Това е последната история, която, ще разкажа и предполагам, че ще е позната на много от вас. Ще я разкажа с риск да прозвуча, като стара плоча. За Емо
Емо беше наше съсече и често бе попляскван, не бит, без майтап. Родителите му не можеха да го озаптят по-друг начин и много често го попляскваха. Не веднъж се криеше в нас, майка му , крещейки през оградата го приканяше да се пребира, а майка ми я караше да се успокой, а Емката щял по-късно да се пребере. Минаха години Емо порасна и започна да поплясква родителите си. Една съсетка веднъж каза на баща ми, че такова чудо не е виждала, а той и отговори, че това не е чудо, а в реда на нещата, сега той е по-силният в къщи.
Всяко действие има противодействие... ни учеха в училище. Нека да са живи и здрави децата ви, и дано един ден да прекъснат този омагьосън кръг, като не вдигнат ръка, нито на вас нито на децата си. Не аз трябва да ви разбера, а един ден вашите деца