Когато детето се инати?!....

Ако искаш погледни и в тази тема

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=702943.60

Как заспива детето? С някой от родителите или го слагате в леглото и излизате преди да заспи?
Боя не дава резултати, само усложнява положението.

Благодаря!Ще прочета..
Знам че не дава резултати, знам, че не помага и усложнява, но то всъщност ако му говоря мило и спокойно се дъжи по зле...Най- удачно при нашия случай е да го оставя на мира когато е в такива моменти(игнор),защото когато му обърнем внимание става много зле..

Аз процедирам по същия начин с моето. Като се успокои му говоря.

Като почне да наближава време за сън, усещам как се настройвам за нерви и проблеми...
Тази вечер - обичайното.татко му го заведе в леглото.Той пищя и показа,че няма да спи в него,слезе на земята ,разпери крака и ръце и започна да пъшка...Аз нямайки сили вече да се разправям и да го бия в последствие казах на таткото да го остави сам, да си попъшка,да си посумти и ако реши да си легне....
След 5 мин.дойде в хола и каза : "Тати гуши!" отидоха и легнаха...
Извода е за да няма драми ,трябва да го оставим на мира...да си изживее момента на кривост и КОГАТО ТОЙ РЕШИ...(това му е девизът от бебе) да спи.
И всъщност много бързо дойде отговора за моят случай...
"Когато детето се инати?!..."
- Обърни се на другата страна в знак на несъгласие.
Благодаря!

Аз пък следвам друга тактика - оставям го да прави каквото иска, дори не показвам че съм несъгласна. При моето дете има добър ефект, прави каквото прави два-три дни и после сякаш почва да се контролира сам. Предполагам, че му става безинтересно да ме ядосва.
Но мен друго ме озадачава, твоето дете е още малко и мисля, че имаш големи очаквания. На тази възраст децата не могат да контролират добре поведението си.
И недей да го биеш - грозно е. Представи си, че преди лягане теб някой те набие. Според мен е унизително, създава лоши емоции и допълнително товари съзнанието и психиката с негативи.
Според мен детето се възпитава с любов, с компромиси, с разбиране и с убеждаване.
Аз на моето никога не му крещя, а за бой не съм си и помисляла.
Ами като иска да спи прав, да спи прав - това са детски щуротии. Моя на обяд е заспивал на килима в хола - какво толкова, после го преместих и това е. Вместо да крещя и да го карам на сила да спи в леглото. Даже го майтапех и като стане време за лягане хвърлях завивката и възглавницата на пода и му казвах - айде лягай да спиш и лека нощ. Той много се смееше, но почна сам да си ляга в леглото.

Според мен трябва да се радваш, че детето иска да е самостоятелно. Иска да се храни само, да се храни-какво по-хубаво от това. Да се научи да пада и става, да може да се пази. Неща, които отнемат на някои деца и родители години.
Аз не бих очаквала толкова малко дете да легне винаги доброволно и то само. Бих го подканила да се гушнем, да му прочета нещо, да му разкажа приказка, попея и т.н
За нещата, които са безопасни и не вредят на никого, не ползвам забрани. Нека удовлетворява любопитството си. За да се научи дете да се съобразява с околните, то трябва да усеща подобно отношение и към него самото.

Две неща от мен по темата: ако сте педагог, то си погледнете лекциите от първи курс и така до държавния изпит; второ, посетете психолог или друг специалист, който безпристрастно да ви изслуша и консултира.
Тук, във форума обикновено ще ви потупат по рамото, ще ви кажат, че и други деца, и други родители са така и вероятността спокойно да въздъхнете е голяма. А честно казано не трябва. От разказа ви се носи безсилие, агресия и желание за пълно доминиране. Успех!

