Депресия или просто е време за промяна?

  • 12 169
  • 78
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 679
аз мисля, че няма какво да се коментира - проблемът е очевиден - мъж насилник и властна свекърва, която се меси във всичко и не приема свободата на младото семейство и способността им да со гледат сами детето, т.е. отново свекърва насилник!!!
какъв е поводът, подробностите и т.н. е безсмислено да се ровим. сигурна съм, че за всяка случка и реплика си има обяснение и оправдание.
единственото, с което трябва да се преборим е авторката да осъзнае, че е жертва на насилие и да събере вътрешна сила да потърси помощ.

avramovska_87 къде се намираш? в голям град ли си? имаш ли къде да отидеш? споделяш ли с родителите ти?
веднъж осъзнаеш ли, че си жертва на насилие (и детето ти покрай теб), има много начини за спасение. повечето тук сме минали през това. има и много добра психологическа помощ, която помага на жертвите на насилие да се справят с преживяното и да излязат от депресията. много неща могат да се нарправят - само да го осъзнаеш и да се решиш да предприемеш нещо.

# 31
  • Мнения: 2 160
Мъж насилник и властна свекърва - не си в депресия,а в регресия.Бягай !
Дори и да се елиминира живеенето със свеки, щом ръката му се отпуска
за щяло и нещяло това с нищо няма да промени сегашното положение.
Носиш отговорност за детето,а това не е подходяща среда за развитие.
Родителите ти не биха те отхвърлили,ако са запознати с проблема -
никой не иска над детето му да се издевателства.

# 32
  • Мнения: 6 638
Недоумявам как има хора ,които не се обичат и не желаят да живеят нормално  ooooh!

# 33
  • Мнения: 2 015
Говорих с родителите си и те ме подкрепят, както са го правили и до сега. Само не знам, защо толкова ме е страх и не мога да намеря сили в себе си, за да се противопоставя. Чакам, но не знам какво.

# 34
  • София
  • Мнения: 8 013
Абе, жена, кой ти казва да се противопоставяш?! Събирай си крушите и се махай. Нито ще си му достоен кеч-опонент, нито ще го надвиеш. Очевидно насреща си имаш човек с психологически проблеми, ако поседиш още малко там и твоите ще се задълбочат.
След като родителите ти те подрепят, какво има да го мислиш - грабваш детето, багажа и беж при тях. Стокхолмският синдром е ясен, но трябва да го преодолееш, най-малкото в името на детето ти. В такава среда ще подлудите и него, остави вас.

# 35
  • София
  • Мнения: 62 595
Правилно! И никога повеече връщане назад! Късметлийка си, че родителите ти са на твоя страна и не ти се налага да се бориш сама.

# 36
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Говорих с родителите си и те ме подкрепят, както са го правили и до сега. Само не знам, защо толкова ме е страх и не мога да намеря сили в себе си, за да се противопоставя. Чакам, но не знам какво.
Защото си допуснала да бъдеш смазвана и наказвана за всяко свое действие или бездействие и не си правила нищо, за да промениш това. В името на какво си търпяла и през това време не си ли помисли веднъж, че ти си пълноправен човек, към когото никой няма право да се отнася по тоя начин? Поне веднъж жалба в полицията подаде ли за домашно насилие? Е не разбирам какви причини трябва да има някой, за да търпи такива издевателства. Времето ти за радикална промяна е настъпило отдавна.
Докато има жени, които да позволяват и търпят подобно отношение, ще има и путьовци, които да го прилагат.

# 37
  • София
  • Мнения: 62 595
Стига де, Сомбре, човек не става жертва нарочно! Похватите на насилниците са толкова добри, че могат да те подлудят! Важното е сега жената да направи каквото е най-добре за нея и детето.

# 38
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Знам, Анди, наистина не става жертва нарочно. Но именно заради тия похвати на насилниците трябва да разбере кога да сложи край. На издевателствата или на каквото е нужно, за да престанат те. Щото с времето страхът расте, човек бива смазван и лишаван от всякаква лична воля и решава, че трябва да се примири. Докога? Докато я вкара в болница след поредния побой или докато и детето се травмира и си изпати от пишльото?

# 39
  • София
  • Мнения: 62 595
Както се вижда, на жената вече е тръгнал да й идва акълът на мястото! Има родители, ако трябва да я заключат вкъщи, ако тръгне да се връща! То е като наркоманската абстиненция почти - знае човек, че се самоубива, но го тегли.

# 40
  • Мнения: 1 288
За какво ти работи фантазията? Че един ден може да свършиш в моргата? Или че насилникът ще се промени? Или че детето ти няма да е травмирано, расло в такава среда на насилие? Или че с ти в моргата, свекърва ти няма да отгледа детето ти?

# 41
  • Мнения: 739
avramovska_87 Бягай. Бързо. И не се обръщай назад!
Момичетата преди мен достатъчно смислени съвети са ти дали. Само остава да събереш сили и да го напуснеш тоз твой "мъж". Вземай си детето и бягай. На далеч.

# 42
  • Бургас
  • Мнения: 1 202
Здравей и от мен!
Моят отговор на твоя въпрос е, че е ПРОСТО Е ВРЕМЕ ЗА РАЗДЯЛАТА, която толкова много те плаши!А защо?Страх те е да не ти посегне отново и да няма измъкване от него ли?Така са насилниците.Всяват страх чрез бой, за да държат "жертвата" под своя власт.
Има измъкване и то е само в твоята глава.Казваш, събираш багажа и тръгваш.
Щом имаш и подкрепа от своите родители, няма какво да подлагаш себе си и детето на това мъчение.И имай в предвид, че тази стресова и агресивна обстановка ще се отразят зле и на неговата психика.Този модел на поведение лесно може да бъде възприет от детето за в бъдеще и да бъде прилаган не където трябва.Помисли и си реши веднъж завинаги какво искаш занапред за себе си и детето!
Желая ти успех!
Ако искаш да споделиш, насреща съм Simple Smile

# 43
  • Мнения: 679
аз мисля, че не я е страх, че ще и посегне отново. Страх я е от самотата или по-скоро от това, че много време е била в това семейство и под негово влияние, и просто не знае какво е без него. Страх я е от това, което я очаква. Страх я е от неизвестното... Аз съм минала през това и знам какво е чувството. Хем знаеш колко е хубав животът преди насилието, хем някак си бях свикнала с положението и не намирах сили да се отърва от него (а бях с мъжът ми от 5 години само).

avramovska_87, повярвай, светът без насилие е много хубав  Grinning. Свободата е много хубаво нещо. Спокойствието е много хубаво нещо!!! Намери сили да помечтаеш, да почувстваш свободата - желанието за живот ще се върне!

# 44
  • Мнения: 2 015
Радвам се, че има с кого да споделя. Бях започнала да си мисля, че аз съм виновна, а може би и все още го има това чувство в мен. За това, че аз съм го предизвиквала, че не съм била послушната и добрата снаха и съпруга. Важното е, че вече нищо не чувствам към него или може би само съжаление и други подобни чувства, но не и любов. Стискайте палци да намеря сили да го напусна и то по цивилизован начин. Благодаря за подкрепата!

Общи условия

Активация на акаунт