За "гаджетата" в детската градина

Гаджета не, но имаше две годеници.
Вълнуваше го темата за сватбите,може би защото в един момент у дома течеше усилена подготовка за кумуване и детето беше много впечатлено от сватбата на кумците ни.

В първи клас, в неговата паралелка има няколко "романа", но детето ми е далече още от тях.
За мен е любопитно в каква възраст децата наистина започват да се влюбват, макар и по детски.

Не, не е имал. Момичетата винаги са му били "досадни", а към любовта бил алергичен. Има обаче две приятелки, които не били баш като другите момичета.

Голямата нямаше в градината и сега в училище - също няма, но миналата година се сдоби с едно гадже докато гостува на баба си на село и макар той да учи в същия град като нея е в съвсем друго училище и от лятото не са се виждали, но ако я питаш - тя гадже си има. Целували ли са се - не, но той е поискал да станат гаджета, изпращал я до в къщи след като са играли на площада.  
Малката има още от първа група в детската градина. Какво правят ли - ами играят на мама и татко, играят на каквото се сетиш - заедно във всяка свободна минута. Сега във втора група момченцето още иска да и е гадже, ама тя вече се дърпа, защото започна да харесва друго момченце, дори бях свидетел как сяда до него на съседното столче и му лепва целувка по бузата след като се е начервила с отмъкнатия от кака си гланц за устни и прилежно скрит в джобчето на сукманчето.  Учителката - какво да направи учителката? След като фиксира нещо на бузата на момченцето го привика да каже къде се е ударил, той мълчеше, тя установи, че не е ударено, изчисти му лицето с мокра кърпичка, а докато минаваше покрай тях, за да дойде при мен и да си ходим щерката му лепна целувка и на другата буза, каза му чао. Аз какво - обяснила съм, че целувката е израз на любов, че ако другия не желае - не се целува, че това, че сме се целували не значи, че сме се "оженили", защото това дойде от градината и една камара други работи...

Та, от дългия пост исках да кажа, че това че има гадже, изобщо не значи това, което си мислиш.

Има си "гадже" още от първа група. Какво да ми е мнението? Симпатия има и от двете страни, играят си заедно, търсят се и след градина. Познавам майката, общуваме си.
Отделно няколко годеници има, утре щял да се жени за едната, утре за другата, но "гаджето" е отделна бира.

Друго обаче ме втрещи - една от "годениците" пред мен поиска да "Хайде да се целуваме, но си извади езика навън, за да ги докоснем". На 5 години и половина е мацката, толкова е и моят.

Не е говорил никога за гаджета, нито е разказвал, че има деца в групата, които са гаджета. Не съм съвсем сигурна и дали въобще знае какво значи тази дума. Като се замисля, ние никога не сме я произнасяли и никога не съм я чувала от него.
Има си обаче една приятелка в групата. Заедно са още от яслата и са първи приятели. Играят заедно след градина, заедно са понякога през почивните дни, отново заедно ходим на походи в гората. Търсят се, ако някой е болен и не са се виждали. Единствено на нея синът ми прави картичка за Коледа. На момиченцето отсега му е мъчно, че моят син ще е в друго училище и няма да са заедно и догодина. Обясняваме им, че това няма да им пречи да бъдат приятели и почивните дни пак ще се виждат. Никога обаче и дума не е ставало за сватби и разни такива. Просто тя си е неговият най-добър приятел и съответно той нейн.
Иначе синът ми преди 1 година беше казал, че ще се жени за едно момиченце от горната група. Идея си нямам как го беше решил, при условие, че те изобщо не се виждат, никога не са играли никъде заедно.  Странна работа
И една смешка.
Един ден миналото лято съм служила хубостниците вкъщи да спят, уж. Те обаче си говорят, а аз ги слушам от другата стая. Обсъждат едно момиченце от групата на баткото, което естествено и малкият познава. Баткото заявява, че ще се ожени за нея, но малкият веднага го контрира, че той иска да се ожени за нея. В продължение на половин час сигурно спориха кой от двамата има право да се ожени за нея. На края баткото го удари на молби и подкупи. А аз едва се сдържах да не се разкискам докато ги слушам.

 По-скоро ме притеснява това, че миналия месец гаджето беше едно, а сега е друго. Много бързо се сменят. Но явно си е нормално. Аз бях захлупено лапе 

Весела тема
Хей, ти...да, ти! На колко е "любовчията"? На тази крехка възраст е нормално вниманието да скача от обект на обект

 

Джианна, при някои остава до живот скачането .

Но е нормално, даже в нашата група 2 момченца са се сбили и поскарали, защото има едно момиченце, което не могат да разделят. Тя искала и за двамата да се омъжи, те пък по мъжки се сдърпали...

 На 5 е любовчията.

 А дано не е до живот.
 Мисля си обаче, че и скачането и нескачането е въпрос на възпитание. Та и затова е темата - да сверя часовника

Синът ми също има приятелка, обича я искрено по детски, казва че щял да се ожени за нея, но съм убедена, че на нея не и е казал. Само че като гледам не е единствения кандидат за любовта и

Помислих си го, но не посмях да го напиша, защото не всяка майка разбира хумора ми
Момченцата карат майките си да купуват подаръци за любимите /гривнички, фибички и т.н/
Аз лично имах гадже още в първа група Любовта ми се изразяваше в желанието ми да танцувам с него на тържеството

и аз не мога да им хвана дирята на гаджетата ни в детската - този месец е един, другия - друг, имаме си обаче и постоянно гадже, за което ще се омъжи като завърши училище   Не намирам проблем - до скоро щеше да се омъжва за баща си или за брат си, защото искала да знае, за кого ще се омъжи като порасне, сега ще се омъжва за момчета на нейната възраст поне... виж баткото не е имал гадже никога, че и сега - до дете си е  

моята щерка пише писма на постоянното си гадже, още не му е купувала подаръци 

Олекна ми 


В тази връзка е хубаво, че поне се е ориентирал към момичета

e, сега се притесних за синчето