Моите правила за отглеждането на децата са:
- Ако не е жизнено важно - не е важно. Следователно, ако иска да излезе без ръкавици да си играе на снега - излиза, просто ръкавиците и са в джоба ми и след игра със снега питам - а сега искаш ли ги? и ги давам. Иска да спи без възглавница, права - ми да спи. Тръшка се за нещо - ами да се потръшка, не ми пречи. Счупи, разлее нещо - връчвам парцала да си изчисти. Иска сама да прави нещо - да го направи, нали рано или късно трябва да се научи и сама, просто наблюдавам и предлагам помощ когато преценя, че има нужда, като помощта се изразява в показно как да се справи самичка. Това за голямото, че то е един инат, с малкото тактиката е леко по-различна, защото и тя е много по-различна.
- Не се карам, не повишавам тон. Децата се заслушват когато намаля децибелите, а не когато ги увелича, а заема ли поза "староселска делва" с ръце на кръста значи нещо сериозно са сгафили, но това е за адски сериозните неща.
- Правилата са малко, но важни и няма отстъпване от тях, те касаят тяхната безопасност и моето спокойствие.
- Афектирано дете не закачам, оставям го да се успокои, след това гушвам и с лек и спокоен тон обяснявам каквото имам да обяснявам.
- Ако се налага броя до 10, ако не помогне и до 100, ако не помогне се питам аз родител ли съм или дете, ако аз не помогна, ако аз не очертая границите - кой ще го направи, кой е загрижен от моето дете да порасте хармоничен възрастен - аз, на другите им е през .. , следователно с малки стъпки към победата. Признавам си ако съм сбъркала, и аз човек и аз правя грешки, важното е да не ги повтарям, нали знаеш онази приказка за умния и глупавия.
С малки деца 24/7 може и да откачиш, но зависи и от настройката - те толкова бързо растат, а това време няма да се върне назад..., та затова да изстискаме от него максимума.
Това са част от моите правила, ако мислиш, че нещо може да ти свърши работа "кради" на воля 

И моят четиригодишен син иска да прави всичко сам и винаги е бил така. И аз съм била такава като малка, не съм давала на майка ми да ме учи да ходя, сама се учих да чета и т.н., нищо страшно няма в това.
Когато иска сам, просто го оставям да го прави, но за това се иска известно търпение. Примерно иска да отключи вратата. Ясно ми е, че не може да пъхне ключа и да го завърти, но му го връчвам и чакам. Той ръчка, ръчка, накрая го питам искаш ли да ти помогна и той ми дава ключа. Естествено, че ако му го взема от ръцете и му кажа "ти не можеш", няма да стигнем до нищо различно от рев и тръшкане.
Повече търпение, повече даване на възможности на детето да се опита само и по-малко очаквания да се държи като голям човек са необходими.
Относно тръшкането и плаченето за глупости, им казвам - ако искаш да си поплачеш, иди си в стаята и като се успокоиш, ела. Действа безотказно

Благодаря на всички майки, които се включиха с мнение и съвет по моите проблеми.Мнениеят ви да доста интересни, градивни, идейно-шарени.Истината е, че нова информация не прочетох, но ми помогнахте много. Благодаря.
Лекциите, са ми малко по в друга насока...чета книги от различни автори(за да сравнявам)които са точно за нашия проблем.Тези книги ми помагаха много с каката, но децата са различни.при еднии действа един метод много успешно,а при други деца действа с пълна противоположност.Реално трябва да се вгледаме в самото дете,в неговата индивидуалност, да познаем неговите желания и нагласи....а никой по-добре не може да усети детето си освен собствената му майка.
Разбира се,че знам колко е грозно да се посяга.Не съм си го позволявала(до -скоро) Имам дебилно търпение, не се измарям да обяснявам с мек тон до припадък...Виждам как ме провокира да го ударя и знам, че е детски инат-провокция и не се поддавах.След като си изпусна нервите не съм човек поне 2-3 дни, ходя като парцал, депресирам се, отчайвам се, обвинявам се.Ужасно е.Знам ,че е грозно и ужасно, повярвайте ми.Знам.
Днес пак не искаше да спи на обяд. Но по-никакъв начин не му показах,че това ме ядосва.Поиграхме си с колите в леглото, завивахме ги, после книжки разглеждахме, борихме се малко...и след 1 час пак с грешен метод стана приспиването....но поне бе  без бой, виокове крясъци и сълзи....Чухме самолет и му казах:"Хайде бързо завивай се,че самолетът минава да види дали са заспали децата!" Завих го и легнахме двамата.
Отказах се да го водя на психолог, ако го водя някъде, то ще е по- скоро на личният ни хомеопат. И като цяло мисля,че детето ми няма проблем с поведението,защото навън се държи много добре,с деца също ...Просто ако някой има нужда от помощ това съм аз.Решила съмм да се вгледам в детето си, и да слушам повече майчинския си инстинкт.
Още веднъж Благодаря ви!

