За мъжете и възпитанието на децата

  • 4 906
  • 64
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 103
     Ще се опитам да разкажа възможно най- кратко таз вечершната случка:
Детето прави беля - в случая отлепи лепенки за скриване на дупки и болтове сложени наскоро на леглото му, което трансформирахме от бебешки вариант. Мъжът ми вижда и се афектира ,защото трудно намерихме лепенки точно с този цвят и защото детето най-вероятно го е направило нарочно, като лепенките бяха напъхани старателно между леглото и шкафа до него. Аз запазвам самообладание и му казвам, че някой трябва да му обясни, че не се прави така и че е направил беля. Съответно мъжът ми заявява "Аз не мога". Ок, отивам аз и започвам да обяснявам на виновника, какво се е случило и че това е направено, за да по-хубаво, че не е хубаво да разваля нещо, което някой е направил. Мъжът ми, който слуша пледоарията ми и който пак повторям беше по-афектиран в началото от случая се изцепва пред детето с реплики от сорта "Айде стига, нищо толкова не е станало". Честно казано ми причерня. Хем той намира постъпката за неприемлива, хем отказва да се разбере с детето в прав текст, хем когато аз реших да го направя, защото все пак не ми се отглеждат вандали идва и открито ми подлива вода. Все пак да изясня, че не става дума за шамаросване, крещене и обиждане, а за обяснение може би с леко назидателен тон. И още нещо - не бих пускала подобна тема ако подобни изцепки, имайки предвид, че и децата са доста буйни, не бяха често срещани при нас.
     Та въпроса ми и в чии телевизор е повредата в случая и в купищата подобни случаи?
     Очаквам мненията ви с интерес.

# 1
  • Мнения: 739
.....Та въпроса ми и в чии телевизор е повредата в случая и в купищата подобни случаи?....

На първо четене това, което ми идва на ум е, че с мъжа ти нямате еднакво мнение относно това как да се отглеждат/възпитават децата. Може би му става мъчно на мъжа ти, един вид жал му е за малчугана, че му се караш и за това така се включва един вид да го умилостиви, да не го кара допълнително да се чувства зле от случката.
Май го играете на ти си лошото ченге, а той - доброто, във вашето семейство. Децата получават смесени сигнали от двамата родители. Мама се кара, тате пък е добричък.
Ти говори ли с мъжа ти след изцепката му, че така до никъде няма да стигнете, че не може единия да порицава, а другия да се изцепва в стил видиш ли нищо не е станало.
Трябва да има съгласуваност на действията ви - твоите и на мъжа ти - да сте на едно мнение и като ще порицавате - да няма половинчати работи.
Не знам, може и да не съм права, ама така мисля аз.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 103
 Говорих, говорих. Ами призна грешката си, но аз вече имам дежа вю, ако ме разбирате. На теория уж сме на едно мнение за възпитанието, но на практика някой все се опитва да излезе сух от водата. Направо имам чувството, че ще ни развалят семейството тия деца. Разбира се ясно съзнавам, че те милите нямат никаква вина. Те са просто момчета, които имат нужда от твърда ръка понякога и силен и уравновесен, а не толкова мекушав баща.

# 3
  • Мнения: 2 216
Мъжът ти пали лесно, но и бързо се успокоява, нали?
Говори с него на 4 очи, че пред децата трябва да сте на една позиция, а не да ти подлива вода, както сама се изразяваш.
Ако децата виждат, че вие двамата не се уважавате, няма как те да ви уважават.
Ако усетят пробойната между вас, много бързо ще се ориентират в ситуацията и ще молят за всичко "доброто ченге"
Наистина има ситуации, в които ти става жал и искаш да минимализираш проблема, но трябва двамата да сте с еднакви критерии, кое и до къде може и кое е неприемливо. Иначе обърквате децата и нищо не постигате
П.С.
Как така децата ще ви развалят семейството? Те не са ли част от това семейство? Rolling Eyes

# 4
  • София
  • Мнения: 1 103
  [/quote]
Мъжът ти пали лесно, но и бързо се успокоява, нали?
Говори с него на 4 очи, че пред децата трябва да сте на една позиция, а не да ти подлива вода, както сама се изразяваш.
Ако децата виждат, че вие двамата не се уважавате, няма как те да ви уважават.
Ако усетят пробойната между вас, много бързо ще се ориентират в ситуацията и ще молят за всичко "доброто ченге"
Наистина има ситуации, в които ти става жал и искаш да минимализираш проблема, но трябва двамата да сте с еднакви критерии, кое и до къде може и кое е неприемливо. Иначе обърквате децата и нищо не постигате
П.С.
Как така децата ще ви развалят семейството? Те не са ли част от това семейство? Rolling Eyes

Напротив, аз съм тази коята лесно пали и после се успокоява. Той може да продължи да дудне с часове за  това, че някой с нещо го издразнил, но на мен, а на този който го е издразнил често и копче не казва, а даже му се усмихва като го види. Тоест негативите от нечие поведение върху него косвено ги понасям аз. Така е и с децата. Да, ама ако това че някой сулъо в работата му казал нещо накриво мога да си го пусна покрай ушите, то вътре в семейството нещата стават доста по-сложни. Както казах и в горния пост, говорили сме на 4 очи не 1 път, не 10 пъти, а сигурно повече от 100 пъти, но резултатът засега е отчайващ.

