Хора, стига с тая работа, курсове, приятели. Да, Всички имаме деца, работа, приятели, контакти и социален живот. Но наличието на комбинация от тези неща не покрива нуждата от партньор. Колкото и да си внушаваме, че е така. 
- Публикувана: 22 фев. 2013, 22:32 ч.
- Последно мнение: 26 март 2013, 14:33 ч.
Как да успея да превъзмогна негативните чувства, които изпитвам ?
A не смяташ ли, че именно социалните контакти - работа, курсове, приятели са предпоставка за намиране на партньор? Никой не оспорва нуждата от такъв, но понякога, когато се вкопчим в тази идея не се получава. Освен това, грижата за себе си, за собственото развитие и дори възможността да си купим нова дреха прави чудеса със самочувствието ни. А това не става без доходи. Така че доходите на този етап са по-важни от партньор, дори жизнено важни.
Освен това, грижата за себе си, за собственото развитие и дори възможността да си купим нова дреха прави чудеса със самочувствието ни. А това не става без доходи. Така че доходите на този етап са по-важни от партньор, дори жизнено важни.
Самочувствието не идва с новата дреха, а с това как изглеждаш в нея. Щото дори и "Шанел" да нося, ако в него приличам на татко Барба, пак няма да имам самочувствие.
Спортуването в домашни условия може да е абсолютно безплатно. Можеш да тренираш по сутиен и гащи, ако щеш. Боса. Без уреди. Само с тежестта на тялото. В съчетание с разумно хранене, месец-два по-късно ще изглеждаш коренно различно. Кожата ти ще е разкошна, гърбът ти ще е изправен. Походката ти ще е по-пъргава, ръцете ти ще са силни.
И мъжете ще се обръщат след теб. Някои даже ще те спират, за да обсъждате какво тренираш и с какво се храниш.
Не, не парите са на първо място. А истинското желание за промяна.
чета, че детето ти е на 2 години. Що за дилема след като си в крещяща нужда да започнеш работа ? Моите деца, при все че съм имала мъж до себе си, бяха на ясла от 1,6 м. Какво още чакаш ?
Септември ще го приемат. Ако имах пари за частна ясла още сега щях да го дам. Но уви нямам.
септември е много далеч, трябва да намериш временно решение. Намери работа и в същото време някоя пенсионерка, на която можеш да плащаш. Дори може да плащаш на баба си, нали живееш с нея.
Измъкни се и започни нещо да правиш. Човек, когато е зает да върши важни работи, за да се подобри положението му, няма време да мисли за другите хора
Измъкни се и започни нещо да правиш. Човек, когато е зает да върши важни работи, за да се подобри положението му, няма време да мисли за другите хора
То аз ако намеря нещо почасово например едва ли заплащането ще е такова, че да мога да си позволя пенсионерка. Четох в една тема тук, че пенсионерките около и над 30лв. взимали. Относно баба ми тя не може да се грижи за детето. Възрастна е , уморява се бързо. Даже тя иска да ми плаща до септември да си стоя вкъщи и да гледам детето, а не да търся работа. Което аз не приех разбира се.
Грийндрийм, пенсионерките, които са в достатъчно добро здравословно състояние, че да са бавачки, не са будали и не работят за жълти стотинки! Прави ми впечатление, че като се каже "пенсионер", едва ли не без пари ще работи, особено да гледа чуждите деца, да ги прибира от градина или училище, и изобщо ще изпълнява ролята на баба. Здравите пенсионерки гледат до последнода си останат на работа.
Андариел е ужасно, ужасно права! Абсолютно от липсата на мъж идва проблема, авторката сама си пише, че 1. завижда на родителите си за връзката им и 2. че завижда на своя приятелка, че има човек до себе си, пък макар отношенията да са проблемни донякъде.
Нито има нещо срамно, нито нещо странно в това състояние.
Нито има нещо срамно, нито нещо странно в това състояние.
