Сериозни проблеми с общуването

здравей и аз имам същия проблем.И не знам как ще се справя 

Мисля, че Ви разбирам. Може би прекалено строги родители и учители, което води до някакъв страх и притеснения от евентуални грешки. Затруднено мислене и говорене, скованост, обърканост, нервност, страх от непознати хора.....С годините всичко това отшумява, но рецепта за бързото му оправяне едва ли може да се даде. Вероятно психолозите имат виждане по въпроса. И ваши близки с по-богат житейски опит.

Здравей Дивна!Аз съм на 21 и също имам подобни на твоите проблеми с общуването,да не кажа,че са същите.Знам колко е гадно и колко зле се отразява на самочувствието,това,да не можеш да се изразиш,да кажеш какво мислиш,защото ти се стува,че ще прозвучи тъпо и т.н.Моят най-голям проблем е нерешителноста.От години се боря с това.Е , не мога да кажа,че нямам подобрение от тиинейджърска възраст(когато основната ми мисъл беше "срам ме е"),но ето ме сега,имам приятел,с когото сме от 4 год. заедно,живеем заедно,и то с родителите му,все неща ,за които съм си мислела,че няма да мога да се справя,заради срама.До ден днешен има случаи,в които ме е срам да вляза в магазин да разгледам,а после осъзнавам колко глупаво е това,и действам!Незнам дали ще мога да ти помогна и да ти дам съвет,но е по-добре,когато знаеш,че не си единствен с такива проблеми!Спри да мислиш и премисляш всяко действие и дума,просто се опитай направо да правиш това,което ти се иска,и да казваш,това което мислиш!Излизай често,общувай с приятели,поставяй си някакви цели(които за някои са елементарни,за нас-предизвикателство),като например да завържеш разговор с някой почти непознат,а не да стоиш отстрани и да си повтаряш,че те е срам и не можеш!Незнам......Както казах,аз самата не съм преодоляла изцяло този срам!  Не се поддавай на страховете си!     

Здравей Дивна, аз също имах твоите проблеми в тинейджърска възраст, че и по-късно. Притеснявах се да разглеждам в магазини, да говоря с непознати по телефона, избирах работата си да бъде възможно най-далеч от общуването. Имах и бариери в общуването в университета. Накрая финансовата ситуация преди няколко години ме принуди да започна работа в голяма фирма за недвижими имоти. Бях на твоята възраст.  В началото нямах особена представа за какво точно става въпрос, изключително много се притеснявах да не звънне телефона, защото няма да знам какво да кажа. После се притеснявах, че ще трябва да се срещам с непознати, как те ще реагират на моята неопитност и тн..Бях готова да се задоволя с малката твърда заплата и да не взимам никакъв процент, но да не ми се налага да работя с клиенти. Малко по малко с помощта на колегите, които всеотдайно ме обучиха, започнах да се притеснявам все по-малко. На втория месец имах и сделка, като клиентите бяха много доволни от мен. Това ми подейства изключително окуражаващо и продължих напред. В момента самата аз обучавам новите колеги и заедно преодоляваме трудностите с общуването с непознати, като резултатът не закъснява.

Ако искаш моя съвет: Намери си подобна работа, която ще те сблъсква ежедневно с хора. Съвсем скоро ще видиш, че повечето имат твоите страхове и притеснения. Имай престижна работа и хората ще се отнасят с теб с уважение и благодарност.
Ако имаш нужда от съдействие за намирането на работа- пиши ми на лични, да не излезе реклама:)

Не мога да ти дам решение на твоя проблем, но ще ти кажа какви са ми наблюденията върху твоите връстници. Голяма част от тях имат прекалено голямо самочувствие, което няма покритие. Нямат голям капацитет от знания, но това не им пречи да не спират да говорят. В този случай говорят в повечето случаи глупости или за своите житейски ситуации, защото нямат интерес и задълбочени познания в нито една област. За въшния им вид  - същото. Ходят така сякаш в домовете си нямат огледала. Момичета по шейсет и кусур кила се пъхнали в едни впити дънки, излизат им корем, паласки, прашки, вижда им се цепката на дупето, псуват - за съжаление това е масово явление. Момчетата - обличат се така както е модно, не както им отива. Затова едно време ходеха с обеци и кичета, сега с потури, сякаш са се "изпуснали". Повечето от тези твои набори могат да говорят задълбочено за чалга, клубове и кръчми, секс, маркови друшки. Не че не е нормално за тези години, но повечето нямат ценности. Огледай се! Защо се притесняваш от масата? Говори бавно и премисляй думите си и така след като няколко пъти останеш доволна как си разговаряла с хората, мисля, че сама ще си решиш проблема и посктепенноо ще започнеш да се отпускаш. Имам една позната от ученическите ми години. Едно време и се възхищавах, а и сега, де, че говори бавно и подбира думите си. Аз винаги стрелях и е имало доста сконфузни ситуации, в които съм изпадала. Според мен тази бариера всеки я има на определена възраст и ако я превъзмогне тогава - няма проблем. Не я ли мине -тя се задълбочава с годините. Успех! И виждам, че вече няколко човека пишат с твоя проблем. Защо не се запознаете лично и заедно не превъзмогнете това препятствие?
Според мен интернет ще доведе масово новото поколение до проблеми, като твоите, защото води до асоциализация и недиректен контакт "лице в лице" на хората. Но това е друга тема на розговор.