Непознатите традиции

Като посетихме Рибново, не съм си покривала главата!

Имах чувството, че  там ни гледат изпитателно, сигурно им е писнало от преминаващи, снимащи туристи.   Затова направих само няколко снимки, набързо.

в църквата е редно  не че винаги се сещам 

 Богиня, не трябва да си покриваш главата по принцип. Това може да се наложи, ако в процеса на проследяване на дадена обредност има такова ритуално изискване. И пак това ще е по-скоро желателно за теб, отколкото задължително. Ако това ти е проблем, просто не посещавай селото. Човек като отива на гости, се съобразява с правилата на домакина си. Тук е същото.
 Точно така. Рядко някой го спазва обаче.

Добре, че не посещавам.

Доколкото ми е известно, на територията на РБългария не съществува опцията - "частно селище".

 Тук говорим за посещението на селището с някаква цел - наблюдение на сватба. Ако имаш желание да видиш и да разбереш нещо повече от тази сватба, а не просто да зърнеш гелината и да ѝ се присмееш как може да се остави да я направят на "плашило" (и такива коментари съм чувала), не е зле от уважение към хората да се съобразяваш с тях. В крайна сметка никой не те е канил там. Ти си отишла по собствена воля. Това е все едно на твоята сватба да се самопокани някой непознат.
  И пак подчертавам, че принципно никой няма да изисква от теб да си покриваш главата или пък нещо друго, противоречащо на желанията ти.

На  въпроса за частното селище въобще не мисля да отговарям. Просто за пореден път виждам, че толерантността става все по-дефицитна. Това определено ме плаши.

Да, ако им откажеш храна, мислят, че те е гнус от тях. Като съм била на тържества там, гледах да ям по-малко, защото първия път минаха с една тава и ме почерпиха с дърпана баница. Взехме по едно голямо парче. Минаха втора, трета жена, пак взехме. На четвъртия път придружителя ми отказа, защото не можеше повече и жената се засегна, че не й харесвал готвенето и точно това го попита - да не би да е нещо не наред с нея. Та се наложи да се вземе пак. Иначе тържествата ги правят както едно време - на маси и пейки на дървени магарета и талпи и всеки си носи приборите и носи храна.
Другото, което ми правеше впечатление /за помашка общност говоря/, беше че приемаха като комплимент, ако ги наричаш българи.
Иначе са страшно чисти хора - като хигиена говоря /спрямо условията, естествено/, а и душевно. Може да са бедни условията, но вътре всичко свети от чистота.

В самото село улиците са стръмни, кални. Но съм почти сигурна и аз, че в домовете им е чисто и пъстро. Много ми се искаше да посетя някой дом!

 Те са си етнически българи, но изповядват исляма.
  Кати, това не го пиша, за да се заяждам по някакъв начин. Целта ми е по-скоро да обърна внимание на този факт, защото много от нас не са наясно за какви хора става дума.

 Пускам една хубава книга по темата:
  www.imir-bg.org/imir/books/balgari-myusyulmani-Teteven.pdf

 По повод на българите мюсюлмани се сетих за тяхната противоположност - гагаузите. Те пък са православни християни, говорещи турски език. Ето нещичко за тях:

 http://www.librev.com/index.php/--/1277

 http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=78&aid=2274

Не го приемам като заяждане, защото аз също ги възприемам за такива.
Те говорят основно български, в който се е запазил архаичния говор, даже някои гласни ги потъмняват като руския "една - адна". Също така уважават и християнските традиции - някъде украсяват елхи, червят яйца. Празнуват и мюсюлманските празници, но поне доколкото знам, не спазват поста Рамадан. В този край повечето са с българските си имена. Толерантни са към панталоните, не държат младите жени да носят шалвари. Но към полите, особено късите, отношението е негативно.
По-напред в темата бях писала за оброка им, който представлява стар кръст и който те тачат от поколения.
Има една теза, че село Галата се казва така, защото известно време след помохамеданчването, турците дошли да проверят какво правят, а нашите хора си ядяли свинско, както преди. И ги нарекли "огалатени", сиреч "омърсени".

Да, и за селата, за които говоря е така - кални улици или примерно живеят на ливадата и до къщата се стига по кална пътека, но в дома е супер чисто.

 Кати, Стейси Грей, вместо прегръдка ви предлагам ви една статия за "Писана булка от Галата" 

 http://www.4shared.com/file/102531885/4d700643/Karamihova_Pisana … ulka-_Galata.html

Inanna, благодаря! Имам хубави спомени от онова време и оня край.

Хайда да ви кажа за още една традиция, за която аз не знаех. В кюстендилско, по време на кръщенето, родителите на детето не присъстват в църквата. Те стоят пред нея и правят това, което биха желали да прави детето им /пеят, танцуват, броят пари и т.н./. Като попитах, хората не са ли ги гледали странно, ми обясниха, че там са свикнали с такива гледки пред църквите. 

По принцип при кръщенето, родителите не са били в църквата, но наистина са смесени религия и  вярваня. Според мен, майката не е присъствала, тъй- като кръщенето се е извършвало на 40-я ден от раждането (от религиозна гледна точка, трябва да   е тогава) и до 40 ден не е излизала / срещала с други хора (в Арбанаси има запазена "Стая на родилката", където жената е раждала и престоявала този период. Наи-старата жена от семейството се е грижела за нея и бебето) 


"В обичаите, свързани с кръщаването на детето се преплитат християнски и паганистични представи и вярвания.
 
Църковното кръщение е само част от обичаите и обредите, съпътстващи „кръщенето”, „кръщавката”на детето.
 
Главното обредно лице в тях е кумът- кръстник.
 
Вечерта, преди кръщаването, жена от семейството го „калесва” (кани) с бъклица вино, пита и печена кокошка.
 
На другата сутрин кръстникът занася детето в църквата. В единия край на бебешкия повой той слага приготвени от него свещ, китка и пешкир.
 
След църковния ритуал, той връща детето на майката с думите:
 
„Еврейче взех, християнче (българче) ти връщам”.
 
На нея той дава и отрязаните от свещеника четири кичурчета коса, „на кръст” от главата на детето, залепени с восък от свещта.
 
В някои райони, преди да върне детето, кръстникът го поставя на селскостопански сечива (ако е момче) или на стан (ако е момиче), за да бъде то трудолюбиво и сръчно.
 
На места, на прага на външната врата приготвят софра с питка, бъклица вино и китка цветя, върху която кръстникът настанява бебето и така го внася в къщата и оставя пред икона на света Богородица.
 
Близки и роднини се канят на празнична трапеза. Всеки от гостите при влизането си в къщата поздравява:
 
„Честито кръщене, честито име!”, а домакините отговарят:
 
„Чест ти Господ дал.”
 
Гостите носят червен лук, „за да има родилката мляко”, питки, бъклица вино и подаръци за детето – ризки, платно, бебешки шапчици с пришити на тях парички против „уроки”. Кръстникът също дарява детето с платно, повой и дрешки.
 
Името на детето се избира от кръстника. Никой не трябва да го научава преди определеният от традицията момент, защото това би означавало лоша поличба.
 
На втория ден след кръщенето кръстникът идва в дома на новороденото, вдига го пред иконата, прекръства се и казва три пъти:
 
"Да е честито и благословено името ... (следва даденото име)!"
 
След съобщаването на името всички присъстващи се поздравяват:
 
"Честито и благословено име!" и "Чест ти Господ дал."
 
Традиционно кръстникът е наследствен, но когато кръстените от него деца умират още малки, се избира нов кръстник. Обичаят се нарича „хвърляне на детето”, при което бебето се оставя на кръстопът и онзи, който минавайки го забележи пръв, става негов кръстник".

 Интересно е, че тази традиция се спазва все още. Нааистина гледката ще да е комична.
 Те все пак са близо до детето - стоят пред църквата, че в някои райони в миналото родителите са чакали вкъщи да научат името на бебето. Кръстникът/кръстницата сами са решавали как да нарекат детето.

 Калинка е дала описание.

 Аз добавям за ритуалното "крадене" на детето от кръстника -

 В Източна България кръстникът извършва обреда крадене на детето за осигуряване здраве, навременен и плодовит брак и добра, доходна професия (Генчев, 1985, 170). Детето се краде тайно или привидно, щом навърши една година, или по Гергьовден, когато се крадат всички деца, родени след миналогодишния празник. Някъде този обред е съчетан със залагане на детето — около него нареждат предмети и по избора на един от тях гадаят за бъдещата професия или наклонност. Понякога кръстникът или някой от домашните, който е «откраднал» детето, извършва и обреда стрижба на детето. Но като самостоятелен обреден комплекс той е най-добре запазен в Западна България.

 Краденето се прави, за да е здраво детето и да се ожени навреме и за добра жена/добър мъж. Извършва се на 1-вия рожден ден на детето или на голям празник. Кръстникът трябва да го вземе тайно от майката. Съответно връщането му на родителите се превръща в повод за празник. Кръстникът му подарява и комплект нови дрехи.

Много интересно разказвате