Детето прави беля - в случая отлепи лепенки за скриване на дупки и болтове сложени наскоро на леглото му, което трансформирахме от бебешки вариант. Мъжът ми вижда и се афектира ,защото трудно намерихме лепенки точно с този цвят и защото детето най-вероятно го е направило нарочно, като лепенките бяха напъхани старателно между леглото и шкафа до него. Аз запазвам самообладание и му казвам, че някой трябва да му обясни, че не се прави така и че е направил беля. Съответно мъжът ми заявява "Аз не мога". Ок, отивам аз и започвам да обяснявам на виновника, какво се е случило и че това е направено, за да по-хубаво, че не е хубаво да разваля нещо, което някой е направил. Мъжът ми, който слуша пледоарията ми и който пак повторям беше по-афектиран в началото от случая се изцепва пред детето с реплики от сорта "Айде стига, нищо толкова не е станало". Честно казано ми причерня. Хем той намира постъпката за неприемлива, хем отказва да се разбере с детето в прав текст, хем когато аз реших да го направя, защото все пак не ми се отглеждат вандали идва и открито ми подлива вода. Все пак да изясня, че не става дума за шамаросване, крещене и обиждане, а за обяснение може би с леко назидателен тон. И още нещо - не бих пускала подобна тема ако подобни изцепки, имайки предвид, че и децата са доста буйни, не бяха често срещани при нас.
Та въпроса ми и в чии телевизор е повредата в случая и в купищата подобни случаи?
Очаквам мненията ви с интерес.