Как да успея да превъзмогна негативните чувства, които изпитвам ?

  • 18 461
  • 135
  •   1
Отговори
22 фев. 2013, 22:32 ч.
  • Мнения: 1 383
Мислих дълго преди да пусна темата. Много ме е срам да призная в какво същество съм се превърнала. Накратко малко предистория. Самотен родител съм. С бащата на сина ми нещата са сложни. Няма смисъл да се отклонявам от темата. За в момента живея с баба ми.  Баща ми е починал. Майка ми има втори брак. Но почти всеки ден идва при нас с баба ми. След няколко дни ми изтича втората година майчинство. Няма да се връщам на старата работа. Ще чакам септември месец детето да тръгне на ясла и тогава ще търся работа. С две думи основната финансова помощ идва от семейството ми.

Та да преминем към негативните чувства, които изпитвам. Най - големия ми проблем е нервността. Дразня се от най - малкото, крещя, озъбвам се. Старая се пред детето да се сдържам. Забелязвам, че през последните 2-3 години съм станала ужасно злобна. Не се вълнувам от нищо. Нищо не може да ме трогне емоционално. Завиждам ужасно много на приятелките си, въпреки, че реално погледнато те не са кой знае колко повече от мен. Завиждам даже и на собствената си майка, че си има партньор. Вечно съм потисната, негативно настроена, нищо не ме радва. Дните ми са монотонни. Не се събуждам с никаква надежда за нищо. Кроя планове за бъдещето, но те ми се струват като нещо много далечно. Вечния въпрос, който ме разяжда отвътре е ,, Защо еди кой си/ еди коя си има еди какво си ? С какво той/тя е повече от мен ?,, Чувствам , че тази злоба и завист ще ме умопобъркат. А преди не бях такъв човек. Не ме интересуваше кой какво има/ кой с кого ходи. Винаги съм се радвала на чуждото щастие. Другояче казано бях над тези неща. Но сега сама не мога да се понасям. Превърнала съм се в едно жалко мрънкащо и завистливо човече.

Бих искала да разбера дали има и други като мен минали през такъв период. Как да преодолея целия този негативизъм, който е в мен ?

# 1 22 фев. 2013, 22:52 ч.
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Без да  съм  преминавала  през  изпитания, подобни  на твоите, и аз изкарах един  депресарски  период,  докато  се  гледахме с дребното  вкъщи. И това при положение, че  таткото   участва  активно  във всичко покрай детето , откакто  се е  родило, та  досега. Обаче  той си ходеше  на работа,  срещаше  се  с хора, пък   аз си комуникирах  основно  с бебока и бабите, когато ни споходеха. С млади майки  така  и  не  се   сдружих.Чувствах   се  зад борда-аз, дето  бях работохолик и  ако имаше  как, щях да прекарвам 24 часа  на  работа, сега  изведнъж  бях зад борда. Сутрин  гледах   от терасата  спретнати  жени, тръгнали  за работа и   жестоко  им завиждах, че техните  деца  са  сигурно  вече отраснали ,пък аз патицата, дундуркам бебе  на   34, когато   не ми се стои  у  дома затворена.
Всичката ми депресия  се изпари  яко  дим, когато  детето   стана  на  6 месеца и  се  върнах  на работа, но  на граждански договор, с ненормирано  работно време. Работех по 3-4 часа  на  ден, но  ми стигаше да се съвзема и  да се почувствам пак  добре- хем  се откъсвах  за малко  от   затъпяващото ежедневие, хем не лишавах детето  от   времето  близост, защото   често  обикаляхме заедно / къде с колата, къде  с  количката/, абе, друго си беше.
Според мен, когато   се върнеш на работа,  ще се успокоиш- първо, финансово  далеч няма  да си толкова зависима, второ, ще  разнообразиш средата, трето, ще  се уморяваш  повече и няма  да ти остане  време  да  се  депресираш и да завиждаш. Сега, три години по- късно, вече  си работя  на пълен работен ден / до 18.30/,  вечер детето  си иска вниманието , къщата  си иска  нейното, мъжкото- и то. И съм  така уморена, че  сили  за излишни   неща нямам Simple Smile.

# 2 22 фев. 2013, 23:20 ч.
  • Мнения: 1 383
То лошото е че аз започнах да ги изпитвам тези  чувства още преди да забременея, но тогава бяха само моментни. Сега положението е страшно. Депресия, нерви.  Осъзнавам, че има хора доста по зле от мен - инвалиди, с репродуктивни проблеми, с болни деца, финансови проблеми и др. Обаче аз все съм недоволна от живота. От това нервиране, самоизмъчване и самокритикуване започнах да заеквам понякога. Мисля след като детето тръгне на ясла да посетя психолог или даже направо психиатър.

# 3 22 фев. 2013, 23:31 ч.
  • Мнения: 2 124
Липсва ти любов...
Вземи на първо време да пиеш някакви витамини от група В; намери нещо, което да те зарежда - дали ще е музика, някакъв спорт... Това, което пише Бронте също има значение.
Няма как да стане от раз, просто трябва да смениш твоя поглед към ситуацията.

# 4 23 фев. 2013, 03:06 ч.
  • Мнения: 8 163
Цитат на: mariposa de noche в пт, 22 фев 2013, 23:31
намери нещо, което да те зарежда - дали ще е музика, някакъв спорт...
Наистина, започни да спортуваш активно. Хем ще изразходваш натрупаната енергия, хем по време на интензивна тренировка не можеш да мислиш за нищо друго, освен за дишането си и за правилно изпълнение на движенията. На всичкото отгоре ще изваеш тяло за чудо и приказ. Самочувствието ти ще се повдигне. Ще излъчваш привлекателни здраве и тонус.

Ела в темата Тренировки в домашни условия. Ще получиш много идеи за това с какво да започнеш. Ще имаш и подкрепа.

# 5 23 фев. 2013, 05:05 ч.
  • Мнения: 1 199
И аз особено към края на майчинството гледах часовника когато наближеше времето да си идва мъжът ми, особено през зимата, и закъснееше ли малко, бях готова за скандал. Оправих се от раз като тръгнах на работа. Но при теб явно е на друга основа, щом е почнало по-рано, стоенето вкъщи може би го е засилило. Това, че си даваш сметка за положението, е голяма стъпка. Не спирай дотук. Вече ти ще си избираш според предпочитанията ти - дали психолог, дали хомеопатия, дали нещо друго. Ако си намериш хоби и поводи да излизаш без детето, също може да помогне. Трябва ти любов, но в това състояние едва ли имаш нагласата, за да я срещнеш. Трябва първо себе си да оправиш, да намериш отново вътрешната хармония, а посбе и другото ще се нареди.bouquet

# 6 23 фев. 2013, 09:27 ч.
  • Мнения: 1 765
Цитат на: kimmy в пт, 22 фев 2013, 22:32
Завиждам даже и на собствената си майка, че си има партньор. Вечно съм потисната, негативно настроена, нищо не ме радва. Дните ми са монотонни. Не се събуждам с никаква надежда за нищо.
Напълно те разбирам.  Чувствам се по абсолютно същия начин. И аз завиждам на родителите си за хармоничния им брак. Дай боже всекиму. И мен нищо не ме радва и нямам надежда живота ми да се промени. Всъщност ще се промени, но към по-лошо - очертава се да остана без работа през тази година, а издържам син студент. Защо не искаш да се върнеш на старата работа? Не е ли по-добър варианта да почнеш работа, а да търсиш междувременно нова? Може би това ще промени нещата. Също можеш да си направиш регистрация в някой сайт за запознанства, да видиш какво ще излезе. Чух добри отзиви за Романс бг.

# 7 23 фев. 2013, 10:50 ч.
  • Мнения: 6 214
Хм, да се включа и аз към депресираните и чакащите съвет - самотна майка, живееща с родителите си. Само дето аз не завиждам. Просто нищо не може да ме зарадва. Живея на самовнушение.

И най ме е яд като чуя, че радостта от живота била в малките неща.   Close Та това не е нищо друго за мен, освен самовнушение. Да, помага първоначално да се измъкнеш от най-дълбоката дупка. Но цял живот на самовнушение не се живее.  Naughty

Или пък някои сме създадени за велики дела и не можем да се радваме дълго на дреболии.  newsm78

И аз ходя на работа, но не работата е това, което може да изпълни живота ми.  Sad Работата днес я има, утре я няма, днес си на една, утре си на друга работа. Не можем да разчитаме и на работата да ни радва.

Също така нито децата, нито приятелите ни са длъжни да запълват нашите емоционални празноти.

Явно трябва сами или с помощта на специалист да започнем да запълваме сами празнотите си и тогава ще можем да се радваме на всичко останало.    Peace

# 8 23 фев. 2013, 12:14 ч.
  • Мнения: 25 651
Цитат на: REAL_WOMAN в сб, 23 фев 2013, 10:50

И най ме е яд като чуя, че радостта от живота била в малките неща.   Close Та това не е нищо друго за мен, освен самовнушение. Да, помага първоначално да се измъкнеш от най-дълбоката дупка. Но цял живот на самовнушение не се живее.  Naughty


Не, не е самовнушение, а просто друг тип ценностна система.
Малък пример. Отиваш на среща с някой мъж, той ти поднася някакво простичко цвете, което е откъснал по пътя. Ти можеш да реагираш по два начина. Първият е да се зарадваш искрено, защото те е трогнал романтичният жест. Вторият е да си помислиш възмутено: "Я па тоя, как може да ми се явява с този бурен??? Сигурно е голяма скръндза, щом даже му се е досвидяло да ми купи един нормален букет. Не ми трябва такъв, тази среща ще е последна!"
Ако не тръгваш с голямата кошница и големите очаквания, винаги ще се намери какво да те зарадва в този живот. Ако претенциите и очакванията ти са големи, никой и никога няма да ти я напълни. Все някой друг ще има по-голяма къща от твоята, по-руса коса, по-сини очи, по-тънка талия, по-дълги крака, по-потентен и по-млад любовник, мъжът ще е на по-висок пост от твоя, банковата му сметка ще е по-голяма, островът му - по-красив или самолетът му - по-нов модел.
Човешкото око насита няма.

# 9 23 фев. 2013, 12:19 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: Как` Сийка в сб, 23 фев 2013, 12:14
Цитат на: REAL_WOMAN в сб, 23 фев 2013, 10:50

И най ме е яд като чуя, че радостта от живота била в малките неща.   Close Та това не е нищо друго за мен, освен самовнушение. Да, помага първоначално да се измъкнеш от най-дълбоката дупка. Но цял живот на самовнушение не се живее.  Naughty


Не, не е самовнушение, а просто друг тип ценностна система.
Малък пример. Отиваш на среща с някой мъж, той ти поднася някакво простичко цвете, което е откъснал по пътя. Ти можеш да реагираш по два начина. Първият е да се зарадваш искрено, защото те е трогнал романтичният жест. Вторият е да си помислиш възмутено: "Я па тоя, как може да ми се явява с този бурен??? Сигурно е голяма скръндза, щом даже му се е досвидяло да ми купи един нормален букет. Не ми трябва такъв, тази среща ще е последна!"
Ако не тръгваш с голямата кошница и големите очаквания, винаги ще се намери какво да те зарадва в този живот. Ако претенциите и очакванията ти са големи, никой и никога няма да ти я напълни. Все някой друг ще има по-голяма къща от твоята, по-руса коса, по-сини очи, по-тънка талия, по-дълги крака, по-потентен и по-млад любовник, мъжът ще е на по-висок пост от твоя, банковата му сметка ще е по-голяма, островът му - по-красив или самолетът му - по-нов модел.
Човешкото око насита няма.

Много грешно си ме разбрала. Казах, че аз не завиждам, особено за материални неща. Просто искам да имам това, от което аз имам нужда. Това, което мен ме прави щастлива. А това са хората и отношенията. Нищо друго. ще ме зарадва много откъснатото по пътя цвете, само да се сети някой да ми го подари.  Cry
ПС - Гладна не съм стояла Wink. За това се целя в разни цели от сорта на отношения.

# 10 23 фев. 2013, 12:32 ч.
  • Мнения: 25 651
Да бе, не приемай думите ми толкова буквално. Просто исках да илюстрирам мнението си.
Макар че то и за отношенията зависи. Не гледайте какво имат другите, много често отвън изглежда едно, а отвътре - съвсем друго. Гнило и гадно. И накрая се оказва, че може да завиждаш на някого, който е много по-зле от теб, само защото не му личи.
Понякога да ти липсва нещо е по-добрият вариант от това да го имаш, но на много висока и болезнена цена.

# 11 23 фев. 2013, 12:41 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: Как` Сийка в сб, 23 фев 2013, 12:32
Да бе, не приемай думите ми толкова буквално. Просто исках да илюстрирам мнението си.
Макар че то и за отношенията зависи. Не гледайте какво имат другите, много често отвън изглежда едно, а отвътре - съвсем друго. Гнило и гадно. И накрая се оказва, че може да завиждаш на някого, който е много по-зле от теб, само защото не му личи.
Понякога да ти липсва нещо е по-добрият вариант от това да го имаш, но на много висока и болезнена цена.
Дам. Понякога е по-добре да си сам, защото така няма опасност да те наранят. Но аз не съм от тия съвременните хора, които предпочитат да живеят сами.

# 12 23 фев. 2013, 12:43 ч.
  • Мнения: 8 810
Цитат на: kimmy в пт, 22 фев 2013, 22:32
Мислих дълго преди да пусна темата. Много ме е срам да призная в какво същество съм се превърнала. Накратко малко предистория. Самотен родител съм. С бащата на сина ми нещата са сложни. Няма смисъл да се отклонявам от темата. За в момента живея с баба ми.  Баща ми е починал. Майка ми има втори брак. Но почти всеки ден идва при нас с баба ми. След няколко дни ми изтича втората година майчинство. Няма да се връщам на старата работа. Ще чакам септември месец детето да тръгне на ясла и тогава ще търся работа. С две думи основната финансова помощ идва от семейството ми.

Та да преминем към негативните чувства, които изпитвам. Най - големия ми проблем е нервността. Дразня се от най - малкото, крещя, озъбвам се. Старая се пред детето да се сдържам. Забелязвам, че през последните 2-3 години съм станала ужасно злобна. Не се вълнувам от нищо. Нищо не може да ме трогне емоционално. Завиждам ужасно много на приятелките си, въпреки, че реално погледнато те не са кой знае колко повече от мен. Завиждам даже и на собствената си майка, че си има партньор. Вечно съм потисната, негативно настроена, нищо не ме радва. Дните ми са монотонни. Не се събуждам с никаква надежда за нищо. Кроя планове за бъдещето, но те ми се струват като нещо много далечно. Вечния въпрос, който ме разяжда отвътре е ,, Защо еди кой си/ еди коя си има еди какво си ? С какво той/тя е повече от мен ?,, Чувствам , че тази злоба и завист ще ме умопобъркат. А преди не бях такъв човек. Не ме интересуваше кой какво има/ кой с кого ходи. Винаги съм се радвала на чуждото щастие. Другояче казано бях над тези неща. Но сега сама не мога да се понасям. Превърнала съм се в едно жалко мрънкащо и завистливо човече.

Бих искала да разбера дали има и други като мен минали през такъв период. Как да преодолея целия този негативизъм, който е в мен ?

Нужно те е някой да те обича. Щом намериш такъв човек, всичката ти завист ще се изпари. Щастливите хора нямат време да завиждат на другите. Пожелавам ти го! Peace

# 13 23 фев. 2013, 12:45 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: unadaptable в сб, 23 фев 2013, 12:43


Нужно те е някой да те обича. Щом намериш такъв човек, всичката ти завист ще се изпари. Щастливите хора нямат време да завиждат на другите. Пожелавам ти го! Peace
Това е истината.

# 14 23 фев. 2013, 13:12 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: REAL_WOMAN в сб, 23 фев 2013, 12:45
Цитат на: unadaptable в сб, 23 фев 2013, 12:43


Нужно те е някой да те обича. Щом намериш такъв човек, всичката ти завист ще се изпари. Щастливите хора нямат време да завиждат на другите. Пожелавам ти го! Peace
Това е истината.

Глупости! Още малко ще изкарате че всички, които нямат партньор да ги обича, трябва да са злобни и завистливи.

То за да те обича някой, трябва да има защо. А тук явно няма.

Човек е такъв, какъвто иска да бъде. И няма значение обичан ли е или не, ако той сам достатъчно се обича за да бъде това, което желае.

Тази тема въобще ми е много смешна... "извинете, никак не ми се ще ама съм много гадна, помогнете ми да не бъда..." Joy

Баси и глупостите се ръсят направо не мога да повярвам.
Върви в църква- там на доброта учат, а не по форуми! Откога в най-злобарския форум в нета се търси помощ да станеш човечен?

Последна редакция: сб, 23 фев 2013, 13:18 от Lizet33

# 15 23 фев. 2013, 13:35 ч.
  • Мнения: 8 810
Цитат на: Lizet33 в сб, 23 фев 2013, 13:12
Цитат на: REAL_WOMAN в сб, 23 фев 2013, 12:45
Цитат на: unadaptable в сб, 23 фев 2013, 12:43


Нужно те е някой да те обича. Щом намериш такъв човек, всичката ти завист ще се изпари. Щастливите хора нямат време да завиждат на другите. Пожелавам ти го! Peace
Това е истината.

Глупости! Още малко ще изкарате че всички, които нямат партньор да ги обича, трябва да са злобни и завистливи.

То за да те обича някой, трябва да има защо. А тук явно няма.

Човек е такъв, какъвто иска да бъде. И няма значение обичан ли е или не, ако той сам достатъчно се обича за да бъде това, което желае.

Тази тема въобще ми е много смешна... "извинете, никак не ми се ще ама съм много гадна, помогнете ми да не бъда..." Joy

Баси и глупостите се ръсят направо не мога да повярвам.
Върви в църква- там на доброта учат, а не по форуми! Откога в най-злобарския форум в нета се търси помощ да станеш човечен?

В последно време пишеш, без изобщо да мислиш. Кой ти даде повод да правиш обобщения за ВСИЧКИ? Хората са различни и различно понасят тежестите, каквато  е отсъствието на любов. Защо да не може при някой тази липса да се изроди в завист и злоба? Пък църквата изобщо не е мястото, където ще те научат на доброта, не че това се учи.... Stop А в най-злобарския форум може поне да се огледаш в очите на другите, това е предостатъчно.

# 16 23 фев. 2013, 13:40 ч.
  • Мнения: 259
Много хубаво,че момичето осъзнава проблема. Човек е такъв, какъвто иска да бъде, но невинаги се получава. Понякога чувствата са по-силни и трябва воля ,за да ги преодолееш. Авторката може би ще успее,щом е осъзнала ,че нещата не отиват на добре. Защото много често злобните не го осъзнават и за всичко другите са им виновни.

# 17 23 фев. 2013, 13:43 ч.
  • Мнения: 6 365
Съгласна съм с Lizet. Ако имаш партньор, то това значи, че сама
си се превърнала в позитовен човек и си го привлякла. В черната
фаза ако ще и ангел да слезе на земята и да ти носи рози, няма да
те впечатли. Трябва сама да се трансформираш, а после може и любов,
може и не.

При мен беше обратното- оказа се, че наличието на човек, който
да е впечатлен от мен, още повече ме дърпа към депресия. Това е
защото имам напълно различен източник на мотивация и дори
майчинство и ябълков пай не могат да ме спасят, ако го загубя.
Загубя ли го, мога да изкарам максимум 5 години на "батерии", преди
да полудея. Пробвано е. Ако го няма, нищо не ме прави щастлива.
Ако го има- всичко ме прави щастлива. Но да очаквам друг човек да ме
направи щастлива, или други неща извън мен- това е самоубийство.
Доказано не действа, или действа временно, докато един ден пак
не се изправиш пред безсмислието.

Въпросът е дали авторката на темата ще се сети да стигне до този
източник на сили. Дали ще намери единствения изход от безсмислието.

А ако си намериш мъжле, което да ти е като "притежание", както си
кисела, още по-кисела ще станеш, щото вече ще има и завист, и
ревност, и битовизми.

Църквата може да е добро начало. А за работа се оглеждай отсега,
мисли какво може да откажеш и кое ще е удобно за целите ти.

С времето ще спре да ти пука и да се сравняваш с хората. Всъщност
целенасочено трябва да се опиташ да стигнеш до такова състояние.
Започни от това: какво точно са постигнали и имат познатите ти? Какви
сили и способности биха изкарали, ако са в твоето състояние, с дете и без
работа? Щото и аз имам сума ти лъскави девойки около мен- но се питам дали
не са инвестирали толкова много в имиджа си, че друго не им е останало и
в момент на истинска криза биха се сринали.

Зима е, известна депресия е дори естествена. Гледай да излизаш на слънце.
И не си прави големи планове- по-скоро прави малки стъпки, с които да
вървиш нагоре. Големите планове лесно пропадат. Малките стъпки се натрупват
и един ден постигат несъизмеримо голям резултат.

# 18 23 фев. 2013, 13:58 ч.
  • Мнения: 8 810
Когато си на дъното и не притежаваш способностите на барон Мюнхаузен да се издърпаш сам за косата, ти трябва някакъв катализатор. Не се сещам за по-добър от това някой да те обича. Да, трудно се намира такъв, особено в труден период, когато сам не се понасяш, но се случва. Стига този някой да е достатъчно наблюдателен, за да разбере, че в момента ти е трудно и разсъдлив да прецени до каква степен това ти влияе и доколко си самият ти.
Не съм забелязала прекалено голяма зависимост между позитивизма и наличието на добър партньор.... Rolling Eyes

# 19 23 фев. 2013, 13:58 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: kimmy в пт, 22 фев 2013, 22:32
Завиждам даже и на собствената си майка, че си има партньор.
Това ли е големият проблем? И ти ще имаш. Обаче първо трябва да осъзнаеш, че за да си щастлива не ти трябва партньор. Партньорът не е условие за щастие. Има щастливо разведени жени, които не искат да се обвързват повече. Радвай се на свободата си, докато я имаш. Човек за да е истински щастлив, трябва да може да си е самодостатъчен и във връзка, и сам. А светът е пълен със самотни обвързани жени.
Освен това ти имаш това, за което други мечтаят- дете. Или майка. Или младост... здраве, подкрепа, дом... Много е вероятно тези, на които завиждаш, да завиждат на теб. А и утре палачинката може да се обърне. Завистта е най-глупавото чувството.

Цитат
И най ме е яд като чуя, че радостта от живота била в малките неща.
Истина е. И ако преследваш големите неща, без да забелязваш малките, пропускаш най-важното.
Животът е ужасно кратък и отминава безвъзвратно, за това трябва да се радваме на всяко вдишване.

# 20 23 фев. 2013, 15:17 ч.
  • Мнения: 4 569
Кими, прекалено много си се втренчила в ситуацията - самотна майка, зависеща финансово от други хора, без мъж, с неясно бъдеще. Според мен проблема ти е точно това втренчване. От постоянното повтаряне и зацикляне на едно място се получава омагьосан кръг.
По-лесно ще ти е ако си промениш погледа/мирогледа.
Ако по някакъв начин картинката се промени към по-лошо /тоест нещата се раздвижат/ и спреш с фиксацията, ще осъзнаеш че нещата не са чак толкова лоши.

# 21 23 фев. 2013, 19:11 ч.
  • Мнения: 1 383
Цитат на: Morphea в сб, 23 фев 2013, 09:27
Цитат на: kimmy в пт, 22 фев 2013, 22:32
Завиждам даже и на собствената си майка, че си има партньор. Вечно съм потисната, негативно настроена, нищо не ме радва. Дните ми са монотонни. Не се събуждам с никаква надежда за нищо.
Напълно те разбирам.  Чувствам се по абсолютно същия начин. И аз завиждам на родителите си за хармоничния им брак. Дай боже всекиму. И мен нищо не ме радва и нямам надежда живота ми да се промени. Всъщност ще се промени, но към по-лошо - очертава се да остана без работа през тази година, а издържам син студент. Защо не искаш да се върнеш на старата работа? Не е ли по-добър варианта да почнеш работа, а да търсиш междувременно нова? Може би това ще промени нещата. Също можеш да си направиш регистрация в някой сайт за запознанства, да видиш какво ще излезе. Чух добри отзиви за Романс бг.

Morphea, за съжаление в работата ми се работи само нощно време. Няма кой да гледа детето вечер. Даже нямам възможност да започна и нещо почасово. До септември месец нямам никакъв вариант да започна работа. Нещо от вкъщи не мисля, че ще намеря. По интернет общувам с доста хора. Повечето с чужденци. Не е целенасочено. Просто така се случва. Имам един по специален човек, но едва ли някога ще се срещнем с него. Това също ме изнервя. Много пъти съм се опитвала да прекратя с него, но общуването с него е едно от малкото неща, които ме разтоварват.


Цитат на: R&S в сб, 23 фев 2013, 13:58
Цитат на: kimmy в пт, 22 фев 2013, 22:32
Завиждам даже и на собствената си майка, че си има партньор.
Това ли е големият проблем? И ти ще имаш. Обаче първо трябва да осъзнаеш, че за да си щастлива не ти трябва партньор. Партньорът не е условие за щастие. Има щастливо разведени жени, които не искат да се обвързват повече. Радвай се на свободата си, докато я имаш. Човек за да е истински щастлив, трябва да може да си е самодостатъчен и във връзка, и сам. А светът е пълен със самотни обвързани жени.
Освен това ти имаш това, за което други мечтаят- дете. Или майка. Или младост... здраве, подкрепа, дом... Много е вероятно тези, на които завиждаш, да завиждат на теб. А и утре палачинката може да се обърне. Завистта е най-глупавото чувството.

Цитат
И най ме е яд като чуя, че радостта от живота била в малките неща.
Истина е. И ако преследваш големите неща, без да забелязваш малките, пропускаш най-важното.
Животът е ужасно кратък и отминава безвъзвратно, за това трябва да се радваме на всяко вдишване.

Аз явно не съм от хората, които  не могат да са си самодостатъчни. Не че намирането на нов мъж ми е най - висшата цел, но ако ми се отвори шанс за нова връзка не бих се колебала. Май най- много завиждам на хората, които си имат партньор и спокойни деца. Примерно страшно злобея на най - близката ми приятелка, че си има семейство, че нейните родители не я изнервят . А същевременно знам, че отношенията и с мъжа и никак не са идеални и розови. Обаче въпреки това се дразня. Защо при нея се е получило, а при мен не.

# 22 23 фев. 2013, 19:28 ч.
  • Мнения: 2 622
Тъжно...Липсва ти любов,взаимност,секс.Според мен от това произлизат лошите настроения и мисли.Детето поне не те ли радва?
Колкото до злобата и завистта-едва ли има човек,който да не е изпитвал и да не се е поддавал на тези чувства в определени ситуации.Въпросът е да осъзнаеш какво имаш и да се фокусираш върху хубавите неща в живота ти.Защото,сигурна съм ,че имаш много такива PeaceВ момента си подтисната и угнетена,не виждаш светлина в тунела.Промяната трябва да започне от теб самата.Намери си хоби,спорт някакъв,книги.И най-важното-обичай се и си повярвай!

# 23 23 фев. 2013, 19:32 ч.
  • Мнения: 6 365
О, горкото!

Хайде стига, моля ти се! Защо тя, а не аз, мрън!

Споко, всички сме били така. Има начин да се справиш със самосъжалението.

А пък около мен е пълно с хора с лексуси, а са учили по-малко,
и с мацки с по-хубави мъже, а не им готвят дори и ги носят на ръце.
И са по-тъпи и изглеждат вулгарно, ама на- вървежни са...
Да взема да се гръмна...

# 24 23 фев. 2013, 19:34 ч.
  • Мнения: 1 383
Цитат на: мамичка мекичка в сб, 23 фев 2013, 19:28
Тъжно...Липсва ти любов,взаимност,секс.Според мен от това произлизат лошите настроения и мисли.Детето поне не те ли радва?
Колкото до злобата и завистта-едва ли има човек,който да не е изпитвал и да не се е поддавал на тези чувства в определени ситуации.Въпросът е да осъзнаеш какво имаш и да се фокусираш върху хубавите неща в живота ти.Защото,сигурна съм ,че имаш много такива PeaceВ момента си подтисната и угнетена,не виждаш светлина в тунела.Промяната трябва да започне от теб самата.Намери си хоби,спорт някакъв,книги.И най-важното-обичай се и си повярвай!

Радва ме разбира се, но той е палав и много ме изнервя. Цял ден тичам по него да не направи някоя пакост. Даже пуснах тема в бебешкия подфорум да попитам как поне малко да започне да ме слуша. Осъзнавам, че е още дете , че характерът му е може би такъв и няма как да се промени. Когато много ме ядоса ми идват едни страшни мисли, които са недопустими за една майка. После с дни се обвинявам за тези си мисли. Страхувам се да не съм предизвикала съдбата и на детето да му се случи нещо.

# 25 23 фев. 2013, 19:37 ч.
  • Мнения: 1 383
Цитат на: Mamacita Bandida в сб, 23 фев 2013, 19:32
О, горкото!

Хайде стига, моля ти се! Защо тя, а не аз, мрън!

Споко, всички сме били така. Има начин да се справиш със самосъжалението.

А пък около мен е пълно с хора с лексуси, а са учили по-малко,
и с мацки с по-хубави мъже, а не им готвят дори и ги носят на ръце.
И са по-тъпи и изглеждат вулгарно, ама на- вървежни са...
Да взема да се гръмна...

Явно аз съм си такава. Тия неща ме глождят. Поне се радвам, че не съм единствената, която е така. Имало и други, макар и в определени периоди от живота си, които са се чувствали така.

# 26 23 фев. 2013, 19:44 ч.
  • Мнения: 1 383
Има неща, които бих искала да постигна в живота. Набелязала съм си няколко цели. Лошото е че като се замисля сериозно над тях някои ми изглеждат нереални  и това ме скапва. Още повече, че като споделя тези планове със семейството или с приятели и голяма част от тях ми казват, че тези неща няма как да станат. Не съм някоя лигла, която ей така от немай си къде да започне да опява и да рони сълзи защо този еди какво си, а аз не. Осъзнавам, че имам проблем. Както писах в началото на темата смятам да потърся професионална помощ, но чак от септември нататък.

# 27 23 фев. 2013, 19:49 ч.
  • Мнения: 6 365
Еми затова такива цели не се казват на глас. Просто
лекичко си постилаш в тази насока и дори да не станат,
пак нещо ще е станало.

Споко, нормално е- доста хора са се отказали от
трудни и невъзможни цели, постигнали са комфорт, но
никой не знае в какъв ад се намират.

Така че ти ги почвай едно по едно и ако наистина не се
целиш на едро и не чакаш всичко да се нареди само,
може и да стане. Малките постижения се трупат неусетно.

# 28 23 фев. 2013, 22:37 ч.
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 731
Цитат на: Lizet33 в сб, 23 фев 2013, 13:12
Цитат на: REAL_WOMAN в сб, 23 фев 2013, 12:45
Цитат на: unadaptable в сб, 23 фев 2013, 12:43


Нужно те е някой да те обича. Щом намериш такъв човек, всичката ти завист ще се изпари. Щастливите хора нямат време да завиждат на другите. Пожелавам ти го! Peace
Това е истината.

Глупости! Още малко ще изкарате че всички, които нямат партньор да ги обича, трябва да са злобни и завистливи.

То за да те обича някой, трябва да има защо. А тук явно няма.

Човек е такъв, какъвто иска да бъде. И няма значение обичан ли е или не, ако той сам достатъчно се обича за да бъде това, което желае.

Тази тема въобще ми е много смешна... "извинете, никак не ми се ще ама съм много гадна, помогнете ми да не бъда..." Joy

Баси и глупостите се ръсят направо не мога да повярвам.
Върви в църква- там на доброта учат, а не по форуми! Откога в най-злобарския форум в нета се търси помощ да станеш човечен?

Напротив, лизет, напротив! Ти си ярко доказателство, в какво се превръща човек, без да бъде обичан. Ама не чу.ане, нали правиш разлика. Поне по такива сериозни въпроси спри да се о.кваш. Като гледам на църква отдавна не си ходила, все по злобарски форуми седиш.

kimmy , период е, ще го преодолееш. Депресията има различни прояви. Като започнеш работа, смениш обстановката, постепенно нещата ще се изгладят. Peace

# 29 24 фев. 2013, 00:14 ч.
  • Мнения: 2 124
Цитат на: Mamacita Bandida в сб, 23 фев 2013, 19:49
затова такива цели не се казват на глас.

Напротив, казват се на висок глас, обаче пред себе си и освен да казваш, трябва да вярваш в тях. Ако се промъква съмнение, не се получава.

Какво не й харесвате на Лизет, аз пък чакам новите сентенции от житейската й философия - даже си изваждам цитати.

# 30 24 фев. 2013, 01:39 ч.
  • Мнения: 134
Здр,
не отлагай посещението при невролог или психиатър, както описваш нещата си е невроза(провери в гоогле за неврозите, ще разпознаеш своята),но непременно иди на доктор.  Иначе и да се чудиш и да се маеш дисбалансът в мозъка е причина за тези спохождащите мисли. Има лек за тях,не бой се . Липсата на серотонин е една от причините за всичките ти депресивни състояния;-).Не се самоизмъчвай ,а взимай направление и нещата ще се пооправят;-).Успех!

# 31 24 фев. 2013, 04:37 ч.
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 731
mariposa de noche , щом те кефи.  Peace

# 32 24 фев. 2013, 06:33 ч.
  • София
  • Мнения: 2 105
Не знам на колко години си, но самотна майка, върнала се при родителите си, финансово зависима- определено те разбирам защо си издухала.
Бих те посъветвала на първо време да разнообразиш малко ежедневието си- играй с детето, радвай му се, прекарвайте , ако трябва по цял ден навън, води го уикендите на куклен театър, на зоопарк. Почни да си търсиш работа още от сега, запиши се, ако можеш на някой курс, търси контакти извън виртуалното пространство. Наложи си да гледаш по-позитивно на живота.
ТОва, че завиждаш дори на най-добрата си приятелка е супер гадно, това че го осъзнаваш е добре. Не бих чакала с посещението при специалист, септември е много далеч.
И пак бих отбелязала, че имаш основното да бъдеш щастлива- млада си, здрава, права, със здраво детенце и покрив над главата. Оттук нататък нещата зависят от теб да ги развиеш в правилната насока.
Бих препоръчала да си намериш някво хоби- рисувай, бродирай, готви, нещо, което да ти е приятно да правиш, но не и висене в чата Wink
Успех!

Последна редакция: нд, 24 фев 2013, 06:39 от Marleen

# 33 24 фев. 2013, 09:37 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Айде, айде, пак се почна с тази самодостатъчност и прочие, и да се търси под вола теле! За мен нещата са много прости - търси се мъж! Авторката има нужда от мъж! Никакви "радвай се на детето, намерИ си хоби, бъдИ самодостатъчна" не помага. Жените имат нужда от мъже, а мъжете имат нужда от жени. Дори на най-примитивно ниво секс. Ако покрай нея се въртеше поне един мъж, нямаше да й пречи нито, че е зависима от родители, нито че е самотен родител, нето че й свършва майчинството, нито безпаричието. Та, както се казваше в една народна приказка "кое си иска, оно си сака". Повечето женски неврози се лекуват с мъж.

# 34 24 фев. 2013, 10:15 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Изказаха се двата големи капацитета в този форум, темата може да се заключва!

Мъжът може да е предпоставка, но не и единственото условие за решение на проблема. Докато се е вкопчила в идеята, че й трябва мъж за да постигне душевно равновесие, няма да се получи. Едно, че отчаяните жени отблъскват мъжете, и второ- и да намери мъж, почти е сигурно, че той няма да е това, от което тя има нужда. Мъжът на приятелката ще е с по-хубава кола, или ще я води на по-хубави места, а може би и ще му е по-голям... А ако не се появи скоро мъж на хоризонта, какво прави- да затъва все по-дълбоко в самосъжаление и да не може да спи от злоба ли?! Проблемът си е вътре в нея и разрешението му трябва да започне от там. Само когато постигне вътрешна хармония, може да гради успешна връзка.
И само между другото- тенденцията е все повече хора във фертилна възраст да живеят сами. На Запад все повече хора не желаят да се обвързват трайно и почти половината нямат партньор защото не искат.

# 35 24 фев. 2013, 10:37 ч.
  • Мнения: 2 097
kymmi Хубаво е,че си решила да се консултираш със специалист, чо моят съвет е да обърнеш внимание на функцията на щитовидната жлеза. Личния лекар може да ти пусне по здравна каса TSH и Ft 4, Хипофункция на щит. жлеза се неглижира понякога и хората отиват при психолог/психиатър а всъщност са за ендокринолог  Hug

# 36 24 фев. 2013, 10:48 ч.
  • Мнения: 556
Дали подсъзнателно търсиш партньор не знам, но това не е решение на проблема според мен. Както са казали и другите първо се консултирай с психолог, има достатъчно леки антидепресанти, които много помагат. Започни да ходиш на спорт, танци или нещо друго, не само заради самата активност, но и заради контактите с различни хора. Ако пък намериш и някакви курсове за повишаване на квалификация също е добре. И започни да си търсиш работа преди есента. Намериш ли нещо добро, все ще се намери и вариант за гледане на детето. И най-вече бъди благодарна че ти и детето сте живи и здрави, много хора и това нямат...

# 37 24 фев. 2013, 11:10 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Айде на бас, че ако не е нищо физиологично като щитовидна жлеза и пр., е заради липсата на мъж! Тя дори сама си пише, че завижда на майка си, че има партньор, направо си го е казала в прав текст! Не завиждаш за нещо, което имаш, а за нещо, което желаеш силно, но нямаш. Това за хармонията със себе си е дрън-дрън! Обикновено нещата се свеждат до доста по-елементарни причини, а нуждата от това да си ценен, обичан или най-малкото оценен като сексуален партньор е също толкова важна, колкото и храната. На Запад се тъпчат с антидепресанти като за световно, имат проблеми с връзките (по-точно с трудността да създават такива трайни като семейство), та хич не ми ги хвали! Не се обвързват не защото не искат, а защото или се страхуват, или не умеят, или насреща няма подходящ човек, който също да иска да се обвърже.

# 38 24 фев. 2013, 11:20 ч.
  • Мнения: 702
Кимми, първо трябва да започнеш да обичаш себе си, да се харесаш. Не може да нямаш поне две три положителни черти  Hug
И второ, помни че много от нас са минали през такъв период. Бременността и майчинството са период на изпитание на нервите и психиката.
Опитай се да мислиш положително и да откриваш положителните неща, дори в лошите моменти.

Не гледай толкова в чуждите панички, защото и те не са така лъскави, както на теб ти се струва. Никога не можеш да знаеш дали щастливо разхождащата се двойка не се изтрепва в къщи, примерно.

Когато се погледнеш в огледалото се усмихни на себе си, така поне един човек ще ти се усмихне Simple Smile И не се затормозявай с лоши новини, предавания, вестници..
Късмет!Вярвам, че ще се справиш   bouquet

# 39 24 фев. 2013, 11:53 ч.
  • Мнения: 2 124
Колкото и зле да съм била или да съм, никога не съм завиждала на хората около мен, даже напротив, предпочитам да съм заобиколена с хора, които са доволни, успели, богати.... това зарежда положително и мен.
Депресията, липсата на перспектива, отчаянието, огорчението мога да ги разбера, но завистта ми е странна.

# 40 24 фев. 2013, 12:03 ч.
  • Мнения: 1 765
Цитат на: kimmy в сб, 23 фев 2013, 19:11

Morphea, за съжаление в работата ми се работи само нощно време. Няма кой да гледа детето вечер. Даже нямам възможност да започна и нещо почасово. До септември месец нямам никакъв вариант да започна работа. Нещо от вкъщи не мисля, че ще намеря. По интернет общувам с доста хора. Повечето с чужденци. Не е целенасочено. Просто така се случва. Имам един по специален човек, но едва ли някога ще се срещнем с него. Това също ме изнервя. Много пъти съм се опитвала да прекратя с него, но общуването с него е едно от малкото неща, които ме разтоварват.

Лелее, още една прилика с теб, въпреки, че не сме на едни години. И аз имах един много специален човек в Интернет, който ме правеше щастлива. Не съм го търсила, просто се случи. Писахме си почти 2 години. Накрая аз се оттеглих, тогава почна една агония, не ми излизаше от ума, бях обсебена. Бях влюбена, а не можех да му кажа. После се разделих и с мъжа ми. И сега нямам емоционална опора, освен приятелките ми. Не съм разведена и не съм готова за друга връзка. А и не мисля, че някой ще има търпението да се занимава с мен - жена в критическа и с емоционални проблеми.Твоят човек женен ли е? Не е хубаво да се самозалъгваме с такива виртуални запознанства, до нищо добро не водят, ако не са с перспектива да прерастнат в реални.

# 41 24 фев. 2013, 13:48 ч.
  • Мнения: 54 478
Цитат на: mariposa de noche в нд, 24 фев 2013, 11:53
Колкото и зле да съм била или да съм, никога не съм завиждала на хората около мен, даже напротив, предпочитам да съм заобиколена с хора, които са доволни, успели, богати.... това зарежда положително и мен.
Депресията, липсата на перспектива, отчаянието, огорчението мога да ги разбера, но завистта ми е странна.

И аз съм така ! Peace
Никога не съм завиждала , тъкмо обратното , радвам се , когато хората успяват .
И не само - забелязала съм , че нещо , което са постигнали мои близки и съм се възхищавала , след време аз самата го постигам и то с лекота .  Peace
Като , че ли харесвайки нещо у другите , си съставям програма и аз да го постигна .

Кими , опитай се да се освободиш от това разяждащо и деструктивно чувство , завистта ! Peace
Само си вредиш така !

Намери си друга работа , след като тази не ти харесва  Peace
Стани независима финансово , на първо място , след това започни да обичаш себе си и чак тогава се оглеждай за мъж . Hug
Никой мъж няма да те хареса такава озлобена и завистлива .

# 42 24 фев. 2013, 14:07 ч.
  • София
  • Мнения: 2 217
Мен точно такава ме взе мъжът ми - депресирана, с тежки здравословни проблеми....
Няма закони по тези въпроси....
Нито може да се дреме без да се действа в желаните посоки, нито да се разчита напълно на положените усилия - нещата просто се случват, когато трябва, колкото и да ни се струва, че всичко е плод на канските ни усилия...
Много насериозно се взимаме....

# 43 24 фев. 2013, 14:22 ч.
  • Мнения: 1 383
Цитат на: Marleen в нд, 24 фев 2013, 06:33
Не знам на колко години си, но самотна майка, върнала се при родителите си, финансово зависима- определено те разбирам защо си издухала.
Бих те посъветвала на първо време да разнообразиш малко ежедневието си- играй с детето, радвай му се, прекарвайте , ако трябва по цял ден навън, води го уикендите на куклен театър, на зоопарк. Почни да си търсиш работа още от сега, запиши се, ако можеш на някой курс, търси контакти извън виртуалното пространство. Наложи си да гледаш по-позитивно на живота.
ТОва, че завиждаш дори на най-добрата си приятелка е супер гадно, това че го осъзнаваш е добре. Не бих чакала с посещението при специалист, септември е много далеч.
И пак бих отбелязала, че имаш основното да бъдеш щастлива- млада си, здрава, права, със здраво детенце и покрив над главата. Оттук нататък нещата зависят от теб да ги развиеш в правилната насока.
Бих препоръчала да си намериш някво хоби- рисувай, бродирай, готви, нещо, което да ти е приятно да правиш, но не и висене в чата Wink
Успех!

От детето не мога  да търся работа в момента. По точно аз намирам, но няма при кой да го оставям даже за по 2-3 часа. Със сина ми най - много до кварталната градинка да поизлезем или да се видя с някоя приятелка за по час не повече. Не искам някой да ме разбере погрешно. Детето не ми пречи. Просто с него е ужасно трудно. Много е буен. Той вкъщи не стои мирно, а пространството е малко. Като излезем навън не се спира. Няма как да го оставям на баба ми, защото тя не може да се оправя с него. Следователно не мога да започна нищо почасово. Уча в колеж по туризъм. Юни ще имам държавен изпит. От близо седмица започнах да си правя курсовата работа и да си развивам въпросите. Надявам се като се задълбоча още повече в ученето, да се разсея от негативните мисли. Относно курсовете много бих искала да се запиша на фризьорски курсове. Едно, че ме влече това, друго, че освен образованието си искам да имам и някакъв занаят. Но тук пак всичко опира до финансите.


Цитат на: Morphea в нд, 24 фев 2013, 12:03
Цитат на: kimmy в сб, 23 фев 2013, 19:11

Morphea, за съжаление в работата ми се работи само нощно време. Няма кой да гледа детето вечер. Даже нямам възможност да започна и нещо почасово. До септември месец нямам никакъв вариант да започна работа. Нещо от вкъщи не мисля, че ще намеря. По интернет общувам с доста хора. Повечето с чужденци. Не е целенасочено. Просто така се случва. Имам един по специален човек, но едва ли някога ще се срещнем с него. Това също ме изнервя. Много пъти съм се опитвала да прекратя с него, но общуването с него е едно от малкото неща, които ме разтоварват.

Лелее, още една прилика с теб, въпреки, че не сме на едни години. И аз имах един много специален човек в Интернет, който ме правеше щастлива. Не съм го търсила, просто се случи. Писахме си почти 2 години. Накрая аз се оттеглих, тогава почна една агония, не ми излизаше от ума, бях обсебена. Бях влюбена, а не можех да му кажа. После се разделих и с мъжа ми. И сега нямам емоционална опора, освен приятелките ми. Не съм разведена и не съм готова за друга връзка. А и не мисля, че някой ще има търпението да се занимава с мен - жена в критическа и с емоционални проблеми.Твоят човек женен ли е? Не е хубаво да се самозалъгваме с такива виртуални запознанства, до нищо добро не водят, ако не са с перспектива да прерастнат в реални.

Аз не мога да кажа, че съм яко хлътнала по него или влюбена. Просто ми е приятно с този човек. Харесват ми възгледите за живота . Още повече, че като визия е много мой тип. Естествено бих могла и без него. Но за в момента примерно 2-та или 3-те часа, които прекарвам вечер с него ми действат добре. След разговорите с него заспивам успокоена.

# 44 24 фев. 2013, 19:16 ч.
  • Мнения: 2 127
Андариел е ужасно, ужасно права! Абсолютно от липсата на мъж идва проблема, авторката сама си пише, че 1. завижда на родителите си за връзката им и 2. че завижда на своя приятелка, че има човек до себе си, пък макар отношенията да са проблемни донякъде.
Нито има нещо срамно, нито нещо странно в това състояние. Чисто биологична нужда, човека е устроен така, че има нужда от партньор и секс. След определен момент, тези нужди не са ли задоволени, това си дава съответното отражение. Малко са хората, които цял живот са си самодостатъчни и така си умират, без да им пука има ли някого до тях или не.

# 45 24 фев. 2013, 20:13 ч.
  • Мнения: 6 365
Съжалявам, но не мога да си представя, че сексът е
чак толкова механично незаменим, както и серотонинът.
Човек не е смесица от химикали, които нечия мъжка
бъркалка трябва да разбърква от време на време.

Другаде е отговорът и ако завъди мъж както е небалансирана,
след време ще има любовни драми. Партньорът е добър, когато
човек е балансиран и е добре. Ако сега хване мъж заради нуждата,
има по-голяма вероятност да сгреши с неподходящ.

А това със серотонина е глупост. Мозъкът се подчинява на това
накъде гледа човек. Още не е доказано, че повредена серотонинова
система е причината. Уж шоколадът го увеличавал, ама никой не знае
дали ако ти вкарат шоколад в сонда в стомаха, без да го вкусиш, ще
ти се увеличи механично серотонинът. Май яденето, отношението,
въображаемите измерения на шоколада (и секса?) са по-важни.

Андариел е материалист без въображение, попрочела нещо за мозъка
и дотам. А има и друга страна. Не я слушайте.

# 46 24 фев. 2013, 20:23 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
андариел написа не само за секса, а за това човек да се чувства ценен, което е нещо повече от секс. Дори бих казала "обичан", но това е по-далечно. Сексът не е само да се изклатиш, а поне за момент да се чувстваш буквално избран, предпочетен сред множество други потенциални партньори. Преди секс почти винаги има закачка, флирт. Тези неща имам предвид и сигурно трябваше да ги изброя поименно. Макар че и самото клатене, което е по желание, или поне не с отвращение, създава приятни реакции у човека. Сексът на думи може да изглежда леснодостъпен, но май на практика не е така (тук не говоря за проституцията като начин за достъп). Никак не е лесно човек да си намери партньор, с когото да се харесат. Дори не говоря за влюбване, а за обикновено харесване като потенциален сексуален партньор. Може да смятаме предците си за примитивни и неуки, но  по някакъв начин са усетили важността на секса,по-скоро имането с кого да се прави. За мен повечето жени, които твърдят, че нямат нужда от мъж, всъщност или са все още дълбоко наранени от някой мъж, или чисто и просто не могат да си намерят мъж (освен ако не са нещо физически или психически недобре). По-лесно е да се отхвърли нуждата, поне на думи. И си намират заместители за изразходване на енергията (хобита, работа, взиране в детето и много често преяждане със сладко и мазно др.), също както навремето тийновете биваха насочвани да спортуват, да бъдат ангажирани с някакви физически или умствени дейности, само и само да не мислят за секс.

# 47 24 фев. 2013, 20:36 ч.
  • Мнения: 2 124
Вкопчването в детето е много опасно залитане...

# 48 24 фев. 2013, 20:48 ч.
  • Мнения: 654
Аз бих предложила да си вземе домашен любимец.
Едно коте,куче или каквото и да е животинче може да подлуди човек,но само за известно кратко време.
То си иска неговото и ти трябва да му го дадеш.
Съчетано и с малко дете....направо може да те вкара в лудницата.
Но няма как да избягаш от обичливия поглед,от гушкането и обичливото близване.
 

# 49 24 фев. 2013, 21:18 ч.
  • Мнения: 144
Андариел е права, че в повечето случаи търсете мъжа (жената) и намирането на подходящия може да извади от депресиите. Но kimmy е писала, че "... аз започнах да ги изпитвам тези чувства още преди да забременея, но тогава бяха само моментни. Сега положението е страшно. Депресия, нерви ...".  

Или при kimmy се е появил се мъжа - таткото на детето, но май е пример за това как след този мъж и появата на бебчо май още са се влошили нещата за kimmy. Тоест появата на мъж и задоволяването на "биологичната нужда" от партньор и секс не оправят винаги нещата.

Може да се предполжи и липсата на любов - мъжка / родителска, не само на секс. Домашен любимец - става, но не е за всеки и може да добави допълнително ангажименти освен тези за бебчо.

Другото предположение на Андариел за нещо физиологично като щитовидна жлеза може да е по-вярното в случая на kimmy. Наистина  разбутана щитовидна жлеза води до подобни признаци. и само заради тази вероятност и аз мисля, че kimmy трябва да се ускори търсенето на помощ-решение и това да е възможно по-скоро, защото това "сега положението е страшно" е притеснително.

# 50 24 фев. 2013, 23:55 ч.
  • София
  • Мнения: 2 105
kimmi, ето виждаш ли? как буйно дете ще го ограничаваш само до кварталната градинка? аз ако съм на твое място, поне половината ден ще го "държа" вън да си изразходва енергията Simple Smile

# 51 25 фев. 2013, 00:02 ч.
  • Мнения: 1 383
И това сме го пробвали, но след първите час и половина навънка аз оставам без крака от тичане след него. Да го прибера малко в количката, ако примерно сме взели такава не става. Опищява всичко наоколо. Да седне до мене и да постои малко е абсурд.

# 52 25 фев. 2013, 00:09 ч.
  • София
  • Мнения: 2 105
Ами пробвайте да се разхождате из някой парк примерно, не се ли уморява?
Няма начин да не можеш да му "вземеш тока".
Просто трябва да измислиш как Grinning

# 53 25 фев. 2013, 09:59 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 5 691
В живота на авторката има много стрес и негативизъм. Може да са хормони, може да е депресия.
Не мисля, че такова нещо би могло да се дължи на един самостоятелен фактор.

Нормално е детето да е палаво. Има по - активни дечица. Но е много важно да се разбере, че той не прави това, за да дразни. Той си е такъв. Малък, палав човек. Моето дете е палаво, подвижно от бебе. Вече е на 8 години и си е все същия. Ако другите деца вървят по улиците, то моят момък подскача, бяга, пее. Чудила съм се защо другите деца седят в количките и си играят и си приказват, а моя издава всякакви тоналности звуци и бяга из района все едно го гони мечка.
Проблема с количката го решихме с твърдост и постоянство. Пищи, не пищи - вътре. За 2-3 седмици му стана ясно, че след бягане се сяда в количка. По - същия начин се справихме с тръшкането и крясъците. После явно му свикнах и спрях да го пазя на всяка крачка и да се ядосвам на поредната пакост. От градината ми се обаждаха поне веднъж седмично, че детето ми паднало. Последно сестрата ме чакаше на вратата, за да ми каже, че се е излопал от върха на пързалката и му лепила коляното. Извинява ми се жената, притеснена беше. Просто и казах, че той си е такъв. Аз обичам да му казвам НЛО /в началото неидентифициран лазещ обект, после стана летящ Mr. Green/
 
Майка ти е зад теб, семейството ти. Имаш подкрепата на близките си, а това е важно. Ако се бъркат им сложи граници. Ако ти не го сториш, няма кой друг да го направи. 

Има нещо в цялата работа, което ми прави впечатление, а именно факта, че се гледа какво са постигнали, направили, имат другите.
Не може един човек да се успокоява с мисълта, че има по - зле от него, нито да се дразни, че има и по - добре.

Имането на партньор не прави света розов, а децата спокойни.  Peace Нито ще ти реши проблемите, нито ще ти оправи живота.

Грешката в цялата схема е в очакванията, които към момента са прекалено високи, за мен и нереални. Позицията на жертва също.
kimmy, не мисли за това, което си можела да имаш. Факт е, че го няма. Не гледай на себе си като жертва на обстоятелствата, защото не си. Запомни, че човек постига само това, на което е способен, а докато си в това състояние няма как да е много. Една връзка няма да ти оправи живота и няма да направи детето ти спокойно.
Поставяй си малки цели и гони тях. Постигнеш ли ги, постави си нови.
С БНД как стоят нещата? Взима ли детето при себе си? 

# 54 25 фев. 2013, 13:15 ч.
  • Мнения: 1 383

Sesana, че детето е палаво го осъзнавам и съм се примирила с това. Стискам зъби като знам, че не винаги ще е така. Пределно ми е ясно, че ако си намеря мъж детето няма как да се успокои. Относно БНД-то са сложни нещата. Няма как да го взима, че синчето трудно търпи чужда обстановка. Та виждането между тях е само навън и в мое присъствие. Аз даже съжалявам, че този човек е баща на детето ми, но не мога да върна времето назад.

Относно семейството реално погледната съм задоволена. Има си покрив над главата, не съм гладна или жадна. Помагат за детето и се стараят. Сега ще ме помислите за наистина хленчеща лигла, но нещата са малко по различни. На мен ми е страшно неудобно и неловко, че аз един вид съм се ,, натресла,, на нашите и те търпят и страдат от моите грешки и от щуротиите на детето. Тежко ми е като виждам как плащат сметките вкъщи, а аз не мога да помогна. Един пакет 3 в 1 за интернет, цифрова е телефон плащам аз само / скоро и това няма да мога/.  Отделно при най - малкото спречкване ми се повтаря как ако не са те аз съм щяла вече да умра. Как без помощта им ще загина и др. такива.

# 55 25 фев. 2013, 13:27 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 5 691
С времето БНД би трябвало да започне да взима детето. Така и ти ще имаш време за себе си, а и така е редно.
Спри да гледаш на картината така черно. Ти си голямо момиче и съм сигурна, че ще намериш начин да се справиш. Не се напъхвай сама в дупка, защото няма нужда. Няма как детето ти да е грешка. Няма как да си знаела какво ще се случи. Въпроса е как ще продължиш, а не как се е стигнало до тук. Успех ти желая. Дай си време и всичко ще се нареди, просто не виждай чашата наполовина празна.

# 56 25 фев. 2013, 13:50 ч.
  • София
  • Мнения: 2 105
Цитат на: Sesana в пн, 25 фев 2013, 13:27
С времето БНД би трябвало да започне да взима детето. Така и ти ще имаш време за себе си, а и така е редно.
Спри да гледаш на картината така черно. Ти си голямо момиче и съм сигурна, че ще намериш начин да се справиш. Не се напъхвай сама в дупка, защото няма нужда. Няма как детето ти да е грешка. Няма как да си знаела какво ще се случи. Въпроса е как ще продължиш, а не как се е стигнало до тук. Успех ти желая. Дай си време и всичко ще се нареди, просто не виждай чашата наполовина празна.

  202uu

# 57 25 фев. 2013, 14:17 ч.
  • Мнения: 7 947
Когато тръгнеш на работа – нещата ще се променят, сигурна съм в това. Липсата на самочувствие, на добра самооценка – веднага ще се промени.
Иначе за начина по който се чувстваш – напълно съм съгласна с Лизет. Тук, този форум – не е мястото за такива съвети. По-добре си купи и чети от книжките за самоконтрола и подобните, модерни днес – отколкото да четеш тук...

Детето също ще се промени, като тръгне на градина. В началото ще е по-трудно, но после - нещата ще се напаснат. Палавост в тая възраст е напълно нормална, ако въобще това има значение.

За партньора...и той ще се появи сигурно, един ден. Понякога като търсим - не намираме, така че просто остави да бъдеш намерена ... Laughing

# 58 25 фев. 2013, 20:59 ч.
  • Мнения: 280
Цитат на: valeri08 в нд, 24 фев 2013, 01:39
Здр,
не отлагай посещението при невролог или психиатър, както описваш нещата си е невроза(провери в гоогле за неврозите, ще разпознаеш своята),но непременно иди на доктор.  Иначе и да се чудиш и да се маеш дисбалансът в мозъка е причина за тези спохождащите мисли. Има лек за тях,не бой се . Липсата на серотонин е една от причините за всичките ти депресивни състояния;-).Не се самоизмъчвай ,а взимай направление и нещата ще се пооправят;-).Успех!

Аз също абсолютно заставам зад този съвет!!! Така, както ни разказваш, мисля че нещата вече са извън твоя контрол. Не чакай до септември!!

# 59 26 фев. 2013, 09:32 ч.
  • Мнения: 10 547
На авторката не й трябват хапчета, а почивка, откъсване от ежедневието й, някакво разнообразие.
Поведението й е типично за повечето жени в края на втората година майчинство, независимо дали с мъж или без у дома. Друг е въпросът, че малцина си го признават.

# 60 26 фев. 2013, 11:09 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
О, това за втората година майчинство си е баш така! Аз бях изперкала тогава, искаше ми се някой ден да изляза да купя хляб и като по филмите -  да си купя билет занякъде и повече да не се върна. Но при нея има и утежняващи обстоятелства заради това, че няма партньор, в чиито очи да вижда, че е харесвана и оценена, да консумира една любовна връзка. Затова казах, че тук се  търси мъж.

# 61 27 фев. 2013, 10:03 ч.
  • Мнения: 6 214
Има и много жени с партньори, които през майчинството се оплакват тук, че мъжете им се интересуват от всичко друго, но не и от тях.  Confused

# 62 27 фев. 2013, 10:39 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
е, то често този, дето се възхищава не е татко на бебето, нито живее с жената и не спи нощем, защото детето е болно!  Wink Тя поне има това предимство, че може спокойно да се оглежда в мъжките очи извън къщи.

# 63 27 фев. 2013, 10:44 ч.
  • Мнения: 10 547
Втората година от раждането на детето е сюблимна, така да се каже. Всичко взема връх- и ескалиращите грижи по детето, и недоспиването, и рутината на ежедневието, и грижите по дома. В тези моменти се изясняват и истинските лица на партньорите.

# 64 27 фев. 2013, 10:54 ч.
  • София
  • Мнения: 19 253
Виж си щитовидната жлеза. Говоря съвсем сериозно, хиперфункцията й може да предизвика депресия, безпричинни изблици на плач и т.н., особено след като си имаш съвсем реални причини.

Има хора, които могат и сами да бъдат щастливи, има и такива, които без партньор са като без 1 ръка. И разбера се, най-много са някъде по средата между двете.
Има хора, които държат да обичат, има и такива, за които най-важно е да ги обичат. И по средата. И така до края на света...
Важното е да си в мир със себе си. Не че аз съм го постигнала, още много далеч съм

Последна редакция: ср, 27 фев 2013, 11:11 от Cuckoo

# 65 27 фев. 2013, 10:56 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
и хипофункцията предизвиква същото. Люшкане между нервност и депресивност.

# 66 27 фев. 2013, 11:04 ч.
  • Мнения: 6 214
Аз щитовидната си я изследвах, при мен не е от нея.

# 67 27 фев. 2013, 11:07 ч.
  • Мнения: 10 547
Цитат на: Andariel в ср, 27 фев 2013, 10:56
и хипофункцията предизвиква същото. Люшкане между нервност и депресивност.

които изненадващо изчезват с промяна на ежедневието.

# 68 27 фев. 2013, 11:09 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
да, особено като започнат да се случват хубави неща!

# 69 27 фев. 2013, 11:10 ч.
  • Мнения: 54 478
Мисля , че Кими е разочарована от себе си . От факта , че е сама с дете , но изцяло зависима от близките си . Те също й го натякват и това я озлобява и изпълва с негативни чувства .
В момента в който тя покаже , че е в състояние да поеме живота си и този на детето си в свои ръце , ще повиши самооценката си , близките й също ще се успокоят и нещата ще си дойдат на мястото .
Но кога ще се случи - зависи от нея ! Peace

# 70 27 фев. 2013, 11:11 ч.
  • Мнения: 6 214
Понякога хубавите неща се случват и ние не можем даже да им се зарадваме.  Confused

# 71 27 фев. 2013, 11:16 ч.
  • София
  • Мнения: 19 253
Цитат на: Касита в ср, 27 фев 2013, 11:07
Цитат на: Andariel в ср, 27 фев 2013, 10:56
и хипофункцията предизвиква същото. Люшкане между нервност и депресивност.

които изненадващо изчезват с промяна на ежедневието.

Конкретно при мен има наследственост, която за тези неща е много важна. Преди 30 години майка ми изпати много, защото си я подмятаха насам-натам с диагноза "нерви"

# 72 27 фев. 2013, 11:18 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
не казвам да не се изследва. Дори още преди няколко страници написах, че ако не е нещо физиологично като щитовидната, то един нов мъж ще промени доста мисленето й, защото ще се почувства избрана поне като сексуален партньор.

# 73 27 фев. 2013, 11:20 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: Касита в ср, 27 фев 2013, 10:44
Втората година от раждането на детето е сюблимна, така да се каже. Всичко взема връх- и ескалиращите грижи по детето, и недоспиването, и рутината на ежедневието, и грижите по дома. В тези моменти се изясняват и истинските лица на партньорите.

Вероятно е така, аз обаче не съм я усетила, защото тръгнах на работа, преди детето да стане на 2. Ето защо отчитам като огромен плюс за самата мен. И съответно си мисля, че с тръгването на работа – не само авторката на темата, а повечето жени – определено възвръщат така да се каже предишния си живот.

# 74 27 фев. 2013, 11:23 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
възвръщането на някакъв минал живот е илюзия и фактически невярно. Както се казва, не можеш два пъти да влезеш в една и съща река. Колкото до проблемите около 2-годишната възраст на детето, това е просто едно изпитание, през което се минава. Плюсове може да има за майката, но не и за детето. Точно като става на 2 и нещо, и когато се опитва да се заяви като личност, и майка му изчезва и го хвърля на възпитателките в яслата или някакво трето лице! Чудничко! И после се чудят защо на "стари години" не се понасят! Ами, то трудностите сближават!

# 75 27 фев. 2013, 11:26 ч.
  • Мнения: 7 947
 Laughing Е, да ти кажа вероятно говориш от горчив личен опит, но моят не е такъв.
Синът ми определено няма дефицити, защото съм тръгнала на работа, поне досега.
А да ти кажа аз предпочитам да тръгна рано, а не да чакам да изпадна в положението на авторката. НО всеки си преценява. Знам, че има жени, за които домакинството и майчинството са върха на личните им постижения и мераци. Аз не съм от тях. „Възръщане“ като казах, разбира се, че нямам предвид напълно, не чети така буквалистично  Wink А относно трудностите - не зная с какво депресията на авторката например ще помогне на детето й в случая...ако ме разбираш...

