От какво боли повече?

  • 8 932
  • 105
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 326
На мен точно тогава ми се "увеличи" любовта.Докато си бяхме"гаджета" ми беше по-през.... можеше да не го виждам и по една-две седмици, обичах да си седя сама, по-лесно му казвах да си гледа работата. От както му пера гащите, караме се защо е купил поредната глупост съм по-зомбирана.  Е, и сега си позволяваме голяма свобода(даже свободия), в сравнение с представите на "нормалните" хора  Laughing  Но се чувствам по-влюбена, по-отдадена и не мога да си представя да съм без него. 
Майка ми като станах по-осъзната..12-13 годишна започна едно зомбиране и лекции за любовта.Не, че е искала да ни внуши нещо, но като сме си говорили и споделяли е казвала теориите си и заради тях винаги ми е било трудно да повярвам в дълголетието на любовта.Според нея първата любов, брак не оцелява.Нямало как да се обичате след всичките тези проблеми и борба с живота. Та отглеждаш си децата с един и си изграждате живота, а после си намираш любим, с който не сте преживяли тези неща и си живуркате.   Та нещо не ми се нрави това развитие на нещата, но тя твърди, че така било идеално.

# 76
  • Мнения: 7 947
Ма вие сте още пресни, изчакай  Joy

# 77
  • Мнения: 1 296
И в двата случай много боли. Да си "лошият" хич не е лесно.

# 78
  • Мнения: 12 473
битът лекува любовта. Друго си е да сте като гаджета, втори Ромео и `жулиета, сладостта от борбата, от криенето... Като се стигне до миризливите чорапи и елементарните дразнещи навици, или пък постепенното разкриване на различията в това кой харчи повече и т.н., любовта се оказва крехка.

Анди,
далеч сме от това описание.

Вилико, благодаря за подкрепата и разбирането.  bouquet

# 79
  • София
  • Мнения: 62 595
а може би ти си от по-непостоянните хора, на които им е трудно и извън природата да правят връзки за цял живот. То не е лошо, някои хора просто не могат да живеят много години в брак/връзка най-моногамно, а в един момент им идва вповече, започват да се дразнят, разлюбват и т.н. Така или иначе ти самата трябва да си свършиш работата с това да се запиташ и отговориш на най-гадните въпроси - "какво искам", "искам ли го точно с този човек" и т.н., които ако бъдат зададени от някого отвън, предизвикват раздразнение.

# 80
  • Мнения: 12 473
Не само съм си ги задала тези въпроси, но и съм наясно с отговора..
И затова предприех крутите мерки.

Колкото до моногамността ми - напротив, създадена съм да "принадлежа"..
Да, ама вече няма да е на този мъж..Wink

# 81
  • Мнения: 7 947
Любовта е игра за двама. Жена да се опари два пъти от мъж – е напълно възможно и не е задължително тя да е причината. Анди, недей така извърта нещата  Wink

# 82
  • Мнения: 54 793
Не е в нея причината .
Но той е силен по доста параграфи , което го кара да си мисли , че всичко ще минава безнаказано до безкрай .

EXQUISITE , не го приемай като съвет , просто мнение - не му прощавай отново , не заслужаваш такова отношение . Hug

# 83
  • Мнения: 36 096
Мен ме боли, че съм спряла да обичам, че ще наръня с това много хора-дете и близки. Боли и то много, да искаш друг живот, а да не смееш да си го позволиш.

боли те от това, че не можеш да направиш нещо или не смееш, а не от това, че си спряла да обичаш;  боли те от това, че можеш да нараниш деца и близки, но не от това, че си спряла да обичаш
който веднъж е спрял, хич не го боли от това, че не обича вече конкретния човек - няма и за/от какво да го боли; ако го боли за другия, значи още го обича

# 84
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Майка ми ми е давала много малко акъли (нямаше време за съжаление), но едно от изреченията й, които никога не забравям е - щом ти е жал за него, значи вече не го обичаш.
Аз така разбирам и терзанията на авторката - не обича вече човека и изпитва съжаление, не е точно болка.

# 85
  • Мнения: 36 096
съжалението постепенно преминаващо в досада и ужасно отегчение са други чувства, не болка, съгласна съм  Wink

# 86
  • Мнения: 871
Старите хора са казват "И това ще мине ... ".  Ако си искала да го напуснеш, намериала си си повод, за да го правиш. Обаче като те гледам как питаш тук, едва ли. Искаш да знаеш, дали и други жени са се чувствали така - гаранция поне 90 % от жените са се чувствали поне веднъж така или ще се почувстват. Проблемът е, че не знаеш какво точно искаш точно в този момент, точно в тази ситуация. Ако си искала генерална промяна, отдавна да си си събрала багажа и да си изчезнала от живота му. Сега е времето да решиш какво правиш с разпилените си чувства, емоции, живот и мечти. Държиш отговорът в ръцете си, но не си готова на крачка. В такъв случай се чака, докато ти дойде времето.  Hug

# 87
  • Мнения: 12 473
Всички сте прави, ама няма как да ме разберете.

За да направя резкият завой, който трябва - ще се наложи да се откажа от всичко, в което съм вложила -много работа, емоции и тн. Т.е - тъкмо ми се сбъдна (реализира се) мечтата и да трябва да се откажа..
Знам какво ще кажете, ама това си е реална и също така - много болезнена дилема..
Та..чувствата ще ги преживея. Наясно съм, че моите са минало. Но понеже не съм на вълна да мечтая за по-добър мъж, любов и тн..мисля само за същественото - като тръгването от нулата и огромният яд, че трябва да се сбогувам с всичко, което съм вложила и изградила..
Еми..бори ми се по някакъв начин..не мога така лесно да отсвиря всичко.

# 88
  • София
  • Мнения: 62 595
Тук си идваме на думата относно безброй дъвканото на тема "следвай щастието си" и "късай и хвърляй". А то  май не е толкова лесно това късане и хвърляне, защото човек късаи хвърля труда, надеждите и всичко вложено във връзката и семейството.

# 89
  • Мнения: 12 473
Така е.
Не е да знам какво трябва иначе..Wink

Общи условия

Активация на акаунт