Последна редакция: вт, 02 апр 2013, 22:33 от miramar

# 5
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Няма ли начин да се разберете просто да не се намесва, когато правиш забележка на дечицата като няма консенсус за възпитанието. Явно ти си лошото ченге у вас. Иначе нека си дудне, ще му свикнеш.


Разбирам, че въпроса е принципен, ама наистина за едни лепенки - не се ядосвай и ти.

# 6
  • София
  • Мнения: 1 103
Явно ти си лошото ченге у вас. Иначе нека си дудне, ще му свикнеш.


Разбирам, че въпроса е принципен, ама наистина за едни лепенки - не се ядосвай и ти.

  А ролята на лошото ченге хич не ми допада впрочем. Иска ми се и аз да бъда една мила, добра и всепрощаваща майка, но не ми е писано. Децата имат нужда от възпитание и някай трябва да им го даде. Щом бащата абдикира, логично идва ред на майката. И тогава каква е ролята на бащата? Със сигурност не и да саботира усилията на майката.
  И хич не става дума за лепенките. На мен те изобщо не са ми важни. Както казах не бих пуснала тема ако това не беше поредния, опасявам се не и последен подобен случай.

# 7
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Много от майките са в тази роля. Не се ядосвай. Ние започнахме от там да не се намесваме, когато се прави забележка на детето. Поне това да не прави мъжа ти, пък после си обсъждайте.

# 8
  • Мнения: 45
Кой е казал, че възпитание= "лошо ченге"?

Никой никога у дома не е бил в тази роля- напротив конкурирали сме се това кой е по-добър, мил и всепрощаващ родител. Зле възпитани деца нямам.

Що за глупост някакви тъпи лепенки изобщо да се повдигат на въпрос? Shocked ooooh!

Естествено че като е дете ще отлепва не само лепенки. Ще чопли, разглобява всичко любопитно за да го изследва. Егати и възпитателния казус! ooooh!

# 9
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Образно казано. Да кажем, че винаги единия от родителите прави повече забележки. Това имах предвид.

# 10
  • Мнения: 45
Честно казано ми е трудно да нарека четене на морал за някакви тъпи лепенки "забележка". При това, четенето на морал е на едно 4 годишно дете... че навсичкото отгоре се и обсъжда със съпруга кой ще се нагърби с функцията да чете морал...

Забележки прави този, който става свидетел на дадена нередност. Забележката не прави нито от родителя, нито от който и да е друг "лошото ченге".
И после...как интересно водите статистика кой повече забележки прави?

# 11
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Не правим статистика, вижда се с просто око.

# 12
  • Мнения: 45
Не правим статистика, вижда се с просто око.


Не се вижда. Ако стана свидетел на случай когато детето прави нещо заслужаващо забележка пред другия родител, обсъждам с него насаме поведението на самия родител, критериите му за добро и лошо и съответно по-нататъшното му поведение. Тези неща се изясняват и балансират далеч преди детето да стане на 4 год.

Говорим за забележки тук нали, не за караници. Да се караш на 4 год. дете? Shocked Абсурдно.
Повишавала съм тон на децата си изключително рядко и то в тинейджърска възраст.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 103
 Може би трябва да вкарам малко предистория. Същата вечер, но малко по-рано , същият юнак изстръгна с все мазилката по неизвестна причина една кукичка, коята държеше едно нещо с джобчета , което преди около седмица сложих в стаята им да си държат там пособията за рисуване и рисувателните книжки. На това нещо не реагирах особено бурно, просто го отчетох с едно изречение към извършителя. Това с лепенките преля чашата и може би нямаше да ме подразни толкова ако не беше реакцията на мъжа ми, който впоследствие с и извъртя позицията на 180 градуса. Иначе на мен такива неща не ми правят толкова впечатление и не им отдавам значение. Други са ми възпитателните приоритети.

# 14
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Те са говорили вече и няма резултат, както казах ние се разбрахме с моя мъж да не се намесваме пред детето. В твоя пост се повтаря. Но се получава така, че при някои семейства единия прави повече забележки. И при нас е така - аз. Разбирам я авторката, но нали все някой трябва да сложи някакви граници.

Общи условия

Активация на акаунт