгласна буква. Като отиде при свекър и свекърва, те сякаш са ѝ родители и могат да я командват здраво.
Мъжа естествено си има само едни "мама и тате".
Не мога да преценя, между 2 и 4 години. На едно от работните ми места, докато живеех в Пловдив бяха ангажирали ресторанта за "малка сватба", така го наричаха сюнета, имаше над 250 гости, оркестър, всички нагласени като от приказка от 1001 нощ...Зрелищно. От родата на момчето записват в една тетрадка кой какво дарява, и когато те бъдат поканени някъде след това, у някого от списъка- трябва да дадат повече отколкото той е дал, или в краен случай толкова, но не и по-малко.
Правенето на чеиз си е традиция.
Преди години познавах две помашки момичета, които бяха още деца, а вече имаха две пълни стаи с чеиз (от пода до тавана). Много живописно : ярки, слънчеви цветове. Интересно дали изпозлват / пазят тези неща, защото напоследък все се продават неща от чeизите на баби и прабаби и много малко (почти нищо) не остава за спомен в семейството.
Момичета, преди да класифицирате даден обичай като жесток, смешен, безвкусен и пр., опитайте се да разберете какво се крие зад него. В традицията всеки ритуал, всеки жест има собствен смисъл. Разбира се, днес са останали само дадени елементи от обичаите или ритуалите и много от обясненията им са забравени или подменени, но пък съществува прекрасната наука етнография/етнология, която е проучила и описала много от тях, които днес се смятат за "непознати" или пък просто са изчезнали. Елиас е дала чудесно предложение - Очерците на Михаил Арнаудов, а има и много други.
Щом имате такъв интерес към традициите, запознайте се с тях преди да правите обобщения, каквито масово прочетох в темата. Един подочул, друг нещичко видял, но не в целостта му, трети зърнал само снимка на "екзотичен" ритуал. И вече сте готови с крайните изказвания.
Ако не ви се чете литература по темата, то поне разпитайте подробно бабите и дядовците си или други възрастни роднини и познати - ще откриете неподозирани неща.
Съжалявам, ако съм засегнала някой, но малко в повече ми дойде целият негативизъм, прозиращ от тази тема.
Щом имате такъв интерес към традициите, запознайте се с тях преди да правите обобщения, каквито масово прочетох в темата. Един подочул, друг нещичко видял, но не в целостта му, трети зърнал само снимка на "екзотичен" ритуал. И вече сте готови с крайните изказвания.
Ако не ви се чете литература по темата, то поне разпитайте подробно бабите и дядовците си или други възрастни роднини и познати - ще откриете неподозирани неща.
Съжалявам, ако съм засегнала някой, но малко в повече ми дойде целият негативизъм, прозиращ от тази тема.
но малко в повече ми дойде целият негативизъм, прозиращ от тази тема.
Надявам се да не остане, като тенденция, защото темата наистина е за традиции, които умират, а ние не ги знаем.
Знам за тези два тома, но за съжаление ги нямам, а може и други да ги нямат. И затова тази тема.
Преди години работех с една американка, която ходеше по селата и записваше български народни песни от баби, които сигурно не са живи. Няма да се изненадам, ако след време си ги вкараме обратно в България, защото тук не е останало и помен от тях.
Друго традиционно, което губим са растения и животни. В нашата градина растат от прабаба ми още 5 сорта поне сини сливи. Вид добри за ракия, вид добри за сушене (маджаркини, не знам защо така им викаше баба, евентуално нещо свързано с Унгария), вид добри за маджун от който се прави пестил. Има разни непознати видове ябълки и круши. На единия сорт баба ми му викаше "йовка ябълка", петровка, червенка, не им знам имената на всичките. Някои от тия дървета вече ги няма, просто изсъхнаха, а подобни не виждам да се продават за посеем.