Публикувана: 22 фев. 2013, 22:32 ч.
Последно мнение: 26 март 2013, 14:33 ч.

Как да успея да превъзмогна негативните чувства, които изпитвам ?

18 483
135
1

# 30 24 фев. 2013, 01:39 ч.

Мнения: 134

Здр,
не отлагай посещението при невролог или психиатър, както описваш нещата си е невроза(провери в гоогле за неврозите, ще разпознаеш своята),но непременно иди на доктор. Иначе и да се чудиш и да се маеш дисбалансът в мозъка е причина за тези спохождащите мисли. Има лек за тях,не бой се . Липсата на серотонин е една от причините за всичките ти депресивни състояния;-).Не се самоизмъчвай ,а взимай направление и нещата ще се пооправят;-).Успех!

# 31 24 фев. 2013, 04:37 ч.

на правилното място, в точното време
Мнения: 2 731

mariposa de noche , щом те кефи. Peace

# 32 24 фев. 2013, 06:33 ч.

София
Мнения: 2 109

Не знам на колко години си, но самотна майка, върнала се при родителите си, финансово зависима- определено те разбирам защо си издухала.
Бих те посъветвала на първо време да разнообразиш малко ежедневието си- играй с детето, радвай му се, прекарвайте , ако трябва по цял ден навън, води го уикендите на куклен театър, на зоопарк. Почни да си търсиш работа още от сега, запиши се, ако можеш на някой курс, търси контакти извън виртуалното пространство. Наложи си да гледаш по-позитивно на живота.
ТОва, че завиждаш дори на най-добрата си приятелка е супер гадно, това че го осъзнаваш е добре. Не бих чакала с посещението при специалист, септември е много далеч.
И пак бих отбелязала, че имаш основното да бъдеш щастлива- млада си, здрава, права, със здраво детенце и покрив над главата. Оттук нататък нещата зависят от теб да ги развиеш в правилната насока.
Бих препоръчала да си намериш някво хоби- рисувай, бродирай, готви, нещо, което да ти е приятно да правиш, но не и висене в чата Wink

Успех!

Последна редакция: нд, 24 фев 2013, 06:39 от Marleen

# 33 24 фев. 2013, 09:37 ч.

София
Мнения: 62 595

Айде, айде, пак се почна с тази самодостатъчност и прочие, и да се търси под вола теле! За мен нещата са много прости - търси се мъж! Авторката има нужда от мъж! Никакви "радвай се на детето, намерИ си хоби, бъдИ самодостатъчна" не помага. Жените имат нужда от мъже, а мъжете имат нужда от жени. Дори на най-примитивно ниво секс. Ако покрай нея се въртеше поне един мъж, нямаше да й пречи нито, че е зависима от родители, нито че е самотен родител, нето че й свършва майчинството, нито безпаричието. Та, както се казваше в една народна приказка "кое си иска, оно си сака". Повечето женски неврози се лекуват с мъж.

# 34 24 фев. 2013, 10:15 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Изказаха се двата големи капацитета в този форум, темата може да се заключва!

Мъжът може да е предпоставка, но не и единственото условие за решение на проблема. Докато се е вкопчила в идеята, че й трябва мъж за да постигне душевно равновесие, няма да се получи. Едно, че отчаяните жени отблъскват мъжете, и второ- и да намери мъж, почти е сигурно, че той няма да е това, от което тя има нужда. Мъжът на приятелката ще е с по-хубава кола, или ще я води на по-хубави места, а може би и ще му е по-голям... А ако не се появи скоро мъж на хоризонта, какво прави- да затъва все по-дълбоко в самосъжаление и да не може да спи от злоба ли?! Проблемът си е вътре в нея и разрешението му трябва да започне от там. Само когато постигне вътрешна хармония, може да гради успешна връзка.
И само между другото- тенденцията е все повече хора във фертилна възраст да живеят сами. На Запад все повече хора не желаят да се обвързват трайно и почти половината нямат партньор защото не искат.