Детето според мен има нужда от внимание и нежност,не от бой.

Синът ми никога не е искал да спи като бебе.Единственият начин беше да го гушна и да легна с него.Опитай и така,може да се получи.

Моето дете също беше доста трудно до 1,5г.,понякога съм стигала до ужасните мисли,че "без него ми е било по-добре".Като се успокоя се ужасявам от тези мисли и от себе си.Понеже съм със заболяване,при което трудно си удържам нервите,не съм допускала да го удрям,а ме докарвал до истерии.Просто излизам от стаята,наревавам си се и при него отивам спокойна.

Той е доста чакано дете и винаги сме му давали много нежност и любов,когато направи нещо лошо,го целувам и му казвам"повече да не прави така" и виждам,че има ефект,защото стана изключително разбрано дете,а не разглезено,въпреки възпитанието ни до момента.

Децата са много по-умни,отколкото ние можем да си предсттавим.Ти го знаеш,щом се занимаваш с деца.Просто бъди по-търпелива към детето си - показвай му постоянно,че го обичаш и то ще го оцени.Успех!

Много правилно си решила.
И аз съм чела доста книги за възпитанието, но по-скоро от чисто любопитство.
Честно да ти кажа, човек някак не трябва толкова да се концентрира във възпитанието на детето. Трябва да се радва на живота и на всеки ден прекаран с детето.  Възпитанието не трябва да е самоцел на родителя, то идва от самосебе си.
Според мен натоварваш детето с големи очаквания. Когато ти постъпиш по определен начин, очакваш от детето и то да постъпи по определен начин. Да, ама не - както се казва. Детето си постъпва интуитивно и изобщо не го е грижа за очакванията ти.

Sunshine Mom, с първото си изречение нараняваш, знам,че поисках съвет и ти го даваш.Благодаря за което, но аз това го знам.
Детето получава цялото ми внимание..и не само  моето.През цялото време му повтарям колко го обичам, прегръщаме се, целуваме се...Просто когато трябва да го сложим в леглото става ад.Нито иска гушене, нито приказки,нито обяснения...Може би не съм ви го обяснила правилно и не сте ме разбрали добре...бях много отчаяна когато пуснах темата, съзнавайки, че немога да се справя и инцидентно допуснах огромна грешка- нещото което най много ненавиждам (посягането) винаги съм критикувала приятелки,които го правят и съм иим давала съвети ккак да избегнат това...препоръчвала съм заглавия да четат и т.н...Но човек незнае какво ще дойде до главата му...
Още веднъж искам да благодаря на всички, които се включиха.
Засега мисля,че започваме да овладяваме проблема .....с много любов.
Бих помолила да приключим дискусията, тъй като  се ориентирах за верния път....а и започвам да се натоварвам от порицания(самата аз не спирам да се виня),а това не ми е от полза в момента.

Пускайки тема би трябвало да ти е ясно, че няма да те хвалят тук.
Помоли модератор да заключи темата ти щом се натоварваш