Как да реагирам?

Не го яжте Велчо, много му е прясно още и е нормално така да реагира. Едва ли не проумява какво има предвид Инес, просто  се е заинатил, защото детето е целият му свят и не дава косъм да падне от главата му. Нормалноооооо особено на този етап.

Е ако искате яжте мен, не ми е вече прясно, но сме се "разбрали" с пича, че ако повиши тон ще му хвръкне главата. Е много слушка, детето каза, че вече си трае и не се обажда. Ако ще тя да му барабани по тиквата не ми дреме. Има пълна протекция и никой с пръст не може да я бутне.

Няма какво да те ядем, ама ако един ден завариш щерката излегната на диванчето да сърба бира и пафка тревица вместо да е на училище, а той послушно да мълчи до нея щот така си му наредил друга песен ще запееш.
Не ти го пожелавам, ама като гледам какво става в семействата на познатите ми, започнах да се убеждавам че тези неща не се случват само по филмите.

Аз няма да я оставя до там да стигне. Това, че той не може не значи че мен ме няма. Аз ще си я възпитам.

Да, предполагам че ще направиш всичко възможно да не се стига до подобна ситуация като всеки нормален родител. Описах ти примерна ситуация с цел да ти покажа, че тази свръх протекция не е най доброто което можеш да направиш за детето си. Да не говорим, че поведението ти може да предизвика едно доста негативно отношение към дъщеря ти изразено в пренебрежение, незачитане, незабелязване ...... представяш си при това положение в каква обстановка би живяло детето - нали.
Няма да ти давам акъл, ти най добре си знаеш .... 

А ако той е сам с детето и тя не слуша, тогава какво? Звъни на майката да дойде на помощ?

Колкото и добри родители да сте, в живота на всяко дете има един период тамън в тийн години, когато никакви съвети, възпитание и предадени ценности не важат. Може да трае 2-3 месеца, може да трае и 2-3 години, но реално тогава няма значение кой-кого-какво възпитание е налагал. Ако един ден попадна в такава ситуация (да бъда ъм мащеха на доведено дете - май тази е терминологията, макар че звучи като в Снежанка  ) няма да ми пука майката какво мисли - ако смята да беснее пуберски с алкохол, гаджета, купони и не знам си какво (а това ще се случи със сигурност на един етап), ще повишавам тон и още как. И майката трябва да е благодарна, щото иначе нещата могат да имат много по-неприятен завой от един-2 скандала.

Поне аз съм забелязала, че моите бивши съученици все идваха от много добри семейства с много добре изградени маниери, ценности и въобще принципи, и житейска философия. На 13-14-15, обаче, нито един от тях не остана кой знае колко по-назад. Като ги друсне хормона, като се хванат с неподходяща компания, като им дойде да се бунтуват, децата стават съвсем различни. Коя направи аборт, кой го прибираха в районното с трева, кой правеше бомбички и прочие, и прочие. По-добре някой да внесе ред в такъв момент.

vel4o, всичко ще е наред. Пази си достойнството. Нека види, че си живееш добре и без нея. Аз се съгласявам с идеята да се запишеш на нещо ново и да обогатиш гардероба, но не за да впечатляваш бившата, а за да се почувстваш ти по-хубаво. Такива неща освежават. Аз съм забелязала, че след раздяла, най-хубавия вариант за успокоение и бързо преживяване е започването на нещо ново.

ОТ подбна простотия и мерене на чепове,обикновено децата отнасят последствията.

Той няма как да остане сам с детето. Просто е изключено. И не е ставало. Тя дори не му говори. Пък и не живее с него и майка си слава богу. А аз успях да се превърна в любимия родител. Разменили сме си местата с майка и. Остава да постигна и другата си цел съвсем скоро да живее с мен.

Ние с детето ми сме много по близки от нормалното. В смисъл ако бяхме заедно с майка и и бяхме нормално семейство, може би нямаше да се отдам толкова. Но сега тя е всичко за мен и само за нея мисля по цял ден. С мен е често, а сега лятото може и всеки ден дори. До сега я вземах за 3 дни в седмицата. Повтарям и че я обичам постоянно, гушкам я, а тя е адски щастлива с мен. Често плаче за мен, а на всяка рисунка в градината пише "Тати" и ми е посветена. Когато ме прегърне... Това не мога да го обясня с думи. Много сме близки. Майка и не толкова. Дори на няколко пъти ми казва "Аз мама не я обичам". Без да говоря за нея. Просто майка и не е близка с нея. Повече е с новото си "семейство".  А пък реакцията и като я взимам от градина е неописуема. Дори учителките забелязват разликата и и казват "Познай кой те взима" очаквайки това вълнение. Аз просто съм с нея и само тя ми е в живота.  Няма нужда друг да "помага" с възпитанието. Освен баба и и дядо и разбира се.

За твоя случай знаем. Говорим за нещата като цяло.
Пожелавам ти да запазиш връзката която имаш с детето си и когато се появи нов човек в живота ти.