Луд(ори)и от любов

Хоп и аз при пътуващите. Обикалях много в "гонене" на любимия.  Той на стрелби в Шабла, аз от Димитровград отивам на "учебна екскурзия" с класа във Варна и така 3 пъти. Три пъти стрелби имаха  Той студент в Сф, аз в Пазарджик. Отивам на гарата в Пазарджик, чакам, за където дойде първо влак, натам отивам / вариантите са София и Димитровград/. Естествено, че повечето влакове са за Сф 

Четейки темата се сещам за една щуротия,която направо бях забравила и се чудя как въобще съм я сътворила.Като направихме 5 години като гаджета,мъжа ми се оказа в казармата и с никакъв шанс да излезе и да празнуваме. С целия си акъл намерих телефона на някакъв полковник от поделението му,уговорих си среща с него,обясних му ситуацията и човека излезе много свестен и точен и го пусна отпуска.Колко ли откачена съм му изглеждала... не знам

Inkа, много яко!!! 

Като започнахте на тема "казарма"... Аз пък съм правила секс в казарма по заповед на полковник. Мъжът ми кара казарма късно, след университета, и когато отиде, вече бяхме семейство и това беше известно. Веднъж като му бях на свиждане, полковникът ни видя, извика го и му даде ключа на кабинета си. И ние... смеем ли да не се подчиним на такава заповед?

Брей тия полковници-закрилници на любовта! Направо за Море от любов....

Ей направо като ви чета историйте много мило и хубаво ми става
Аз имам много луди истории с мъжо.
Още в самото начало,когато взех книжка и не можех много,много да шофирам редовно ходих до работата му,която беше извън града ни,по един път с опасни завой.Веднъж се заблях и се ударих в едни камъни на пътя,колата се раздрънка и вместо да се върна пак продължих нагоре.
Изпращала съм му торти,пици и др неща по куриери.Оставяла съм картички,където ми падне.Редовно се явявах ,когато не очакваше.На морето веднъж ме ядоса много,още като гаджета и аз го зарязах сам в стаята и заключих вратата Разходих се едно хубаво и като се върнах,той се беше поболял,не за друго ,а някой да не ме открадне сама като се разхождам.Оф ,определено има много неща ,но не се сещам вече,все пак 9 г сме заедно.
А той е писал на плажа на пясъка с големи букви,че ме обича и датата.Идвал е посред нощите в дъжд и сняг до нас.Веднъж така се беше намокрил и разболял съответно.
Определено връзката ни не е тиха и спокойна,а бурна.

Ей сега като ви чета се замислям, че и аз не съм правила кой знае какво за разните възлюбени, освен да пътувам до по-далечни места, но това не съм го възприемала като лудория, защото може би и заради мен са пътувал исъответните. За мен са правили разни неща, ама рядко са нацелвали момента. Помня в началото кат осе преместих от Сопот в Пловдив, бях лудо влюбена в един индивид, което после прерасна в сериозна връзка, но в началото той не искаше нищо сериозно, а аз само се навъртах около него. Вбесена, че не ми се получава, една вечер ми звъни една бивша тръпка от Сопот. Посред нощ, човека леко подпийнал казва, че иска да ме види на всяка цена. Аз обещавам, че ще го чакам в еди коя си дискотека. Сопот и Плводив са сравнително наблизо, час и нещо път с кола, но посред нощ човека е взел таски, което му е излязло доста солено. А аз докато го чаках в съответната дискотека се засякох с индивида от Пловдив, изключих си телефона и си тръгнах с него, без да дочакам сопотненнеца. А човека ме чакал до не знам колко часа сутринта според други общи познати в дискотеката. Да, сега знам колко идиотска постъпка е това  , ама онази нощ разсъждавах като пубер. 