# 35 24 фев. 2013, 10:37 ч.

Мнения: 2 102

kymmi Хубаво е,че си решила да се консултираш със специалист, чо моят съвет е да обърнеш внимание на функцията на щитовидната жлеза. Личния лекар може да ти пусне по здравна каса TSH и Ft 4, Хипофункция на щит. жлеза се неглижира понякога и хората отиват при психолог/психиатър а всъщност са за ендокринолог Hug

# 36 24 фев. 2013, 10:48 ч.

Мнения: 556

Дали подсъзнателно търсиш партньор не знам, но това не е решение на проблема според мен. Както са казали и другите първо се консултирай с психолог, има достатъчно леки антидепресанти, които много помагат. Започни да ходиш на спорт, танци или нещо друго, не само заради самата активност, но и заради контактите с различни хора. Ако пък намериш и някакви курсове за повишаване на квалификация също е добре. И започни да си търсиш работа преди есента. Намериш ли нещо добро, все ще се намери и вариант за гледане на детето. И най-вече бъди благодарна че ти и детето сте живи и здрави, много хора и това нямат...

# 37 24 фев. 2013, 11:10 ч.

София
Мнения: 62 595

Айде на бас, че ако не е нищо физиологично като щитовидна жлеза и пр., е заради липсата на мъж! Тя дори сама си пише, че завижда на майка си, че има партньор, направо си го е казала в прав текст! Не завиждаш за нещо, което имаш, а за нещо, което желаеш силно, но нямаш. Това за хармонията със себе си е дрън-дрън! Обикновено нещата се свеждат до доста по-елементарни причини, а нуждата от това да си ценен, обичан или най-малкото оценен като сексуален партньор е също толкова важна, колкото и храната. На Запад се тъпчат с антидепресанти като за световно, имат проблеми с връзките (по-точно с трудността да създават такива трайни като семейство), та хич не ми ги хвали! Не се обвързват не защото не искат, а защото или се страхуват, или не умеят, или насреща няма подходящ човек, който също да иска да се обвърже.

# 38 24 фев. 2013, 11:20 ч.

Мнения: 702

Кимми, първо трябва да започнеш да обичаш себе си, да се харесаш. Не може да нямаш поне две три положителни черти Hug

И второ, помни че много от нас са минали през такъв период. Бременността и майчинството са период на изпитание на нервите и психиката.
Опитай се да мислиш положително и да откриваш положителните неща, дори в лошите моменти.

Не гледай толкова в чуждите панички, защото и те не са така лъскави, както на теб ти се струва. Никога не можеш да знаеш дали щастливо разхождащата се двойка не се изтрепва в къщи, примерно.

Когато се погледнеш в огледалото се усмихни на себе си, така поне един човек ще ти се усмихне Simple Smile

И не се затормозявай с лоши новини, предавания, вестници..
Късмет!Вярвам, че ще се справиш bouquet

# 39 24 фев. 2013, 11:53 ч.

Мнения: 2 124

Колкото и зле да съм била или да съм, никога не съм завиждала на хората около мен, даже напротив, предпочитам да съм заобиколена с хора, които са доволни, успели, богати.... това зарежда положително и мен.
Депресията, липсата на перспектива, отчаянието, огорчението мога да ги разбера, но завистта ми е странна.

# 40 24 фев. 2013, 12:03 ч.

Мнения: 1 769

Цитат на: kimmy в сб, 23 фев 2013, 19:11

Morphea, за съжаление в работата ми се работи само нощно време. Няма кой да гледа детето вечер. Даже нямам възможност да започна и нещо почасово. До септември месец нямам никакъв вариант да започна работа. Нещо от вкъщи не мисля, че ще намеря. По интернет общувам с доста хора. Повечето с чужденци. Не е целенасочено. Просто така се случва. Имам един по специален човек, но едва ли някога ще се срещнем с него. Това също ме изнервя. Много пъти съм се опитвала да прекратя с него, но общуването с него е едно от малкото неща, които ме разтоварват.

Лелее, още една прилика с теб, въпреки, че не сме на едни години. И аз имах един много специален човек в Интернет, който ме правеше щастлива. Не съм го търсила, просто се случи. Писахме си почти 2 години. Накрая аз се оттеглих, тогава почна една агония, не ми излизаше от ума, бях обсебена. Бях влюбена, а не можех да му кажа. После се разделих и с мъжа ми. И сега нямам емоционална опора, освен приятелките ми. Не съм разведена и не съм готова за друга връзка. А и не мисля, че някой ще има търпението да се занимава с мен - жена в критическа и с емоционални проблеми.Твоят човек женен ли е? Не е хубаво да се самозалъгваме с такива виртуални запознанства, до нищо добро не водят, ако не са с перспектива да прерастнат в реални.