# 76 27 фев. 2013, 11:31 ч.
  • Мнения: 10 547
Не е връщане в минал живот, Анди, а е смяна на ежедневието. Същата такава има нужда да направи човек през определен интервал от време. Иначе откача!

Последна редакция: ср, 27 фев 2013, 11:40 от Касита

# 77 27 фев. 2013, 11:39 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
аз нямам горчив опит, защото не съм била нито по ясли, нито с чужди хора като съм била 2-годишна. И както става ясно, не съм си купила билет заникъде и не съм си напуснала семейството, защото ми е било трудно в някакъв период, и то с две деца в бебешка възраст, не само с едно! И без помощ от баби. Да, аз в момента съм направила каквото е трябвало да направя - била съм до децата си, готвила съм им топла супа всеки ден и т-н-, все неща, които са презрителни за теб и други хора! Доволна съм, че съм го направила, защото смятам, че това е майчината роля - докато децата са деца, тя да е до тях. Но с това животът ми не е свършил, защото все повече време имам за себе си, но пък съвестта ми е чиста като изпълнение на родителската роля. Никой "копче" не може да ми каже, че не съм била до децата си! Дори най-върлият ми враг!

 Авторката може би нямаше да изпадне в такова състояние, ако не се беше развела и отишла при родителите си и зависима от тях, че и те й го напомнят постоянно. Ако родителите й я подкрепяха психически, дори при неприятния развой на личния й живот, тя щеше много по-лесно да се справи. Детето има общо дотолкова, че е малко и си следва своите житейски развития. Със или без мъж, със или без пари, детето пак щеше да я влудява, тя пак щеше да се чувства зле, но за по-кратък период от време.

Точно, Каси, това е започване на нов живот, а не връщане към стария!

# 78 27 фев. 2013, 11:39 ч.
  • Мнения: 1 383
Аз мисля, че като започна работа, започна да водя някакъв социален живот ще съм даже по полезна на детето си като родител. В момента той горкия  вижда една изнервена майка, която само мрънка и недоволства.

Цитат на: happy mama в ср, 27 фев 2013, 11:10
Мисля , че Кими е разочарована от себе си . От факта , че е сама с дете , но изцяло зависима от близките си . Те също й го натякват и това я озлобява и изпълва с негативни чувства .
В момента в който тя покаже , че е в състояние да поеме живота си и този на детето си в свои ръце , ще повиши самооценката си , близките й също ще се успокоят и нещата ще си дойдат на мястото .
Но кога ще се случи - зависи от нея ! Peace


happy mama, за всичко си права. Но в момента не всичко зависи от мен. Ако имаше кой да ми гледа детето на минутата бих започнала каквато и да е работа.

# 79 27 фев. 2013, 11:41 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Ти в момента имаш за задача да стъпиш на краката си финансово, най-малкото за да не ти дуднат вашите. Аз можех да си позволя да си седя вкъщи, защото мъжът ми ни изхранваше въпреки отънялия бюджет. Направили сме своите компромиси навремето, но не сме държали децата гладни, нито някой  ми е дуднал на тема пари.

# 80 27 фев. 2013, 11:48 ч.
  • Мнения: 1 383
Andariel, като чета предпоследния ти пост наистина излиза, че е така както си го написала. Сега се замислям и много по добре го осъзнавам, че това, че си нямам мъж не ми е проблем №1 в живота. Явно всичко при мен се корени от това, че живея с родителите си и че яко завися от тях във финансов аспект. А и още повече, че те ми натякват освен, че завися от тях , също че ,, съм глупава и родих без мъж,,. От там аз започвам да се самонавивам, да се обвинявам и мразя защо бях толкова глупава и не си подредих нещата навремето и сега съм в това положение. И ето нов набор от негативизми.

# 81 27 фев. 2013, 11:56 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: Andariel в ср, 27 фев 2013, 11:39
аз нямам горчив опит, защото не съм била нито по ясли, нито с чужди хора като съм била 2-годишна. И както става ясно, не съм си купила билет заникъде и не съм си напуснала семейството, защото ми е било трудно в някакъв период, и то с две деца в бебешка възраст, не само с едно! И без помощ от баби. Да, аз в момента съм направила каквото е трябвало да направя - била съм до децата си, готвила съм им топла супа всеки ден и т-н-, все неща, които са презрителни за теб и други хора! Доволна съм, че съм го направила, защото смятам, че това е майчината роля - докато децата са деца, тя да е до тях. Но с това животът ми не е свършил, защото все повече време имам за себе си, но пък съвестта ми е чиста като изпълнение на родителската роля. Никой "копче" не може да ми каже, че не съм била до децата си! Дори най-върлият ми враг!

 

Оооо, само пълен идиот може да коментира начина ми на отглеждане, копче или не,  или моето решение и  да прави заключения, относно топлата супа. Моля ти се, Анди – уважавам мнението ти, но все пак – дали усещаш, че хвърляш доста тежки обвинения насам-натам. Презрение виждам само в твоите очи, в тоя пост, да ти кажа. Иначе коментирах моя начин и мнението ми по темата - за авторката - да, определено заради себе си трябва да тръгне на работа и това определено няма да увреди детето й.

Последна редакция: ср, 27 фев 2013, 13:06 от viliko

# 82 27 фев. 2013, 12:18 ч.
  • Мнения: 54 478
Кими , мила , ето , че ти сама знаеш какви са причините . Peace

Значи - почваш подред .
Оглеждай се за работа , такава , че като тръгне детето на градина , да ти е удобно да го водиш и вземаш , за да не ти натякват пак .
Ако имаш възможност да учиш нещо , не знам с какво образование си , учи , винаги е добре да се развиваш . Така и шансовете ти за по-добре платена работа се увеличават .
Работи в посока независимост , на първо време финансова .
Успех ти желая ! Hug

# 83 27 фев. 2013, 12:22 ч.
  • Мнения: 6 214
Хора, стига с тая работа, курсове, приятели. Да, Всички имаме деца, работа, приятели, контакти и социален живот. Но наличието на комбинация от тези неща не покрива нуждата от партньор. Колкото и да си внушаваме, че е така.  Confused

# 84 27 фев. 2013, 12:54 ч.
  • Мнения: 54 478
Хорат имат нужда от партньор в различна степен - един може да изпитва болезнена липса , а друг да приеме , че за определен период може и без .

Става дума за самочувствие и самооценка .
При Кими те са ниски и тя сама признава , че не липсата на мъж е проблем номер 1 . Peace

# 85 27 фев. 2013, 14:30 ч.
  • София
  • Мнения: 19 253
kimmy, аз пък да ти кажа - не се връзвай прекалено на приказките на родители и баби. Като не са искали да ти помогнат - да са ти отказали категорично, а не при свършен факт да ти дуднат. Кажи им, че има предостатъчно разведени майки, които не получават грам помощ за децата си
Видяла съм родители, които винаги защитават своето гардже със зъби и нокти, дори когато определено гарджето не е право. Понякога ми се е искало и моите да са такива, но не би.

# 86 27 фев. 2013, 14:57 ч.
  • Мнения: 7 947
Това с натякването е гадна работа, ама няма как да се избегне, ако хората са такива. И аз имам роднини от тоя тип, направо съсипват децата си с вечните реплики от тоя сорт. Не може да не ти прави впечатление, но по-скоро човек с времето свиква - че каквото и да поиска или получи - все ще има коментари.

# 87 27 фев. 2013, 16:37 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Кими, животът ти се е стекъл така, както се е стекъл - това не можеш да го промениш. Но можеш да промениш настоящето или близкото бъдеще. Ако има кой да гледа детето - възползвай се! Върни се на работа или започни нова! Вашите явно са си такива хора, в момента са много разочаровани, и дуднетето до голяма степен може да е от това, че те самите се чувстват неуспешни като родители - дъщеря им не стига, че има дете, ами и то без мъж, нищо не е могла да вземе от него, тупнала се е при тях, всякакви комшии, роднини и прочие питат и разпитват, цъкат с език... Те преживяват своята си драма и са твърде заети със себе си. Затова ти трябва също да се заемеш със себе си. Ще мрънкат, но едва ли ще откажат да помагат с гледането на детето, ако работата ти  го налага. А и кой знае, може на работа да те намери някой подходящ мъж, повечето хора се намират там, защото прекарват почти целия ден с колеги!

Да, Риъл умън вярно казва - нуждата от партньор е съвсем различна от тази за социална и финансова стабилност или признание като професионалист! Никой човек досега не е успял да замести липсата на партньор с работа, приятелства или хобита. Дори с религия или вяра трудно го замества, защото дори тантрическият секс е за двама.

Вили, при равни други условия за детето е по-добре майка му да е до него, а не по цял ден на работа. Майката като възрастен човек винаги може да намери начин да компенсира липсите си, било чрез работа на 4 часа, хобита, обучение или дрямане пред телевизора, а детето няма как да компенсира липсата на майка си точно в тази възраст, когато трябва някой да му изтърпява глупостите и да го вкарва в правия път. Но тъй като авторката е зле финансово, то въпросът за полезността или не за нея и детето дори не стои на първо място, защото тя трябва да се стабилизира финансово, а това става с работа - така с един замах ще си реши и въпроса с мрънкането от родителите, и със социалните контакти, и дори с намирането на партньор.

# 88 27 фев. 2013, 16:56 ч.
  • Мнения: 7 947
Не знам какво значи равни условия да теб. Аз тръгнах на работа рано, не защото нямахме пари.
Но както и да е, темата не е за мен.

# 89 27 фев. 2013, 18:12 ч.
  • Мнения: 871
Цитат на: kimmy в ср, 27 фев 2013, 11:39
Аз мисля, че като започна работа, започна да водя някакъв социален живот ще съм даже по полезна на детето си като родител. В момента той горкия  вижда една изнервена майка, която само мрънка и недоволства.

Цитат на: happy mama в ср, 27 фев 2013, 11:10
Мисля , че Кими е разочарована от себе си . От факта , че е сама с дете , но изцяло зависима от близките си . Те също й го натякват и това я озлобява и изпълва с негативни чувства .
В момента в който тя покаже , че е в състояние да поеме живота си и този на детето си в свои ръце , ще повиши самооценката си , близките й също ще се успокоят и нещата ще си дойдат на мястото .
Но кога ще се случи - зависи от нея ! Peace


happy mama, за всичко си права. Но в момента не всичко зависи от мен. Ако имаше кой да ми гледа детето на минутата бих започнала каквато и да е работа.

чета, че детето ти е на 2 години. Що за дилема след като си в крещяща нужда да започнеш работа ? Моите деца, при все че съм имала мъж до себе си, бяха на ясла от 1,6 м. Какво още чакаш ?

# 90 27 фев. 2013, 19:26 ч.
  • Мнения: 1 765
Цитат на: REAL_WOMAN в ср, 27 фев 2013, 12:22
Хора, стига с тая работа, курсове, приятели. Да, Всички имаме деца, работа, приятели, контакти и социален живот. Но наличието на комбинация от тези неща не покрива нуждата от партньор. Колкото и да си внушаваме, че е така.  Confused
A не смяташ ли, че именно социалните контакти - работа, курсове, приятели са предпоставка за намиране на партньор? Никой не оспорва нуждата от такъв, но понякога, когато се вкопчим в тази идея не се получава. Освен това, грижата за себе си, за собственото развитие и дори възможността да си купим нова дреха прави чудеса със самочувствието ни. А това не става без доходи. Така че доходите на този етап са по-важни от партньор, дори жизнено важни.

# 91 27 фев. 2013, 20:02 ч.
  • Мнения: 8 163
Цитат на: Morphea в ср, 27 фев 2013, 19:26
Освен това, грижата за себе си, за собственото развитие и дори възможността да си купим нова дреха прави чудеса със самочувствието ни. А това не става без доходи. Така че доходите на този етап са по-важни от партньор, дори жизнено важни.
Абсолютно не съм съгласна!

Самочувствието не идва с новата дреха, а с това как изглеждаш в нея. Щото дори и "Шанел" да нося, ако в него приличам на татко Барба, пак няма да имам самочувствие.

Спортуването в домашни условия може да е абсолютно безплатно. Можеш да тренираш по сутиен и гащи, ако щеш. Боса. Без уреди. Само с тежестта на тялото. В съчетание с разумно хранене, месец-два по-късно ще изглеждаш коренно различно. Кожата ти ще е разкошна, гърбът ти ще е изправен. Походката ти ще е по-пъргава, ръцете ти ще са силни.

И мъжете ще се обръщат след теб. Някои даже ще те спират, за да обсъждате какво тренираш и с какво се храниш.

Не, не парите са на първо място. А истинското желание за промяна.

# 92 27 фев. 2013, 22:36 ч.
  • Мнения: 1 383
Цитат на: greendream в ср, 27 фев 2013, 18:12

чета, че детето ти е на 2 години. Що за дилема след като си в крещяща нужда да започнеш работа ? Моите деца, при все че съм имала мъж до себе си, бяха на ясла от 1,6 м. Какво още чакаш ?

Септември ще го приемат. Ако имах пари за частна ясла още сега щях да го дам. Но уви нямам.

# 93 27 фев. 2013, 22:44 ч.
  • Мнения: 871
септември е много далеч, трябва да намериш временно решение. Намери работа и в същото време някоя пенсионерка, на която можеш да плащаш. Дори може да плащаш на баба си, нали живееш с нея.

Измъкни се и започни нещо да правиш. Човек, когато е зает да върши важни работи, за да се подобри положението му, няма време да мисли за другите хора  Peace

# 94 27 фев. 2013, 23:31 ч.
  • Мнения: 1 383
То аз ако намеря нещо почасово например едва ли заплащането ще е такова, че да мога да си позволя пенсионерка. Четох в една тема тук, че пенсионерките около и над 30лв. взимали. Относно баба ми тя не може да се грижи за детето. Възрастна е , уморява се бързо. Даже тя иска да ми плаща до септември да си стоя вкъщи и да гледам детето, а не да търся работа. Което аз не приех разбира се.

# 95 27 фев. 2013, 23:44 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Грийндрийм, пенсионерките, които са в достатъчно добро здравословно състояние, че да са бавачки, не са будали и не работят за жълти стотинки! Прави ми впечатление, че като се каже "пенсионер", едва ли не без пари ще работи, особено да гледа чуждите деца, да ги прибира от градина или училище, и изобщо ще изпълнява ролята на баба. Здравите пенсионерки гледат до последнода си останат на работа.

# 96 27 фев. 2013, 23:57 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Water_Lilly в нд, 24 фев 2013, 19:16
Андариел е ужасно, ужасно права! Абсолютно от липсата на мъж идва проблема, авторката сама си пише, че 1. завижда на родителите си за връзката им и 2. че завижда на своя приятелка, че има човек до себе си, пък макар отношенията да са проблемни донякъде.
Нито има нещо срамно, нито нещо странно в това състояние.

На мене пък ми е много странно това състояние. Да завиждаш на майка си и да злобееш по приятелката си, защото имали партньор/семейство?  Shocked Не бих искала да имам такъв човек около себе си и не бих отделила и минутка да го успокоявам. Завистливите хора са ми противни и не намирам никакво извинение за тях. Имах една такава около мене и се радвам на случайността, че ми даде повод да я разкарам.
Сори за негативния постинг, но не бях чела отдавна нещо по-негативно от изказванията на авторката. И Лизет е права, че човек е такъв, какъвто иска да е.

# 97 28 фев. 2013, 00:08 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Депресирана е и нещастна, затова казва, че им завижда. Не е някакво чудо невиждано, завистта е доста разппространена и естествена сред повечето хора, но рядко някой си признава, че я изпитва, защото културните традиции не позволяват.

# 98 28 фев. 2013, 00:20 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Andariel в чт, 28 фев 2013, 00:08
Депресирана е и нещастна, затова казва, че им завижда. Не е някакво чудо невиждано, завистта е доста разппространена и естествена сред повечето хора, но рядко някой си признава, че я изпитва, защото културните традиции не позволяват.

Нищо естествено няма в завистта, особено пък към хора и за неща, за каквито тя е писала. Не ме интересува дали е депресирана и нещастна, да бъде каквато си иска. Просто се възмутих искрено на глас на изказванията за майка й и приятелката й. Освен че такива хора са ми много неприятни и не смятам, че са безобидни.

# 99 28 фев. 2013, 09:12 ч.
  • Мнения: 7 947
Абе един ден като изпаднеш и ти – ще разбереш за какво иде реч. На мен пък са ми противни хора като теб, които се мислят за голяма работа и грам не могат да се поогледат около себе си и да разберат, че понякога човек изпада в дупка и точно тогава има нужда най-много от подкрепа и добра дума. На никого не пожелавам такова нещо, но съм го изпитала с близки хора и никога не съм си и помисляла да ги съдя или отбягвам, гнусно е такова отношение  ooooh!

# 100 28 фев. 2013, 09:39 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 5 691
Каквато и да е дупката, тази завист не е нормална. Не може да завиждаш на друг, че има половинка и да отдаваш своите проблеми на липсата на половинка до теб. Един опитен психолог веднага би видял проблема в ситуацията. Една личност не се чувства реализирана и спокойна, ако до нея няма определена личност... Не казвам, че трябва да сме си самодостатъчни, но изпадането в крайност също не е прекрасно. Авторката има нужда да промени начина на живот и да потърси помощ.
Съчувствието от близки с какво точно ще и помогне? Най - много да остане в тази позиция или да задълбае още проблема. Мрънкането също няма да помогне. Оплакванията и те. Един човек може да остане в пасивна позиция с години и винаги да намира оправдание за това си състояние, което го прави жертва единствено на собствените действия.
Да гледаш дете сам не е лесно и никога не е било. Да се разделиш с бащата на детето си също. Още по - трудно е да постигнеш хармония в отношенията, след това и баланс. Но се случва. Иска време и много сила. Но се случва. Ни една от нас не е умряла гладна, децата ни са облечени, до колкото е възможно щастливи и обичани.

# 101 28 фев. 2013, 09:45 ч.
  • Мнения: 7 947
Близките, ако престанат да натякват - ще й помогнат значително, мрънкането и оплакването /точно според психолозите и психиатрите/ помага изключително за освобождаването на негативните емоции и справянето с тях -  ако изречеш на глас това, което чувстваш - има вероятност да осъзнаеш какъв е проблема реално.
Ако вие си сложите ръка на сърцето и кажете - аз никога не съм завиждала, никога не съм "злобяла", не съм се сравнявала с други, никога не съм си мислела, че друг има повече от мен или пък "защо точно на мен се случва"- ще ви признаем за светци, сто на сто. Нормална е цялата палитра от чувства и емоции, въпросът е как да се справяме с тях.
Средата, в която живеем - оказва изключително влияние върху нас самите, близките ни и партньора - са от първостепенно значение.
Разбира се, че й липсва мъж, че това й тежи, че се самосъжалява дори. Тя има дете, няма собстевн дом и доходи, как искате да се чувства?  Crazy

# 102 28 фев. 2013, 10:04 ч.
  • Мнения: 54 478
Никога  Naughty , не съм злобяла , нито съм изпитвала завист !
Може би нещо не съм наред ? Thinking
Не всички хора са злобни и завистливи и слава Богу !

Но , друго съм забелязала - на такива злобни и завистливи хора все не им върви , светът е срещу тях и цял живот така си карат ... В мрънкане и гледане другия какво има !
Както каза Сезана , не може да си пасивен и да постигаш това , което другите постигат с действия . Peace

Това не го казвам на Кими , мисля , че за нея този период ще отмине .
Просто не е вярно , че всички хора завиждат , задължително , за нещо и на някого .

Аз също си гледам детето без мъж , но нито някой ми мрънка за това , нито аз се самосъжалявам .
Само , че всичко което съм постигнала си е лично моя заслуга , не съм в тежест на никого и затова не съм се чувствала по начина , по който тя се чувства .

Може би , ако бях без доходи и моите родители трябваше да ни поемат финансово , също нямаше да са доволни .

Затова не трябва да се гледат едностранно нещата .
Кими има причини да се чувства така , но и родителите й имат своите причини да се тревожат и да са недоволни . Ако те я видят самостоятелна , в състояние да се грижи финансово за себе си и детето , тяхното отношение също ще се промени .
Силно й желая това да се случи !  bouquet

# 103 28 фев. 2013, 10:09 ч.
  • Мнения: 7 947
Сигурна съм, че помниш детството си и в училище също никога не ти се е приисквало да имаш барби като на другарчето  Crazy

За пасивност ли говориш? И как точно си представяш авторката да се задейства сега?
Ааа, момент, прочетох целия пост - явно е некадърна излиза.

# 104 28 фев. 2013, 10:19 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Стига бе, хора, завистта не била нормална! Присъща е на човешката природа също колкото и взаимопомощта! Едва ли има човек на земята, който да не е изпитвал завист поне веднъж в живота си, ама друг въпрос е дали ще я окачестви като завист. Все едно никога да не ти се е искало да извиеш врата или нещо друго лошо да причиниш на някого.

# 105 28 фев. 2013, 11:28 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: viliko в чт, 28 фев 2013, 09:12
Абе един ден като изпаднеш и ти – ще разбереш за какво иде реч. На мен пък са ми противни хора като теб, които се мислят за голяма работа и грам не могат да се поогледат около себе си и да разберат, че понякога човек изпада в дупка и точно тогава има нужда най-много от подкрепа и добра дума. На никого не пожелавам такова нещо, но съм го изпитала с близки хора и никога не съм си и помисляла да ги съдя или отбягвам, гнусно е такова отношение  ooooh!

Ти в ред ли си?  Crazy

# 106 28 фев. 2013, 11:30 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Andariel в чт, 28 фев 2013, 10:19
Все едно никога да не ти се е искало да извиеш врата или нещо друго лошо да причиниш на някого.

Дам, особено силно ми се иска да извия врата на майка ми, че има мъж като баща ми. За мъжете на приятелките да не говорим. Mr. Green Байте си там колко било нормално. 

# 107 28 фев. 2013, 11:53 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: Check Please в чт, 28 фев 2013, 11:28
Цитат на: viliko в чт, 28 фев 2013, 09:12
Абе един ден като изпаднеш и ти – ще разбереш за какво иде реч. На мен пък са ми противни хора като теб, които се мислят за голяма работа и грам не могат да се поогледат около себе си и да разберат, че понякога човек изпада в дупка и точно тогава има нужда най-много от подкрепа и добра дума. На никого не пожелавам такова нещо, но съм го изпитала с близки хора и никога не съм си и помисляла да ги съдя или отбягвам, гнусно е такова отношение  ooooh!

Ти в ред ли си?  Crazy

Аз напълно, но от твоите постове си личи доста...

# 108 28 фев. 2013, 12:03 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: viliko в чт, 28 фев 2013, 11:53
Аз напълно, но от твоите постове си личи доста...

Какво си личи, проста жено?! Че не възприемам така добре откачени злобни женици, на които майка им, приятелките и целият свят им е виновен, че са криви ракети? Това не е въпрос, на социопати въпроси не задавам.

# 109 28 фев. 2013, 12:06 ч.
  • Мнения: 7 947
 Laughing Не виждам смисъл и аз от отговори.
Но не е лошо да се позамислиш защо изхвърляш толкова огън и жупел. На мен ми е ясно например.
В тема, в която авторката си дава сметка, че не е добре и търси помощ и подкрепа.

# 110 28 фев. 2013, 13:07 ч.
  • Мнения: 54 478
Анди , не виждам връзка между това някой да ме ядоса , че да искам да му извия врата , хипотетично де ,  Wink и завистта .

Вили , не съм казала , че авторката е некадърна , молим те ! Grinning
Казвам , че трябва да предприеме нещо , ако иска промяна .
Толкова за пасивността .

# 111 28 фев. 2013, 13:18 ч.
  • Мнения: 3 659
Цитат на: Check Please в чт, 28 фев 2013, 12:03
Цитат на: viliko в чт, 28 фев 2013, 11:53
Аз напълно, но от твоите постове си личи доста...

Какво си личи, проста жено?! Че не възприемам така добре откачени злобни женици, на които майка им, приятелките и целият свят им е виновен, че са криви ракети? Това не е въпрос, на социопати въпроси не задавам.

 ooooh! ooooh! ooooh!  Мдаа, а някой ми разправяше, че българите били спокойни и усмихнати хора hahaha

# 112 28 фев. 2013, 14:10 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: happy mama в чт, 28 фев 2013, 13:07
Анди , не виждам връзка между това някой да ме ядоса , че да искам да му извия врата , хипотетично де ,  Wink и завистта .

Вили , не съм казала , че авторката е некадърна , молим те ! Grinning
Казвам , че трябва да предприеме нещо , ако иска промяна .
Толкова за пасивността .

Нека не говорим по принцип, защото принципно съм напълно съгласна! НО в случая жената няма изход особен, няма близки, на когото да остави детето, няма пари за гледачка и градината я чака чак септември. Сигурна съм, че ще кажете работа от вкъщи - ама това си е химера, вероятно може да прави мартенички са жълти стотинки и накрая да не й изплатят парите...Трудно е с работа от вкъщи, трябва да си специалист най-малкото.  Значи варианти...няма особено, откъм възможности в момента.

П.П. извиването на врата е само една част от негативните емоции, които са напълно присъщи за хората. Не се захващай така конкретно  Wink

# 113 28 фев. 2013, 14:18 ч.
  • Мнения: 54 478
Вили , мила , обърни внимание какво точно съм предложила в предния си пост . Wink
Когато детето тръгне на градина , не сега и веднага . Дотогава да следи за подходяща работа , след като сегашната не е ОК .

Негативните емоции са много .
Не съм изпитвала завист , за нея конкретно писах . Peace

# 114 28 фев. 2013, 17:25 ч.
  • Мнения: 8 163
Цитат на: PRIMADONNA Girl в чт, 28 фев 2013, 13:18
Цитат на: Check Please в чт, 28 фев 2013, 12:03
Цитат на: viliko в чт, 28 фев 2013, 11:53
Аз напълно, но от твоите постове си личи доста...

