Дете на три и половина пие само кисело мляко.Има страх от храната!!!

Откога стана модерно за щяло и нещяло да се водят децата на психолог?
Не знам, дали имам право да се обаждам. Малкият ми син на тази възраст, близо година караше предимно на банани и филии с крема сирене. Дали е имал проблем според вас, защото аз не стигнах до психолог.
Виж, ако на 3 и половина още пие от шише с биберон, лампичката ми светва веднага. Но, това отдавна не е проблем в този форум, защото тук има и 4-5 г., които все още с радост си утоляват жаждата по този начин.

Кейси, това "тук", където "има и 4-5 г., които все още с радост си утоляват жаждата по този начин", е мястото, където живееш, или форумът?

Вече и във форума. Нима не си попадала на няколкото такива теми? Преди 7-8 г. това се сочеше за пример, колко са зле западняците, но ето нещата се обръщат.
В един момент, едни прояви вече са нормални, но други са за психолог, логопед, хомеопат пр. специалисти.
Изобщо, висотите до които стига, модерното родителство, са безгранични.

Елф, не се сърди, според мен това е една от малкото теми за злояди деца, която не е пълна с мнения от типа : Злоядо дете няма, има лоши родители, при това написани от майки, които идея нямат какво е злоядо дете.  Напротив, има доста добри съвети и споделен опит. Възползвай се от тях. Моят син също няма добър апетит и е капризен - няма желание да яде , ако пък прояви някакво - то е към строго определени неща и в никакъв случай нещо ново. Приемам съвети всякакви и винаги опитвам да приложа нещо ново. Имала съм месеци наред, в които яде сутрин и вечер попара и по цял ден нищо друго.

Аз прочетох линковете на Кака Сийка, в статията 'Въоръжен с лъжица" има много добри съвети, но относно самостоятелното хранене има и една друга гледна точка - има деца, които изобщо нямат интерес към храната, нито да се хранят сами, нито да бъдат нахранени. Моят син никога не е посягал сам към лъжицата, защото просто никога не е обичал да яде. И гладен съм го оставяла - ефект нулев. Не зная дали има значение, но е кърмен  9 месеца, като през тях беше само на кърма, защото пюрета не пожела никакви, каши също. Захрани се много много трудно, до ден днешен ( на 2г.7м.) яде само 10 тина неща, като задължително закусва и вечеря с попара и нищо друго. Няма проблем да си легне гладен, да стои цял ден гладен, но супа и манджа няма да яде.  Имаше период, в който ядеше детска кухня - това продължи 4-5 месеца и бях най-щастливата майка на света.  След това спря, изведнъж - оттогава вече 7 месеца яде 10тина неща и никакво сготвено ястие.

Не зная дали съм права, но аз процедирам така:  
Спряла съм да говоря за храненето му като за проблем, опитвам се да накарам и бабите и баща му също да го направят . Никакво наказване, обещания и други циркове, които да правят храненето нещо различно от всяка друга дейност.
Не купувам никакъв junk food, освен солети и бисквити, като солетите ги ползвам в колата за разсейване, когато замрънка Това е много трудно навън, където всички хранят децата си с чипс, бейк ролс, зрънчо и шоколадови вафли, но дори и в такива случаи опитвам да избегна почерпката.
Когато каже, че не иска да яде повече - спирам без уговорки. Колкото - толкова. Тук имам проблем обаче, защото все още го храня аз, вероятно някъде в целия процес съм изтървала момента, но наистина в моето дете не се прояви никакво желание за самостоятелно хранене. Приемам съвети
Предлагам постоянно различна храна, но като каже не - не настоявам и не му отказвам това, което иска.
Опитвам се да не мисля за това като за проблем, още повече че и двамата с баща му сме били деца без апетит, аз още помня, че ядях 2 неща, а всичко друго криех или тайно изхвърлях през терасата.
Общо взето това е - чакам да дойде по-добър период, с надеждата че както с баща му сега сме всеядни, така ще стане и той:)
Менюто му към момента се състои от хляб, сирене, масло, жълтък, мед ( това е попарата), шунка понякога, кашкавал, маслини, краставица, домати, портокали, ябълки и домашен кекс с плодове.  Тук вече наистина вероятно нямам релана преценка, но ми се струва адски небалансирано и недостатъчно здравословно меню, затова давам и витамини. Дали съм права - не знам, но съм безкрайно изтощена психически и само така успявам да не се фиксирам върху това. Не ми е хрумнало, че има нужда от психолог в такива ситуации  - споделете ако на някой реално му е помогнал логопед или психолог за такъв проблем.