На мене пък ми е много странно това състояние. Да завиждаш на майка си и да злобееш по приятелката си, защото имали партньор/семейство?
Не бих искала да имам такъв човек около себе си и не бих отделила и минутка да го успокоявам. Завистливите хора са ми противни и не намирам никакво извинение за тях. Имах една такава около мене и се радвам на случайността, че ми даде повод да я разкарам. Сори за негативния постинг, но не бях чела отдавна нещо по-негативно от изказванията на авторката. И Лизет е права, че човек е такъв, какъвто иска да е.
Депресирана е и нещастна, затова казва, че им завижда. Не е някакво чудо невиждано, завистта е доста разппространена и естествена сред повечето хора, но рядко някой си признава, че я изпитва, защото културните традиции не позволяват.
Нищо естествено няма в завистта, особено пък към хора и за неща, за каквито тя е писала. Не ме интересува дали е депресирана и нещастна, да бъде каквато си иска. Просто се възмутих искрено на глас на изказванията за майка й и приятелката й. Освен че такива хора са ми много неприятни и не смятам, че са безобидни.
Абе един ден като изпаднеш и ти – ще разбереш за какво иде реч. На мен пък са ми противни хора като теб, които се мислят за голяма работа и грам не могат да се поогледат около себе си и да разберат, че понякога човек изпада в дупка и точно тогава има нужда най-много от подкрепа и добра дума. На никого не пожелавам такова нещо, но съм го изпитала с близки хора и никога не съм си и помисляла да ги съдя или отбягвам, гнусно е такова отношение 
Каквато и да е дупката, тази завист не е нормална. Не може да завиждаш на друг, че има половинка и да отдаваш своите проблеми на липсата на половинка до теб. Един опитен психолог веднага би видял проблема в ситуацията. Една личност не се чувства реализирана и спокойна, ако до нея няма определена личност... Не казвам, че трябва да сме си самодостатъчни, но изпадането в крайност също не е прекрасно. Авторката има нужда да промени начина на живот и да потърси помощ.
Съчувствието от близки с какво точно ще и помогне? Най - много да остане в тази позиция или да задълбае още проблема. Мрънкането също няма да помогне. Оплакванията и те. Един човек може да остане в пасивна позиция с години и винаги да намира оправдание за това си състояние, което го прави жертва единствено на собствените действия.
Да гледаш дете сам не е лесно и никога не е било. Да се разделиш с бащата на детето си също. Още по - трудно е да постигнеш хармония в отношенията, след това и баланс. Но се случва. Иска време и много сила. Но се случва. Ни една от нас не е умряла гладна, децата ни са облечени, до колкото е възможно щастливи и обичани.
Съчувствието от близки с какво точно ще и помогне? Най - много да остане в тази позиция или да задълбае още проблема. Мрънкането също няма да помогне. Оплакванията и те. Един човек може да остане в пасивна позиция с години и винаги да намира оправдание за това си състояние, което го прави жертва единствено на собствените действия.
Да гледаш дете сам не е лесно и никога не е било. Да се разделиш с бащата на детето си също. Още по - трудно е да постигнеш хармония в отношенията, след това и баланс. Но се случва. Иска време и много сила. Но се случва. Ни една от нас не е умряла гладна, децата ни са облечени, до колкото е възможно щастливи и обичани.
Близките, ако престанат да натякват - ще й помогнат значително, мрънкането и оплакването /точно според психолозите и психиатрите/ помага изключително за освобождаването на негативните емоции и справянето с тях - ако изречеш на глас това, което чувстваш - има вероятност да осъзнаеш какъв е проблема реално.
Ако вие си сложите ръка на сърцето и кажете - аз никога не съм завиждала, никога не съм "злобяла", не съм се сравнявала с други, никога не съм си мислела, че друг има повече от мен или пък "защо точно на мен се случва"- ще ви признаем за светци, сто на сто. Нормална е цялата палитра от чувства и емоции, въпросът е как да се справяме с тях.