Какво си личи, проста жено?! Че не възприемам така добре откачени злобни женици, на които майка им, приятелките и целият свят им е виновен, че са криви ракети? Това не е въпрос, на социопати въпроси не задавам.

 ooooh! ooooh! ooooh!  Мдаа, а някой ми разправяше, че българите били спокойни и усмихнати хора hahaha
Спокойни и усмихнати са, да.

"Само че малко напротив", както се казва в "Копче за сън".

***

Опитвате се, посредством безсмислен и грозен спор, да разрешите проблем, който само и единствено Кими може да премахне.

Достатъчно съвети й дадохме. Сега е неин ред.

Последна редакция: пт, 01 мар 2013, 01:20 от Фея Кръстница

# 115 1 март 2013, 00:15 ч.
  • Мнения: 1 383
  Фея Кръстница,опитвам се по всякакъв начин. Разнообразявам се с каквото мога. Послушах съвета ти за тренировките в домашни условия. Допада ми. Старая се да се успокоявам, че всичко ще мине. Че няма да съм така цял живот. Това е което мога да направя в момента. Надявам се със затоплянето на времето, прекарвайки повече време навън нещата още повече да се подобрят.

# 116 1 март 2013, 01:18 ч.
  • Мнения: 8 163
Цитат на: kimmy в пт, 01 мар 2013, 00:15
  Фея Кръстница,опитвам се по всякакъв начин. Разнообразявам се с каквото мога. Послушах съвета ти за тренировките в домашни условия. Допада ми. Старая се да се успокоявам, че всичко ще мине. Че няма да съм така цял живот. Това е което мога да направя в момента. Надявам се със затоплянето на времето, прекарвайки повече време навън нещата още повече да се подобрят.
Кими, извинявам се, че те подцених! Коригирам предишния си пост...

Радвам се, че се бориш! Давай, ще успееш!

# 117 1 март 2013, 22:09 ч.
  • Мнения: 5 710
Кимми,

Според мен това което преживяваш е резултат от промените в живота ти за много кратко време - мъж, бебе, раздяла, връщане , раздяла с някакви надежди сигурно за бъдещето, огромна отговорност, която сама трябва да поемеш... как искаш да си 'нормална", ами трудно е човек да се съхрани добър, щедър, позитивен ....

Хубаво е, че осъзнаваш, че имаш проблем и искаш да го решиш.
Според мен само промяна на ежедневието, някакви неща, които да си измисляш нови да правиш и да си даваш шансове сама на себе си ще те спасят. А мъжът ще се появи в един момент,той може да е част от решението, но не е единственото решение или най-важното решение.

Има един цитат от библията, само че съм слаба да цитирам и дори не знам къде да го търся , но той казва, че човек строи своето жилище и сади своето лозе и Бог му дава това от което има нужда. Аз много вярвам в това - ти имаш свой живот и ще правиш нещата, които ти искаш за твоя живот и това си напълно свободна да правиш. Другите хора нямат значение, никой няма да ти даде и ден от живота си да му го живееш. Опитай се да мислиш за себе си, да не се сравняваш да не се самосъжаляваш, а да си измисляш занимания, цели ...

# 118 2 март 2013, 16:07 ч.
  • Мнения: 13 191
Според мен не може един проблем /в случая липсата на партньор/ да оправдава негативни чувства, насочени към майката, детето, най-близката приятелка...
Нормално е човек да изпитва поне минимална радост от това, че най-близките му се справят.

# 119 2 март 2013, 17:29 ч.
  • Мнения: 54 478
Цитат на: papi6 в сб, 02 мар 2013, 16:07
Според мен не може един проблем /в случая липсата на партньор/ да оправдава негативни чувства, насочени към майката, детето, най-близката приятелка...
Нормално е човек да изпитва поне минимална радост от това, че най-близките му се справят.

И аз така мисля . Peace
Но май за повечето хора завистта е нормална ... Tired Tired

# 120 2 март 2013, 17:45 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
А защо да не е нормална? Завистта, ревността, пък дори и към най-близките, човек ги изпитва от най-ранно детство. Както писа Вили, получава се нещо като емоциите, които си изпитала, когато си пожелала куклата на най-добрата си приятелка, тогава си й завидяла. Или когато си си помислила, че ти повече заслужаваш шестицата, която са писали на Рени. Всякакви такива неща.

# 121 2 март 2013, 18:29 ч.
  • Мнения: 54 478
Анди , как да то обясня , че не съм изпитвала завист ? Wink
Напротив , радвам се , когато хората успяват ! Peace
Моите родители не бяха заможни и никога не съм искала да имам неща , които те нямат възможност да ми купят .
Е , нищо не ми е станало ! Grinning
Шестици - имах си ги от горе до долу , никакво разнообразие ! Mr. Green

Наистина е лошо нещо завистта .
Имам такива познати , просто им съчувствам .
Ами те , горките , мира нямат , изяждат се вътрешно защо еди кой си ходил еди къде си ?  Crazy
Защо другият карал еди каква си кола ? Crazy
Ми те първо не си дават сметка , че тези хора имат неща , които те не са труда да постигнат - по-образовани са , умеят повече неща , работят двойно и тройно повече  !
Да се напънат тия , завиждащите , да научат нещо , да се образоват , да се лишават от време за себе си , от почивка , пък тогава да видят лесно ли е ? Thinking

Мисля , че животът винаги дава шансове , но не всички ги използват в своя полза .
Завиждащите трябва да се сърдят на себе си , ако не са се възползвали . Peace

# 122 7 март 2013, 10:33 ч.
  • Мнения: 144
Има една легенда за една кралица на която докладвали, че народът се бунтува (колко актуално). И тя произнесла прословутата фраза: "Като нямат хляб, да ядат пасти".

Happy mama като не е изпитвала завист нека да дава съвети, но да не осъжда Кими, която започна темата с това, че си посипа главата с пепел: как много е мислила дали да го напише и че изпитва срам от чувствата си и иска да преодолее негативността си, но не успява. Или Кими го съзнава и затова пусна темата.

И не всеки успява да не влезе и да излезе от дупката веднага. Не всеки има и много добри възможности да направи това светкавично. Така, че да не е добре да се завижда. Но да се осъждат тези дето не са успели да се образоват колкото теб,  които не умеят колкото теб и да се обвиняват едва ли не в мързел си е крайност. Това си е и до дадености - едни го могат и имат в изобилие - като красотата, а на други не - разполагат с ограничени дадености. Все едно да кажеш на някого ти си грозен и сам си виновен за това. Не бива толкова крайно.

# 123 19 март 2013, 19:51 ч.
  • Мнения: 3 921
И аз изпитвам злоба и завист. Имам партньор. Не го искам, обаче не е там въпросът. Аз завиждам основно за пари.

Завиждам на наглярите, които си тръгват в 3 от работа, на онези със служебните коли и бензинче, които между работата пийват по кафе с някой приятел навън в града, а аз съм застопорена 9 часа пред монитор.

И не знам защо толкова завиждам. Но ми действа депресивно. Всъщност завист може би не е точната дума, а някаква мега демотивация за работа. Както и да се нарича... низките страсти много трудно се преодоляват.

Но пък мисля, че вече стигнах дъното на завистта си и затова от тук насетне ще вложа всички усилия да намеря начин да го преодолея и да си създавам други положителни емоции. Напоследък забелязвам, че това са общуванията ми с приятели. Малко, но близки. Дългите отпускащи разговори с тях за всичко - и хубаво, и лошо -  ме успокояват.

# 124 21 март 2013, 23:24 ч.
  • Мнения: 675
За да не изпитвам отрицателни чувства и емоции водя вътрешна борба със себе си....понякога доста жестока. Има хора, които изпитват злоба, завист и т.н и не искат и не полагат усилия да се променят, а се оставят на чувството, а има и такива, които се борят да изтръгнат тези чувства.
Зная, че това което мислиш за другите и им желаеш в крайна сметка се връща при теб. Вярвам, че в природата нещата действат като бумеранг......вярвам го, защото го виждам вече случило се. Като даването и получаването. Даваш любов и получаваш любов. Отнемаш нещо и природата ти отнема нещо.

# 125 22 март 2013, 12:37 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво означава "да се променят"? Завистта, както и всички други чувства, показващи светлата или тъмна страна на човешката природа, са точно част от човешката природа. Да промениш тази природа е все едно да искаш да промениш хищническата природа на лъва. Някои третират завистта като "черна4, а други като "амбиция". Всиичко това е въпрос на гледна точка към особености на човешката природа и не виждам как могат да се променят. Аз лично светци не познавам.

# 126 22 март 2013, 15:37 ч.
  • Мнения: 144
Честита ПЪРВА ПРОЛЕТ!

 


Слънчеви и усмихнати бъдете!

И всичко е възможно през пролетта!

В очакване за бъдещ пост / или втора тема:

 "Как успях да превъзмогна негативните чувства, които изпитвам Simple Smile

 която надявам се да се пусне скоро от някой негативно чувстващ
 
 и дай боже да е от Кими  Hug



# 127 22 март 2013, 23:00 ч.
  • Мнения: 1 383
Sega, благодаря !

# 128 23 март 2013, 10:37 ч.
  • Мнения: 86
Всички негативни емоции в големи дози са само симптом. Аз също мисля, че основния проблем е в липсата на любов. Много хубави съвети са ти дали момичетата за тренировките (още по-хубаво е, че ги спазваш). Все пак негативните емоции са енергия сами по себе си (както и любовта), та излишъкът просто трябва да се изразходва. Ако обичаш да четеш, може да си отвличаш вниманието и с някоя хубава книга.
Успех, Кими.  newsm51

# 129 23 март 2013, 11:06 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Обикновено човек успява след някакво време да се справи с такива емоции, дори да има някакви моменти на задълбочаване. Все пак сме хора - не светци! Ако човек цял живот таи завист, омраза или нещо друго към определен човек/хора/света, то това вече му съсипва живота и неминуемо в един момент остава сам и отритнат. Но в някакви малки дози е дори здравословно, защото може моментната завист за новите обувки на комшийката да се превърне в амбиция.

# 130 23 март 2013, 11:58 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Щастлива слива в сб, 23 мар 2013, 10:37
Всички негативни емоции в големи дози са само симптом. Аз също мисля, че основния проблем е в липсата на любов.............
Именно!
Когато човек е заобиколен от любими хора, от любов на всички нива, той просто не забелязва, или му е все едно какво повече имат/правят/ходят околните.
Вторачваме се в сравненията, и се сдухваме, когато баланса около нас е нарушен.

# 131 23 март 2013, 12:26 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: Katarin   X. в сб, 23 мар 2013, 11:58
Цитат на: Щастлива слива в сб, 23 мар 2013, 10:37
Всички негативни емоции в големи дози са само симптом. Аз също мисля, че основния проблем е в липсата на любов.............
Именно!
Когато човек е заобиколен от любими хора, от любов на всички нива, той просто не забелязва, или му е все едно какво повече имат/правят/ходят околните.
Вторачваме се в сравненията, и се сдухваме, когато баланса около нас е нарушен.

 
Дам, и хубавото и лошото се преживява различно, когато има с кой. за съжаление вече има много хора, които са приели самотата за по-добър вариант за себе си.

# 132 24 март 2013, 14:39 ч.
  • Мнения: 361
не изчетох цялата тема, но в първия пост- нещата, които описваш, не е ли възможно да се дължат на голяма умора? аз при мен съм забелязала нещо подобно- недоспиването и преумората ме водят по някое време до ръба на нервен срив....

# 133 24 март 2013, 18:06 ч.
  • Мнения: 1 383
Ми по скоро не. Мисля, че си е от психиката всичко при мен.

# 134 26 март 2013, 13:54 ч.
  • Мнения: 278
Да, умората си казва думата. И аз бях така с малката. След това я записах на ясла, тръгнах на работа и всичко сякаш стана от розово по-розово. Получих едно бързо повишение, повече отговорности, зарадвах се адски много и в един момент грохнах. Детето боледува през седмица, аз се чувствам адски безпомощна, защото хем ми е кофти, че съм постигнала това, към което съм се стремяла цял живот, хем се чувствам безсилна да се справям със задълженията си, защото просто съм в поредния болничен. Хем се чудя дали се справям с работата, хем от вкъщи работя до по нощите, за да не изоставам, а всъщност все пропускам важни срещи и подробности. На другия ден съм като парцал, защото не съм спала. И все търся на кого да си го изкарам, колкото и гадно да звучи. И в един момент сякаш нито съм добра майка, нито добра в работата си. В следващия момент тя оздравява, тръгвам пак на работа, пак съм курназ и така до следващия болничен. В момента се чувствам сякаш отново съм по майчинство, но и съм на работа, защото вече втора седмица сме си вкъщи. Обаче пък съм сигурна, че ще изгрее слънце и на моята улица  Laughing когато детето спре да боледува толкова.

# 135 26 март 2013, 14:33 ч.
  • Мнения: 54 478
Да , но Кими не работи в момента .
Не е от умора .
Точно до психика си е .

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата