Аз също ти пожелавам да бъдеш силна и да помислиш най-после за себе си. Разочарованието ти е голямо, болката също. От сърце ти пожелавам също да намериш истинската любов.
- Публикувана: 28 март 2013, 08:53 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2013, 09:54 ч.
От какво боли повече?
Ама нали това ти разправям - не се обичаме вече..
...........И изобщо любовната болка отминава, времето лекува.
първо убива, за да има от какво да лекува
Не съм усещала истински да спрат да ме обичат.
Усещала съм наченки или пък съм си въобразявала.Само от това съм страдала жестоко.Обикновено някакви други проблеми са налагали раздяла...месеци след това са ми казвали, че ме обичат и, че искат да се съберем.И аз обичах, що сълзи изплаках, но отказвах да се съберем.
Аз да спра да обичам...от това надали ще ме боли. По-скоро носталгия, леко разочарование, тук таме досада.
Но да стигна до нетърпимост-това надали.Да не обичам някой и да стоя все още с него-значи имам все някакви положителни чувства. Тогава обикновено съм по-скоро безразлична, но се радвам на разни мили думи, жестове, защото знам, ме човекът отсреща обича и му идват от сърцето.
Болката от липсата на обич отсреща е много по-голяма за мен. Да имаш чувства и обич за даване, а отсреща да няма отклик или инициатива-това е ужасно и ми се иска да не го изпитвам повече никога.Но понякога си усещам...когато той не е в настроение, когато е казал нещо по-накриво или въобще не е казал.Веднага започват сценариите в главата.
Усещала съм наченки или пък съм си въобразявала.Само от това съм страдала жестоко.Обикновено някакви други проблеми са налагали раздяла...месеци след това са ми казвали, че ме обичат и, че искат да се съберем.И аз обичах, що сълзи изплаках, но отказвах да се съберем.
Аз да спра да обичам...от това надали ще ме боли. По-скоро носталгия, леко разочарование, тук таме досада.
Но да стигна до нетърпимост-това надали.Да не обичам някой и да стоя все още с него-значи имам все някакви положителни чувства. Тогава обикновено съм по-скоро безразлична, но се радвам на разни мили думи, жестове, защото знам, ме човекът отсреща обича и му идват от сърцето.
Болката от липсата на обич отсреща е много по-голяма за мен. Да имаш чувства и обич за даване, а отсреща да няма отклик или инициатива-това е ужасно и ми се иска да не го изпитвам повече никога.Но понякога си усещам...когато той не е в настроение, когато е казал нещо по-накриво или въобще не е казал.Веднага започват сценариите в главата.
Тя ако убие....... 
Просто наранява...........
Просто наранява...........
то, времето, а не тя, лИбоФта.
"времето лекува любовната болка", но колко често и то, времето е "убило" любовта?
Боли и то много, да искаш друг живот, а да не смееш да си го позволиш.
Да, това също..
"времето лекува любовната болка", но колко често и то, времето е "убило" любовта?
А, той не ще и да чуе..
Мисли си, че е някакъв временен каприз..и си седи встрани и чака да ми не..
Мисли си, че е някакъв временен каприз..и си седи встрани и чака да ми не..
Това и на мен се е случвало, ужасно е да виждаш, че насреща дори не разбират какво става в душата ти, когато ти дори с думи се разкриваш.
Доколкото разбирам имаш проблем в настоящата си връзка, което лично на мен ми дойде доста тъжно, на фона на любовта, която сте си спечелили преди време...Дано наистина отмине...някак...по-малко болезнено...
битът лекува любовта. Друго си е да сте като гаджета, втори Ромео и `жулиета, сладостта от борбата, от криенето... Като се стигне до миризливите чорапи и елементарните дразнещи навици, или пък постепенното разкриване на различията в това кой харчи повече и т.н., любовта се оказва крехка.
Препоръчани теми