Средата, в която живеем - оказва изключително влияние върху нас самите, близките ни и партньора - са от първостепенно значение.
Разбира се, че й липсва мъж, че това й тежи, че се самосъжалява дори. Тя има дете, няма собстевн дом и доходи, как искате да се чувства?
Ако вие си сложите ръка на сърцето и кажете - аз никога не съм завиждала, никога не съм "злобяла", не съм се сравнявала с други, никога не съм си мислела, че друг има повече от мен или пък "защо точно на мен се случва"- ще ви признаем за светци, сто на сто. Нормална е цялата палитра от чувства и емоции, въпросът е как да се справяме с тях.
Средата, в която живеем - оказва изключително влияние върху нас самите, близките ни и партньора - са от първостепенно значение.
Разбира се, че й липсва мъж, че това й тежи, че се самосъжалява дори. Тя има дете, няма собстевн дом и доходи, как искате да се чувства?
Никога 
, не съм злобяла , нито съм изпитвала завист !
Може би нещо не съм наред ?
Не всички хора са злобни и завистливи и слава Богу !
Но , друго съм забелязала - на такива злобни и завистливи хора все не им върви , светът е срещу тях и цял живот така си карат ... В мрънкане и гледане другия какво има !
Както каза Сезана , не може да си пасивен и да постигаш това , което другите постигат с действия .
Това не го казвам на Кими , мисля , че за нея този период ще отмине .
Просто не е вярно , че всички хора завиждат , задължително , за нещо и на някого .
Аз също си гледам детето без мъж , но нито някой ми мрънка за това , нито аз се самосъжалявам .
Само , че всичко което съм постигнала си е лично моя заслуга , не съм в тежест на никого и затова не съм се чувствала по начина , по който тя се чувства .
Може би , ако бях без доходи и моите родители трябваше да ни поемат финансово , също нямаше да са доволни .
Затова не трябва да се гледат едностранно нещата .
Кими има причини да се чувства така , но и родителите й имат своите причини да се тревожат и да са недоволни . Ако те я видят самостоятелна , в състояние да се грижи финансово за себе си и детето , тяхното отношение също ще се промени .
Силно й желая това да се случи !
, не съм злобяла , нито съм изпитвала завист !Може би нещо не съм наред ?
Не всички хора са злобни и завистливи и слава Богу !
Но , друго съм забелязала - на такива злобни и завистливи хора все не им върви , светът е срещу тях и цял живот така си карат ... В мрънкане и гледане другия какво има !
Както каза Сезана , не може да си пасивен и да постигаш това , което другите постигат с действия .
Това не го казвам на Кими , мисля , че за нея този период ще отмине .
Просто не е вярно , че всички хора завиждат , задължително , за нещо и на някого .
Аз също си гледам детето без мъж , но нито някой ми мрънка за това , нито аз се самосъжалявам .
Само , че всичко което съм постигнала си е лично моя заслуга , не съм в тежест на никого и затова не съм се чувствала по начина , по който тя се чувства .
Може би , ако бях без доходи и моите родители трябваше да ни поемат финансово , също нямаше да са доволни .
Затова не трябва да се гледат едностранно нещата .
Кими има причини да се чувства така , но и родителите й имат своите причини да се тревожат и да са недоволни . Ако те я видят самостоятелна , в състояние да се грижи финансово за себе си и детето , тяхното отношение също ще се промени .
Силно й желая това да се случи !
Стига бе, хора, завистта не била нормална! Присъща е на човешката природа също колкото и взаимопомощта! Едва ли има човек на земята, който да не е изпитвал завист поне веднъж в живота си, ама друг въпрос е дали ще я окачестви като завист. Все едно никога да не ти се е искало да извиеш врата или нещо друго лошо да причиниш на някого.