Като казахте казарма се сетих, че преди доста години бях някъде 10 клас с моите две приятелки сътворихме една голяма лудория. Моето гадже тогава беше в казармата и покрай мен и него приятелките ми се залюбиха с момчета от същата казарма. Та решаваме ние, че една събота и неделя ще се качваме на Витоша всички, лъжем нашите, че е организирано от училище, стягаме чантите и тръгваме рано, за да не събудим съмнение. Тъй като тях щяха да ги пуснат по късно ние отиваме да ги чакаме при казармата -  в Казичене. Излиза за малко единя - има проблем малко ще се забавим, хайде да отидем в едно кръчме да чакаме там, че хич не беше топло. След час идва другия и вика отивай за малко до казармата, че те търси еди кой си, той остава при нас да чакаме. След малко идва третия - проблем ще има проверка трябва да я изчакаме. И така цял ден ние си чакаме в кръчмето, идват за малко пак изчезват, след малко тръгваме бе няма проблем и докато се залъгваме си стана никое време, а и се оказа, че тях не ги пускат. От кфенца и безалкохолно минахме на алкохолни и така до по нощите докато кръчмето затвори. А сега на къде - няма как да се приберем, какво ще кажем на нашите къде сме били цял ден. И решаваме ще спим в гората, естествено нашите хора са с нас, опъват военните шуби и започва едно зъзнене и мърморене как сме се прецакали така ама нейсе няма какво да се прави и търпим. В ранни зори те на бегом към казармата, а ние ще чакаме кръчмето да отвори щото как да се приберем пък толкова рано. Ама сме гладни и едната приятелка почва да вади от чантата някакви буркани намятани от майка и - вика така и така трябва да ги изядем как ще ги върна пълни. Няма пейки и маси и сядаме на една ограда край пътя, нареждаме бурканите и почваме да хапваме - куриоза беше, че като минеше кола или рейс ни гледаха като изкопаеми, защото от студ бяхме намятали де що дрехи имаше в чантите по нас и за капак на главите си бяхме увили хавлиени кърпи 

Подарих се за празник, като по филмите - с черно палто и панделка на голо
Ах, как ми липсва това време!

Преди 2 нощи направих нещо, но не е тук мястото за споделяне

Много забавна тема. 

Този път...колко съм пътувала. От както познавам мъжа ми все пътувам след него или с него...мъка нЕква ми е, но явно съм мазохист.

Доста шантави случки имам, една от тях е - че зарязах всичко/работа, родители приятели/, напуснах града си/софия/ и отидох да живея с него като гаджета другаде, за да видя кво ще стане. Докато пътувах към него се чудех сама на себе си,"луда ли съм,къде съм тръгнала?", но не се върнах. А година преди това се кълнях , че с топ не може да ме подмести. И от там като ми тръгна само пътуване, та до сега. То пък имахме късмет, че вятъра по-късно пак ни довя с родният ни град София.
Другата идиотщина пак за мен е - вече семейни, току-що се беше родила дъщеря ни и със син на когото предстои да започва 1-ви клас си бих камшика 45 дни след раждането /с новородено на ръце/ на 5000км. Дълъг полет с прекачване и две деца....луда. Не бих повторила, никога/увереност имах защото мъжът ми беше с нас т.е. бяхме всички заедно/.  

Моята майка определи като лудост връзката ми с бъдещия ми мъж в началото. Бях студентка първи курс в София когато се запознахме и явно някак ми е личало, защото майка ми се е усъмнила и ме излъга, че една позната ме била видяла с гадже и започна да разпитва за него. Като стигна до въпроса от къде е и казах - "Силистра" (аз съм от Пазарджик) последва 5 минути бурен смях. Аз я гледах абсолютно неразбиращо за какво толкова се смее. Като се успокои ми каза да спра да се шегувам и да кажа от къде е момчето и аз - 'От Силистра, нали ти казах'. Представете си по анимационните филчета как на геройте им изчезва цялата кръв от лицето и побеляват като тебешир точно преди да припаднат- е това беше реакцията на майка ми. По сериозно и ужасено лице не съм виждала. Коментара беше само -"Ти луда ли си?". Явно си е помислила, че ако нещата станат сериозни и се оженим ще отида да живея с него на другия край на България както е било по нейно време и няма да ме вижда.  Е оженихме се, но останахме да живеем в София, дори сватбата тук я направихме - на неутрална територия и накарахме всички роднини и от двете страни да пътуват .