# 41 24 фев. 2013, 13:48 ч.

Мнения: 54 638

Цитат на: mariposa de noche в нд, 24 фев 2013, 11:53

И аз съм така ! Peace

Никога не съм завиждала , тъкмо обратното , радвам се , когато хората успяват .
И не само - забелязала съм , че нещо , което са постигнали мои близки и съм се възхищавала , след време аз самата го постигам и то с лекота . Peace

Като , че ли харесвайки нещо у другите , си съставям програма и аз да го постигна .

Кими , опитай се да се освободиш от това разяждащо и деструктивно чувство , завистта ! Peace

Само си вредиш така !

Намери си друга работа , след като тази не ти харесва Peace

Стани независима финансово , на първо място , след това започни да обичаш себе си и чак тогава се оглеждай за мъж . Hug

Никой мъж няма да те хареса такава озлобена и завистлива .

# 42 24 фев. 2013, 14:07 ч.

София
Мнения: 2 217

Мен точно такава ме взе мъжът ми - депресирана, с тежки здравословни проблеми....
Няма закони по тези въпроси....
Нито може да се дреме без да се действа в желаните посоки, нито да се разчита напълно на положените усилия - нещата просто се случват, когато трябва, колкото и да ни се струва, че всичко е плод на канските ни усилия...
Много насериозно се взимаме....

# 43 24 фев. 2013, 14:22 ч.

Мнения: 1 383

Цитат на: Marleen в нд, 24 фев 2013, 06:33

Успех!

От детето не мога да търся работа в момента. По точно аз намирам, но няма при кой да го оставям даже за по 2-3 часа. Със сина ми най - много до кварталната градинка да поизлезем или да се видя с някоя приятелка за по час не повече. Не искам някой да ме разбере погрешно. Детето не ми пречи. Просто с него е ужасно трудно. Много е буен. Той вкъщи не стои мирно, а пространството е малко. Като излезем навън не се спира. Няма как да го оставям на баба ми, защото тя не може да се оправя с него. Следователно не мога да започна нищо почасово. Уча в колеж по туризъм. Юни ще имам държавен изпит. От близо седмица започнах да си правя курсовата работа и да си развивам въпросите. Надявам се като се задълбоча още повече в ученето, да се разсея от негативните мисли. Относно курсовете много бих искала да се запиша на фризьорски курсове. Едно, че ме влече това, друго, че освен образованието си искам да имам и някакъв занаят. Но тук пак всичко опира до финансите.

Цитат на: Morphea в нд, 24 фев 2013, 12:03

Цитат на: kimmy в сб, 23 фев 2013, 19:11

Аз не мога да кажа, че съм яко хлътнала по него или влюбена. Просто ми е приятно с този човек. Харесват ми възгледите за живота . Още повече, че като визия е много мой тип. Естествено бих могла и без него. Но за в момента примерно 2-та или 3-те часа, които прекарвам вечер с него ми действат добре. След разговорите с него заспивам успокоена.

# 44 24 фев. 2013, 19:16 ч.

Мнения: 2 127

Андариел е ужасно, ужасно права! Абсолютно от липсата на мъж идва проблема, авторката сама си пише, че 1. завижда на родителите си за връзката им и 2. че завижда на своя приятелка, че има човек до себе си, пък макар отношенията да са проблемни донякъде.
Нито има нещо срамно, нито нещо странно в това състояние. Чисто биологична нужда, човека е устроен така, че има нужда от партньор и секс. След определен момент, тези нужди не са ли задоволени, това си дава съответното отражение. Малко са хората, които цял живот са си самодостатъчни и така си умират, без да им пука има ли някого до тях или не.

Препоръчани теми

Приятелство между мъж и жена

Лицемерие или истинска подкрепа е?

Защо искате деца ?

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Причина:

Причина: